НАДЕЖДА ИСКРОВА -
"От безмълвие в безмълвие Словото пазим"
© Copyright All Rights Reserved - Нищо от написаното в този и от този блог не може да бъде възпроизвеждано, копирано и или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на
НАДЕЖДА ИСКРОВА
Постинги в блога от Октомври, 2010 г.
30.10.2010 12:00 -
ЕДИНСТВЕНО СЪРЦЕТО
ЕДИНСТВЕНО СЪРЦЕТО
Минавам през кристалите -
Порталът завърта ме,
Минавам през кристалите -
Порталът завърта ме,
27.10.2010 14:20 -
НЯМА
НЯМА
Тик Так Тик Так
Смол ток, смола и ток
Тик Так Тик Так
Смол ток, смола и ток
26.10.2010 12:31 -
ЛОВЕЦ НА ВРЕМЕ
ЛОВЕЦ НА ВРЕМЕ
Въздухът ще загуби
извивката на устните ми,
Въздухът ще загуби
извивката на устните ми,
24.10.2010 20:15 -
НЕВЪЗМОЖНО НЕБЕ
НЕВЪЗМОЖНО НЕБЕ
24.10.2010 14:41 -
ТРАКИЙСКО
ТРАКИЙСКО
Безумието си
да погреба
Безумието си
да погреба
23.10.2010 23:26 -
СЪДБАТА
ДА ПОЧУКАМЕ НА ДЪРВО
Каква милост
искаме от дървото,
Каква милост
искаме от дървото,
23.10.2010 11:00 -
АЗ И КУКЛАТА
АЗ И КУКЛАТА
Любимата ти кукла
е при мен.
Любимата ти кукла
е при мен.
23.10.2010 00:40 -
НЕ РАЗБРАХ
НЕ РАЗБРАХ
Защо те срещнах? Не разбрах.
Но зная, че не е случайно
Защо те срещнах? Не разбрах.
Но зная, че не е случайно
21.10.2010 20:15 -
НИКОГА
НИКОГА
Ти си конникът
в тъмния кръг
Ти си конникът
в тъмния кръг
20.10.2010 11:33 -
РУБИКОН
Ще мина Рубикон -
Реката - граница
на всичките реки,
Реката - граница
на всичките реки,
14.10.2010 15:07 -
КЪЩАТА
КЪЩАТА
Искаше да има приличен дом. Когато замина, даде апартамента си под наем и сега там живееха чужди хора. Имаха дете, беше й неловко да ги изхвърли посред зима. Вече не знаеше, къде са нещата, които обича. Преди, на тъмно намираше...
Искаше да има приличен дом. Когато замина, даде апартамента си под наем и сега там живееха чужди хора. Имаха дете, беше й неловко да ги изхвърли посред зима. Вече не знаеше, къде са нещата, които обича. Преди, на тъмно намираше...
10.10.2010 10:00 -
НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА
НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА
Вървяха спокойно. Майка и дъщеря. Тръгнаха на разсъмване, а ето, че всеки миг слънцето щеше да залезе. Не чувстваха умора. Автобусът дълго беше криволичил по безкрай...
Вървяха спокойно. Майка и дъщеря. Тръгнаха на разсъмване, а ето, че всеки миг слънцето щеше да залезе. Не чувстваха умора. Автобусът дълго беше криволичил по безкрай...
Търсене
За този блог
Гласове: 43582
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
