Постинг
19.10.2016 14:00 -
АДАМ И ЕВА
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 6374 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2016 14:15
Прочетен: 6374 Коментари: 20 Гласове:
37
Последна промяна: 19.10.2016 14:15
АДАМ И ЕВА
Сами сме като хляба,
който чака
да бъде замесен
Самотата е самота,
само когато
е споделена
Грехът
ражда празници
и тъга
Слънцето
прелива в дъжд
извън познатото
Извън познатото
те срещнах
преди да те позная
Там зрее хлябът,
който никога
няма да вкусим
октомври, 2016.
Тагове:
това ми напява... Псалмите на Соломон....
красиво, нежно..минималистично..
благодаря,мила..
зареди ме ...
цитирайкрасиво, нежно..минималистично..
благодаря,мила..
зареди ме ...
katara написа:
това ми напява... Псалмите на Соломон....
красиво, нежно..минималистично..
благодаря,мила..
зареди ме ...
красиво, нежно..минималистично..
благодаря,мила..
зареди ме ...
Здравей мила Юле, прегръдки, закрила и любов! :) Днес бил празникът на свети Иван Рилски, хубав ден! Откога не съм стъпвала в Рилския манастир, каква обител! Аз ти благодаря, че поспря, радвам се, бъди щастлива!
ps Боже, Юле, колко странно е всичко това! Та аз дори не съм чела като хората Соломоновите псалми и притчите му! Но винаги съм харесвала Давид и начините, по които е изобразяван. От Рембранд..., от Леонардо..., или статуята му в капелата Боргезе в Базиликата Санта Мария Маджоре в Рим.
Мисля, че това е от Давид. Добавям го като таг :) Поздрав с него:
"Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен."
не знаех,че има дори Култ..
образуван около Светеца, и неговите дела..
при такова множество, извършени чудеса и изцеления..
Хубав празник„ Наде !
цитирайобразуван около Светеца, и неговите дела..
при такова множество, извършени чудеса и изцеления..
Хубав празник„ Наде !
И всичко се повтаря от памтивека - самотата, грехът на познанието, слънцето и тъгата, дъждът, пречистващ ни до неведение, и свещеният хляб - божие тяло, който никога няма да вкусим, защото срещнати пак, ще съгрешим...
Поздрави, скъпа Наде!
цитирайПоздрави, скъпа Наде!
milady написа:
не знаех,че има дори Култ..
образуван около Светеца, и неговите дела..
при такова множество, извършени чудеса и изцеления..
Хубав празник„ Наде !
образуван около Светеца, и неговите дела..
при такова множество, извършени чудеса и изцеления..
Хубав празник„ Наде !
Благодаря ти, светъп празник и на теб, радвам се, че поспря! Закрила, вдъхновение и щастие! Поздрави и прегръдки от дъждовна и есеннохубава София!
donchevav написа:
И всичко се повтаря от памтивека - самотата, грехът на познанието, слънцето и тъгата, дъждът, пречистващ ни до неведение, и свещеният хляб - божие тяло, който никога няма да вкусим, защото срещнати пак, ще съгрешим...
Поздрави, скъпа Наде!
Поздрави, скъпа Наде!
Скъпа Вени, благодаря ти за хубавия прочит, ти винаги ме трогваш с дълбочината му! Вълшебен е и да, тежка е короната на тъгата. Е, нека го наречем себепознание. И да искаме не може да вкусим от този хляб, дори да бъдем опростени и да ни е дадена съдбата да... "съгрешим". Той е невеществен, не е от този свят, нищо познато няма в него. Дори сянката от класовете, от които е "изтъкан" да е жива, да продължава да бъде в книгата, чийто език нито помним, нито може да прочетем. Освен с паметта на сърцето. Благодаря ти, прегръщам те!
ps Сега те разбрах и се поразмислих. Перефразирам една от притчите на Соломон, синът на Давид,:
“Несбъднатата надежда натъжава сърцето, а изпълненото желание е дърво на живота”.
Смисъл, съхранение, пренасяне във времето, ритуално споделяне - хлябът....цяла философия е този стих. Иска ми се да съм като нощовите, върху които се меси, обвивката на душата... Прегръщам те, Наденце!
цитирайнеминуемо ни препраща към библейското начало. Доколкото на староеврейски ,,Йеве'' означава ,,съществувам'', то библейското вече се преплита с екзистенциалното начало. Последното се подсилва и от наличието на такива екзистенциали като самотата, грехът, вината, тъгата. И тъкмо в това преплитане е цялата прелест на това стихо, доколкото ни хвърля в една вълнуваща игра, в един вълнуващ танц на смисли и значения: така, напр., познанието/ познаването/ според библейското и житейското има различни значения, хлябът вече освен божието тяло е и основата на живота, а грехът прелива в самота и тъга, предизикани от забуленото в тайнство екстатично съществуване, основано на неравновесието, отклонението, хаоса. Прави впечатление, че в целият този вълнуващ спектакъл липсва...ябълката. Може би това се дължи на това, че тя е плод на онази загадъчна ,,невеществена нива''.
цитирайmakont написа:
Смисъл, съхранение, пренасяне във времето, ритуално споделяне - хлябът....цяла философия е този стих. Иска ми се да съм като нощовите, върху които се меси, обвивката на душата... Прегръщам те, Наденце!
Благодаря ти, скъпа Майче, ти си това, което искаш, защото си доказала, че го можеш. Доказала си, че твоят оптимизъм е със здрав корен, защото корени в сърцето ти. Има неща, които не можем да преодолеем, но можем да бъдем верни на себе си и на онези, на които принадлежим. А това всъщност е вечния живот, животът, който по думите на Маркес е "по-безкраен от смъртта" и аз вярвам в него. Вярата в хората, които обичаме ще ни изведе на истинския път и трябва да сме готови да се сражаваме за нея. Защото, по думите на моят скъп приятел и редактор Христо Фотев, които отекват сега изведнъж като далечно ехо в мен, това, което ни е дадено, не ни принадлежи, но ние му принадлежим със страшна сила. Поздрав с тези Христови думи! Прегръщам те, Майче, кураж, с теб съм!
БЕЗ МОНОЛОЗИ
Без монолози - пози и лъжи.
И както в твоите дървета
хлорофила -
това което ми е дадено не ми
принадлежи -
принадлежа му аз със страшна
сила.
Христо Фотев
две страни на една и съща тайна... отново интуицията е водила ръката ти. Радвам се тук.
цитирайlion1234 написа:
неминуемо ни препраща към библейското начало. Доколкото на староеврейски ,,Йеве'' означава ,,съществувам'', то библейското вече се преплита с екзистенциалното начало. Последното се подсилва и от наличието на такива екзистенциали като самотата, грехът, вината, тъгата. И тъкмо в това преплитане е цялата прелест на това стихо, доколкото ни хвърля в една вълнуваща игра, в един вълнуващ танц на смисли и значения: така, напр., познанието/ познаването/ според библейското и житейското има различни значения, хлябът вече освен божието тяло е и основата на живота, а грехът прелива в самота и тъга, предизикани от забуленото в тайнство екстатично съществуване, основано на неравновесието, отклонението, хаоса. Прави впечатление, че в целият този вълнуващ спектакъл липсва...ябълката. Може би това се дължи на това, че тя е плод на онази загадъчна ,,невеществена нива''.
Здравей, Джошкун, благодаря ти, радвам се, че си тук! Да, ябълката липсва, ние самите сме ябълката в ръката на Създателя. Сякаш, за да докажем неговата божественост, провидността му, но и невъзможността да прекрачим отвъд себе си, да слеем световете, това не ни е "дадено". Какво пък, ако го постигнем? Рискуваме да се изгубим тук и сега, но да се срещнем със собствената си "божественост" в безкрайността. Няма по-хубаво огледало от този диамант! Да, това е онази невеществена нива. :) Хубава вечер, Джошкун и до скоро!
sestra написа:
две страни на една и съща тайна... отново интуицията е водила ръката ти. Радвам се тук.
Да, мила Стани, една и съща тайна. Питали ли сме се, защо сме приели всичкото това и дали то е истинската ни същност? Едва ли! Макар да нямам отговор сега, вече имам въпрос и все пак си спомням два стиха. От моя скъп съгражданин Димчо Дебелянов и от... Омар Хаям. Поздрав с тях, благодаря, че поспря при мен, хубава вечер!
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
(Димчо Дебелянов - "Черна песен")
Какво сме ние? На земята през май най-хубавиятцвят;
връх и долина необятна - на раят - рай, на адът - ад.
Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,
ако светът е пръстен, ний сме над златото му скъп ахат.
(Омар Хаям - Рубаят)
Перфектно, красиво плуване в дълбоките води на мъдростта.
цитирайbatogo написа:
Перфектно, красиво плуване в дълбоките води на мъдростта.
Здравей, Огняне, благодаря ти! Да, не знам, дали са водите на мъдростта, но са достатъчно дълбоки :) Дано изплуваме. Хубав ден, сърдечни поздрави!
Оригинално от "Адам и Ева" до "Сърцето ми е в планината".
Поздрави!
П и е р
цитирайПоздрави!
П и е р
pvdaskalov написа:
Оригинално от "Адам и Ева" до "Сърцето ми е в планината".
Поздрави!
П и е р
Поздрави!
П и е р
Благодаря, Пиер! Чудех се, защо го казваш, дори си спомних за Сьорен Киркегор и неговите дневници, после реших, че е метафора. Да, my heart's in the highlands, буквално:) Нека тази невероятна музика на Арво Пeрт звучи за теб и за всички приятели! Бъди здрав, хубава вечер!
Прекрасно !
цитирайstela50 написа:
Прекрасно !
Благодаря ти, Таничка, радвам се, че поспря при мен, хубава вечер!
Сега те чета едно след друго, че дълго не открих постинга ти.
цитирайrosiela написа:
Сега те чета едно след друго, че дълго не открих постинга ти.
Привет, Роси, благодаря ти! Отиваш в раздел "поезия" - синьото слънце :) Или написваш в Google името ми - Надежда Искрова - и ще видиш блога със странното име malchaniaotnadejda7 - Мълчания от Надежда 7 :) В последния ми постинг, "Снежната царица", току що ти разказах историята, как и защо го нарекох така. Прегръдки, хубава вечер и до скоро!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43585
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА