Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
04.11 19:57 - ПОД СЪЩОТО НЕБЕ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 740 Коментари: 12 Гласове:
31


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

image





Гласувай:
31
0



Предишен постинг

1. donchevav - И светлините, и сенките са за нас - ...
04.11 20:55
И светлините, и сенките са за нас - или в нас. И нямаме време да спираме, и нямаме шанс да избираме - всеки е лист, понесен от вятъра към тихия залез - и всяко морно полягане върху онази счупена пейка би значело край и покой, заспиване до пролетта - или до друг някой иден живот:)))
Цветно, раздвижено - уж нежно и деликатно, а размества пластове! Поздравления, Наде!
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. donchevav - И светлините, и сенките са за нас - ...http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/07/08/svetlina-i-sianka.977028
04.11 23:20
donchevav написа:
И светлините, и сенките са за нас - или в нас. И нямаме време да спираме, и нямаме шанс да избираме - всеки е лист, понесен от вятъра към тихия залез - и всяко морно полягане върху онази счупена пейка би значело край и покой, заспиване до пролетта - или до друг някой иден живот:)))
Цветно, раздвижено - уж нежно и деликатно, а размества пластове! Поздравления, Наде!

Благодаря ти, мила Вени!:) Вървях и записах права "Под същото небе". Навън беше много хубаво, обожавам есента, тогава съм родена. Казах си, може би, ако спра да вървя, ще се съсредоточа по-добре и вървейки, под короната на едно от дърветата, в които имаше и слънце и вятър, зърнах пейка, която беше счупена и беше сякаш далеч от мен - извървявайки пътя до нея, щях да го забравя. :) После си казах, че аз решавам, дали да седна или не и се отправих към друга пейка, на която седяха мравчици и буболечки, които не искаха да си отидат. И така, права, до пейката, го написах и забравих, че го има, чак днес се сетих. Поздрав с нещо старо пак оттук, от блога, мисля, че го включих в последната ми поетична книга "Мълчания от Надежда":)

СВЕТЛИНА И СЯНКА

Студът и горещината -
едно и също нещо -
Баланс на силите -
светлина и сянка,
огън и лед.
С червени коси от залез
не искам да видя
себе си,
нито своята сянка.
Искам да видя теб.

8. 07. 2012.

линкът е горе, иначе не би се отворил :) Прегръдки, благодаря ти, до скоро!
цитирай
3. bezistena - ПОД СЪЩОТО НЕБЕ=ПОД Богиня Диана и ...
05.11 00:43
ПОД СЪЩОТО НЕБЕ=ПОД Богиня Диана и Исуш

Когато четях поетичното послание и пуснах прекрасния клип и вълшебната музика, в душата ми пламна импресийна остра дива болка и ревност, че докато тия чистички и префинини охолни аристократчета на Запад от нас снобизваха и джендеросваха в лукс, разкош и развратеност, благодарение на това, че нашите Предци поеха и спряха от векове настъплението на дивите османци на запад, по същото това време в България нашите пресвяти Предци – Великомъченици тънеха в черно робство и турците насъсквани и подпомагани от тия аристократи, гонеха и колеха Божествените Българи като животни...

Някъде има сянка,
другаде има Слънце...
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. bezistena - ПОД СЪЩОТО НЕБЕ=ПОД Богиня Диана и ...
05.11 01:20
bezistena написа:
ПОД СЪЩОТО НЕБЕ=ПОД Богиня Диана и Исуш

Когато четях поетичното послание и пуснах прекрасния клип и вълшебната музика, в душата ми пламна импресийна остра дива болка и ревност, че докато тия чистички и префинини охолни аристократчета на Запад от нас снобизваха и джендеросваха в лукс, разкош и развратеност, благодарение на това, че нашите Предци поеха и спряха от векове настъплението на дивите османци на запад, по същото това време в България нашите пресвяти Предци – Великомъченици тънеха в черно робство и турците насъсквани и подпомагани от тия аристократи, гонеха и колеха Божествените Българи като животни...

Някъде има сянка,
другаде има Слънце...

