Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
05.12.2015 20:55 - МИСЛЯ СИ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 21274 Коментари: 24 Гласове:
47

Последна промяна: 05.12.2015 21:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 МИСЛЯ СИ


за търговците на оръжие
за наградите за поезия
за наградите за проза
за света, който обитават
хората, които не пишат,
хората, които не четат, 
за света, в който срещнах
хубавото куцо момиче,
което носеше на ръце
тригодишно къдрокосо момче
досущ като него -
неговото дете
и куцаше, и питаше,
как да стигне до автобуса
за Студентски град? 
Посочих табелата:
"там ще прочетете"
А тя ми каза:
"не мога да чета"
със съвършено произношение
с дикция на мадона
с тих глас на Богородицa
Достолепието го имаш
или го нямаш.
Достолепието е 
куцо момиче,
облечено в дрипи
с дете на ръце.
Мисля си за това.

5. XII. 2015.

image




Гласувай:
48
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. of4arsnakovalnia10 - Благодаря, че сподели мислите си.
06.12.2015 00:45
Нека повече хора прочетат тези мисли, вместо...
цитирай
2. batogo - !!!:))) Поздравления!
06.12.2015 06:44
Много силно, развълнува ме!
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - 1. of4arsnakovalnia10 - Благодаря, че сподели мислите си.
06.12.2015 09:27
of4arsnakovalnia10 написа:
Нека повече хора прочетат тези мисли, вместо...

Здравей, благодаря ти! Хубаво е тук, защото има толкова приятели, тъжно е, когато човек остане сам, като това момиче. Никога няма да я забравя и се чувствам виновна, че не я спрях, че не й казах - "Слушай, ела с мен. Елате с мен с детето. Имаш ли, къде да отидеш? " Нищо не направих, разбираш ли. Трябваше да опитам да помогна, да измисля нещо. Тя самата беше дете, но момченцето беше щастливо, добре гледано, макар и в бедни дрешки. Тя бдеше над него с всичките си сили. Това е. И много приличаха и двамата на картината на Караваджо - "Мадоната с Младенеца", затова съм я сложила тук. Хубав Никулден на теб, бъди щастлив!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 2. batogo - !!!:))) Поздравления!
06.12.2015 09:31
batogo написа:
Много силно, развълнува ме!

Привет, Огняне, благодаря! Срещнах ги преди 2 години и никога няма да ги забравя. Пред очите ми са и в сърцето. Дано да са добре! Как допускаме това да се случи, защо сме го позволили? То не може да се случи без нашето съучастие, волно или неволно. Светът е отражение на сърцата ни, на човешките сърца. Толкова можем. Благословен Никулден за теб и близките ти хора!
цитирай
5. bliz - Чувството ти за вина...
06.12.2015 09:51
Инерцията на деня, с твоите мисли, грижи... ето случва се нещо, но го осъзнаваш, когато е късно да реагираш, както ти коментираш - да помогнеш директно. Дори да помогнеш на куцата майка, нейната съдба ще си остане все така тежка. Но ако много хора помогнат, ще се почувства. Точно тези майки са най-уязвими - достополепни, сами, бедни, но с обич в сърцето.

Св.Николай - помощник на бедните, трябва да го "празнуваме" всеки ден.

Поздрави!

цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. bliz - Чувството ти за вина...
06.12.2015 10:20
bliz написа:
Инерцията на деня, с твоите мисли, грижи... ето случва се нещо, но го осъзнаваш, когато е късно да реагираш, както ти коментираш - да помогнеш директно. Дори да помогнеш на куцата майка, нейната съдба ще си остане все така тежка. Но ако много хора помогнат, ще се почувства. Точно тези майки са най-уязвими - достополепни, сами, бедни, но с обич в сърцето.

Св.Николай - помощник на бедните, трябва да го "празнуваме" всеки ден.

Поздрави!



Благодаря ти за тези твои думи! Няма, какво да добавя. Те са благослов. Дано повече хора разберат посланието ти:

"Св.Николай - помощник на бедните, трябва да го "празнуваме" всеки ден."

Бъди здрав и дай Боже повече българи като теб! За много години!

