Постинг
07.03.2016 17:20 -
ДЪЖДЪТ НА ПРОШКАТА
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 4837 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2016 17:29
Прочетен: 4837 Коментари: 14 Гласове:
31
Последна промяна: 07.03.2016 17:29
ДЪЖДЪТ НА ПРОШКАТА
Горя мостовете
и тръгвам през житата
по-добрата пръст горена е
от нея никне злато
От този до онези светове
вратите да отвориш
и в себе си да минеш -
това последно измерение
Дъждът на прошката
е като захарен памук
в короната на ветровете
без него пролетта е невъзможна -
всеопрощението също
Тагове:
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Случаен повей
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Случаен повей
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Клетвени думи, сакрални жестове - на сладка прошка, на пречистване в огън, на дъждовно отмиване на изначални вини. Болка от рани, от падения - но никога бял флаг - само път към всеопрощение.
Много силно!
Поздрави, Наде!
цитирайМного силно!
Поздрави, Наде!
Прошката, която получаваме ни окриля.
Прошката, която даваме ни удовлетворява.
цитирайПрошката, която даваме ни удовлетворява.
donchevav написа:
Клетвени думи, сакрални жестове - на сладка прошка, на пречистване в огън, на дъждовно отмиване на изначални вини. Болка от рани, от падения - но никога бял флаг - само път към всеопрощение.
Много силно!
Поздрави, Наде!
Много силно!
Поздрави, Наде!
Благодаря, Вени! Само дето се чудех да махна ли "захарен памук" и да дойде "сняг" на негово място, защото снегът е не само самият той цъфтеж, а по-скоро обещание, оброк. Снегът e вричане..:
Дъждът на прошката
е като сняг
в короната на ветровете
без него пролетта е невъзможна -
всеопрощението също
... и ето, че заваля! Дъждът заговори пак, както преди толкова години... Поздравявам те с него, прегръдки, мила Вени! Имам това в "Думи, тъга и обич", на която бе редактор Христо Фотев:
.............................
Сега дъждът се върна.
след толкова години...
О, колко много рози!
("Приказност")
kvg55 написа:
Прошката, която получаваме ни окриля.
Прошката, която даваме ни удовлетворява.
Прошката, която даваме ни удовлетворява.
Да, прошката, която получаваме ни дава крила завинаги. Прошката, която даваме е истинското ни спасение и убежище - на нас самите и от нас самите. И като че ли няма по-голяма победа от това. Имам го в "Можеш ли?" и не само там... Поздрави и лека вечер, Краси!
http://malchaniaotnadejda7/poezia/2015/12/28/mojesh-li.1418177
http://malchaniaotnadejda7/poezia/2011/03/06/triptih.699969
Прошката, отдавна ме вълнува. И в този "Триптих":
ПЪРВО ЛИЦЕ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО
В голите клони на прошката
свети вятър
и пали огньове
от чувства
по-чисти от лудост,
по-вечни от смърт.
Тихо звъни въздухът
и целува усмивките
на заспалите,
които не знаят,
какво е хербарий
и няма да си простят.
6. 03. 2011.
НЕВИННА, НО СЛЕД СМЪРТТА
Когато бодат върха на пръста
на дете, за да изучат кръвта му,
принцесата се катери в кулата,
отключва вратата с вретеното,
убожда се и заспива.
Сънят й убива от времето,
докато срещне принцът,
който вярва в целувката
със затворени очи,
за да я превърне в мартеница
или маргинална принцеса,
вързана за някое дърво
за сбъдване на желания -
играчка или вещица -
все едно - на кладата,
до доказване на противното.
6. 03. 2011.
ПРОЩАВАМ
На Спасителя, че ме спаси.
На Предателя, че ме предаде.
На Мене си, че позволих
да бъда спасена,
да бъда предадена,
да бъда ...
6. 03. 2011.
Честит празник, Надежда!
цитирайВсеопрощаващо е твоето мълчание. Омита от твоя "Дъжд на прошката", наистина преминавам през себе си, в тъмните лабиринти и светлите страни на душата. Пречистващо е! Прегръщам те и те поздравявам за книгата! Ще си я купя непременно и ще направя всичко възможно да дойда, за мен ще бъде празник. Усмихнат и слънчев ден!
