Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
19.12.2015 12:18 - ВСИЧКО, КОЕТО БЯХ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 5191 Коментари: 20 Гласове:
41


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ВСИЧКО, КОЕТО БЯХ

 

Времето минава 
през тялото й
като огледало,
за да каже -
Хей, моя си!
Няма нищо
по-арогантно
по-измислено
и по-трогателно
от времето.
Ще й се да изкрещи
Хей, аз съм ничия
точно това съм!
Не съм статуя,
която да срутиш,
нито папирус,
който да изгориш,
нито съм нещо,
което да изградиш
в себе си 
и да познаеш.
Аз съм всичко,
което бях
Има ме винаги -
от мен в мен 
преминавам
през процепа
на сърцето.

19. 12 2015.

image






Гласувай:
41
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lion1234 - Ей,
19.12.2015 14:05
Пак ме хвърляш в дълбоки води! Оня ден ме хвърли в дебрите на мисленето, днес - в океана на Времето. Да не забравиш да подадеш някой пояс, че колко му е да се удави човек в дълбините на времето.
,,Няма нищо по-арогантно от времето'' - да, героинята безпощадно точно дефинира коварната роля на онова външно, ,,вулгарно'', по думите на Хайдегер, време, явяващо се Нихилист N 1, доколкото онищостява без остатък всичко, което му е подвластно. В тази връзка, трогателно-величав, изпълнен с достолепие е поривът на героинята да съхрани себе си, своето ,,аз'', от лапите на този коварен враг:,,Не съм статуя, която да срутиш...Аз съм всичко, което бях/ Има ме винаги...'' И този порив заслужава уважение, защото ако за гениите времето не е никакъв проблем - те го надскачат и се озовават отвъд него'' - то за героинята и за всеки ,,обикновен'', лишен от гениални способности човек, преодоляването на външното време си е едно мъчително изпитание.
И тъкмо тук героинята ни предлага едно великолепно решение, оня спасителен пояс, за който стана дума по-горе: трябва да се приберем ,,у дома'', в своя втрешен свят, при ,,сърцето'', при ,,вътрешното'' време на Съзнанието, ,,събрало'' и запазило непокътнат чрез верния си помощник мисленето целият ни ,,жизнен свят'', нашата идентичност, нашето ,,аз''. Защото ако геният оставя във Вечността своите генетични заложби и плодовете от тях, то какво оставяме ние, ,,обикновените'', в същата тази Вечност, ако не своята идентичност, уникалност, неповторимост?
В интервю неотдавна бях запитан:,,Е, добре, кое е онова свързващо звено, оня мост между онова, което беше в България и онова, което си сега в чужбина, заобиколен от безброй нови и нови предизвикателства, нови обстановки, нови контакти, запознанства, нямаш ли усещането, че се губиш, изпаряваш?'' Отговорът бе ясен и категоричен:,,Вътрешният ми свят, плод на заложбите и целият ми скромен опит в усвояването културно-историческите традиции, е мостът между мен и света наоколо, той е и спасителният остров''
цитирай
2. bliz - "Няма нищо по-арогантно ... от времето."
19.12.2015 14:24
Минава през тялото и го взема. Там сме безсилни, но не тъжни, защото сме мъдри...с годините.

Но "през процепа
на сърцето."
минава душата ни - непобедима, обичана, обичаща, в екстаз до край, че този свят е познала.

Поздрави за интересния изказ, който обръща с лице към нас написаното и който го разбира му звучи като собствено, лично откровение.