цитирай
7. katan - Много силно, наистина!
06.12.2015 14:20
Представих си Богородица с Младенеца, представих си достолепието и милостта й.
Представих си търговците на оръжие и дрога, които убиват умишлено. Единствено за печалба, с която убиват още и още.
Представих си хората, които са в беда, но имат надежда.
Вярват в доброто и го очакват. Очакват го и днес на празника на св.Николай - Чудотворец.
Спомних си Житието му и приказката за него.
Твоите мисли породиха моите, които не са различни от твоите.
Поздрави, Наде! Честит НИКУЛДЕН!
цитирай
8. donchevav - Един почти вазовски по мащабност на ...
06.12.2015 14:36
Един почти вазовски по мащабност на внушенията "Пейзаж"...И днес, както и тогава, единственият път на изтерзаната от въпроси съвест е към църквата "Свети Крал"...или към блога:))))
Много ми хареса - въздействащо описание! Помислих си: "Не, не сме от една страна с това момиче: упътваме, помагаме, съчувстваме - но си оставаме от другата страна...защо ли?"
Поздрави, мила Наде! Весел и вдъхновен празник!
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - 7. katan - Много силно, наистина!
06.12.2015 15:49
katan написа:
Представих си Богородица с Младенеца, представих си достолепието и милостта й.
Представих си търговците на оръжие и дрога, които убиват умишлено. Единствено за печалба, с която убиват още и още.
Представих си хората, които са в беда, но имат надежда.
Вярват в доброто и го очакват. Очакват го и днес на празника на св.Николай - Чудотворец.
Спомних си Житието му и приказката за него.
Твоите мисли породиха моите, които не са различни от твоите.
Поздрави, Наде! Честит НИКУЛДЕН!

Здравей, Кате и честит Никулден, за много години! Дано да бъдат честити и пълни с добра воля и надежда, а нашите мисли да не са различни. Така и щастието ще е възможно за всички ни под това небе и ще навестява хората по-често. Светъл празник и повече радости, догодина пак да сме заедно и да бъдем неразделни - с една стъпка напред към красивото и доброто. Поздрави от сърце!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 8. donchevav - Един почти вазовски по мащабност на ...
06.12.2015 16:19
donchevav написа:
Един почти вазовски по мащабност на внушенията "Пейзаж"...И днес, както и тогава, единственият път на изтерзаната от въпроси съвест е към църквата "Свети Крал"...или към блога:))))
Много ми хареса - въздействащо описание! Помислих си: "Не, не сме от една страна с това момиче: упътваме, помагаме, съчувстваме - но си оставаме от другата страна...защо ли?"
Поздрави, мила Наде! Весел и вдъхновен празник!

Благодаря, мила Вени! Радвам се, че поспря и ме навести, че прекрачи прага на този мой дом, топлината сгрява, когато е споделена, а какво по-хубаво от радостта да те навести приятел. Тъгата е като радостта, не винаги можем да й отговорим, но никога не може да я забравим и със сигурност ни прави по-добри хора. Вярвам в това, както вярвам, че това момиче ще отгледа и опази сина си. Хора като нея ни дават вяра в живота, защото са от страната на доброто. А това значи всичко.
Вдъхновен празник, Вени и догодина със здраве! Прегръщам те, там някъде, под небето на свети Крал и на нашия Блог. бг! :) Искам да отида един ден и да видя тази църква, величествена е!
цитирай
11. inf0rmant - Не зная дали ми хареса, защото звучи ...
06.12.2015 19:25
Не зная дали ми хареса, защото звучи някак си тъжно,но определено ме оставя замислен.
Поздрав.
цитирай
12. vostroto - Неслучайни мисли, Надя. . . Несл...
06.12.2015 19:56
Неслучайни мисли, Надя... Неслучайни.
И аз си мисля: защо богатите хора влагат парите си най-вече в хотели, дискотеки, казина, и т.н, а не в опери, театри, картинни галерии, и т.н?... И това не е само в България... То не, че е чак толкова лошо, но само по себе си говори каква е по-голямата част от човечеството...
Поздрави!
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - 11. inf0rmant - Не зная дали ми хареса, защото звучи ...
06.12.2015 20:32
inf0rmant написа:
Не зная дали ми хареса, защото звучи някак си тъжно,но определено ме оставя замислен.
Поздрав.


Благодаря, че поспря. Виж това писмо, което е много по-истинско от моето писание и което всички сме чели и знаем, а в същото време не съвсем. Твоят коментар ме върна към него. Поздрави!

ПИСМО НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН

Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

Аз съм твоят баща, Жералдин!
Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя със сънищата на моята дъщеря!” Виждах тези сънища, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после... събираше милостиня... Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

По-добре да говорим за теб!

След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!”

Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това...

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите!...

Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

Целувам те, Жералдин!

Твой, Чарли

Декември, 1965
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 12. vostroto - Неслучайни мисли, Надя. . .
06.12.2015 21:05
vostroto написа:
Неслучайни мисли, Надя... Неслучайни.
И аз си мисля: защо богатите хора влагат парите си най-вече в хотели, дискотеки, казина, и т.н, а не в опери, театри, картинни галерии, и т.н?... И това не е само в България... То не, че е чак толкова лошо, но само по себе си говори каква е по-голямата част от човечеството...
Поздрави!