цитирайmalchaniaotnadejda7 написа:
Благодаря, Вени! Само дето се чудех да махна ли "захарен памук" и да дойде "сняг" на негово място, защото снегът е не само самият той цъфтеж, а по-скоро обещание, оброк. Снегът e вричане..:
Дъждът на прошката
е като сняг
в короната на ветровете
без него пролетта е невъзможна -
всеопрощението също
... и ето, че заваля! Дъждът заговори пак, както преди толкова години... Поздравявам те с него, прегръдки, мила Вени! Имам това в "Думи, тъга и обич", на която бе редактор Христо Фотев:
.............................
Сега дъждът се върна.
след толкова години...
О, колко много рози!
("Приказност")
donchevav написа:
Клетвени думи, сакрални жестове - на сладка прошка, на пречистване в огън, на дъждовно отмиване на изначални вини. Болка от рани, от падения - но никога бял флаг - само път към всеопрощение.
Много силно!
Поздрави, Наде!
Много силно!
Поздрави, Наде!
Благодаря, Вени! Само дето се чудех да махна ли "захарен памук" и да дойде "сняг" на негово място, защото снегът е не само самият той цъфтеж, а по-скоро обещание, оброк. Снегът e вричане..:
Дъждът на прошката
е като сняг
в короната на ветровете
без него пролетта е невъзможна -
всеопрощението също
... и ето, че заваля! Дъждът заговори пак, както преди толкова години... Поздравявам те с него, прегръдки, мила Вени! Имам това в "Думи, тъга и обич", на която бе редактор Христо Фотев:
.............................
Сега дъждът се върна.
след толкова години...
О, колко много рози!
("Приказност")
Според мене захарният памук трябва да остане - той е мекост, сладост, балсам за раните - буди асоциации, свързани с идейността на текста, с образите, които си изградила. Снегът асоциирам със студ и стопиране на пролетното пречистване и обновление. Пък и нали си знаеш - това, което запишеш първоначално, така, както ти е било нашепнато, то е най-силно, най-истинско; всяко редактиране по-нататък отслабва, не засилва внушението:)))
Благодаря за поетичните поздрави! Честит празник! Желая ти много обич, одухотвореност и щастие!
veninski написа:
Честит празник, Надежда!
Честит празник, Васко и поздрави на Родопите! Честит да си - ти и домочадието ти!
пс Васко, благодаря, то било 8 март, сутринта не знаех :) Вървя из улиците и дами с цветя из слънчева София, даже тичайки дочух, как една лъчезарна госпожа говори по телефона на друга: "И на теб, честит празник!"... , а аз си казах мислено: "Пак не съм в час и не знам, дори за какво става дума..." и се замислих, кой ден трябва да сме днес и колко невежа и неграмотна съм, относно имената на светците и календара въобще..., а то, какво било! :) Поздрави, благодаря ти!
donchevav написа:
Според мене захарният памук трябва да остане - той е мекост, сладост, балсам за раните - буди асоциации, свързани с идейността на текста, с образите, които си изградила. Снегът асоциирам със студ и стопиране на пролетното пречистване и обновление. Пък и нали си знаеш - това, което запишеш първоначално, така, както ти е било нашепнато, то е най-силно, най-истинско; всяко редактиране по-нататък отслабва, не засилва внушението:)))
Благодаря за поетичните поздрави! Честит празник! Желая ти много обич, одухотвореност и щастие!
malchaniaotnadejda7 написа:
Благодаря, Вени! Само дето се чудех да махна ли "захарен памук" и да дойде "сняг" на негово място, защото снегът е не само самият той цъфтеж, а по-скоро обещание, оброк. Снегът e вричане..:
Дъждът на прошката
е като сняг
в короната на ветровете
без него пролетта е невъзможна -
всеопрощението също
... и ето, че заваля! Дъждът заговори пак, както преди толкова години... Поздравявам те с него, прегръдки, мила Вени! Имам това в "Думи, тъга и обич", на която бе редактор Христо Фотев:
.............................
Сега дъждът се върна.
след толкова години...
О, колко много рози!
