Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
10.09.2016 12:46 - МОРСКА ГАРА
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 2163 Коментари: 22 Гласове:
39


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 МОРСКА ГАРА

 

Ветрилото ми крие
трясъка на меча,
когато коленичих
да се моля
за бъдещото време
до което 
все пак доплувахме
и ето, в пристанището
спират времената 
на рейд,
за да докоснат
безмълвието на морето.

1/ 2. IX. 2016, Варна

image




Гласувай:
39
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - ..безмълвието на морето..
10.09.2016 13:26
обичам да го слушам:)
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. nalia - ..безмълвието на морето..
10.09.2016 13:43
nalia написа:
обичам да го слушам:)

Да, мила Наталия. Прекрасно е! :) Морето е една друга вселена, друг космос, където материята на водата е изтъкана от духа на вечността. Хубав съботен ден!
цитирай
3. donchevav - Усетих силната по женски същност на ...
10.09.2016 20:59
Усетих силната по женски същност на жрица, спряла тайно край морето, с ветрило, меч, молитва да раздипля безмълвно спрелите моменти бъдност.
Това, което чух и видях, много ми хареса! Поздравления, Наде!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. donchevav - Усетих силната по женски същност на ...
10.09.2016 22:09
donchevav написа:
Усетих силната по женски същност на жрица, спряла тайно край морето, с ветрило, меч, молитва да раздипля безмълвно спрелите моменти бъдност.
Това, което чух и видях, много ми хареса! Поздравления, Наде!

Благодаря ти, мила Вени, ценя мнението ти, знаеш. Сега пък си представям онази вечна картина на Надеждата от любимия ми викториански художник и скулптор George Frederic Watts... И неговите думи, че рисува идеи, а не неща: "I paint ideas, not things." Така ми прозвуча описаното от теб, "връхлетя" ме неговия символ на надеждата. Прегръдки и хубава вечер, радвам се, че поспря, Вени!
цитирай
5. sestra - Времената стихват
10.09.2016 22:15
като срязани отведнъж. С меч, под ветрилото.
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. sestra - Времената стихват
10.09.2016 22:40
sestra написа:
като срязани отведнъж. С меч, под ветрилото.

Да, това е хубаво и много твое - цяло стихотворение!
Иначе мечът е бил времена преди ветрилото, което пък никога няма да притежавам, защото не мога да си представя, нито как го купувам от сергията - за себе си, нито как стоя с ветрило край църквата, където го чух. Старата Варненска базилика Свети Николай, има и по-стари, разбира се. Но до нея е най-старата запазена улица във Варна - "27 юли", по която, казват, са минали трима императори. Това го научих малко преди да си тръгна. Както и факта, че Калоян от династията Асеневци напада Варна навръх Великден... и я превзема, разбира се. Оттук, пред църквата минава и старата крепостната стена на града - явно, когато съм чула първото тристишие, вече съм била отвъд нея. :) Подарявам ти този "поток на съзнание". Колкото до "Морска гара", където спират на рейд пътническите кораби, тя е толкова неизказано красива, хареса ми много повече от Монтерей на Тихия океан, много повече от Кармел! Великолепието на Варна е недостижимо! Това лято открих отново Севера на Черно Море и го почувствах така близък. Не бях го виждала отдавна, от детството ми.
Радвам се, че поспря, хубава вечер, Стани!
цитирай
7. saankii - поздрав, наде ;))) https://youtu.be/HQ0X18sc3Nw
10.09.2016 22:42
malchaniaotnadejda7 написа:
nalia написа:
обичам да го слушам:)

Да, мила Наталия. Прекрасно е! :) Морето е една друга вселена, друг космос, където материята на водата е изтъкана от духа на вечността. Хубав съботен ден!


„... от духа на Вечността...“
това ме ..прониза...
хубави дни ...
Юлия Загубанска...
цитирай
8. saankii - стъни,сестро ??!!
10.09.2016 22:46
защо не се обади....
има нещо във Варна....
и ,в този народ тук, права си
Благодаря ти ,страхоотна оценка,мила...
декодираща, според твоя уникален прочит..
прегръдки!
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - 7. saankii - поздрав, наде ;))) https://youtu.be/HQ0X18sc3Nw
10.09.2016 22:53
saankii написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
nalia написа:
обичам да го слушам:)

Да, мила Наталия. Прекрасно е! :) Морето е една друга вселена, друг космос, където материята на водата е изтъкана от духа на вечността. Хубав съботен ден!




