Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
05.02.2016 15:55 - СЪЛЗИТЕ ПАЛЯТ СЛЪНЦА
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 1686 Коментари: 14 Гласове:
26

Последна промяна: 05.02.2016 22:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
СЪЛЗИТЕ ПАЛЯТ СЛЪНЦА

 

думите са любов
от пръв поглед
мълчанието
преминава
като "котка в дъжда"
докато се превърне
в пазител
на сълзите
които палят слънца

II
 

аз съм домашната котка
на поезията
колкото повече
оставам в себе си
толкова по-добре
я чувам
в някоя статуя
огрята от слънцето
ще се събудя
сълзите палят слънца

 

29. 01. 2016.








Гласувай:
26
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bliz - Върнах се да прочета пак, а дали разбрах...
05.02.2016 17:49
"думите са любов
от пръв поглед"
Това не е универсално, а само при поета, защото при него всяка емоция се изразява по най-лесния за него начин - с думите, те се "раждат" от само себе си, понякога са като река и той трябва да "хване" най-точните и да напише стих.

"мълчанието
преминава
като "котка в дъжда"
Страхотно попадение! Наистина има нещо котешко в мълчанието! Представям си котка как преминава през дъжда - грациозно, бързо, почти между капките и хоп - няма я вече...Мълчанието е като бялата светлина - в нея са всички цветове, то значи всичко и нищо, в него има нещо...подвеждащо.

Мълчанието да е
"пазител
на сълзите
които палят слънца" ???
Ако е така, то това мълчание пази сълзите, на несподелена любов, която пали слънца- щастливи блянове.
Между мълчание-сълзи - слънца има тайна...

Интересно написано, всеки може да си го тълкува по своему, не е задължително да е вярно, но се размислих, изненадах - как несъвместими неща "съжителстват" и изграждат един живот.

Поздрави!


цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. bliz - Върнах се да прочета пак, а дали разбрах...
05.02.2016 18:42
bliz написа:
"думите са любов
от пръв поглед"
Това не е универсално, а само при поета, защото при него всяка емоция се изразява по най-лесния за него начин - с думите, те се "раждат" от само себе си, понякога са като река и той трябва да "хване" най-точните и да напише стих.

"мълчанието
преминава
като "котка в дъжда"
Страхотно попадение! Наистина има нещо котешко в мълчанието! Представям си котка как преминава през дъжда - грациозно, бързо, почти между капките и хоп - няма я вече...Мълчанието е като бялата светлина - в нея са всички цветове, то значи всичко и нищо, в него има нещо...подвеждащо.

Мълчанието да е
"пазител
на сълзите
които палят слънца" ???
Ако е така, то това мълчание пази сълзите, на несподелена любов, която пали слънца- щастливи блянове.
Между мълчание-сълзи - слънца има тайна...

Интересно написано, всеки може да си го тълкува по своему, не е задължително да е вярно, но се размислих, изненадах - как несъвместими неща "съжителстват" и изграждат един живот.

Поздрави!




Здравей, Аден, много е хубаво това, което си написала, благодаря ти! Звучи красиво и твое и как само си го казала за "съжителството на несъвместимите неща"... Поздрав с една моя чаена церемония и лекокрила вечер!

ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ

И като птица
ще отпивам чая
на светли глътки -
времето е спряло
в едно единствено сърце -
в небета зимни
и в небета летни
и в небеса
подобно прилагателни,
статични от емоция
и цвят, и всичко,
което вдишвам
на кристални глътки
през всички времена
от всички бури
под всички дъждове.
И все така обичам
да чакам
в тишината -
огромния гепард
на времето,
да го погаля
много тихо
и да изчезнем
само двамата.

4. 01. 2013.


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2013/01/06/chaena-ceremoniia.1039198
цитирай
3. kvg55 - "Сълзите палят слънца&qu...
05.02.2016 18:44
"Сълзите палят слънца", когато мълчание посреща думите от любов и
затова се вглъбяваме в себе си за да чуем поезията.
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. kvg55 - "Сълзите палят слънца...
05.02.2016 19:25
kvg55 написа:
"Сълзите палят слънца", когато мълчание посреща думите от любов и
затова се вглъбяваме в себе си за да чуем поезията.

Привет, Краси и хубава вечер! Да, може би, защото... сълзите палят слънца. Спомних си сега едно мое старо стихотворение от втората ми поетична книга "Думи, тъга и обич", 1998, която така и не се разпространи, защото, когато излезе от печат в издателството на Аб, отказах, не направих премиера, после заминах, подарявах я само на приятели..., продаваше се добре в книжарниците, в които оставих малко бройки и я има в библиотеките, разбира се. Неин редактор бе Христо Фотев. Поздрав с това от нея, за което се сетих, посветено е на копривщенката Лора Каравелова. Нейната майка, Екатерина Каравелова е кръстница на моя баща. Това са отдавна отминали времена, не знам, защо си го спомних:

ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ

на Лора Каравелова

Да тресне гръм сред този мрак!
Как искам гръм да се стовари -
Омръзна ми да бъда храм
на идолите - мисли стари.

