Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
08.07 16:11 - ОСМИ ЮЛИ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 547 Коментари: 10 Гласове:
25

Последна промяна: 08.07 16:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ОСМИ ЮЛИ

Разресвам косата си
с четка от ясен -
дърветата са на изчезване
начело с брястовете,
но отнемат електричеството.
Питам се, дали ще се обадиш,
докато превързвам драскотината
на върха на коляното,
в която има или няма
игла от кактуса, който
онези гости подариха,
а аз изхвърлих.

8. 07. 2020. 

"Езерото на седемте гларуса в Армения" - снимка Мариана Петросян

image







Тагове:   Вазов,   mother,   birthday,   Копривщица,   1940,   Дебелянов,   andrea bocelli,   dina,   quizas,   perhaps,   july 8th,


Гласувай:
25
0


Вълнообразно


Предишен постинг

1. katan - Здравей, Наде!
08.07 16:32
Очаквам те от "Рокля от океан".
Завърна се и то с това стихотворение, което приемам като реалност и алегория.
Във всеки случай ще се връщам пак на него...
Поздрави!
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. katan - Здравей, Наде!
08.07 16:56
katan написа:
Очаквам те от "Рокля от океан".
Завърна се и то с това стихотворение, което приемам като реалност и алегория.
Във всеки случай ще се връщам пак на него...
Поздрави!

Здравей, Кате, благодаря ти - добре дошла и добре заварила! Отново пристъпвам в тази моя къща, в този дом от въздух, слънце и светлина, защото, както казваше моята майка, светла й памет! - "Да видим къщицата, тя ни очаква." Така говореше майка ми, Дина, която е родена на 8 юли, 1940 г., за къщата ни в Копривщица. Днес щеше да навърши осемдесет години... Напусна този свят преди 11 години, но не и нас. Днес е нейният ден!

Благодаря, че ме посрещна, Катенце! <3 Прегръдки!
цитирай
3. shtaparov - Честит рожден ден на някои хора, ...
08.07 21:39
Честит рожден ден на някои хора,които ми бяха скъпи на времето: много здраве,късмет и благоденствие!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. shtaparov - Честит рожден ден на някои хора, ...
09.07 00:27
shtaparov написа:
Честит рожден ден на някои хора,които ми бяха скъпи на времето: много здраве,късмет и благоденствие!

Скъпите на сърцето ни някога, винаги са в мечтите ни, за да можем да бъдем във времето. Всички други и всичко друго се оттича на вечни времена сякаш не е било. Сърцето никога не греши и любовта никога не отпада. Тя духом бележи пътя, проправя път. Благодаря, Ангеле!
цитирай
5. katan - Светла да е паметта на майка ти, мила Наде!
09.07 15:13
Юли месец е тежък и за мен.
Моята майка е родена през месеца, но почина седмица преди него.
Посещавай къщата, която те очаква да прекрачиш прага й. Знаеш защо.
Прегръдка от мен!
цитирай
6. donchevav - Знам за какво говориш, Наде - и за ...
09.07 22:37
Знам за какво говориш, Наде - и за къщата, и за очакването. Стана ми тъжно, но и някак топло от обичта - и от "ненапускането".
Светло да й е на твоята майчица на оня свят. Не оставяй задълго сама старата къща - всичко в Копривщица диша "слънце и светлина", зарежда.
А стиховете ти са знак - сън и спомен, атавистичен някакъв рефлекс, връщане към началото, търсене, болка и примирение. Поздравления!
Прегръщам те, приятелко!
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - 5. katan - Светла да е паметта на майка ти, мила Наде!
10.07 00:43
katan написа:
Юли месец е тежък и за мен.
Моята майка е родена през месеца, но почина седмица преди него.
Посещавай къщата, която те очаква да прекрачиш прага й. Знаеш защо.
Прегръдка от мен!


Благодаря, мила Кате, да, отдавна не съм стъпвала, а къщата е самата любов. Поздрав с това Вазово стихотворение, писано в 1900 г., а сякаш днес, за нас, под нашето небе. Светла памет на майка ти, Катенце!

ЛЮБОВ ТРЯБВА - ИВАН ВАЗОВ

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по-добро, о брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, може би по-лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума - с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знае - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!

"Под нашето небе", 1900 г.
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 6. donchevav - Знам за какво говориш, Наде - и за ...
10.07 01:00
donchevav написа:
Знам за какво говориш, Наде - и за къщата, и за очакването. Стана ми тъжно, но и някак топло от обичта - и от "ненапускането".
Светло да й е на твоята майчица на оня свят. Не оставяй задълго сама старата къща - всичко в Копривщица диша "слънце и светлина", зарежда.
А стиховете ти са знак - сън и спомен, атавистичен някакъв рефлекс, връщане към началото, търсене, болка и примирение. Поздравления!
Прегръщам те, приятелко!

Здравей, скъпа Вени! Толкова ми липсваха срещите и разговорите ни тук, че това, което ме отдалечи, точно то ме върна... И сякаш думите на моя вечен съгражданин, Дебелянов, идват сами, неповикани отекват "под тъмни небеса". Дори не знам, кога го е написал... Публикувано е за първи път в сп. „Смях“, г. II, бр. 64 от 19. 08. 1912 г.

* * *
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.


Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...


О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ


Благодаря ти за отношението и разбирането, мила приятелко, прегръщам те!
цитирай
9. zax - Иглата от кактус само раната ста...
10.07 22:30
Иглата от кактус само раната стапя
накрая и спомен няма, само бяло петно.
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. zax - Иглата от кактус само раната ста...
10.07 23:02
zax написа:
Иглата от кактус само раната стапя
накрая и спомен няма, само бяло петно.

Да, може би, благодаря ти за това. Мъчно ми е за кактуса. Докато го поливах, ме убоде. После остана прекрасната липса на яснота, така отдавна вкоренена в мен. Толерантност към неопределеността. Да, като "бяло петно" - белият лист хартия е така безпаметен и толкова прекрасен. Камъкът, скалата, също.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 2580761
Постинги: 424
Коментари: 7977
Гласове: 41647