("Приказност")
donchevav написа:
Клетвени думи, сакрални жестове - на сладка прошка, на пречистване в огън, на дъждовно отмиване на изначални вини. Болка от рани, от падения - но никога бял флаг - само път към всеопрощение.
Много силно!
Поздрави, Наде!
Много силно!
Поздрави, Наде!
Благодаря, Вени! Само дето се чудех да махна ли "захарен памук" и да дойде "сняг" на негово място, защото снегът е не само самият той цъфтеж, а по-скоро обещание, оброк. Снегът e вричане..:
Дъждът на прошката
е като сняг
в короната на ветровете
без него пролетта е невъзможна -
всеопрощението също
... и ето, че заваля! Дъждът заговори пак, както преди толкова години... Поздравявам те с него, прегръдки, мила Вени! Имам това в "Думи, тъга и обич", на която бе редактор Христо Фотев:
.............................
Сега дъждът се върна.
след толкова години...
О, колко много рози!
("Приказност")
Според мене захарният памук трябва да остане - той е мекост, сладост, балсам за раните - буди асоциации, свързани с идейността на текста, с образите, които си изградила. Снегът асоциирам със студ и стопиране на пролетното пречистване и обновление. Пък и нали си знаеш - това, което запишеш първоначално, така, както ти е било нашепнато, то е най-силно, най-истинско; всяко редактиране по-нататък отслабва, не засилва внушението:)))
Благодаря за поетичните поздрави! Честит празник! Желая ти много обич, одухотвореност и щастие!
Здравей, Вени, благодаря ти! :) Остава - благодарение на теб, пролетта ще бъде! Прегръщам те, радостен и вдъхновен ден!
makont написа:
Всеопрощаващо е твоето мълчание. Омита от твоя "Дъжд на прошката", наистина преминавам през себе си, в тъмните лабиринти и светлите страни на душата. Пречистващо е! Прегръщам те и те поздравявам за книгата! Ще си я купя непременно и ще направя всичко възможно да дойда, за мен ще бъде празник. Усмихнат и слънчев ден!
Благодаря ти, Майче! За първи път тук, в нашия любим Блог.бг, казвам за книгата на теб. :) Много ще се радвам да се видим, ще те чакам! Ще очаквам и всички приятели тук -19 Април, литературен клуб "Перото" - НДК - от 18.00 ч. Най-хубавото е, че я кръстих "Мълчания от Надежда", ще я познаеш... Светъл и вдъхновен ден и на теб, прегръдки и до скоро!
http://ciela/books/book/mlchaniia-ot-nadezhda/2371
много душевно стихотворение :)
Честит 8ми Март
цитирайЧестит 8ми Март
radosslav написа:
много душевно стихотворение :)
Честит 8ми Март
Честит 8ми Март
I want It That Way... :) Хубави песни, Радо, поздравления! Благодаря, как само звучи - "душевно стихотворение..."! А и забравих, че сме 8 март и мислех, че и той, 8 март, ще забрави за мен, но не би - вече има нов букет, дето се мъдри и грее в кухнята до иконата вкъщи, така че, благодаря! Поздрав с "Времето" - песен по мой отдавнашен текст - от гимназията - в изпълнение на J.D. - Йордан Дончев, мой уважаван съученик и сега оперен певец в Австрия, надявам се, ще ти хареса. Вече имам цял албум - дар от J.D. - истински нов албум, страхотен! Поздрав с "Времето":
https://www/watch?v=h8v4nzvzHhs
"вратите да отвориш
и в себе си да минеш -
това последно измерение"
И първата картина притежава много ярка символика - много ми хареса. Поздрав!
цитирайи в себе си да минеш -
това последно измерение"
И първата картина притежава много ярка символика - много ми хареса. Поздрав!
silver4eto написа:
"вратите да отвориш
и в себе си да минеш -
това последно измерение"
И първата картина притежава много ярка символика - много ми хареса. Поздрав!
и в себе си да минеш -
това последно измерение"
И първата картина притежава много ярка символика - много ми хареса. Поздрав!
Здравей, много се радвам, че ми гостуваш, благодаря ти за милите думи! Сърдечни поздрави, светло и радостно да ти е, вдъхновена пролет! Щастлива съм, че пак заваля... :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43584
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА