Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
29.05.2016 12:21 - КАЙ, ПИСАРЯТ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 5933 Коментари: 13 Гласове:
31

Последна промяна: 29.05.2016 12:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 К А Й,  П И С А Р Я Т
_______

 

РАВНОСМЕТКА

не по Моъм
нито по Елиът
със сигурност по Елиас
и ако си спомните
залезите на Лотарингия
Аз никога не съм
съществувала
преди да ви срещна
_______

КАЙ, ПИСАРЯТ

Поезията не е нещо,
което се пише
тя ни изписва с писец -
от глава до пети
от игла до конец
Тя е владетелят
тя е владетелят.
_______

ОГЛЕДАЛО

Мислителите
от Древен Китай
ме привличат -
приличат на скала
в която ти се иска
да се огледаш
и да надзърнеш
в себе си


28 май, 2016

Кай, писарят - пета династия от Старото царство на древен Египет - Лувър 
image

image






Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. malchaniaotnadejda7 - ps > Елиас Канети - "Есета"- "Професия Писател"- 1976 г.
29.05.2016 21:13
РАВНОСМЕТКА

не по Моъм *
нито по Елиът **
със сигурност по Елиас ***
и ако си спомните
залезите на Лотарингия
Аз никога не съм
съществувала
преди да ви срещна
_______

* Моъм - Съмърсет Моъм - "Равносметката" ;

**Елиът - Томас Стърнз Елиът - "Традиция и индивидуален талант";

*** Елиас - Елиас Канети - "Есета"- "Професия Писател"- 1976 г. :

"Едва ли са минали и сто години от откриването на месопотамския Гилгамеш и признаването на неговата значимост. Този епос започва с преображението на живеещия сред пушинаците и животните дивак Енкиду в градски и цивилизован човек - тема, която днес ни интересува още повече, защото сме узнали много точно редица конкретни неща за деца, живели сред вълци. Тъй като Енкиду умира далеч от своя прародите Гилгамеш, епосът завършва с чудовищно противопоставяне на смъртта - единственото нещо, което не оставя съвременния човек на мира - насаме с горчивия привкус на самоизмамата. В случая бих желал да бъда призован като свидетел на едно почти невероятно явление: нито едно произведение на литературата, буквалн нито едно не е повлияло така решително на моя живот като този епос, който е на четири хиляди години и не е бил известен никому до преди сто години. Срещнах го на седемнадесетгодишна възраст,оттогава насам той не ме е оставял на мира, връщал съм се към него като към Библия и независимо от специфичното си въздействие той ме е изпълвал с очакване на неизвестни нам неща. За мен е невъзможно да гледам на наследството, което е като храна за нас, като на изчерпано богатство. Дори да бъде доказано,че повече няма да се появят писмени произведения с такова значение, остава ни огромния запас на устното творчество - наследство от първобитните народи.

Защото там превъплъщенията, които в случая ни вълнуват, нямат край. Човек би могъл да прекара живота си в това да ги разбере и доосмисли - не би бил зле осмислен живот. Племена, някога наброявали няколкостотин души, са ни завещали богатство, което ние със сигурност не заслужаваме,защото те са измрели по наша вина или още измират пред очите ни, които едва ги виждат. Те са съхранили митичните си преживявания до края на живота си и най-забележителното е, че едва ли има нещо, което да е по-добре дошло за нас - нещо, което така да ни изпълни с надежда като тези ранни, несравними съчинения на хора, преследвани, ощетявани и ограбвани от нас, загинали в нищета и огорчение. Те, които презирани от нас, заради скромната си материална култура - са били безогледно и безпощадно изтребвани, са ни оставили неизчерпаемо духовно наследство. За неговото спасяване можем да бъдем благодарни не само на науката, неговото истинско съхраняване, неговото възкресяване в нашия живот е мисия на писателите.

Аз ги окачествих като владетели на преображението, те обаче са такива и в един по-друг смисъл. В един свят, целенасочен към велики постижения и специализация, невиждащ нищо друго освен върхове, към които се стреми като че по метода на линейнто ограничение - свят, който обръща цялата си мощ към към леденото отшелничество на върховете, но пренебрегва и заличава онова, което се намира в съседство - многообразно и истинско, което не служи за достигане на върховете. В свят, който все повече налага забраната върху превъплъщаването, защото то се опълчва срещу универсалността на продукцията, безогледно умножаваща средствата на своето саморазрушение и едновременно с това стремяща се да задуши онова, все още запазено от придобитите някога човешки качества, способни да му противостоят. В този свят, който би могъл да се окачестви като най-заслепен от всички светове, изглежда, има огромно значение същетвуването на хора, които напук на този свят продължават да упраняват дарбата на преображението.

Това, мисля аз, е същинската задача на писателите. Би трябвало благодарение на дарованието, което някога е било всеобщо, а днес е осъдено на атрофия, дарование, което те би трябвало с всички средства да запазят всебе си, за да задържат отворени пътеките между хората. Би трябвало те да са способни да се превъплъщават във всекиго - дори в най-нищожния, най-наивния, най-безсилния. Тяхната страст към преживяванията на другите не би трябвало никога да се определя от целите, от които се състои нашият нормален, така да се каже, официален живот, тя трябва да е -независимо от стремежа към успех или авторитет, - страст независима, страстта към преображение."

Елиас Канети, "Професия Писател", 1976 г

цитирай
2. vesever - Преди време гледах интервю с една ...
30.05.2016 09:48
Преди време гледах интервю с една ирландска поетеса, която казваше, че стиховете й ги донася някакво неземно същество, което идва съвсем за кратко и тя записва стиха на момента.
Веднъж, обаче, била в градината си и нямала лист и химикал, съществото връхлетяло за кратко, тя успяла да го хване за опашката и да го издърпа обратно, грабнала лист и химикал и записала стиха, отзад - напред се получил :).

Поздрави, Надежда!
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - 2. vesever - Преди време гледах интервю с една ...
30.05.2016 12:03
vesever написа:
Преди време гледах интервю с една ирландска поетеса, която казваше, че стиховете й ги донася някакво неземно същество, което идва съвсем за кратко и тя записва стиха на момента.
Веднъж, обаче, била в градината си и нямала лист и химикал, съществото връхлетяло за кратко, тя успяла да го хване за опашката и да го издърпа обратно, грабнала лист и химикал и записала стиха, отзад - напред се получил :).

Поздрави, Надежда!

Щом го казва една търновка, значи е така :) Здравей, Веселина, радвам се, че ми гостуваш, аз съм копривщенка по майка и по баща, но родът на баба (по майчина линия) е от търновския Тороманов род. Светът е малък, колкото зеница. Нека те поздравя с нещо, което чух току що с пожелание за преливащи от радост и издигащи ни високо чудеса!

ЧУДО

Действителността
винаги ни превъзхожда
с тъгата си -
надраства ни вечността
и оставаме
извън времето -
бдим в тишината
и очакваме
чудото.

30 май, 2016
цитирай
4. lion1234 - Страстта към преображение -
30.05.2016 14:26
Канети изключително точно е дефинирал мисията на поетите и писателите. Да доосмислят, да разбират и да овладяват безкрайните превъплъщения, оставени ни в наследство от древнте епоси - това, според него, е ключовата задача на твореца. В този ред на мисли, няма как да не се сетя за ,,Преображението'' на Кафка, творба, която буквално те разтърсва с драматизма си.
Писарят ми напомня Хайдегер, който заявява, че не ние говорим езика, а че езикът ,,говори'' нас.
Да, огледала си се в Китай, в Кай, в Канети! Всъщност целият представен по-горе триптих си е едно вълнуващо ,,дежа вю'', изплувало в дебрите на съзнанието ти.
,,Аз никога не съм съществувала, преди да ви срещна'' - да, ние сме винаги заедно, времето не може да ни раздели, защото е илюзия, интерпретация, поредното...преображение.
Приятен ден, Надя!
цитирай
5. kvg55 - Писателят започва своето същес...
30.05.2016 16:13
Писателят започва своето съществуване след срещата си с читателите.
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - Здравейте, приятели,
30.05.2016 17:40
Благодаря ви! Сега съм в една невероятна градина в сърцето на София и е толкова хубаво, има слънце, ухания, гласове на птици.. :)

Да, Краси, писателят започва своето съществуване след срещата си с читателите, така е, прекрасно казано!

Здравей, Джошкун, споделям мисълта на Хайдегер, имам го буквално в мое стихотворение :) без да съм го чела, радвам се, за мен е чест! Ще го цитирам тук :)
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - 4. lion1234 - Страстта към преображение -
30.05.2016 23:41
lion1234 написа:
Канети изключително точно е дефинирал мисията на поетите и писателите. Да доосмислят, да разбират и да овладяват безкрайните превъплъщения, оставени ни в наследство от древнте епоси - това, според него, е ключовата задача на твореца. В този ред на мисли, няма как да не се сетя за ,,Преображението'' на Кафка, творба, която буквално те разтърсва с драматизма си.
Писарят ми напомня Хайдегер, който заявява, че не ние говорим езика, а че езикът ,,говори'' нас.
Да, огледала си се в Китай, в Кай, в Канети! Всъщност целият представен по-горе триптих си е едно вълнуващо ,,дежа вю'', изплувало в дебрите на съзнанието ти.
,,Аз никога не съм съществувала, преди да ви срещна'' - да, ние сме винаги заедно, времето не може да ни раздели, защото е илюзия, интерпретация, поредното...преображение.
Приятен ден, Надя!


За Хайдегер, когото не познавам добре - горе, в "Кай, писарят" май съм го казала, с други, мои думи, но мисля като него, а казаното го имам поне в двайсетина неща - именно, че времето не съществува и че словото ни изрича, че е създател, родина, убежище. Имаше едно хубаво стихотворение, колко хубаво, друг въпрос, но аз си го обичах. Още помня поизбледнелия жълт лист - пазя го наблизо, в бюрото е, от лявата ми страна, но се уморих да търся каквото и да е и е по-хубаво може би така - да си стои там и да чака своето време. Ето на това попадам - нищо особено, но все в този вертикален ред:

СКОРОГОВОР

Не чувам Словото,
но то ме чува.

Поезията е Бог
От Бог е поезията.

Мисля, че знам,
знам, че не помня.

Хайде, стига вече
остана всичко останало.

Говорим със знаци,
а всъщност пеем.

Шестото чувство
не съществува.

Стоя от камък
и само се моля.

17. 05. 2014, Калифорния

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2014/07/13/skorogovor.1280648

Друго търсих аз, но ще го открия, то само ще дойде при мен :) Хубава вечер, Джошкун!
цитирай
8. vesever - https://www.youtube.com/watch?v=u-BOToag0m8
31.05.2016 08:04
Благодаря ти, Надежда:)
Всъщност аз съм комбинация между шопкиня и македонка, израснах в шопския край, а от известен брой години се заселих в Търново.
Все още не го чувствам като моя край, откъм хора, но откъм природа е великолепно! Янтра ми е най-добрата приятелка, а гората в селото ми и полята наоколо, без тях не мога!

За чудото....ето и от мен:

Облечена в сияйната Зора
Нов Ден очаквам над Земята
Разпръсквам малки капчици Роса
От тях се напоявам
И в мен се раждат Чудесата
Погалена от Слънчеви лъчи
Танцувам боса по Полята
Прекрасна Музика във мен звучи
И литвам с пролетния Вятър
Към нежна Синева, където
Сияят хиляди Звезди
Усмихва се във мен Детето
Живея своите Мечти
:)
Пращам ти един от клиповете ми, с красоти от моята околност. Кадрите са от една поляна, която сънувах, сетне доста време я търсих и накрая я намерих :)
Слънчев ден за теб!
цитирай
9. lion1234 - Ето затова става дума Надя,
31.05.2016 12:24
когато споделих, че ценя повече книгите, в които припознавам нещо свое, отколкото онези, от които научавам нещо ново. Другият интересен паралел: ти определяш словото като ,,родина'', ,,убежище'', а същият Хайдегер определя езика като ,,домът на битието''. Още по-интересен ми е съвпадът на мисли и ситуации: преди няколко дни реших да ползвам спрял ескалатор и ме обзе странно чувство - усещах стъпките си ,,по-тежки'', а самото изкачване бе много по-трудно, в сравнение с това на стълбищата в съседство. И не щеш ли снощи един анализатор на съзнанието по време на видеолекцията си даде пример тъкмо с изкачването по спрял ескалатор, за да демонстрира как реагира съзнанието ни при нестандартни, необичайни ситуации. Тази сутрин пък прогизнал от проливния дъжд тук се насочих с бързи крачки към спирката и мислено си пожелах час по скоро да дойде автобусът и да се прибера у дома. Тъкмо стигнах спирката и автобусът бе вече там. Такива ми ти работи с ,,услужливите'' мисли и случки.
Слънчев ден, Надя!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 8. vesever - https://www.youtube.com/watch?v=u-BOToag0m8
31.05.2016 12:27
vesever написа:
Благодаря ти, Надежда:)
Всъщност аз съм комбинация между шопкиня и македонка, израснах в шопския край, а от известен брой години се заселих в Търново.
Все още не го чувствам като моя край, откъм хора, но откъм природа е великолепно! Янтра ми е най-добрата приятелка, а гората в селото ми и полята наоколо, без тях не мога!

За чудото....ето и от мен:

Облечена в сияйната Зора
Нов Ден очаквам над Земята
Разпръсквам малки капчици Роса
От тях се напоявам
И в мен се раждат Чудесата
Погалена от Слънчеви лъчи
Танцувам боса по Полята
Прекрасна Музика във мен звучи
И литвам с пролетния Вятър
Към нежна Синева, където
Сияят хиляди Звезди
Усмихва се във мен Детето
Живея своите Мечти
:)
Пращам ти един от клиповете ми, с красоти от моята околност. Кадрите са от една поляна, която сънувах, сетне доста време я търсих и накрая я намерих :)
Слънчев ден за теб!


Благодаря ти за слънцето и радостта, вдъхновен ден от мен и прегърни Търново! Кратко съм била там и все пътьом, но никога случайно. И аз като теб сънувах една тъмна врата - стара дървена порта и си мислех, че е някъде в Копривщица, в родния ми град и че там съм я видяла. :) Но когато се озовах в Търново - я видях! И портата, и къщата с високия чардак обсипан с цветя - сардини, както бабка им казваше - така наричаше сакъзчетата... Дано дойда пак! До скоро, благодаря ти!
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - 9. lion1234 - Ето затова става дума Надя,
31.05.2016 15:52
lion1234 написа:
когато споделих, че ценя повече книгите, в които припознавам нещо свое, отколкото онези, от които научавам нещо ново. Другият интересен паралел: ти определяш словото като ,,родина'', ,,убежище'', а същият Хайдегер определя езика като ,,домът на битието''. Още по-интересен ми е съвпадът на мисли и ситуации: преди няколко дни реших да ползвам спрял ескалатор и ме обзе странно чувство - усещах стъпките си ,,по-тежки'', а самото изкачване бе много по-трудно, в сравнение с това на стълбищата в съседство. И не щеш ли снощи един анализатор на съзнанието по време на видеолекцията си даде пример тъкмо с изкачването по спрял ескалатор, за да демонстрира как реагира съзнанието ни при нестандартни, необичайни ситуации. Тази сутрин пък прогизнал от проливния дъжд тук се насочих с бързи крачки към спирката и мислено си пожелах час по скоро да дойде автобусът и да се прибера у дома. Тъкмо стигнах спирката и автобусът бе вече там. Такива ми ти работи с ,,услужливите'' мисли и случки.
Слънчев ден, Надя!

Здравей приятелю Джошкун! Драго ми е, че поспря при мен и благодаря за споделеното, а аз трябва да започна повечко да чета, включително и Хайдегер. Нека те поканя сега на моята премиера, състояла се на 19 април тази година в "Литературен клуб Перото" - в НДК :) Още не съм направила постинг тук, не мога да смогна, всецяло отдадена на това, което чувам - и... чула-недочула, бързам да запиша и споделя с вас, а то - отдавна е казано, поне това знам и нямам илюзията за откривателство, но пък строя мостове, по които някога някой може да мине и да срещне себе си. Човек никога не знае., едно е сигурно - не може да гребе истина само от себе си, от самосебе си, (както съм склонна да правя аз), тъй като има неизбродни и много по-дълбоки води!

Щастлива съм да споделя този видеозапис с вас, приятелите от Блог. бг и мои първи читатели. Благодаря сърдечно на журналистката Марияна Панчева от Копривщица за този запис и на моя съученик - музикантът Йордан Дончев - J.D. - от Австрия, за прекрасния видеоклип, който той създаде и в който има и изпълнение на проф. Йосиф Радионов!

Благодарна съм и на всички вас, приятелите, за вашето скъпо, за мен - неизменно вдъхновение и присъствие, без което тази поезия би била невъзможна. Благодаря ви!

