Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
28.12.2015 10:46 - МОЖЕШ ЛИ ?
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 6468 Коментари: 18 Гласове:
35

Последна промяна: 29.12.2015 18:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 МОЖЕШ ЛИ


Можеш ли

да простиш,

когато обичаш?

 

Можеш ли

да простиш,

когато мразиш?

 

На тези, които обичаш

На онези, които мразиш

Можеш ли?

 

Поетът е поет

в еклектиката на следобед

съществуваш вечно

 

заслушан

в сърцето на словото

преобръща света


5. XII. 2015.

 

photo by Vaxjo

image










Гласувай:
36



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Прошката е нравственост - и изку...
28.12.2015 10:53
Прошката е нравственост - и изкуство. Като поезията. И ни въздига - с подемната сила на любовта. Поздрави, Наде!
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. donchevav - Прошката е нравственост - и изку...
28.12.2015 10:58
donchevav написа:
Прошката е нравственост - и изкуство. Като поезията. И ни въздига - с подемната сила на любовта. Поздрави, Наде!

Здравей, мила Вени! Да, прошката е лицето на Бог. Затова питам тук - "можем ли?" да бъдем. Божествени. Прегръдки!
цитирай
3. faktifakti - зависи от силата на чувствата
28.12.2015 12:00
Весели празници
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. faktifakti - зависи от силата на чувствата
28.12.2015 12:48
faktifakti написа:
Весели празници


Да, мила Ева, така е. 1989, (ако не бъркам годината), записах това, нека те поздравя с него:

"Измислена е всяка сила -
в живота диша нежността."


Казваше се "Може би" и е от втората ми поетична книга "Думи, тъга и обич". Ще го намеря и ще го добавя тук. Радостни Новогодишни празници и на теб!

МОЖЕ БИ

Мога да премина Аляска
с един впряг, за да стигна
до теб.

Къде си?
Беше тук до вчера...
И слънцето безкрайно е.
Не мога днес да те намеря
В звездите. В твоето небе.
В земята, тихо възкресила
забравени от нас неща...
Измислена е всяка сила -
В живота диша нежността.
В живота? Толкова далече...
Вървя. И нужен си ми ти!
Да бъде пътя. Да е вечер.
И огънят да не заспи.
И в синьото небе неясно
се стапят тъмните ками.
За да валитака прекрасно!
За да ни има. Може би.

1. 02. 1989.

***
"Думи, тъга и обич" - Аб, редактор, Христо Фотев, художник Георги Трифонов, София, 1998 -
ISBN 954 - 8786 -62 -1
цитирай
5. sestra - Всичко може
28.12.2015 13:21
и все пак да се дава непоискана прошка е вид съзнателно безумие, на което са способни малцина.
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. sestra - Всичко може
28.12.2015 14:44
sestra написа:
и все пак да се дава непоискана прошка е вид съзнателно безумие, на което са способни малцина.


Знаеш ли, спомни ми думите на един български апостол: "Лудите, лудите, те да са живи!"

С мои думи, може би ще отговоря така:

ПРОЩАВАМ

На Спасителя, че ме спаси.
На Предателя, че ме предаде.
На Мене си, че позволих
да бъда спасена,
да бъда предадена,
да бъда...


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2011/03/06/triptih.699969
цитирай
7. bliz - Какво високо ниво на коментари и отговори!
28.12.2015 15:50
Точно такива блогове като твоят, вдигат нивото на блог беге и го представя по един достоен начин!

За мен прошката е искреност. Трябва да се обърнеш към себе си и когато прощаваш с разума, но вътре в теб е едно скимтящо кълбенце - е, не се получава, няма прошка, въпреки разумните доводи, че е достойно, да намериш сили и да простиш. На мен ми се е случвало да плача, че не мога да простя, а толкова искам.

Искането на прошката трябва да бъде "изплакано". Искащият прошката и даващият са два емоционално скачени съда. Страданието, разкаянието на искащия , отнемат от собствената болка и се усещаш, че в един момент искаш прошка, че не си простил достатъчно бързо.

Всяка прошка е мехлем върху рана- помага да заздравее, но остава белег...

Ах, българската жена колко прошки през живота си дава, "забравя", в името на общото добруване и хармония.

Поздрави!
цитирай
8. kvg55 - Мислещият човек не се сърди и не се ...
28.12.2015 16:48
Мислещият човек не се сърди и не се обижда – той само трупа впечатления и прави заключения. Като не се сърдиш и не се обиждаш не е необходимо и да прощаваш.
А поетът, освен че е заслушан в сърцето на словото, трябва да владее и разумът му.
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - 7. bliz - Какво високо ниво на коментари и отговори!
28.12.2015 16:53
bliz написа:
Точно такива блогове като твоят, вдигат нивото на блог беге и го представя по един достоен начин!

За мен прошката е искренност. Трябва да се обърнеш към себе си и когато прощаваш с разума, но вътре в теб е едно скимтящо кълбенце - е, не се получава, няма прошка, въпреки разумните доводи, че е достойно, да намериш сили и да простиш. На мен ми се е случвало да плача, че не мога да простя, а толкова искам.

Искането на прошката трябва да бъде "изплакано". Искащият прошката и даващият са два емоционално скачени съда. Страданието, разкаянието на искащия , отнемат от собствената болка и се усещаш, че в един момент искаш прошка, че не си простил достатъчно бързо.

Всяка прошка е мехлем върху рана- помага да заздравее, но остава белег...

Ах, българската жена колко прошки през живота си дава, "забравя", в името на общото добруване и хармония.

Поздрави!

Здравей, Аден! Благодаря ти и добре дошъл, за много години! Ако не сте вие, приятелите, които ми гостувате тук, този мой виртуален, но мой дом, не би бил, нямаше да го има, не би бил възможен. Така е и с прошката, с изборите, които съзнателно или неосъзнато правим по пътя си. Пътят на милостта е безкраен - и в нас и към другите до нас, важно е, да бъде споделен със сродни духове. Толкова е ценно това, достатъчно е някой да ти се усмихне и денят ти грейва с друга светлина, озарява се от смисъл и ти ставаш друг. Сърдечни поздрави, благодаря ти и до скоро!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 8. kvg55 - Мислещият човек не се сърди и не се ...
28.12.2015 17:34
kvg55 написа:
Мислещият човек не се сърди и не се обижда – той само трупа впечатления и прави заключения. Като не се сърдиш и не се обиждаш не е необходимо и да прощаваш.
А поетът, освен че е заслушан в сърцето на словото, трябва да владее и разумът му.

Здравей, Красимире, да, така е. Би трябвало така да бъде. Коментарът ти ме връща към изказването на един от секретарите на авторитетната Френска академия, основана през 1635 г. от кардинал Ришельо, че човек има две основни слабости, а именно, че не разбира истинския смисъл на думите и не може да предвижда бъдещето си. Така е и със словото. То е в началото на началата, защото може да остане неразбираемо и неразбрано, но това неразбиране, не го спира да животвори, словото е животворящо и ми се струва, че принадлежи към вечните източници. То е безстрастно, затова побира страстите на света и на хората. Да, поетът трябва да владее разума на словото, както казваш ти и внезапно в мен отекват думите на моя скъп, вечен приятел и учител Христо Фотев. Нека те поздравя с него:

БЕЗ МОНОЛОЗИ...


Без монолози - пози и лъжи.
И както в твоите дървета
хлорофила -
това което ми е дадено не ми
принадлежи -
принадлежа му аз със страшна
сила.

ХРИСТО ФОТЕВ

цитирай
11. megg - Прошката
28.12.2015 20:38
зависи от направата на сърцето - и когато я даваш, и когато я искаш... Тя е и куражът да се смириш.
Пълни с добро и в обич празнични дни, мила Наде!
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 11. megg - Прошката
28.12.2015 21:49
megg написа:
зависи от направата на сърцето - и когато я даваш, и когато я искаш... Тя е и куражът да се смириш.
Пълни с добро и в обич празнични дни, мила Наде!

Благодаря, мила Марианче! За свободата на смирението. За много светли и сбъднати години, стопляни от човешкия ни кураж да бъдем и да бъдем по-добри. Морето сигурно е празнично сега, поздрави го от мен, прегръдки, до скоро!
цитирай
13. of4arsnakovalnia10 - Мога, Искрице.
29.12.2015 00:33
Но едва ли би имало нужда.
Защото Любовта не е... порок, че да прощавам или да ми прощават.
А омразата... е просто непознато чувство за мен.
За някои /тук/ може да им се стори... изненадващо /абеее... "двулично" исках да кажа, ама нейсе/, но... факт.
И мисля, че ти го знаеш, защото мисля, че познаваш Същността ми зад... Маската.

