Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
06.02.2016 22:10 - ПРИВЕЧЕР
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 2092 Коментари: 13 Гласове:
32

Последна промяна: 08.02.2016 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ПРИВЕЧЕР


Помня в парка 
как хрътките тичаха 
помня как си представях 
че хрътките тичат 
никога не искай 
да ме обичаш 
повече от невъзможното 
няма нищо 
по-недействително 
от мен самата

22. 01. 2016



image






Гласувай:
32
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - В обичта няма нищо невъзможно. Или ...
06.02.2016 22:33
В обичта няма нищо невъзможно.
Или поне така им се струва на обичащите се.
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. kvg55 - В обичта няма нищо невъзможно. Или ...
06.02.2016 23:01
kvg55 написа:
В обичта няма нищо невъзможно.
Или поне така им се струва на обичащите се.

Да, така е, няма невъзможни неща. Не е възможно любовта да се повтори, тя е само една в живота на човек. Но и това се случва, макар изключително рядко. Толкова изключително, колкото да се повтори лунното завръщане в един човешки живот. Така е сигурно с боговете или с библейските хора, но те са толкова далеч, че отдавна са в света на сюрреалното. Между кориците на Библията. И все пак... :)
цитирай
3. aip55 - Поздрав!
07.02.2016 00:22
Любовта е гъделът на поета.
Измислица е вечната любов,
линееща в безбрежност и надежда,
когато заслепен към бездните
отново за нея се нареждам.

цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. aip55 - Поздрав!
07.02.2016 01:16
aip55 написа:
Любовта е гъделът на поета.
Измислица е вечната любов,
линееща в безбрежност и надежда,
когато заслепен към бездните
отново за нея се нареждам.



Всичко друго несъмнено е измислица, не и вечната любов. Може би, защото споменаваш за "поета", си спомних нещо мое, от втората ми поетична книга, която излезе през 1998 г, но то е писано 1981:

СЛЕД ПРАГА НА ЗЕНИТА

Обичам те.
Това ме отличава
от всичко друго...
Аз бях поет
и някога отново
поет ще бъда -
Това ме приобщава
към всичко друго.
Плета венец
от синя маргарита
до слънцето,
което съществува...
Тогава мога
да вървя открито
след прага
на зенита.


Странно съвпадение, била съм на 20 години, когато съм го казала, а сега имам аватар синьо слънце. Човек никога не знае. Но със сигурност, любовта е по-истинска от нас самите, не се съмнявай в това. Тя движи световете. Поздрави!
цитирай
5. stela50 - Да... любовта е по-истинска от нас самите... тя е живот.
07.02.2016 12:08
Прекрасен стих и музика. Благодаря, мила Надя.
Хубав ден и прегръдка от мен !
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. stela50 - Да... любовта е по-истинска от нас самите... тя е живот.
07.02.2016 14:28
stela50 написа:
Прекрасен стих и музика. Благодаря, мила Надя.
Хубав ден и прегръдка от мен !


Благодаря, Таничка! Радвам се, че възприемаш това странно "завръщане". Поздрав с нещо от времето, когато "помня парка" :)

УСМИВКА


Нощта е само знак.
Самотен йероглиф
на края на мисълта...
Твоята жена
съм аз.
Боговете
са внезапни
мумии
в предсърдието
на сълзите.
Моя
е властта
над всеки смях...
И не е важна
срещата,
А силата
На дъждовете.

1989, София
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - :(
07.02.2016 17:26
Благодаря на "lupo momma..." за хубавия коментар, но... изчезна. Да, така е, много си мила, поздрав!

ЛЕКА НОЩ

"Ти кой си, никой ли..." Емили Дикинсън


Дъждът се сипе чист
в земята
и лека е нощта, която
бди...
В съня за теб
нощта е светлина.
Докосна клепките ми
ти
и другите изгарят
да ме видят...
Не чуват ли,
как самотата плаши
светците и убийците
еднакво?
Далеч от теб
светът е само миг -
Проклятие,
което
се повтаря.

1989 (от "Думи, тъга и обич" - 1998г, издателство Аб, редактор Христо Фотев, художник Георги Трифонов)
цитирай
8. starforlife - Хеей, Искрице...
07.02.2016 20:06
Привечерна се спуска мъглата…
Чувства стенат във наш’те сърца.
Тръгвам в парка самотен, когато
ме обгръща гнетяща вина.
Че измислих те от невъзможното нищо…
И копнях те и на яве аз, и на сън.
А ти си се прокрадвала тайничко, скришом...
Несъгласна да чакаш отвън.