О, колко стара е нощта на моя дом!
И колко стари са невъзможните неща -
на фронта паднали другари...

Едно небе над нас кръжи,
една старинна, хищна птица -
Аз хвърлях шепи от искри,
но няма да съм вече жрица.

Ще се стопя сред този мрак
на хиляди цветенца бели
ще се венчая с този сняг
под ледените му дантели...

От мрамора ще се спася
наесен,в дъждове студени.
Ще дойдеш ли тогава с мене,
Обикновената жена?

София, 1989 г.

(от "Думи, тъга и обич" - ISBN 954-8786-62-1; 1998, Аб, редактор Христо Фотев, художник Георги Трифонов)

цитирай
5. lion1234 - ,,Сълзите палят слънца''...
05.02.2016 20:39
Понякога думите казват много повече, отколкото можем да си представим! Да, сълзите палят слънца, преобръщат съдби, животи. Те са оня тих, но изключително мощен взрив, който разтърсва Вселената.
РодЕн феноменолог си, Надя, доколкото ,,улавяш'' нещата непосредствено!
Приятна вечер!
цитирай
6. bliz - Благодаря ти!
05.02.2016 21:33
malchaniaotnadejda7 написа:
bliz написа:
"думите са любов
от пръв поглед"
Това не е универсално, а само при поета, защото при него всяка емоция се изразява по най-лесния за него начин - с думите, те се "раждат" от само себе си, понякога са като река и той трябва да "хване" най-точните и да напише стих.

"мълчанието
преминава
като "котка в дъжда"
Страхотно попадение! Наистина има нещо котешко в мълчанието! Представям си котка как преминава през дъжда - грациозно, бързо, почти между капките и хоп - няма я вече...Мълчанието е като бялата светлина - в нея са всички цветове, то значи всичко и нищо, в него има нещо...подвеждащо.

Мълчанието да е
"пазител
на сълзите
които палят слънца" ???
Ако е така, то това мълчание пази сълзите, на несподелена любов, която пали слънца- щастливи блянове.
Между мълчание-сълзи - слънца има тайна...

Интересно написано, всеки може да си го тълкува по своему, не е задължително да е вярно, но се размислих, изненадах - как несъвместими неща "съжителстват" и изграждат един живот.

Поздрави!




Здравей, Аден, много е хубаво това, което си написала, благодаря ти! Звучи красиво и твое и как само си го казала за "съжителството на несъвместимите неща"... Поздрав с една моя чаена церемония и лекокрила вечер!

ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ

И като птица
ще отпивам чая
на светли глътки -
времето е спряло
в едно единствено сърце -
в небета зимни
и в небета летни
и в небеса
подобно прилагателни,
статични от емоция
и цвят, и всичко,
което вдишвам
на кристални глътки
през всички времена
от всички бури
под всички дъждове.
И все така обичам
да чакам
в тишината -
огромния гепард
на времето,
да го погаля
много тихо
и да изчезнем
само двамата.

4. 01. 2013.


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2013/01/06/chaena-ceremoniia.1039198


Чудесата при теб стават по-бързо ,от колкото мога да ги възприема ! Омайно и грабващо като начало на приказка ! А огромният гепард покрай мен пробягна, втренчен далече напред, бърза с теб да помълчи и разтвори в безкрая.
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - 5. lion1234 - ,,Сълзите палят слънца''...
05.02.2016 21:34
lion1234 написа:
Понякога думите казват много повече, отколкото можем да си представим! Да, сълзите палят слънца, преобръщат съдби, животи. Те са оня тих, но изключително мощен взрив, който разтърсва Вселената.
РодЕн феноменолог си, Надя, доколкото ,,улавяш'' нещата непосредствено!
Приятна вечер!


Здравей, Джошкун, благодаря за комплимента, дано го оправдая един ден и постигна висота, за която говориш! Според "първият човек на философския рай", Макс Шелер, "човек е способен на три вида знание: на знание заради господство или достижения, на образователно знание и на знание заради спасение." Знание, заради спасение ме устройва. :)

Благодаря ти, мнението ти задължава и изключително ме радва, мисля, че същността, стремежът ми, моят "начин" и разбиране за поезия, за "постигане" на поетичното, е именно този. Нека те поздравя с краткото ми, "първично" разсъждение - отговор на коментар на Вени към постинга ми тук - "Невеществена нива", което мисля, се вписва в настоящия ни разговор:

"ЗА СЛОВОТО И СМИСЪЛА -

Словото, т.е. емоцията, усещането, осезаването, самият живот, е изворът, началото на всичко останало. Словото (емоцията, чувството) е животворящ източник, защото идва преди всичко друго. Преди пре-създаването, до-творяването, преди мисълта и даже преди самата из-мислица. Колкото и всесилна да е една мисъл или из-мислица, тя почти винаги отразява природата на нещата. Може би затова често казвам, че за мен, разумът на сърцето е най-важен. Колко неточно и подвеждащо е това! Тази сутрин осезах нещо, което чух, но не записах. В неговата съвършеност, топлина, вечен живот. Кратко, ясно, няколко думи и... се отказах да ги запиша. Беше за думата и нейния смисъл. :) "Съзерцавах" чутото, "осезавах го" може би час, докато то пое целия свят в себе си. Дадох си сметка, че словото е преди смисъла, преди мисълта, словото е самият живот. Не живеенето, а животът, източникът. Каква фриволност, какво безразсъдство се изисква да притежава човек, за да си позволи да запише каквото и да е, за да си позволи да нарече себе си словослагател. Много хора смятат себе си за писатели, за поети. Но това "смятане" съвсем не е достатъчно. Поет е само онзи, който след векове може да те накара да живееш вечно в словото. Не в думите, не в мислите, а в словото, в природата на нещата, в източника. Мога да го кажа и по-хубаво, но това няма да промени смисъла, така че противно на навика ми, го нахвърлям направо тук. Всеки от нас, който по едни или други причини си въобразява, че "твори", трябва да различава чувството от мисълта, емоцията от думата, словото от литературата, животът от из-мислицата. Малцина са онези, които посягайки към думите животворят. Повечето от нас мислят, из-мислят, но не чувстват. Прекрасно е да бъдеш природа!
-------
ps NB! - (под "слово", "емоция", "чувство", "източник", да се чете Бог. Държа на яснотата. Яснотата е най-голямото качество и на литературата, и на живота, и на природата, и на всичко. Буквално - на всичко.)


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2015/02/05/neveshtestvena-niva.1335763
цитирай
8. donchevav - А аз си представям ония едри, чисти ...
05.02.2016 21:42
А аз си представям ония едри, чисти сълзи, които могат да се поронят само от детски очи - или от очите на човек с чиста, лесно ранима, поетична душа. Бавно се наливат в широко отворените, невинни очи, преливат - но не бързат да капнат. Спомняш ли си как изглежда светът през тези едри,неотронени сълзи, във фокус събрали цялото слънце на детската вяра в доброто и справедливостта?
Мълчание, сфинкс, котка в дъжда, статуя, огряна от слънцето - и Мълчания от Надежда - за мене са много вярно намерени контекстови синоними:))))
Поздрави, скъпа Наде!
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - 6. bliz - Благодаря ти!
05.02.2016 22:00
bliz написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
bliz написа:
"думите са любов
от пръв поглед"
Това не е универсално, а само при поета, защото при него всяка емоция се изразява по най-лесния за него начин - с думите, те се "раждат" от само себе си, понякога са като река и той трябва да "хване" най-точните и да напише стих.

"мълчанието
преминава
като "котка в дъжда"
Страхотно попадение! Наистина има нещо котешко в мълчанието! Представям си котка как преминава през дъжда - грациозно, бързо, почти между капките и хоп - няма я вече...Мълчанието е като бялата светлина - в нея са всички цветове, то значи всичко и нищо, в него има нещо...подвеждащо.

Мълчанието да е
"пазител
на сълзите
които палят слънца" ???
Ако е така, то това мълчание пази сълзите, на несподелена любов, която пали слънца- щастливи блянове.
Между мълчание-сълзи - слънца има тайна...

Интересно написано, всеки може да си го тълкува по своему, не е задължително да е вярно, но се размислих, изненадах - как несъвместими неща "съжителстват" и изграждат един живот.

Поздрави!




Здравей, Аден, много е хубаво това, което си написала, благодаря ти! Звучи красиво и твое и как само си го казала за "съжителството на несъвместимите неща"... Поздрав с една моя чаена церемония и лекокрила вечер!

ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ

И като птица
ще отпивам чая
на светли глътки -
времето е спряло
в едно единствено сърце -
в небета зимни
и в небета летни
и в небеса
подобно прилагателни,
статични от емоция
и цвят, и всичко,
което вдишвам
на кристални глътки
през всички времена
от всички бури
под всички дъждове.
И все така обичам
да чакам
в тишината -
огромния гепард
на времето,
да го погаля
много тихо
и да изчезнем
само двамата.

4. 01. 2013.


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2013/01/06/chaena-ceremoniia.1039198


Чудесата при теб стават по-бързо ,от колкото мога да ги възприема ! Омайно и грабващо като начало на приказка ! А огромният гепард покрай мен пробягна, втренчен далече напред, бърза с теб да помълчи и разтвори в безкрая.