Хубав ден!
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - 1. lion1234 - Ей,
19.12.2015 14:36
lion1234 написа:
Пак ме хвърляш в дълбоки води! Оня ден ме хвърли в дебрите на мисленето, днес - в океана на Времето. Да не забравиш да подадеш някой пояс, че колко му е да се удави човек в дълбините на времето.
,,Няма нищо по-арогантно от времето'' - да, героинята безпощадно точно дефинира коварната роля на онова външно, ,,вулгарно'', по думите на Хайдегер, време, явяващо се Нихилист N 1, доколкото онищостява без остатък всичко, което му е подвластно. В тази връзка, трогателно-величав, изпълнен с достолепие е поривът на героинята да съхрани себе си, своето ,,аз'', от лапите на този коварен враг:,,Не съм статуя, която да срутиш...Аз съм всичко, което бях/ Има ме винаги...'' И този порив заслужава уважение, защото ако за гениите времето не е никакъв проблем - те го надскачат и се озовават отвъд него'' - то за героинята и за всеки ,,обикновен'', лишен от гениални способности човек, преодоляването на външното време си е едно мъчително изпитание.
И тъкмо тук героинята ни предлага едно великолепно решение, оня спасителен пояс, за който стана дума по-горе: трябва да се приберем ,,у дома'', в своя втрешен свят, при ,,сърцето'', при ,,вътрешното'' време на Съзнанието, ,,събрало'' и запазило непокътнат чрез верния си помощник мисленето целият ни ,,жизнен свят'', нашата идентичност, нашето ,,аз''. Защото ако геният оставя във Вечността своите генетични заложби и плодовете от тях, то какво оставяме ние, ,,обикновените'', в същата тази Вечност, ако не своята идентичност, уникалност, неповторимост?
В интервю неотдавна бях запитан:,,Е, добре, кое е онова свързващо звено, оня мост между онова, което беше в България и онова, което си сега в чужбина, заобиколен от безброй нови и нови предизвикателства, нови обстановки, нови контакти, запознанства, нямаш ли усещането, че се губиш, изпаряваш?'' Отговорът бе ясен и категоричен:,,Вътрешният ми свят, плод на заложбите и целият ми скромен опит в усвояването културно-историческите традиции, е мостът между мен и света наоколо, той е и спасителният остров''

Хей, Джошкун, Здравей! :) Поздрави от сгряващото Слънце, прегърнало Витоша, мъглата и мен! Моля те, дай линк (ако има) към интервюто, да четем или го публикувай при теб. Мисля, че където и да отидем, "пренасяме" света в себе си такъв, какъвто е за нас и така "ГО" "спасяваме", правим го възможен за нас, синхронизирайки идентичността на онова всеобщо сърце, което движи световете...

Гениите. Да, Айнщайн почти саморазрушава себе си, за да назове и дефинира неназовимото. И все пак изрича: "Отвъд мрежата на времето и пространството започва действителността." Не бива да се самообясняваме, не защото не бихме могли, напротив, можем!, а защото хармониите са нещо, което не е по силите ни да обезпокояваме приживе.

(пиша ти фрагментарно, прощавай - коментарът е такъв, че не мога да го пратя цял)

:) Не познавам Хайдегер, но знам едно - най-голямата скорост е покоят. Най-голямата страст е безстарстността. Ние сме вечни същества, Джошкун, едновременни и навсякъде сме. Защо избираме да бъдем друго, аз не знам. Опитвам се, да разбера, но затова не стига един живот и все пак, по силите ми, ще опитам. :) Нашата "идентичност", паметта на сърцето ни е шансът да бъдем. Вярвам, че това е шанс и за света, който привидно обитаваме, а всъщност - сме.
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 2. bliz - "Няма нищо по-арогантно ... от времето."
19.12.2015 15:23
bliz написа:
Минава през тялото и го взема. Там сме безсилни, но не тъжни, защото сме мъдри...с годините.

Но "през процепа
на сърцето."
минава душата ни - непобедима, обичана, обичаща, в екстаз до край, че този свят е познала.

Поздрави за интересния изказ, който обръща с лице към нас написаното и който го разбира му звучи като собствено, лично откровение.

Хубав ден!

Здравей, Аден, благодаря за куража! Времето е по-крехко от нас, то е така ефирно и уязвимо, затова, може би е и "арогантно" :) Нека те поздравя с нещо от любим поет, когото е време да прочета:

"Милост, за нас, живите, които се сражават на границата с невъзможното!"

Вдъхновен ден!
цитирай
5. of4arsnakovalnia10 - Трудно би се написала Музика, Мълчаливо Момиче...
19.12.2015 18:41
"Алис обичаше театъра и бе учила за актриса. В колежа заболяла от полиомиелит и това сложило край на мечтите. Тя разказа на Тоби как болестта бе съсипала живота й. Момчето, за което била сгодена, я напуснало като разбрало новината. Алис избягала от дома си и се омъжила за психиатър, който след шест месеца се самоубил. Сякаш до този момент всичките й чувства бяха заключени в нея."