„... от духа на Вечността...“
това ме ..прониза...
хубави дни ...
Юлия Загубанска...


Здравей, Saanki! :) Mного се радвам, че ми гостуваш! Невероятно красива мелодия, как започва само! Радвам се, че и ти усещаш така морето, толкова го обичам, то винаги ме връща към смисъла и сякаш живея друг живот! И на теб, от сърце, хубави и вдъхновени дни, мила Saanki, до скоро, благодаря, че поспря!
цитирай
10. sestra - Благодаря ти, Наде,
10.09.2016 22:57
malchaniaotnadejda7 написа:
sestra написа:
като срязани отведнъж. С меч, под ветрилото.

Да, това е хубаво и много твое - цяло стихотворение!
Иначе мечът е бил времена преди ветрилото, което пък никога няма да притежавам, защото не мога да си представя, нито как го купувам от сергията - за себе си, нито как стоя с ветрило край църквата, където го чух. Старата Варненска базилика Свети Николай, има и по-стари, разбира се. Но до нея е най-старата запазена улица във Варна - "27 юли", по която, казват, са минали трима императори. Това го научих малко преди да си тръгна. Както и факта, че Калоян от династията Асеневци напада Варна навръх Великден... и я превзема, разбира се. Оттук, пред църквата минава и старата крепостната стена на града - явно, когато съм чула първото тристишие, вече съм била отвъд нея. :) Подарявам ти този "поток на съзнание". Колкото до "Морска гара", където спирад на рейд пътническите кораби, тя е толкова неизказано красива, хареса ми много повече от Монтерей на Тихия океан, много повече от Кармел! Великолепието на Варна е недостижимо! Това лято открих отново Севера на Черно Море и го почувствах така близък. Не бях го виждала отдавна, от детството ми.
Радвам се, че поспря, хубава вечер, Стани!

Ще си запазя този подарък от теб заедно с другия. Снимките ти са много силни, през очите както през словото. Лека и спокойна вечер и от мен :)
цитирай
11. morskipesni - Ветрилото е преди меча според мен,
11.09.2016 01:20
Даже няма нужда от него. В един по-спокоен свят, далече над въображаемото. Ветрилата обаче са вечни, като вятъра.
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 11. morskipesni - Ветрилото е преди меча според мен,
11.09.2016 10:04
morskipesni написа:
Даже няма нужда от него. В един по-спокоен свят, далече над въображаемото. Ветрилата обаче са вечни, като вятъра.

Здравей, Петрус Мар, радвам се, че ми гостуваш и познаваш света на Морска гара по-добре от мен. Имаш хубав блог, не се съмнявам, че книгата ти - "Мигновени пътувания" е интересна. Да, в далечния свят ветрилото е преди меча. Пред очите ми е ветроходната шхуна (самата тя ветрило) от книга за Хемингуей, на която имах честта да съм редактор. Беше снимка на малък кораб в едно от далечните, тихи морета, кораб - ветрило. В тази книга първият български водолаз - Боби Сирийски, сниман и на такава шхуна в околосветско пътешествие, разказваше за срещата си с Грегорио - прототипът на Стареца от "Старецът и морето". Един висок, жилав стар моряк, който се грижи за "Пилар"- Боби го беше снимал до яхтата на Хемингуей. Да, "ветрилата са вечни, като вятъра"... Благодаря ти!
цитирай
13. lion1234 - Безмълвие, покой,
12.09.2016 12:50
споделена молитва за Предстоящност, преъвърнала се в Настоящност, в едно непрестанно ,,сега'', окъпано в хармония и красота!
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - от: batogo За постинг: БЕЗ ИМЕ - batogo - !!!:))) Поздравления!
12.09.2016 14:58
Красиво, мъдро, истинско, излизащо от сърцето.
цитирай
15. malchaniaotnadejda7 - batogo - !!!:))) Поздравления!
12.09.2016 15:10
malchaniaotnadejda7 написа:

09:24 - !!!:))) Поздравления!
от: batogo За постинг: БЕЗ ИМЕ

Красиво, мъдро, истинско, излизащо от сърцето.