Аз ти благодаря, Аден за приказността и те поздравявам с тази песен на Adele - One and only, която чух за първи път вчера, изпята от дете на моя племенница, невероятно добре и исках да пусна нейното изпълнение, но не прие линка. Сега ще я добавя в постинга, поздрав с нея:)

https://www/watch?v=x4r-c4I_9Rc
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 8. donchevav - А аз си представям ония едри, чисти ...
05.02.2016 22:20
donchevav написа:
А аз си представям ония едри, чисти сълзи, които могат да се поронят само от детски очи - или от очите на човек с чиста, лесно ранима, поетична душа. Бавно се наливат в широко отворените, невинни очи, преливат - но не бързат да капнат. Спомняш ли си как изглежда светът през тези едри,неотронени сълзи, във фокус събрали цялото слънце на детската вяра в доброто и справедливостта?
Мълчание, сфинкс, котка в дъжда, статуя, огряна от слънцето - и Мълчания от Надежда - за мене са много вярно намерени контекстови синоними:))))
Поздрави, скъпа Наде!

Здравей, скъпа Вени, благодаря ти! :) Какво да кажа след твоя блестящ коментар... Ще се опитам да ти отговоря със стихотворение един ден, благодаря ти, прегръщам те, ефирна и светла вечер!
цитирай
11. elineli - Бог
05.02.2016 22:49
плаче с дъжд. След дъжда се усмихва с слънце и после благославя възраждането на света с цветовете на пречистваща дъга. Човек е подобие на Господ - прави същото по своя си човешки начин. И го прави красиво. Ти си един чудесен човешки пример, Наде! :)


Ах, прекрасна тази Адел! Почти пристратена съм напоследък към Здравей:)
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 11. elineli - Бог
06.02.2016 11:00
elineli написа:
плаче с дъжд. След дъжда се усмихва с слънце и после благославя възраждането на света с цветовете на пречистваща дъга. Човек е подобие на Господ - прави същото по своя си човешки начин. И го прави красиво. Ти си един чудесен човешки пример, Наде! :)


Ах, прекрасна тази Адел! Почти пристратена съм напоследък към Здравей:)


Радостни събота и неделя, Кате, благодаря ти от сърце! О, аз има много да уча, дано Господ ми даде време, а и трудничко вземам някои уроци, но с помощта на Бог, на поезията и на приятелите, може и да успея. Благодаря ти! Поздрави Моренцето от мен! :)
цитирай
13. lion1234 - Драго ми е,
07.02.2016 21:43
че ме връщаш към блестящия ум Шелер, към този невероятен социолог, антрополог и феноменолог, който акцентира върху удивителната способност на човека да се дистанцира от Всекидневието и да се пренася в света на Трансценденталното, в ,,невеществената нива'',при Словото, Ейдоса, Феномена, т.е. при своето Начало! Всъщност знанието-спасение е един вид припознаване на себе си, доколкото конституира самоидентичността ни, но не толкова в качеството й на рожба божия, колкото на ,,съавтор'' на Бога, по думите на Шелер.
Ето защо високо ценя и твоята ,,Невеществена нива'' и я считам за програмно стихо в цялостното ти творчество, доколкото то е израз на оня активен, неуморен Шелеров ,,порив'' в търсене на началата, самоидентичността и спасението ни.
Приятна вечер, Надя!
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 13. lion1234 - Драго ми е,
07.02.2016 23:12
lion1234 написа:
че ме връщаш към блестящия ум Шелер, към този невероятен социолог, антрополог и феноменолог, който акцентира върху удивителната способност на човека да се дистанцира от Всекидневието и да се пренася в света на Трансценденталното, в ,,невеществената нива'',при Словото, Ейдоса, Феномена, т.е. при своето Начало! Всъщност знанието-спасение е един вид припознаване на себе си, доколкото конституира самоидентичността ни, но не толкова в качеството й на рожба божия, колкото на ,,съавтор'' на Бога, по думите на Шелер.
Ето защо високо ценя и твоята ,,Невеществена нива'' и я считам за програмно стихо в цялостното ти творчество, доколкото то е израз на оня активен, неуморен Шелеров ,,порив'' в търсене на началата, самоидентичността и спасението ни.
Приятна вечер, Надя!



"Съавтор на Бога"! Значи той мисли като мен, т.е. аз като него, извинявай :) Звучи чудесно, благодаря ти, Джошкун! Да може би "Невеществена нива" е една от опорите на онази поетична къща, която от толкова време съграждам, а все още съм в основите й. :) Приятна вечер, Джошкун!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1775463
Постинги: 400
Коментари: 7728
Гласове: 38810