Този откъс от "Непознат в огледалото" на Сидни Шелдън някак си ми се прииска да ти цитирам.
Поздрави!

(Едната песен нека бъде за НЕЯ! (моля те))
цитирай
6. kvg55 - Времето е безпощадно. То руши вс...
19.12.2015 18:53
Времето е безпощадно. То руши всичко и от руините изгражда нещо ново, което след време разрушава и така до безкрайност. Ако опознаем повелята на времето, може известно време да останем вечни.
цитирай
7. donchevav - Всичко, което бях…Съм всичко – з...
19.12.2015 19:06
Всичко, което бях…Съм всичко – защото съм сърце. Предохранителна мярка срещу всяка черна дупка на времето, пропуск през всяка врата, вярна парола, шифър и ключ едновременно. Гаранция за идентичност, неизменност и вечност.

Аз съм всичко,
което бях
Има ме винаги -
от мен в мен
преминавам
през процепа
на сърцето.

Интересен зрителен ъгъл - едновременно себевглеждане, дистанциране и обобщение! Много ми хареса това огледало, усетих го някак болезнено:))) Прегръдка!
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 5. of4arsnakovalnia10 - Трудно би се написала Музика, Мълчаливо Момиче...
19.12.2015 19:50
of4arsnakovalnia10 написа:
"Алис обичаше театъра и бе учила за актриса. В колежа заболяла от полиомиелит и това сложило край на мечтите. Тя разказа на Тоби как болестта бе съсипала живота й. Момчето, за което била сгодена, я напуснало като разбрало новината. Алис избягала от дома си и се омъжила за психиатър, който след шест месеца се самоубил. Сякаш до този момент всичките й чувства бяха заключени в нея."

Този откъс от "Непознат в огледалото" на Сидни Шелдън някак си ми се прииска да ти цитирам.
Поздрави!

(Едната песен нека бъде за НЕЯ! (моля те))


Всъщност, текстът на тази песен - Ne Me Quitte Pas, която чух за първи път миналата година във Фб при моя приятелка е изненадващо силен и хубав. Няма мелодия без емоцията на словото в нея. Поздрав с него:

Don't leave me
We must forget
All can be forgotten
Which is already fleeing away
To forget the times
Of misunderstanding
And the lost times
To know how
To forget those hours
Which sometimes killed
With blows of "Why?"
The heart of happiness
Don't leave me

I will offer you
Pearls of rain
Come from lands
Where it doesn't rain
I will dig the earth
Until after my death
To cover your body
With gold and light
I will make a realm
Where Love will be law
Where Love will be king
And you will be queen
Don't leave me

Don't leave me
I will invent for you
Senseless words
Which you will understand
I will speak to you
Of those lovers
Who have twice seen
Their hearts ignite
I will tell you
The story of that king
Dead of not having
Been able to meet you
Don't leave me

It has often been seen
For fire to erupt again
From the extinct volcano
That was thought too old
There are, it seems,
Scorched lands
Yielding more wheat
Than the best April
And when the evening comes,
For the sky to blaze,
The red and the black,
Do they not wed?
Don't leave me

Don't leave me
I will weep no more
I will speak no more
I will hide myself there
To watch you
Dance and smile
And listen to you
Sing and then laugh
Let me become
The shadow of your shadow
The shadow of your hand
The shadow of your dog
Don't leave me
Don't leave me
Don't leave me
Don't leave me

Доколкото си спомням, жената на Сидни е българка, може да греша, но аз не познавам добре творчеството му. Цитираният Тоби ми напомня "Богат беден" и фотографката от тази книга, но когато говорим за песента, да, нека звучи, защото е легенда, пята от легенди. А аз дори не я бях чувала. Сега пък си спомних, как една песен, запята от опълченец на Шипка, решава хода на битката и... ако щеш вярвай, хода на войната. Поздрави!
цитирай
9. of4arsnakovalnia10 - Can you see? Here it each own mirror!
19.12.2015 20:25
(Known, and do not understand because you just have different prisms)

Извини ме, Мълчаливо Момиче - говорех на Жената, оттатък... Ocean (of Time).