Здравей, Лъки! Радвам се, че ми гостуваш. Да, богатите хора влагат добре, за да умножат богатствата си. Те затова са богати, но един ден парите ще отпаднат като средство за каквото и да било. Вярвам в това. Човечеството постигна много в развитието си, но продължава да се върти в пустинен кръг, в порочен обръч без изход, където акцентът е в средствата за размяна. Това няма да бъде така. Рано или късно, човечеството ще го промени и аз вярвам в бъдещето. Тогава наградата за поезия ще бъде самата поезия. Хубава вечер! :)
цитирай
15. zaw12929 - Достолепие имат всички добри хора, ...
07.12.2015 11:13
Достолепие имат всички добри хора, без да са куци
Народът ни е казал,"Кидерликът е божи знак, за причинено зло" Нищо лично, а народът е събирал векове мъдрост!
Успешна седмица!
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 15. zaw12929 - Достолепие имат всички добри хора, ...
07.12.2015 12:30
zaw12929 написа:
Достолепие имат всички добри хора, без да са куци
Народът ни е казал,"Кидерликът е божи знак, за причинено зло" Нищо лично, а народът е събирал векове мъдрост!
Успешна седмица!


Народът ни е сътворил хубави български думи, а "кидерлик" не е българска дума. Казвам ти го лично на теб, а ти ще ме разбереш, че влагам смисъл в казаното, защото и ние с теб, и всички българи заедно и поотделно, всеки миг и ден, с всяка наша мисъл и дума, не само творим езика и речта, а го "дотворяваме". Колкото до добротата и достолепието - или ги имаш или ги нямаш. "Какво значи "добър човек"? Нима "добър човек" е само онзи, който не лъже, не краде или не убива?..." ми каза веднъж моята майка, Дина, светла й памет и... се усмихна. Добротата и достолепието са над закона, над граматиките и по сила напомнят Словото. Защо по сила го напомнят? Защото са по-стари от граматиките, от законите, от привидността на външностите, ако щеш. Но "насила хубост не става". Мисля си, все пак, че красотата ще спаси света. Не само външната хубост, а и другите човешки хубавини. Я помиси за хубостта на душата. Какви песни са изпяти за нея! Бъди щастлив!
цитирай
17. kvg55 - Срещат се неща и хора, които не се ...
07.12.2015 19:52
Срещат се неща и хора, които не се вписват в съвременния
свят, носещи нещо свято и различно, по-добро от съвремието.
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 17. kvg55 - Срещат се неща и хора, които не се ...
07.12.2015 21:00
kvg55 написа:
Срещат се неща и хора, които не се вписват в съвременния
свят, носещи нещо свято и различно, по-добро от съвремието.