"Бог не наказва, когото мрази", Bezistena. Нищо не е случайно, всъщност. Музиката е на Димитрий Шостакович, любимият ми валс, а аристократите от клипа, за които говориш не са "от Запад", а от Изток и са герои на "Война и миръ" от Лев Толстой, който казват, проиграва родния си дом на карти. Истинските неща са противоречиви, твърди друг любим автор. Не знам, дали ти е попадал брилянтния превод на моя съгражданин и далечен съвременник Михаил Маджаров. Велик роман, който много критици не приемат за роман. Колкото до Шостакович, той е обвинен в "антинароден формализъм". Но моята идея е друга. Може би ще се проясни с нещо също скорошно - от 28. Х. Поздрав с него!

В ТАКЪВ ДЕН

Светлината извира
отвън и отвътре.
Иска ти се да прибереш
всички листа от небето
преди да паднат на земята.
Есен е и кехлибарът
на дърветата свети.
В такъв ден
се раждат слънца,
които ще изгреят
след хилядолетия.

28. Х. 2018.
цитирай
5. bezistena - Благодаря за корекцията, и аз се ...
05.11 01:37
Благодаря за корекцията, и аз се усетих за непълнота в посоките и тръгнах да я оправям с добавка "и на Изток, и на Запад" – ти ме изпревари.
Всъщност Българите възпираме османците в похода им и на Запад, и на Изток, а руската дворянска аристокрация, която е от 500 – Български аристократичти родове от Волжка България, преминала на компрадорска служба към руската юдео – византийска империя, поробила Българските земи и народи, е също толкова изродена и покварена, колкото са и западните аристократи, които всичките са все от изродени кланове на Българския род Дуло – това документираме във всичките ни статии в блога.
Иначе почти не остава време за тия прекрасни лирически отклония от духовните баталии, в които сме...
Бъди благословена!
цитирай
6. milady - мъдри думи ,Наде! ноо, малко хора/тук/ разбират т.н. Карма..
05.11 09:25

"Бог не наказва, когото мрази"...
Нищо не е случайно, всъщност/

никой не може да направи<нещо> на друг..
още по-малко пък..на един Воин!
К Кастанеда е писател,антрополог ,а не кастането пътешественик,колежке мър
Живота е игра..колело..
а, местата просто се сменят..
това са..просто..уроци по Вечният Път..
най смелите ,избират най тежките уроци, разб се..
затова Бог не ги <наказва> а,обича..,и им се радва...
чудесна е твоята есен, мила....прегръдка...
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - 5. bezistena - Благодаря за корекцията, и аз се ...
05.11 09:57
bezistena написа:
Благодаря за корекцията, и аз се усетих за непълнота в посоките и тръгнах да я оправям с добавка "и на Изток, и на Запад" – ти ме изпревари.
Всъщност Българите възпираме османците в похода им и на Запад, и на Изток, а руската дворянска аристокрация, която е от 500 – Български аристократичти родове от Волжка България, преминала на компрадорска служба към руската юдео – византийска империя, поробила Българските земи и народи, е също толкова изродена и покварена, колкото са и западните аристократи, които всичките са все от изродени кланове на Българския род Дуло – това документираме във всичките ни статии в блога.
Иначе почти не остава време за тия прекрасни лирически отклония от духовните баталии, в които сме...
Бъди благословена!

Bezistena, "духовни битки" да искаш при мен, както и при всеки от нас. Народите са като хората - в природата няма два еднакви стръка, за разлика от "историята" и опитите ни да се самообясним извират сякаш от нашето безсилие да приемем себе си и света, от слабостта ни да изберем светлината или сенките й, а изборът ни принадлежи, "даден ни е", и не само на нас, българите, а и на най-отдалеченото от твоето и моето съзнание земно, човешко племе. Изборът ни е със силата на богоравните, хората се определят не от кастите, на които привидно принадлежат, а от изборите, които правят. Понякога избираме свободата, а малцина от нас избират Природата, Бог, наречи го, както искаш и тогава успяват да надскочат не само света, т.е. земния свят с цялата му история, за която говориш, а и легендата за себе си, праобраза на собствената си съдба и Дух. Когато посягаме на това, което ни е създало, няма как да не тръгнем срещу себе си, обратното е видно също, с не по-малка сила и да, светът за някои означава святост, за друг - царство на светлината и мрака, за трети - като "аристократа" на духа, Лев Толстой, означава градеж в нетленното - няма еднаквост, няма матрица и слава Богу! Но има Любов, която движи световете, откакто свят светува и аз й служа, според силите ми, това е моят избор, колкото и както и да звучи. Бъди благословен и ти и поздрав с нещо от втората ми поетична книга - "Думи, тъга и обич":