Но пък на теб и всички, четящи постинга ще допълня:
"Бавно, разговорите стихнаха. Те го слушаха. Смехът започна да се чува все по-често. След това стана постоянен. И все по-силен. И по-силен. Хората в салона се бяха превърнали в публика. И той ги хвана. Хвана ги, мамицата им! Вече нямаше значение, че е в евтина кръчма, пълна с бирени търбуси. От значение бе само смехът им, любовта им. Те прииждаха към Тоби на вълни. Първо ги накара да се смеят, после — да викат. Никога не бяха виждали нещо подобно, нито в това унило място, нито някъде другаде. Ръкопляскаха и крещяха. Още преди да свърши, проклетниците направиха всичко на пух и прах. Бяха свидетели на раждането на феномен."

"Богат-Беден" също е по "темата" (ми).
Спомни си Лаурицен...
Когото мислеха за негативен на едно от модните дефилета...
Който започна да се "гаври" на подиума при представянето на моделите...
Започнаха едни ахкания /из публиката/...
Брожение.
Накрая... не си спомням името на героинята - все пак говорим за... 1985, преди 30 години /но Лаурицен го помня, защото още тогава ме плени постъпката му, при все, че бях в 7-ми клас, а по онова време не се раждахме с образование и на тая възрас си бяхме "залупени" /уж/...
Та: накрая бившата му жена излезе и му зашлеви шамар.
Той спря с театъра и каза:
"Агресия! - Поведението на Жената, която знае какво иска!"
И след миг осмисляне - всички започнаха да ръкопляскат.
А тя разбра, че той просто изстреля представянето на новите й модели на върха.

Та такива ми ти работи, Мълчаливо Момиче.
оф4арски
(if you know what I mean)
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. of4arsnakovalnia10 - Can you see? Here it each own mirror!
19.12.2015 20:50
of4arsnakovalnia10 написа:
(Known, and do not understand because you just have different prisms)

Извини ме, Мълчаливо Момиче - говорех на Жената, оттатък... Ocean (of Time).

Но пък на теб и всички, четящи постинга ще допълня:
"Бавно, разговорите стихнаха. Те го слушаха. Смехът започна да се чува все по-често. След това стана постоянен. И все по-силен. И по-силен. Хората в салона се бяха превърнали в публика. И той ги хвана. Хвана ги, мамицата им! Вече нямаше значение, че е в евтина кръчма, пълна с бирени търбуси. От значение бе само смехът им, любовта им. Те прииждаха към Тоби на вълни. Първо ги накара да се смеят, после — да викат. Никога не бяха виждали нещо подобно, нито в това унило място, нито някъде другаде. Ръкопляскаха и крещяха. Още преди да свърши, проклетниците направиха всичко на пух и прах. Бяха свидетели на раждането на феномен."

"Богат-Беден" също е по "темата" (ми).
Спомни си Лаурицен...
Когото мислеха за негативен на едно от модните дефилета...
Който започна да се "гаври" на подиума при представянето на моделите...
Започнаха едни ахкания /из публиката/...
Брожение.
Накрая... не си спомням името на героинята - все пак говорим за... 1985, преди 30 години /но Лаурицен го помня, защото още тогава ме плени постъпката му, при все, че бях в 7-ми клас, а по онова време не се раждахме с образование и на тая възрас си бяхме "залупени" /уж/...
Та: накрая бившата му жена излезе и му зашлеви шамар.
Той спря с театъра и каза:
"Агресия! - Поведението на Жената, която знае какво иска!"
И след миг осмисляне - всички започнаха да ръкопляскат.
А тя разбра, че той просто изстреля представянето на новите й модели на върха.

Та такива ми ти работи, Мълчаливо Момиче.
оф4арски
(if you know what I mean)

Да, аз съвсем забравих, има "огледало", явно съм се поотдалечила от текста. Говорейки за музика, и за поезия, и за огледала, има един велик текст на любимия ми Джими Хендрикс. Не мога да намеря песента, но поздрав с нея! Там той пее за едно огледало - един от най-магичните текстове, които имах честта да чуя през живота ми. Никога повече не можах да намеря тази негова песен.

"Богат Беден". Не помня филма, но помня книгата. Помня, как жената на богатия, безкрайно красива и талантлива фотографка, изпада в такова униние, че когато инцидентно излиза гола на балкона на къщата им, журналистите я снимат. Бях малка, но ме ужаси факта, как човек може да бъда обруган именно с това, което най-много обича - в случая, фотографията. И все пак, никой не си тръгва завинаги от.... (някакво римско име на град). Но това е друга книга, забравих името. Поздрави и хубава вечер на теб!

ps :) Спомних си! Книгата е "Живот във висшето общество" на Джон Брейн, мисля, че е именно тази, а не е първата й част - "Път към висшето общество" и фразата е на Джо Лемптън, ако не греша, но не помня името на града.

ps 2 :) Спомних си! "Никой не си тръгва от Капуа завинаги". Капуа - това е. Името на града.
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - 6. kvg55 - Времето е безпощадно. То руши вс...
19.12.2015 21:26
kvg55 написа:
Времето е безпощадно. То руши всичко и от руините изгражда нещо ново, което след време разрушава и така до безкрайност. Ако опознаем повелята на времето, може известно време да останем вечни.

Обичам времето. Може би, защото не съществува. :) То е крехко, затова е безпощадно. Имам доста неща, посветени на него, имам приказки от негово име, които се надявам да видят бял свят един ден, убедена съм, че са най-доброто, което казах. "Приказки от Рахел" - малка част от тях съм публикувала тук. Но нека те поздравя с това:


ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ


И като птица
ще отпивам чая
на светли глътки -
времето е спряло
в едно единствено сърце -
в небета зимни
и в небета летни
и в небеса
подобно прилагателни,
статични от емоция
и цвят, и всичко,
което вдишвам
на кристални глътки
през всички времена
от всички бури
под всички дъждове.
И все така обичам
да чакам
в тишината -
огромния гепард
на времето,
да го погаля
много тихо
и да изчезнем
само двамата.

И тук - http://malchaniaotnadejda7/poezia/2013/01/15/niama-vreme.1042585

И това :) - http://malchaniaotnadejda7/poezia/2015/02/22/s-viatyra.1340500

Има го навсякъде при мен времето :) Поздрави и хубава вечер, kvg55!
цитирай
12. sestra - Да, познато ми е и все пак
19.12.2015 21:34
няма нищо по-фалшиво от арогантността. С времето все повече ми харесва времето само да се изобличава както илюзиите през сърцето :)
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - 12. sestra - Да, познато ми е и все пак
19.12.2015 21:40
sestra написа:
няма нищо по-фалшиво от арогантността. С времето все повече ми харесва времето само да се изобличава както илюзиите през сърцето :)

Привет, Стани! :) "Само`" или "са`мо" изобличава? Двусмислието ми припомни едно мое "трисмислие" в нещо от първата ми поетична книжица, която стоя точно 7 години в издателството на "Народната Младеж", докато види бял свят. И днес не крия, че е мое. :) Поздрав с него:

ЗАЩО МЕ БУДИШ

Пада ми се! -
казах си за утеха.
Безсмъртна любов
няма приживе.
И нахлузих завинаги
каскадьорската дреха,
и пристегнах душата -
да не би да се сниже...
В този луд пилотаж,
в който днес ме отпрати,
аз танцувам
върху крилото
на самолета.
Пада ми се!
И навярно
ще си счупя главата.
Но е страшно
и хубаво
да целунеш
небето.

Та редактор в един тогавашен вестник ме попита, по-точно, изкрещя ми, след като се осведоми за името ми: "Искрова, какво значи това!? На тебе "пада ли ти се", като да си ожулиш коляното или си ударила нещо от тотото. А!?" И тъй като беше доста гневен, му казах тихо: "от съдбата - ми се пада... и падам от небето" (бях на 19 и доста се постреснах). А той: "Не четете ли, че днес не е приемен ден!? Като идвате от село, всичките селянчета - четете табелата на вратата! " Казах му, че съм родом от Копривщица, а тя винаги е била град. Това още повече го вбеси. По-късно ми се извини, като ме видя на един рецитал. Тръгна да ми се извинява, че не ме знаел, "че пиша и че живея в София". Оказа се, че той е от село, което е чудесно, село със звучното име Биволаре. Както и да е. Но тогава ревна: "Какво търсиш в София, като си от Копривщица, учиш ли, щом пишеш разни неща и се влачиш по редакции извън приемното време?" "Италианска филология" - отговорих. "Ами, чети, какво пише на вратата тогава и Леопарди прочети и като се научиш да пишеш и да четеш, ела, ама в приемното време.' :))) Времето - приемното време на табелата. Там пишеше: "Консултант "по" поезия". А аз бях разсеяна и бях запомнила - от 14.00 до 17.ОО ч, но не знаех,че само в определени дни. Поетът, (защото той бе известен млад тогава поет) ядеше кифла и... аз го прекъснах. Вече бях превела десетина сонета от Джакомо Леопарди. Излязох навън и се разплаках. Помня, че ужасно ме обиди това "влачиш". След има няма десетилетие, пак се срещнахме с него. В друга една редакция. Казах му, че трябва да се извини на един човек, на приятел, когото бе обидил публично, в противен случай, ще го съдя за клевета. Извини се, разбира се. Отишъл на крака в дома на приятеля ми и взел, че се извинил. Днес ми се усмихва, като ме види.

Иначе, Стани, арогантността си е съвсем истинска.
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 7. donchevav - Всичко, което бях…Съм всичко – з...
19.12.2015 22:17
donchevav написа:
Всичко, което бях…Съм всичко – защото съм сърце. Предохранителна мярка срещу всяка черна дупка на времето, пропуск през всяка врата, вярна парола, шифър и ключ едновременно. Гаранция за идентичност, неизменност и вечност.

Аз съм всичко,
което бях
Има ме винаги -
от мен в мен
преминавам
през процепа
на сърцето.

Интересен зрителен ъгъл - едновременно себевглеждане, дистанциране и обобщение! Много ми хареса това огледало, усетих го някак болезнено:))) Прегръдка!

Вени! :) Благодаря ти! Какво да кажа, радвам се, че поспря при мен, след теб винаги е светло, топло и видело. Баба ми казваше така, светла й памет: "Видело е, бабка!" Майката на моята майка... Знаеш ли, когато ми цитира тези няколко реда се постреснах. Сякаш не са мои и не съм ги чула и записала посред нощ. Толкова чужди и далечни ми прозвучаха. Написаното вече не ни принадлежи. Радостна вечер, Вени, прегръдка и до скоро, Поздрав с една прекрасна Коледна песен! :)

https://www.youtube/watch?v=jOWLqcKyJh4
цитирай
15. katan - Поздрави, Наде!
20.12.2015 10:51
За мен не е останало нищо:), което бих могла да добавя като коментар.
Все пак това ще добавя само две думи:
"Аз съм всичко,
което бях
Има ме винаги -
от мен в мен
преминавам
през процепа
на сърцето."

...И СЪМ.
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 15. katan - Поздрави, Наде!
20.12.2015 11:23
katan написа:
За мен не е останало нищо:), което бих могла да добавя като коментар.
Все пак това ще добавя само две думи:
"Аз съм всичко,
което бях
Има ме винаги -
от мен в мен
преминавам
през процепа
на сърцето."

...И СЪМ.


Привет, Кате! :) Радвам се, че ми гостуваш, благодаря ти, и аз обичам да поспирам при теб. Нека те поздравя с един поет, който открих днес тук, в блога на Усмивчица - usmivka99 и това откритие ме радва. Преводът е на моя приятелка и колежка, талантлив разказвач, Здравка Евтимова. Нещо негово за времето :) Ето го, Жао Лихон:

"ВРЕМЕТО - от ЖАО ЛИХОН

Все бързаш, когато идваш и когато си отиваш.

Прекосяваш тайнствено света, може би се радваш -

нямах време да те огледам добре.

Изчезна безследно, а аз съм затънал

в сегашното просто време от учебника по граматика.

Ти, без да ти трепне окото, превърна всичко

в минало свършено време.

Като бриз, докоснал прозореца, насъбрал

сухи листа и прах от пътя,

изчезна."