Поздрави за Стихото и Песничката,
---------------------------------------------------
но...
може ли да си позволя да те приканя да ми станеш курсистка?!
/погледни една сериозна част от коментар под поредния ми кретенски постинг - наистина сериозна част/
Защото Изкуството трябва да е перфектно!
/имам предвид да се научиш да оразмеряваш картинките, да вграждаш видеото вътре, в постинга, за да е цинтрирано и също оразмерено...
Ей такива /и не само/ неща.
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 13. of4arsnakovalnia10 - Мога, Искрице.
29.12.2015 01:06
of4arsnakovalnia10 написа:
Но едва ли би имало нужда.
Защото Любовта не е... порок, че да прощавам или да ми прощават.
А омразата... е просто непознато чувство за мен.
За някои /тук/ може да им се стори... изненадващо /абеее... "двулично" исках да кажа, ама нейсе/, но... факт.
И мисля, че ти го знаеш, защото мисля, че познаваш Същността ми зад... Маската.

Поздрави за Стихото и Песничката,
---------------------------------------------------
но...
може ли да си позволя да те приканя да ми станеш курсистка?!
/погледни една сериозна част от коментар под поредния ми кретенски постинг - наистина сериозна част/
Защото Изкуството трябва да е перфектно!
/имам предвид да се научиш да оразмеряваш картинките, да вграждаш видеото вътре, в постинга, за да е цинтрирано и също оразмерено...
Ей такива /и не само/ неща.

Здравей, Жоро! :) Чувството за мяра не ми е силата, силата ми е в липсата на мяра, наистина. Иначе новата ми поетична книга е "центрирана" - моя приумица - това, за което говориш. Знам, как да го направя, но така ми харесва. Не обичам "напудрени" постинги. Сега ми се спи, но утре ще ти отговоря, какво мисля за изкуството и дали трябва да е "перфектно". Хубаво си казал: "Защото Любовта не е... порок, че да прощавам или да ми прощават." А песните са ДВЕ все пак :) Втората е от "Един мъж и една жена" - с Анук Еме и Жан Луи Трентинян - велик филм на Клод Льолуш, един от любимите ми филми. Виж го, има защо. Радвам се, че поспря, до скоро!

ps. Казваш, "Защото Изкуството трябва да е перфектно!". Не, не трябва да е перфектно, ТО няма нужда от "панделки и дрънкулки". Ако е перфектно, няма кой да му излезе насреща, кой да го пре-даде, превъплъти. Има една тънка граница на невъзможност, която онзи, който се е осмелил някога да се захваща с това, което наричаме "изкуство", не трябва да минава. И аз го знам. Така, както "перфектно" знам, че ако имаше капка смисъл в ей това горе, ти нямаше да ми говориш за "изкуство", а за ей това горе. Аз съм домашният любимец, питомникът, осиновеноТО и прокуденоТО от изкуствоТО. Неговата любима котка в храма му или кучето пред вратата му. (Извини ме за грубата откровеност). Понякога ТО ме прехранва с обич и внимание, отдалечава ме от себеподните ми, но няма да позволя да ме пре-парира. Изкуството на войната с изкуството. Жоро, и все пак те предизвиках да кажеш това:

"Защото Любовта не е... порок, че да прощавам или да ми прощават."

Благодаря ти за тази мисъл. Един от белезите на изкуството е, че поражда изкуство. В целия ми съзнателен живот не съм казвала тази думичка толкова много пъти? Радостни празници на теб и да, линковете са полезни. В третата литература, виртуалната, ти си в свои води, на своя територия, аз съм гостенин. Ти имаш свръхзвукови подводници, аз - триматчова шхуна. Това е.

Има и друго. Искам да видя на "вечното лице на изкуството" не перфекционизъм, а една човешка искрa. И тя да се разпали, да се предава като олимпийския огън! Ти говориш за искрица. И тази искрица, мисля, може да пламне не от огъня на любовта, нито от леда на омразата, а от

м и л о с ъ р д и е

Искам не ефекти, а афекта на милосърдието, когато си имам вземане даване с "изкуството'. Никога не съм говорила за това.