БЕЗСМЪРТИЯ

Измислицата,
част от нашата природа...
Природната измислица
ни пречи понякога
да сме студени като студа
и топли като лава...
Забрава тя ни носи.
А ние сме хилядолетни
като самото време.
И пречи ни да бъдем време
измислицата в нас,
която
не можем да изтръгнем
без да пресушим
красивата походка
на сърцето...
Безсмъртието
на природната измислица!

1989 г.

от "Думи, тъга и обич", издателство АБ, София, 1998г., художник Георги Трифонов, редактор - Христо Фотев.
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 6. milady - мъдри думи ,Наде! ноо, малко хора/тук/ разбират т.н. Карма..
05.11 10:59
milady написа:

"Бог не наказва, когото мрази"...
Нищо не е случайно, всъщност/

никой не може да направи<нещо> на друг..
още по-малко пък..на един Воин!
К Кастанеда е писател,антрополог ,а не кастането пътешественик,колежке мър
Живота е игра..колело..
а, местата просто се сменят..
това са..просто..уроци по Вечният Път..
най смелите ,избират най тежките уроци, разб се..
затова Бог не ги <наказва> а,обича..,и им се радва...
чудесна е твоята есен, мила....прегръдка...

Благодаря ти, мила Юле, хареса ми постинга ти за "лудия Паулу" - една чудесна метафора на човешко безсилие и падение. Носим го в себе си и няма как да бъде иначе, нали трябва да извървим пътя, който сме избрали, който ни е отреден, колкото до другите ни избори - всекиму според любовта, според милостта на сърцето му. По-хубаво го е казал свети Павел, който се позовава на троичността на вярата, надеждата и милосърдието. Но за да надрастнем съдбата се изисква много повече от смелост и добро сърце. Като казах път, си спомних нещо отдавнашно мое. Поздрав с него, мила Юле и благодаря ти, че поспря, хубав и светъл Ноември, бъди щастлива! :)


ИЗПИТАНИЕ

Пътят няма да ни помогне
Пътят няма да ни прости
Пътят сме аз и ти - двамата
Ако тебе те няма - няма път за мен
Ако мене ме няма - няма път за теб
Пътят няма да ни отдалечи
Той е нашето изпитание от Бог

29. 07. 1998.

цитирай
9. bezistena - И за да поспреш и ти при нас, но за по – дълго време, ето тайната на посланията, които ти изпращат Боговете ни чрез Пегасуса в твоята поезия:
05.11 12:00


"Бъди благословен и ти и поздрав с нещо от втората ми поетична книга - "Думи, тъга и обич":

ПОЕЗИЯ от/за=от/за Бог Иза

ПОЕТИЧНА КНИГА от/за=КНИГА от/за Богиня Диана и Ешуа

ДУМИ ТЪГА И ОБИТШ за=ТЪГА за Богиня Мат Диана и Ешуа

БЕЗСМЪРТИЯ

Измислицата,
част от нашата природа...
Природната измислица
ни пречи понякога
да сме студени като студа
и топли като лава...
Забрава тя ни носи.
А ние сме хилядолетни
като самото време.
И пречи ни да бъдем време
измислицата в нас,
която
не можем да изтръгнем
без да пресушим
красивата походка
на сърцето...
Безсмъртието
на природната измислица!

БЕЗСМЪРТИЕ от/с=от/с Богиня Матара и Исуз

СТУДЕНИ СМЕ без=без Богиня Мат Диана и Исус

А ние сме хилядолетни
като самото време.

