Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
28.02.2016 18:42 - СТАТУЯ ЧИ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 2531 Коментари: 8 Гласове:
22

Последна промяна: 28.02.2016 18:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 СТАТУЯ ЧИ*


В манастира Шао Лин
стои статуя
от синя глина
изтъкана от въздуха
на времената
които не съществуват
обитавани от посветените
между пластовете
от пръст и небе
тя стои страхува се
от притегателни

ехото е чупливо
в нейното чи сърце
само животът

оглушително бие

камбаната

на мълчанието

 
26. II. 2016
_______

*"чи" - въздух

image




Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Поздрави!
28.02.2016 18:56
Посещавали сте легендарният манастир?
Иначе не бихте могли така живописно да опишете статуята.
цитирай
2. stela50 - !!!
28.02.2016 19:35
... обитавани от посветените
между пластовете
от пръст и небе...
Поздрав, мила Надя !
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - 1. kvg55 - Поздрави!
29.02.2016 23:58
kvg55 написа:
Посещавали сте легендарният манастир?
Иначе не бихте могли така живописно да опишете статуята.

Не, разбира се, бях на кунг фу представено от монасите от манастира Шао Лин в петък вечер, на 26 - в НДК. Все едно бях в манастира. Само един друг път съм казвала това "статуя от синя глина" - в първата ми стихосбирка "Вричане", като студентка. Имам там друго стихотворение на друга тема. Не знам за съществуването на такава статуя. Тази, за която говоря, си я представих, че ще я открият в бъдещето.

Поздрав с другата "статуя от синя глина", която в това ранно стихотворение от първата ми книга съм всъщност аз :)

БЕЗИМЕННА ЗЕМЯ

Земята е безименна.
Седя
на времето до ствола
подобно статуя
от синя глина...
Сънувам сватби,
твойто погребение...
Редя мътилката
и опипом ридая -
Дано ме надживееш!...
Истината се избистря
като кръв,
За да узная,
че отвикнах
да говоря...
Земята е безименна,
Единствена
и твоя.
В това небе,
изтръгнато
от сън.
И старо.
Много старо...

1981г

от "Вричане" - Издателство "Народна младеж", 1988г., рецензент Венко Христов, редактор Йордан Ганчовски
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 2. stela50 - !!!
01.03.2016 00:02
stela50 написа:
... обитавани от посветените
между пластовете
от пръст и небе...

Поздрав, мила Надя !


Здравей, Таничка! Така е в блога ми цял ден - не мога да публикувам коментарите ви, трудно влизам в него. Mоже би статуята Чи, която измислих, ("чи" значи въздух) прави тези неща :) Ако беше статуя на теле или на Златен телец, не бихме имали тези проблеми! :) А аз строя статуя от... Въздух.

Посветените... толкова смисъл в нищото, преляло от всичкото. Имам едно стихотворение от Калифорнийския цикъл за тях, далеч от дзен. Прегръдки и поздрав с... "Последните посветени":

ПОСЛЕДНИТЕ ПОСВЕТЕНИ

Малкото посветени -
никому неизвестни
изсъхват като есен
губят цвят и вещественост
стъпват като пуми
от изчезващи видове
и прозират следите им -
потъват неразличими
някъде там, в небето
будни до недействителност.


17. 11. 2013.
Калифорния


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2013/11/19/poslednite-posveteni.1208191
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267273
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566