_____________________________________
ps Колкото до истинското ти лице, за което говориш в коментара си, надявам се, няма да се разсърдиш, ако дам линка, който ми прати към него - така и други съблогери ще могат да прочетат блога ти, в който има разкази, поетични споделяния, музика и хубави постинги. Успех на теб!

http://starforlife/technology/2015/10/26/za-togava-kogato-quot-sega-quot-shte-byde-quot-niakoga-quot.1402414
цитирай
15. vostroto - Малко неопределено е поставен въпросът, но все пак -
29.12.2015 17:51
прошката е като обувката - ако ти става, носиш я, ако те стяга, или е твърде голяма, не...
Весела Нова Година. Надя!:)
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 15. vostroto - Малко неопределено е поставен въпросът, но все пак -
29.12.2015 18:15
vostroto написа:
прошката е като обувката - ако ти става, носиш я, ако те стяга, или е твърде голяма, не...
Весела Нова Година. Надя!:)


Лъки! :) Ако на това му казваш "неопределено поставен въпрос", ще видиш, какво значи неопределено, като пусна следващото парче. :))) Радвам се, че поспря и не мога да спра да слушам Modern Talking - Brother Louie... :) Къде ме върна с твоя постинг, благодаря за настроението и пожеланията! Ами да, така е, споделям мнението ти. Насила хубост не става! Това горе е отправено към мен самата, аз трудно прощавам, да не кажа, че направо не мога да прощавам, което не е никак хубаво, срамно е, варварско е... какво още? Но, постепенно, т.е. цял живот се опитвам да преодолея това в себе си. Най-трудната битка е с нас самите, нали. :) Иначе, познай, какъв беше коледният ми подарък? Билет за "Пепеляшка". Толкова ми се иска да ми стане кристалната пантофка и да е само и единствено за мен! Весела Нова година, Лъки!:) Благодаря за музиката!

https://www/watch?v=Lp2qcCrdBLA&list=PLE272295ACFF08C91

Лъки, качих току що песента - нека да звучи за теб и за приятелите ми! :) Освен това, надявам се, да я чуе Принцът и да прекрачи прага на Блог.бг :)* * *
цитирай
17. vostroto - "Срамно, варварско и какво ...
29.12.2015 22:53
"Срамно, варварско и какво още" и ти? Няма начин. Убеден съм, че си простила не въднъж и дваж, само не съм сигурен дали това е дало някакъв резултат... Според мен в прошката, както и във всичко останало, истината е в баланса, някъде по средата.
Радвам се за коледния ти подарък!:) Тази опера от Росини е истинска перла в оперната музика. Моя пък (да се похваля:)) е билет от заключителния гала концерт утре в седем часа в Софийската Опера.. нямам търпение, защото мисля, че концертът ще е от избрани арии...:)
Благодаря за поздрава! Желая твоя принц да дойде тук, и да започне един така отдавна жадуван празник на красотата, светлината, музиката, радостта, и любовта...:)
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 17. vostroto - "Срамно, варварско и какво ...
29.12.2015 23:26
vostroto написа:
"Срамно, варварско и какво още" и ти? Няма начин. Убеден съм, че си простила не въднъж и дваж, само не съм сигурен дали това е дало някакъв резултат... Според мен в прошката, както и във всичко останало, истината е в баланса, някъде по средата.
Радвам се за коледния ти подарък!:) Тази опера от Росини е истинска перла в оперната музика. Моя пък (да се похваля:)) е билет от заключителния гала концерт утре в седем часа в Софийската Опера.. нямам търпение, защото мисля, че концертът ще е от избрани арии...:)
Благодаря за поздрава! Желая твоя принц да дойде тук, и да започне един така отдавна жадуван празник на красотата, светлината, музиката, радостта, и любовта...:)

Не, не даде. :) Никакъв резултат. О, това е подарък, Лъки, радвам се за теб. Хубаво да си изкараш, прекрасно звучи! И аз благодаря, за всичко, за хубавата песен и изисканата компания, поезията така придобива смисъл. :) О, благодаря, мисля, че все пак, той може би, ще дойде тук! :) Това е чудесно пожелание, приятна вечер на теб и ще чакаме отзиви за концерта утре. До скоро!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3268048
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566