Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
07.10 16:55 - КРАЯТ, НАЧАЛОТО
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 1137 Коментари: 10 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image
image

image




Тагове:   слънце,   есен,   земя,   thanksgiving,   sun,   autumn,   bob dylan,   the pilgrims,


Гласувай:
29
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Вярвам в природността като сила, в ...
07.10 23:25
Вярвам в природността като сила, в това, че успоредявайки нормите и правилата на своето съществуване със законите на природата, човек влива своя малък, нищожен живот в могъщия природен кръговрат, в който всеки край е едно ново начало, става частица от природната вечност. От друга страна, в природното си съществуване дори най-малката буболечка или цвете са необходими, безценни създания, всяко живо същество е едно малко слънце, около което се върти целият свят.
Харесвам неочакваните ракурси, с които си служиш, промяната в парадигмата, смяната в пластовете на изображение - времеви и пространствени. Поздравления, Наде! Прегръдка!
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. donchevav - Вярвам в природността като сила, в ...
08.10 00:06
donchevav написа:
Вярвам в природността като сила, в това, че успоредявайки нормите и правилата на своето съществуване със законите на природата, човек влива своя малък, нищожен живот в могъщия природен кръговрат, в който всеки край е едно ново начало, става частица от природната вечност. От друга страна, в природното си съществуване дори най-малката буболечка или цвете са необходими, безценни създания, всяко живо същество е едно малко слънце, около което се върти целият свят.
Харесвам неочакваните ракурси, с които си служиш, промяната в парадигмата, смяната в пластовете на изображение - времеви и пространствени. Поздравления, Наде! Прегръдка!

Благодаря ти, мила Вени, радвам се и... вярвам. :) Не се съмнявам в силата на съдбата, но имам истинско упование в могъществото на любовта, която движи световете. За мен Природата е тази висша форма на милосърдие, на нежност и доверие. И ние, хората, сме част от неистовата й красота, ние сме това, което казва Омар Хаям - скъпоценният камък над най-великите природни кръговрати, над стихиите. Това е толкова страшно и същевременно хубаво. Поздрав с любимото четиристишие на Хаям:

"Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят.
Връх и долина необятна. На раят - рай, на адът - ад.
Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода.
Ако светът е пръстен, ний сме над златото му скъп ахат."

Изборът да бъдем в свят на светлост и святост все още ни принадлежи. Вярвам в този избор и няма да се уморя да вярвам в него :) Прегръдки, Вени, благодаря ти!
цитирай
3. bojo12345 - Ако всеки човек е като малкото слънчице на снимката - съгласен съм с теб!
12.10 15:11
За съжаление все по-малко хора се усмихват и започват с усмивка деня. А е нужно толкова малко - една светла душа, един слънчев лъч или ....стих от Надежда.
Поздрави!
цитирай
4. vostroto - Красиви и мъдри са твоите редове, ...
12.10 18:19
Красиви и мъдри са твоите редове, Надя...
Привет!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - 3. bojo12345 - Ако всеки човек е като малкото слънчице на снимката - съгласен съм с теб!
12.10 21:29
bojo12345 написа:
За съжаление все по-малко хора се усмихват и започват с усмивка деня. А е нужно толкова малко - една светла душа, един слънчев лъч или ....стих от Надежда.
Поздрави!

Благодаря ти, Божидаре, благодаря от сърце, много се радвам, че поспря при мен, поздрави с "Есента" и хубава вечер!

ЕСЕНТА

Есента е винаги благодатна
предразполага към размисъл
като мелодия, която ти се струва,
че всеки миг завършва,
защото звучи вечно
и все пак има финал,
но той е по-неочакван
от всичко, писано досега.

15. VIII. 2018
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 4. vostroto - Красиви и мъдри са твоите редове, ...
12.10 21:32
vostroto написа:
Красиви и мъдри са твоите редове, Надя...
Привет!

Благодаря ти, Лъки, щастие е, че имам вест от теб, зарадва ме, привет с нещо отскоро:

ВЕНЕРА

Думите са сън от думи
облитат като ято от птици
сърцата, очите, душите

Думите са вятър от думи
тук сме, за да ги чуем -
те звезди - ние звезди

Само през тях можем
да отворим съдбата
и да полетим отново

Думите са трохи от думи -
плът от плътта, кръв от кръвта
на Словото

4. X. 2018.
цитирай
7. batogo - !!!:))) Благодаря, Наде!
19.10 12:53
Благодаря ти че ни напомняш с творчеството си, че всеки от нас може да бъде слънце и да разпръсква светлината на душата си около себе си
Светъл, творчески ден ти пожелавам!
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 7. batogo - !!!:))) Благодаря, Наде!
20.10 18:55
batogo написа:
Благодаря ти че ни напомняш с творчеството си, че всеки от нас може да бъде слънце и да разпръсква светлината на душата си около себе си
Светъл, творчески ден ти пожелавам!

Здравей, Огняне, и аз ти благодаря от все сърце за добрите думи и милото отношение към моите неща тук. Поздрав с нещо отскоро, което е може би "пейзажно", но все пак се появи и има право на живот. :) Нарекох го "Хора и птици", макар в първата ми поетична книга, "Вричане" да имам вече стихотворение, което носи същото име. Бъди здрав, вдъхновен и много щастлив!

ХОРА И ПТИЦИ

Птиците пеят до прозореца
като отлетели години
и песента им възвръща радостта
сякаш не е имало скръб
сякаш не е есен, а зима
и дърветата звънят предколедно
без да знаят, че ще ги отсекат -
те живеят готови за вечността
с корони отворени като сърца
за вятъра, за небето, за времето,
за птицата, която умря в гнездото
и дойдоха да я изпратят пет ята -
небето почерня от птиците със сини очи,
а ние мислехме, че я пазят, да мъти
под студените удари на дъжда.
Птиците пеят пред прозореца
и изгревът пали короните на дърветата.
Хората сме различни от птиците.

16. X. 2018.


цитирай
9. batogo - !!!:))) Благодаря ти, Наде!
25.10 16:21
Окрилени от своя дух, все по-често човеците като птици се реят над битовизми и дребни проблемчета, осъзнаващи своя духовен простор...
Хубав ден!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. batogo - !!!:))) Благодаря ти, Наде!
26.10 15:38
batogo написа:
Окрилени от своя дух, все по-често човеците като птици се реят над битовизми и дребни проблемчета, осъзнаващи своя духовен простор...
Хубав ден!

Здравей, Огняне, благодаря ти, прощавай, че чак сега прекрачвам прага на този ми виртуален дом, радвам се, че си поспрял тук и те приветствам с първото "Хора и птици", писано в далечната 1981г :)

ХОРА И ПТИЦИ

Сънят е позволен
за грешниците
и смешниците.

Със странното съсловие
на птиците
е толкова различно -

Те движат вятъра,
те борят се лирично
с парцелите земя недвижима.


Със птиците е друго -
екзотика и страх
живеят в тях.


Те, птиците,
умеят да умират.
И нищо друго.


А хората
обичат да летят.

1981 г., София
_______

от първата ми поетична книга "Вричане" - 1988 г. - изд. "Народна младеж"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 2236858
Постинги: 421
Коментари: 7950
Гласове: 40541