https://www/watch?v=8t-u_1_Hvsk

пс клипчето го има и в блогрола ми :) Слънчев и радостен ден и на теб!
цитирай
12. lion1234 - Удоволствие бе за мен
31.05.2016 22:34
да ,,присъствам'' на премиерата на новата ти книга. С интерес изслушах отзивите, посветени на поетичната ти творба. Искрено се посмях на ,,априлското поколение'' в изказването на Мишо Неделчев, описвайки еволюцията в творчеството ти. Заинтригува ме и акцентът върху самоубийството и (само)иронията в изказването на Й. Евтимов.
Най-силно обаче ме впечатли изказването на Митко Новков, доклкото той в най-разгърнат вид представи онова, което ние с теб определихме като ,,невещественост'': от една страна, той направи интересен паралел между поезията ти и ,,принципа на неопределеност'' на Хайзенберг/както ненаблюдаваната кванта се държи като вълна, а наблюдаваната - като частица, така и непрочетената ти творба е едно, а прочетената вече - друго/, от друга - той определи като ключова стихия в поезията ти...въздуха.
Самата обстановка бе изключително приятна: прочетените стихове, цигулката, многобройните ти приятели, уважили събитието. Самият клип е много добре композиран: изчистен, ,,прибран'', без излишни словоизлияния, с акцент върху главното: представяне на автора и на творбата му.
Приятна вечер, Надя!
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - 12. lion1234 - Удоволствие бе за мен
01.06.2016 10:40
lion1234 написа:
да ,,присъствам'' на премиерата на новата ти книга. С интерес изслушах отзивите, посветени на поетичната ти творба. Искрено се посмях на ,,априлското поколение'' в изказването на Мишо Неделчев, описвайки еволюцията в творчеството ти. Заинтригува ме и акцентът върху самоубийството и (само)иронията в изказването на Й. Евтимов.
Най-силно обаче ме впечатли изказването на Митко Новков, доклкото той в най-разгърнат вид представи онова, което ние с теб определихме като ,,невещественост'': от една страна, той направи интересен паралел между поезията ти и ,,принципа на неопределеност'' на Хайзенберг/както ненаблюдаваната кванта се държи като вълна, а наблюдаваната - като частица, така и непрочетената ти творба е едно, а прочетената вече - друго/, от друга - той определи като ключова стихия в поезията ти...въздуха.
Самата обстановка бе изключително приятна: прочетените стихове, цигулката, многобройните ти приятели, уважили събитието. Самият клип е много добре композиран: изчистен, ,,прибран'', без излишни словоизлияния, с акцент върху главното: представяне на автора и на творбата му.
Приятна вечер, Надя!

Здравей, Джошкун, благодаря ти, ти си изгледал всичко и наистина сякаш си бил :) Безкрайно благодарна съм на моите приятели - и на колегите, които говориха за мен - проф. Михаил Неделчев, Митко Новков и доц. д-р Йордан Ефтимов, и на тези, които дойдоха лично, и на онези, които се отзоваха безрезервно (повечето от колегите по имейл ми пратиха отзивите си и мненията за книгата, която аз пък им изпратих пак по пощата, и които отзиви спонтанно станаха част от предисловието и послеслова) - проф. Пламен Дойнов, (на когото дължа структурирането на книгата), Едвин Сугарев, Георги Господинов, Иво Милев, проф. Светлозар Игов, Митко Бочев, писателят Захари Карабашлиев и издателство СИЕЛА, които застанаха зад книгата, при положение че така рядко и по изключение публикуват поезия...

След толкова мълчание, оттегляне и неиздаване от моя страна, този изключително сърдечен отзвук от колегите и приятелите ми, донякъде е обясним. Благодаря и на колегите, (и на вас, приятелите ми тук), които непрекъснато настоявахте да издам книгата - както и на поетите Иван Цанев и на Катето Йосифова (Екатерина Йосифова е кръстница на "Мълчания от Надежда" - тя избра това име) и... накрая го постигнаха. Истинате е, Джошкун, никога не съм очаквала тази безрезервна подкрепа от страна на българската литературна гилдия. В най-смелите си мечти се надявах това да се случи след 50, 100 години! :) Пределно откровена съм, така е. Разбира се, нямаше, не бих правила това, което правя цял живот, ако не вярвах в него и донякъде в себе си, но този прием - и от ваша страна, и от страна на моите колеги, задължава. Ще се опитам, да оправдая вярата ви в мен и в това, на което принадлежа.

Ще подготвя постинг за новата ми книга, ще запиша и казаното на самата премиера - за съжаление, половината от словото на проф. Михаил Неделчев нямаме записана и две от изпълненията на проф. Йосиф Радионов, но това е още по-хубаво. Там, проф. Неделчев говори повече за новата ми книга, а не за първата и втората стихосбирка, той го е казал и в предислова. Благодаря на Митко Новков и на Данчо Ефтимов, не знам, какво да кажа, единият тълкувайки поезията ми я вдига до Хайзенберг, другият твърди, че "тези стихотворения, които са толкова деликатни, които са толкова посветени на така възвишени теми..., по някакъв начин в своя абстрактен пласт приличат по-скоро на Емили Дикинсъновият начин на повдигане на квадрат на реалността...". Ще се опитам да оправдая това доверие, тази вяра в работата ми.

Благодаря ти, Джошкун и радостен ден, до скоро!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267604
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566