Да, така е и колко хубаво е това! Връщат ти вярата в силата на доброто, в светостта на света и най-вече в теб самия. Почувстваш ли се така, значи си срещнал такъв човек. Съвремието е само спомен. Хубава вечер!
цитирай
19. lion1234 - Аз пък си мисля
08.12.2015 20:43
за самото мислене. За какво ни е дадено то? Декарт гордо споделя:,,Мисля, следователно съществувам'' Поставеният знак за равенство м/у мислене и съществуване е доста озадачаващ. Ето, мнозина си действат, без много да му мислят, сякаш мисленето е някаква си напълно ненужна, дори в определени случаи възпрепятстваща действието добавка. Добре известно е, че мислене и действие не са добри приятели. Това може би дава основание и на Хайдегер да заключи, че човек ,,сякаш е създаден по-скоро да действа, отколкото да мисли'' Това ,,сякаш'' обаче обърква нещата и ни хвърля в предположението, че все пак главната задача на човека е не действоето, а тъкмо мисленето. И тук се връщаме в началото - какъв е смисълът на мисленето, на Декартовото мислене-съществуване? Може би латинският хвърля някаква светлина: cogitare означава буквално ,,събирам''. Значи мисленето е ,,събиране'', но на какво? Какво събираме? Събираме чувства, емоции, спомени, случки, събития, събираме цялото битие, вселената, космоса. Събираме всяко явяващо се, което още с появата си, прошепва:,,Ето ме, и аз съм тук, виж ме, усети ме, почувствай ме, не ме пренебрегвай, аз съм част от битието, в което си и ти, аз съм твоето ,,друго аз'' Да ,,съберем'' битието си ще рече: да го припознаем и утвърдим като ,,присъстващо'', актуално, живо, автентично. Припознавайки битието си, ние същевременно припознаваме и себе си, като присъстващи, актуални, живи, автентични. И така постигаме Декартовото мислене-съществуване. И тук мисленето вече не е голо разсъждение, а цялостен букет от емоции, чувства, съзерзания, мечти, (съ)преживявания, т.е. цялата ,,реколта'' от ,,събраното''/ ,,когитираното'', мисленото/.
Такъв един прекрасен букет ни поднасяш и ти чрез изпълненото с милосърдие свое стихотворение.
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - 19. lion1234 - Аз пък си мисля
09.12.2015 02:56
lion1234 написа:
за самото мислене. За какво ни е дадено то? Декарт гордо споделя:,,Мисля, следователно съществувам'' Поставеният знак за равенство м/у мислене и съществуване е доста озадачаващ. Ето, мнозина си действат, без много да му мислят, сякаш мисленето е някаква си напълно ненужна, дори в определени случаи възпрепятстваща действието добавка. Добре известно е, че мислене и действие не са добри приятели. Това може би дава основание и на Хайдегер да заключи, че човек ,,сякаш е създаден по-скоро да действа, отколкото да мисли'' Това ,,сякаш'' обаче обърква нещата и ни хвърля в предположението, че все пак главната задача на човека е не действоето, а тъкмо мисленето. И тук се връщаме в началото - какъв е смисълът на мисленето, на Декартовото мислене-съществуване? Може би латинският хвърля някаква светлина: cogitare означава буквално ,,събирам''. Значи мисленето е ,,събиране'', но на какво? Какво събираме? Събираме чувства, емоции, спомени, случки, събития, събираме цялото битие, вселената, космоса. Събираме всяко явяващо се, което още с появата си, прошепва:,,Ето ме, и аз съм тук, виж ме, усети ме, почувствай ме, не ме пренебрегвай, аз съм част от битието, в което си и ти, аз съм твоето ,,друго аз'' Да ,,съберем'' битието си ще рече: да го припознаем и утвърдим като ,,присъстващо'', актуално, живо, автентично. Припознавайки битието си, ние същевременно припознаваме и себе си, като присъстващи, актуални, живи, автентични. И така постигаме Декартовото мислене-съществуване. И тук мисленето вече не е голо разсъждение, а цялостен букет от емоции, чувства, съзерзания, мечти, (съ)преживявания, т.е. цялата ,,реколта'' от ,,събраното''/ ,,когитираното'', мисленото/.
Такъв един прекрасен букет ни поднасяш и ти чрез изпълненото с милосърдие свое стихотворение.

Здравей, Джошкун, благодаря ти за подаръка - прекрасния ти коментар, за хубавите и мили думи! Прощавай, че късно се включвам, днес беше ден за готвене :) Всичко стана добре и съм доволна, но е среднощ. Утре внимателно ще прочета коментара ти и ще си поговорим. Сърдечни поздрави, до скоро и бъди щастлив!

Благодаря ти, Джошкун! Дано донякъде съм се докоснала до смисъла. Смисълът, висшият смисъл е в милосърдието. Няма ли го, каквото и да постигне човек приживе, не е постигнал нищо. Има ли го - не е живял напразно.
цитирай
21. lion1234 - Умишлено не исках
09.12.2015 11:19
да се включвам в коментари, а просто да се оставя на умилителната вълна на съпричастност и топлота, бликащи от стихото. Страхувах се, че моята непослушна мисъл ще вземе да забрави да спре. Ето, че опасенията ми се оказаха напълно основателни. Пак мислех за палавото мислене и ето докъде ме доведе: когато се хвърляме в някакво действие, ние малко или много се губим, даже се случва така да се унесем, че действието да ни погълне изцяло/напр., влезеш ли в казиното, моментално потъваш/. И кой те връща впоследствие при себе си, при твоята идентичност - тъкмо мисленето. Така е и с битието: при непрестанния поток от чисти случвания и ставания под неумолимия ход на времето много от последните потъват в забравата. И кое ,,събира'' и съхранява тези случки и ставания, кое е това, което се грижи неуморно за съхраняването, идентичността и автентичността на битието в цялост - същото това мислене. В резюме: мисленето е главният гарант за идентичността - нашата и на битието като цяло.
Като каза готвене, аз също обичам да готвя. Любими ястия са ми миш-маш, постна мусака, сърми, пълнени чушки, пиле с ориз/зеле/картофи, фасул с кисело зеле, спанак с ориз/яйца, а пържените картофи са ми слабост. Обичам много и всякакъв вид салати - никога не сядам на масата без салата.
Надявам се, Надя/ех, че забавна тавтология се получи!/, че готвенето е приключило успешно! Усмихнат ден!
цитирай
22. malchaniaotnadejda7 - 21. lion1234 - Умишлено не исках
09.12.2015 19:30
lion1234 написа:
да се включвам в коментари, а просто да се оставя на умилителната вълна на съпричастност и топлота, бликащи от стихото. Страхувах се, че моята непослушна мисъл ще вземе да забрави да спре. Ето, че опасенията ми се оказаха напълно основателни. Пак мислех за палавото мислене и ето докъде ме доведе: когато се хвърляме в някакво действие, ние малко или много се губим, даже се случва така да се унесем, че действието да ни погълне изцяло/напр., влезеш ли в казиното, моментално потъваш/. И кой те връща впоследствие при себе си, при твоята идентичност - тъкмо мисленето. Така е и с битието: при непрестанния поток от чисти случвания и ставания под неумолимия ход на времето много от последните потъват в забравата. И кое ,,събира'' и съхранява тези случки и ставания, кое е това, което се грижи неуморно за съхраняването, идентичността и автентичността на битието в цялост - същото това мислене. В резюме: мисленето е главният гарант за идентичността - нашата и на битието като цяло.
Като каза готвене, аз също обичам да готвя. Любими ястия са ми миш-маш, постна мусака, сърми, пълнени чушки, пиле с ориз/зеле/картофи, фасул с кисело зеле, спанак с ориз/яйца, а пържените картофи са ми слабост. Обичам много и всякакъв вид салати - никога не сядам на масата без салата.
Надявам се, Надя/ех, че забавна тавтология се получи!/, че готвенето е приключило успешно! Усмихнат ден!