Поздрави!
ж
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - 8. starforlife - Хеей, Искрице...
07.02.2016 23:18
starforlife написа:
Привечерна се спуска мъглата…
Чувства стенат във наш’те сърца.
Тръгвам в парка самотен, когато
ме обгръща гнетяща вина.
Че измислих те от невъзможното нищо…
И копнях те и на яве аз, и на сън.
А ти си се прокрадвала тайничко, скришом...
Несъгласна да чакаш отвън.

Поздрави!
ж


:) Здравей, Жоро! Радвам се, че ми гостуваш. Виж, как добре се справям с клиповете и картинките - четях твоя коментар преди няколко постинга и така публикувам. Благодаря ти! Поздрави и на теб!
цитирай
10. donchevav - Преследването в любовта обикно...
08.02.2016 00:17
Преследването в любовта обикновено не е печеливша тактика:)))))
И все пак?
Поздрави с едно стихотворение, което обичам:

Не отминавай никое "Обичам те"
Николай Христозов

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - 10. donchevav - Преследването в любовта обикно...
08.02.2016 01:48
donchevav написа:
Преследването в любовта обикновено не е печеливша тактика:)))))
И все пак?
Поздрави с едно стихотворение, което обичам:

Не отминавай никое "Обичам те"
Николай Христозов

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.


Здравей, Вени, така ли звучи? :) Не, няма "преследване", наистина. По-скоро има съзерцание. Това стихотворение е съвсем истинско, по истински случай, случка, имам две редакции на него - втората е самият разказ, но не искам да я споделям още, работя над тази редакция. Оказа се, че всъщност това е "завръщане", което се повтаря в един единствен живот - моя. Утре ще се опитам да го "разкажа" по-ясно. Благодаря ти! Иначе в любовта не може да има "тактики", нито "такт", така мисля. :) Прегръдки и хубава седмица, до утре!

цитирай
12. donchevav - Е, заради хрътките - които няма как ...
08.02.2016 10:38
Е, заради хрътките - които няма как да са били реални: щом си си ги представяла, значи са символи, щом си ги и повторила, значи са важни символи, а хрътките - знаеш, гонят, преследват, ловуват:))) И нататък всичко се навръзва като отказ от обичане заради многото отрицания: "никъде", "никой", "невъзможното", "по-недействително":)))
Съжалявам за неусещането - а иначе стихотворението въздейства, особено на фона на прекрасната любима музика! Прегръдка и от мене с пожелание за успешна седмица!
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - Е, заради хрътките - които няма как ...
08.02.2016 11:36
donchevav написа:
Е, заради хрътките - които няма как да са били реални: щом си си ги представяла, значи са символи, щом си ги и повторила, значи са важни символи, а хрътките - знаеш, гонят, преследват, ловуват:))) И нататък всичко се навръзва като отказ от обичане заради многото отрицания: "никъде", "никой", "невъзможното", "по-недействително":)))
Съжалявам за неусещането - а иначе стихотворението въздейства, особено на фона на прекрасната любима музика! Прегръдка и от мене с пожелание за успешна седмица!


Вени, по-добро "усещане" от това, твоето здраве му кажи! :) Да, хрътките са нереални и със сигурност са били символи, които влетяват тогава и сега се завръщат в живота ми. Вече е в скромния ми поетичен "архив" втората редакция, ще я намеря. Но това се случи. Седях в кафенето и гледах парка навън, преди толкова години - представих си благородните кучета, които тичат..., не, нямаше ги, освен в моето въображение. Но паркът бе съвършен тогава и те... дойдоха, затичаха в него. Сега, след толкова години вървях недалеч от кафенето и същия парк и го "чух", чух този неравен ритъм на хрътките, взети може би от картина, от платното на минал живот, изникнали отникъде във въображението ми тогава... :) и го записах, вървейки. Никога не мога да разкажа едно стихотворение. Но винаги помня появата му - светлината, всички мънички подробности, думите..., а забравям толкова по-важни неща от животa. Опитах... :)

Поздрав, скъпа Вени и радостна, вдъхновена седмица! :) Прегръдки и ти благодаря за куража!

Andr Rieu - The Rose - :)

https://www/watch?v=BtgVCXT8H-8&list=PLNBxCTIUVE70YD3Mnlcm9nYX0_U5gKghF
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1908566
Постинги: 405
Коментари: 7781
Гласове: 39224