Ще си подаря неговата стихосбирка за Коледа! :) Много мое усещане, усещания, но той е титан! Щастлива съм, че светът има такива поети. Ето още от него -

http://offnews/news/Kultura_33/Zhao-Lihon-Lodka-kam-nebeto_203417.html

Прегръдки, Кате!
цитирай
17. lion1234 - ,,Защо избираме да бъдем друго''?
20.12.2015 12:34
Дълга история, затова ще се огранича със следното: трудно е да осъзнаеш недуалната си природа, бидейки въвлечен в дуалния свят на пространство-времето. Трудно е да не усетиш натиска на времето, когато автобусът, примерно, се изнизва буквално пред очите ти. Иначе казано, виновна е онази ,,твърде натрапчива илюзия'', наречена ,,време''.
Кой е Хайдегер? Един немски философ със сложна житейска съдба, който на своя странен език нищи тайните на битието. В основното си съчинение ,,Битие и време'' той определя като основна характеристика на битието неговата историчност, крайност. Определя времето като ,,вулгарно'', доколкото то превръща битието в път към Нищото, в ,,битие към Нищото''. Това му дава основание да заключи, че ,,с оглед на евентуалното отсъствие на Бог, с нас е свършено''.
Колкото до линка, да, ще ти го изпратя.
Поздрави и Усмихнат ден!
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 17. lion1234 - ,,Защо избираме да бъдем друго''?
20.12.2015 15:20
lion1234 написа:
Дълга история, затова ще се огранича със следното: трудно е да осъзнаеш недуалната си природа, бидейки въвлечен в дуалния свят на пространство-времето. Трудно е да не усетиш натиска на времето, когато автобусът, примерно, се изнизва буквално пред очите ти. Иначе казано, виновна е онази ,,твърде натрапчива илюзия'', наречена ,,време''.
Кой е Хайдегер? Един немски философ със сложна житейска съдба, който на своя странен език нищи тайните на битието. В основното си съчинение ,,Битие и време'' той определя като основна характеристика на битието неговата историчност, крайност. Определя времето като ,,вулгарно'', доколкото то превръща битието в път към Нищото, в ,,битие към Нищото''. Това му дава основание да заключи, че ,,с оглед на евентуалното отсъствие на Бог, с нас е свършено''.
Колкото до линка, да, ще ти го изпратя.
Поздрави и Усмихнат ден!


Благодаря ти, Джошкун! :) Да, знам, че Хайдегер е немски философ, а това че е със сложна съдба и останалото - не знаех. Време е, да се запозная с него, щом и той говори за времето. Интересно би било, колко пъти, откакто чувам и записвам поезия, споменавам времето. Когато бях 16, 17 годишна, в гимназията, моят съученик, Йордан Дончев (J.D. - има го в блогрола ми) - написа и изпя песен за времето по мой тогавашен текст, която съучениците ми пееха - Данчо наскоро ми я прати и така ме изненада и ме зарадва. Нека те поздравя с нея:

https://www/watch?v=h8v4nzvzHhs

Видях интервюто ти - "Доброто да надделее – това е смисълът на битието" - има го в твоя блогрол, благодаря ти! Нека и приятелите на моя блог го прочетат:

http://www/2015/10/03/27108/

До скоро, благодаря ти! Ти беше първият ми гост на Игнажден, а си такъв човек, че годината със сигурност, ще е по-добра. Желая го от сърце на приятелите тук, на теб и близките ти и на всички добри хора! Станаха ми два подаръка за Нова година - Хайдегер и поета Жао Лихон! :) Бъди здрав, все така сърцат и вдъхновен, до скоро!
цитирай
19. usmivka99 - Честита Коледа! С много топлина, усмивки и светлина!
25.12.2015 19:15
И дръж отворен "процепа на сърцето"! Винаги! :)
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - 19. usmivka99 - Честита Коледа! С много топлина, усмивки и светлина!
25.12.2015 20:14
usmivka99 написа:
И дръж отворен "процепа на сърцето"! Винаги! :)

Честита Коледа, Усмивчице! :) Благодаря ти, Здравей, обещавам! Бъди честита, пълна със светлина и топлина и си остани винаги Усмивка! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1930911
Постинги: 406
Коментари: 7797
Гласове: 39300