Празник за духа!

На мен ми хареса символиката в творбата и уж безпристрастното признание, Наде. Умно и красиво написано. Едно от доказателствата е завистливият червен палец.
Жива и здрава!
П и е р

Интересно и странно - не толкова като западна някаква субективистична философия, а като източна мъдрост. Напомня ми онова сравнение на Руми с водата и паниците. И нашето съзнание като пълноводна река носи еднопосочно и пресътворява отново всичко, което срещне по пътя си. И цветя, и небе - целият свят се поражда в съзнанието ни и вън от него няма смисъл. И няма бъдеще - защото е сянка, отражение. И няма път напред, защото е циклично завихряне около центъра Аз. Или поне така ни се струва, ако трябва да бъдем за миг обективни:))))
Размислих се, разфилософствах се, извинявай - тези стихове май са виновни! Харесаха ми! Прегръдка, мила Наде!

Благодаря ти сърдечно, мила Наталия! Желая ти хубав и вдъхновен ден, радвам се, че поспря.

Благодаря ти, Пиер! Може би съм малко строга към себе си, имам и други нови неща, несподелени никъде, Окуражавате ме да ги запиша и тук, за вас, приятелите от Блог.бг, а не само за себе си. Караш ме да мисля, че всъщност, въпреки мъглата идват празници! :) От вчера тя ми влияе така, странна история. А символиката си е "за завиждане", доколкото озни ден, когато градинарствах вкъщи, забелязах, че Лилията на мира и Коледничето вече цъфтят. :) Радостен ден, благодаря ти, Пиер!

Скъпа Вени, благодаря ти за милите думи и смисъла, ти винаги ме вдъхновяваш! Чета престъпно малко и вече не е за похвала. Понякога ме обзема страх, че казвам, отдавна казани неща, понякога, това ме изпълва с радост. Но всеки е по своему затворен за света. Много ще ти благодаря, ако имаш казаното от Руми, звучи толкова красиво това за преливащите пълни с вода паници - като преливащи един в друг кладенци, сякаш някой гребе кладенчова вода от небесата, а те, небесата са паници или небесни черупки! :) Видях танцьорът Зия Азази - Ziya Azazi, който представи новия си проект "Neo Dervish" в Народния театър „Иван Вазов“ под съпровода на жива музика. Бях скептична, но беше невероятен спектакъл! Мистицизмът на суфизма, като танц събуди усмивката ми, зарадва ме. Зия е невероятен хореограф, танцьор и със сигурност, мистик, аскет. Но аз винаги съм обичала Нютън, без да го познавам, разбира се.. Дълбоко ме вълнува не толкова запазването на импулса на движението при покой, а неговата безкрайна константност, защото съм сигурна, че максимално движение (скорост) се постига при максимален покой. Отдавна мисля това. Но тези "мисли" са поетични и несериозни "тълкувания" в недостъпна за мен материя. За жалост математиката не ми се отдаваше в училище. Нютън е наистина божество. Засега сричам над някаква хубава рисунка, която е общоприето да наричат Системата Si от седем основни единици, три от които са независими от всички други! :) Има троичност, а има и любимото ми число - 7 :) Нали името ми е от седем букви и съм родена в неделя. Ето това се казва да се "разфилософстваш", но какво пък! Прегръщам те, радостен и вдъхновен ден, толкова хубаво е, когато си говоря с теб!

ps :) Става така, че цял живот вървя след собствените си писания и те ме отвеждат до отдавна открити, често пъти неизвестни за мен самата метафори, но и закони. Изричам ги с лекота, по-късно ги "осмислям", което не означава че преди това осмисляне нямам яснотата да ги изрека и разбера. Това е доста забавно и изключително вълнуващо. "Преживях" само един от тях, доколкото има "закон за безкрайността", за безкрайното движение и безкрайната скорост. Бях на 13 години и никога не бих се осмелила да повторя това наяве, приживе, защото човек не винаги може "да се завърне" от подобен опит. Би могъл, ако е дете. Но в поезията го правя, защото ми доставя неизмерима радост :) Хубаво е, че днес има слънце - над мъглата. Поздрав с него, мила Вени!

Обожавам да съм в градината и да се сливам с нея.
И аз чета "престъпно" малко, но щом в душата цъфтят цветя, по всяко време на годината, мисля, че е достатъчно :)
Поздрави, Надежда :)

Здравей, мила Веселина, поздрав на Търново! В какъв хубав град живееш! Отдавна не съм била в твоя град, само пътьом. А той е хубав привечер и по изгрев! Какви цветя цъфтят над старите търновски порти, пред очите ми са сакъзчетата от онзи висок търновски чардак и тъмната порта, която сънувах преди това и можах да видя именно там. Там, над нея, в дълбокото синьо на есенното търновско небе, високо над Янтра, грееха тези сакъзчета и сардинели, както бабка ги наричаше. Баба ми, светла й памет! е копривщенка от Торомановия род и ми каваше: "Помни, бабка, ние сме дошли от Търново." Разбира се, нямаме фамилна книга, която пази пътя на родовете ми, но какъв град! Прегърни го от мен! :)

Поздравления - Литатру!

Здравей, мила Литатру, благодаря ти сърдечно! Хубава вечер от мен, поздрави и до скоро!

поднесени. Както ти можеш... Много е хубаво, Надя !
Прегръдка !

Благодаря ти, радвам се, че ти харесва, мила Таничка. Прегръщам те, поздрави на прекрасния Пловдив и на всички вкъщи! Хубави събота и неделя, до скоро!

Така само ти умееш да пишеш, Наде! :)

Благодаря ти, Светле! :) Ще направя всичко по силите ми и дано един ден заслужа огромното доверие на казаните от теб думи. За мен то има много повече стойност от която и да е литературна награда, благодаря ти! Хубава съботна вечер, Светле, поздрави и прегръдки и дано скоро пак се видим по хубав повод. Още не съм направила постинг за премиерата на "Мълчания от Надежда", а премиерата беше през април :) Бавя и второто й издание и четвъртата ми поетична книга, която е почти готова.. Твоите мили думи идват наистина навреме. Благодаря ти! :)

празник на духа. Предпочитам да присъствам в тишина :)

Здравей, Стани, много се радвам, че го възприемаш, благодаря ти. Да, хубаво е да си в тишина с приятели, със сродни духове. За кой ли път ще възкликна с думите на Езра Уестън Луумис Паунд - "За сродни духове копнея аз!"... Хубава вечер, до скоро!:)

Благодаря ти, Надежда, и аз харесвам Търново, макар че не ми е роден град...
Всъщност най-много харесвам природата около Търново, има някаква притегателна сила...
Янтра определено е вълшебна. Изпращам ти един клип с "моята" Янтра, живея на 10 мин. от нея и ми е много любима приятелка.
Поздрави!

Да, Янтра е наистина вълшебна, хубава, стара река, малко я познавам. От реките знам Ропотамо и познавам силата на Марица, (преплувах я на сал от стереопор и едва оцелях на една студентска бригада в Димитровград). Донейде познавам и реките в родния ми град, Копривщица, а там са "куп речици". Тополка, (Тополница), Бяла Река, Косьово дере..., ще разкажа един ден за тях. Хубава седмица, Веселина, поздрави на Янтра, благодаря ти! Поздрав за теб с една песен, на която попаднах случайно и ми хареса :) "Forever For Now" на Laura Pergolizzi, LP:

https://www.youtube/watch?v=6pZlWJMo2x8

В удивителен танц са въвлечени въртенето и времето. Всъщност те са едно и също: в праславянски vertmen означава точно ,,въртене'', ,,въртележка'', която и дава по-късно в старобългарски познатото ни днес ,,време''. Другата игра наблюдаваме при представените две лица на въпросното време: външното, ,,вулгарното''/ ,,това отнема време''/, буквално изяждащо битието ни, както и онова скрито, ,,вътрешно'' време на съзнанието, явяващо се Творецът, Съзидателят на всичко в нас и извън нас/ ,,Така създадох небе/ така създадох теб.../. И като венец на цялото това съзидание, няма как да не ме впечатлят тези прелестни цветя от вълшебната ти градина.

Vertmen..., въртене, време. :) Здравей, Джошкун! Винаги успяваш да ме зарадваш, а думите ти са особен подарък за мен. Благодаря ти! Караш ме да мисля, че си спомням повече, отколкото мога да си въобразя, а това е толкова хубаво, че мога да го сравня единствено с първия сняг над София тази зима, който заваля тази вечер. Вкъщи току що разговаряхме за необяснимото съвършенството на снежните кристали, на снежинките. :) Има книги за формите и многообразието им от Рене Декарт, от Йохан Кеплер, от японски учени, а за тяхната структура за първи път е писано, няколко хилядолетия преди Христа. Над 200 различни типа снежинки! Няма нищо по-удивително от техния танц! :) Всъщност, първото ми стихотворение бе именно за снежинките. Бях деветгодишна. Никога няма да забравя светлината в стаята и чувството, че когато се осмелих да запиша думите, в нея се събра снежното небе отвън, целият свят. Красиво е, когато външното и вътрешното време, за което така прекрасно и истински говориш, се слеят. Тогава ние можем да живеем вечно, макар и да сме по-крехки от цветята от вълшебната градина. Хубава и благодатна зима, Джошкун! Радвам се, че ми гостува, благодаря ти!

Привет Лъки, радвам се, че ми гостуваш - честит първи сняг! Благодаря ти за поздрава, коя е песента?:) Не успявам да отворя линка. Хубава вечер, до скоро!

ps Днес написах нещо, което се казва "Снежната царица". Реших да го "заключа" в библиотеката, но премислих и тези дни ще го публикувам тук. Поздрав с началото:

СНЕЖНАТА ЦАРИЦА

Пророците замлъкнаха
когато те срещнах
но не можеш да промениш
съдбата ми

29. 11. 2016

Оригинално е.

Благодаря сърдечно, мила Роси, радвам се, че ми гостуваш, ефирна вечер!