:) Здравей, Джошкун! Твоята "непослушна мисъл" ме радва, а и не само мен, така че, благодаря ти! Как позна!? :) Снощи сготвих сърми с кисело зеле и постни пълнени чушки с ориз. И кюфтета с лапад - копривщенски лапад :))) - близко е до спанак. Да и аз обичам постния гювеч и обожавам пържени картофи - вредни или не, са ми любими! :) Ще ми дадеш ли рецептата за постна мусака? :) Извинявай, Джошкун, ако не е тайна, защото не всеки обича да дава рецептите, а и някои са си фамилна ценност. И аз обичам миш маш и фасул, но не знам рецептата за фасул с кисело зеле. Сигурно е като ориз с кисело зеле на фурна. Салатите са много здравословни, браво на теб!:) Ще си взема поука за това, аз не винаги го спазвам, а обичам салати.

Колкото до мисленето - за мен е поезията. Поезията за мен е йога, тайчи, мислене, медитация, всичко. Това е положението :) Но така е добре. Всичко наведнъж. По-лесно ми е, не се колебая. Като я има и я чуя, разбира се. Тогава я записвам, когато мога и съумея да я запиша, концентрирам се, само там съм и съм аз. Не зависи от мен. Като я няма - не мисля :))) Поезията е моята "идентичност". Хубава вечер, Благодаря ти, Джошкун! Чакам рецептите! :) До скоро!
цитирай
23. lion1234 - Забравих
10.12.2015 15:37
един от ключовите си кулинарни фаворити - рибата. Макар, че Никул ден мина, за мен лично поне два пъти в седмицата е ,,Никул ден'', ха-ха.
Нямам някакви специални рецепти, Надя, но с удоволствие ще споделя скромния си опит на ,,Лични'', за да не занимаваме публиката с кулинария.
Поздрави и Усмихнат ден!
цитирай
24. malchaniaotnadejda7 - 23. lion1234 - Забравих
10.12.2015 18:55
lion1234 написа:
един от ключовите си кулинарни фаворити - рибата. Макар, че Никул ден мина, за мен лично поне два пъти в седмицата е ,,Никул ден'', ха-ха.
Нямам някакви специални рецепти, Надя, но с удоволствие ще споделя скромния си опит на ,,Лични'', за да не занимаваме публиката с кулинария.
Поздрави и Усмихнат ден!


Хубаво Джошкун, аз от 2 години не ям месо, риба рядко, комай само на Никулден, та ще се радвам на рецептата за постната мусака, сигурна съм,че я готвиш вкусно. :)

Иначе днес е Емили Дикинсън ден, защото е родена на 10 декември 1830 година, точно преди 185 години. Поздрави и ти благодаря за хубавите образи и думи! До скорошни срещи!

“Poetry is not a turning loose of emotion, but an escape from emotion; it is not the expression of personality but an escape from personality. But, of course, only those who have personality and emotion know what it means to want to escape from these.”

Emily Dickinson
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1930911
Постинги: 406
Коментари: 7797
Гласове: 39300