МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕ

Учудвам се, че дишам!
Толкоз състрадание
тежи на раменете ми,
че вкаменява ги
в криле огромни,
за да вдигна
отново цялата земя...
В подмолите й да възкръсна -
в пещерите й огромни
от глад за обич, смърт
и за безсмъртие,
полека да я пренеса
със смях и нежност
през мъглите
на Авиньон и на света...

9.XI. 2010

да се спасиш. В Авиньон по едно време е имало папи - след разкол в Римокатолическата църква. А мъгли има в Албион.
Тук нещо ми убягва ;)))

"Учудвам се, че дишам!"

нямаше да се сетя да го формулирам толкова точно

Това и е хубавото на поезията... Да, правя препратка към Артур съвсем съзнателно. Разбира се, че ще ти убягва. Поетичното е ефимерно като етера:) В Авиньон се кръстосва история, много неща имат среща там... И все пак, приеми го като символ на сблъсъка между духовно и мимолетно.

Странна участ
на птица, на жена,
и още нещо забравено
сред векове, отломъци
от минали епохи...
Едничък споменът
за меча ми блести
и непокътнат
времето бележи :)

"Градът на силния вятър", Авиньон, се появява в източници за първи път около 6 век пр.н.е., времето, когато Навуходоносор II превзема Йерусалим, разрушавайки Първия храм и кивотът изчезва...

Днес толкоз мъка тежи на раменете ми, че думите просто не се дават да я изкажа. Но прочетох и ми олекна. Благодаря!

Прегръщам те и ти благодаря... Когато е споделено, мъката олеква, а радостта расте

С трите ключа... Здравей Vetrogon! Поздрави Великото езеро от мен и му кажи, че ще се върна... Пазя си един яркочервен кленов лист.

Стихотворение с настроение...

Радвам се, че ти е харесало. Бъди здрав!