Благодаря ти, Огняне! Дано се приближавам до мъдростта и истината на сърцето, защото няма по-голяма сила от тяхната истинност и по-пречистваща яснота и висота, особено, когато са споделени. Тогава светът придобива красота, става по-смислен, а нали това е стремежът на човешкото творчество, на литературата - да "дотворява"*, да се бори за смисъла, да го отстоява в непрестанния си стремеж да постига и преоткрива този смисъл във вечния, в живия живот. Да, "литературата е борба за смисъл".*

ps Моля да ме извиниш, че днес два пъти изпращаш коментара си и той два пъти "изчезва"!? Радвам се, че втория път реших да го копирам и така го "спасих". Редакторският ми "рефлекс" се "задейства" и ми подсказа да го сторя. Надявам се, модераторите на Блог. бг да решат и отстранят този крайно неприятен проблем. Благодаря за хубавия коментар, Огняне, сърдечни поздрави, бъди здрав, до скоро!
_______
* Атанас Далчев - "Човек не твори, а дотворява".

* проф. Светлозар Игов - "Литературата е борба за смисъл".

цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 13. lion1234 - Безмълвие, покой,
12.09.2016 15:33
lion1234 написа:
споделена молитва за Предстоящност, преъвърнала се в Настоящност, в едно непрестанно ,,сега'', окъпано в хармония и красота!

Здравей, приятелю Джошкун! :) липсваше ми! Ти винаги знаеш всичко за написаното, сякаш си доловил гласа му, така, както аз го чувам и записвам. А това е изключителна радост и удовлетворение. Понякога се чудя, заслужавам ли такива читатели, наистина. Да, бих искала това послание да звучи с музиката на едно непрестанно "сега", което преподрежда времената. :) Вдъховение и хубава есен, Джошкун, радвам се, че поспря, поздрави на Лондон!
цитирай
17. vostroto - Да...
12.09.2016 18:12
Ние не сме безразлични към Живота, но дали Той ни отвръща със същото, не мога да кажа...
Привет, Надя
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 17. vostroto - Да...
12.09.2016 19:06
vostroto написа:
Ние не сме безразлични към Живота, но дали Той ни отвръща със същото, не мога да кажа...
Привет, Надя

Привет, Лъки, радвам се, че имам вест от теб, приятно е, че ми гостуваш. Благодаря за смисления и хубав коментар, на който ще се опитам да отговоря с постинга от моята Фейсбук група - Facebook poetry. Нарекох го - "Материя от време":

https://www.facebook/groups/BookFacePoetry/

Иначе си мисля, че Жиеотът е безкраен и винаги може да ни изненада, но може би, отговорите са в нас самите, ние сме отговорите на въпросите, които поставя Животът. Хубава вечер, Лъки, сърдечни поздрави!
цитирай
19. mariniki - силно...
12.09.2016 20:20
мъдро и красиво... и Ленард Коен... нещо толкова
хубаво и вълнуващо...
цитирай
20. lion1234 - Високо ценя
12.09.2016 21:27
написаното от теб, Надя, защото то извира от дълбините на невероятната ти интуиция, сътворяваща нови прекрасни светове и реалности. Ето, мен лично, гарите ме зареждат с някакво тъжно ,,урбанистично'' усещане, провокирано от непрестанния поток на пристигащи и заминаващи автобуси, влакове, самолети. И изведнъж ти ми представяш една морска гара с ,,преподредени'' кораби-времена/ прекрасна метафора!/, окъпана в безмълвие, хармония и красота. Тук вече няма, шум, глъч, пристигане-заминаване, липсва каквато и да е екстатика, доколкото ,,трясъкът на меча''/ друга сполучлива метафора/ вече е покрит, морето е застинало в безмълвие, а ,,корабите'' вече са тук, ,,закотвени'' в онова ,,непрестанно сега'', в онова щастливо ,,безвремие'', извикано от...молитвата за Предстоящност. На тази гара ти вече не се чувсташ чужд, самотен - тук ти се чувстваш ,,у дома'', доклокото самата гара се явява пристан на спокойствието, хармонията и радостта.
Разбира се, че сериозните поети и писатели заслужават своите сериозни читатели. Чувствам се приятно поласкан от твоята оценка.
Желая ти прекрасна есен, която да те дари с хормония, красота и, дай боже, с изобилие от плодове на виртуалната ти поетична трапеза!
цитирай
21. malchaniaotnadejda7 - 19. mariniki - силно...
12.09.2016 21:56
mariniki написа:
мъдро и красиво... и Ленард Коен... нещо толкова
хубаво и вълнуващо...

Здравей, мила Mariniki, благодаря ти, радвам се, че съм донесла до теб искрица от вечните отблясъци на морето, "Морето, най-голямото събитие", както някога се обръщаше към него, роденият в Константинопол Христо Фотев. Истинско щастие е, че може да споделяме това, което ни вълнува и споделеното да преодолява толкова разстояния "в макрометри въздушни". :) (последното е от мое отдавнашно стихотворение). Хубава вечер на теб, а за песента се сетих, отговаряйки на молбата на колега и приятел, известен преводач, който поиска за превод мой разказ. Търсейки няколко разказа, попаднах на стар постинг тук, още от идването ми в Блог. бг. - "Къщата". Не съм гледала филма, но поезията и песните на Leonard Cohen са ми близки, нали съм малко и канадка, освен копривщенка :) Поздрав с песента от "Къщата" и хубава вечер на теб!

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2010/10/14/kyshtata.620143
цитирай
22. malchaniaotnadejda7 - 20. lion1234 - Високо ценя
12.09.2016 22:20
lion1234 написа:
написаното от теб, Надя, защото то извира от дълбините на невероятната ти интуиция, сътворяваща нови прекрасни светове и реалности. Ето, мен лично, гарите ме зареждат с някакво тъжно ,,урбанистично'' усещане, провокирано от непрестанния поток на пристигащи и заминаващи автобуси, влакове, самолети. И изведнъж ти ми представяш една морска гара с ,,преподредени'' кораби-времена/ прекрасна метафора!/, окъпана в безмълвие, хармония и красота. Тук вече няма, шум, глъч, пристигане-заминаване, липсва каквато и да е екстатика, доколкото ,,трясъкът на меча''/ друга сполучлива метафора/ вече е покрит, морето е застинало в безмълвие, а ,,корабите'' вече са тук, ,,закотвени'' в онова ,,непрестанно сега'', в онова щастливо ,,безвремие'', извикано от...молитвата за Предстоящност. На тази гара ти вече не се чувсташ чужд, самотен - тук ти се чувстваш ,,у дома'', доклокото самата гара се явява пристан на спокойствието, хармонията и радостта.
Разбира се, че сериозните поети и писатели заслужават своите сериозни читатели. Чувствам се приятно поласкан от твоята оценка.
Желая ти прекрасна есен, която да те дари с хормония, красота и, дай боже, с изобилие от плодове на виртуалната ти поетична трапеза!

Благодаря ти, приятелю Джошкун, много мило благопожелание, от сърце ти желая здраве и добротворна есен, която да дари теб и скъпите на сърцето ти с радости и неизчерпаемо вдъхновение! Няма по-хубаво от вълшебствата на споделеността и съм щастлива, когато това, което съм чула, което съм успяла да доловя и ме е развълнувало или зарадвало, донесе нещичко и на приятелите ми. Иначе то просто няма смисъл, сякаш не се е случило. Гарите ме изпълват със същото чувство и дори малко ме сепна това наименование "Морска гара". Но така са нарекли варненци своето пристанище и когато отидох да го видя, толкова много ми хареса, че имам около стотина снимки оттам :) Беше малко преди да започне голямата лятна буря с ураганен дъжд и градушка, за която впоследствие писаха и най-странното беше, че ни подмина, а през цялото време тегнеше в небето над нас, съпътстваше ни. Беше бушувала в няколко квартала, не и в сърцето на Варна. Беше толкова тихо и все пак сякаш я вдишвахме във въздуха. Хубава вечер и до нови срещи, Джошкун!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1930911
Постинги: 406
Коментари: 7797
Гласове: 39300