САМОТО ВРЕМЕ=Иса и Богиня Мат Мария

А ние сме хилядолетни
като Иса и Богиня Мат Мария

И ето с кой Пегасус на крилете Му летиш!

ПЕГАСУС=ПЕГ АСУС=ПАГ ЕСУС=Бог Исус

Каним ви от чувствени ретранслатори на Божията безкрайна благодат, кодирана в поетичното Му Слово към хората, и зрънце само от която скромно вкусвате в правия текст на стиха, да станете с помощта на Свещения шифър и консуматори на колкото може повече от тази благодат.

С Любов и благословение за тебе и сродните ни Души!






цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. bezistena - И за да поспреш и ти при нас, но за по – дълго време, ето тайната на посланията, които ти изпращат Боговете ни чрез Пегасуса в твоята поезия:
05.11 12:25
bezistena написа:


"Бъди благословен и ти и поздрав с нещо от втората ми поетична книга - "Думи, тъга и обич":

ПОЕЗИЯ от/за=от/за Бог Иза

ПОЕТИЧНА КНИГА от/за=КНИГА от/за Богиня Диана и Ешуа

ДУМИ ТЪГА И ОБИТШ за=ТЪГА за Богиня Мат Диана и Ешуа

БЕЗСМЪРТИЯ

Измислицата,
част от нашата природа...
Природната измислица
ни пречи понякога
да сме студени като студа
и топли като лава...
Забрава тя ни носи.
А ние сме хилядолетни
като самото време.
И пречи ни да бъдем време
измислицата в нас,
която
не можем да изтръгнем
без да пресушим
красивата походка
на сърцето...
Безсмъртието
на природната измислица!

БЕЗСМЪРТИЕ от/с=от/с Богиня Матара и Исуз

СТУДЕНИ СМЕ без=без Богиня Мат Диана и Исус

А ние сме хилядолетни
като самото време.

САМОТО ВРЕМЕ=Иса и Богиня Мат Мария

А ние сме хилядолетни
като Иса и Богиня Мат Мария

И ето с кой Пегасус на крилете Му летиш!

ПЕГАСУС=ПЕГ АСУС=ПАГ ЕСУС=Бог Исус

Каним ви от чувствени ретранслатори на Божията безкрайна благодат, кодирана в поетичното Му Слово към хората, и зрънце само от която скромно вкусвате в правия текст на стиха, да станете с помощта на Свещения шифър и консуматори на колкото може повече от тази благодат.

С Любов и благословение за тебе и сродните ни Души!



Благодаря ти, Безистена! :) Бъди и пребъдвай!
цитирай
11. krumbelosvet - !
05.11 15:01
! ! !
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 11. krumbelosvet - !
05.11 16:07
krumbelosvet написа:
! ! !

Благодаря сърдечно!

ps Днес си спомних Лъчезар Станчев, поетът на усмивката, поздрав с едно негово стихотворение:


ПРИ РИБАРИТЕ

Лъчезар Станчев

Из улиците стари, криви, тесни
вървя и стигам често до стена.
Дървета няма, няма птичи песни,
деца не виждам, тегне тишина.

От моста стар - Риалто - недалече
в подземната рибарница се спрях,
на дървената пейка тая вечер
с рибарите на обща маса бях.

С тях ядох дребна риба пресолена
и черен хляб, и рязан качамак.
И мъркаше на масата пред мене
голям венециански котарак.

Загледах се в коравите ръце,
що от зори веслата са държали.
Не се усмихна никое лице.
От векове до днеска все така ли

живеят тука простите рибари
във слънчева Венеция сред мрак,
след ден на труд в подземни изби стари,
с покорен поглед, потъмнял и благ?

Рибарят е рибар навред в света.
Без слънце той живял е и тогава…
О, как изгря над толкоз нищета,
Венеция, лазурната ти слава?

В мен потъмняха блясъците ярки
и багрите на чудните творци,
и слънчевия блясък на Сан Марко,
и златото на старите дворци.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, 18.01.1939 г.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 2208153
Постинги: 420
Коментари: 7937
Гласове: 40433