ВРАТАТА НА БЕЗКРАЯ

Антиматерията в мен
превръща сърцето ми
в бездънна стомна
за смях и вятър
и за ехо
от смях и вятър...
Сълзите стари
с притъмнелия калай
на времето излъсках
да топлят мрака.
Всяка сълза пролята
огън пали
и ледени цветя чертае
в прозорците
на звездното небе...
Каква тъга навява
вратата на безкрая!

20. XI. 2010

Много!

П.С. По-малко тъга и повече радост в сърцето ти желая.

от тази стомна със затворени очи. )))

Обичам уюта на тъгата... Благодаря ти!

Иначе ще я разбия на калдъръма и отломъците на покрива.

Духът на долината нивга не умира;
Той е жената, първоначалната майка.
Портата е коренът на небето и земята –
прилича на едва различим воал.
Влез; той никога не ще падне.

Лао Дзъ - Дао дъ Дзин

Да, звездните корени... Мислителите на древността са големите поети на времето. Благодаря ти, Savremennik!

...Всяка сълза пролята
огън пали
и ледени цветя чертае
в прозорците...
Поздрави и хубав ден !

"Има много неща в живота, които ще привлекат погледа ти. Но много малко от тях ще пленят сърцето ти. Следвай ги!..."

Да излъскаш старите сълзи, за да топлят мрака... И да усетиш болката, която идва от вратата към безбрежното! Много ми хареса, Надежда!
Пожелания за хубав ден, с много смях! :)))

Ще се стегна и ще ида да налея вода в стомната. За някой жаден. Иначе кънти на мълчание :)))

представяш безкрая като безкрайно малко пространство, което изпълваш напълно :) В крайна сметка, това е самата истина :) И всичко в него си ти.
Е, може би е гадно всичко да си ти - тогава с кое да взаимодействаш? Но и така се намира радост.

За мен безкраят винаги е бил точка. Безкрайно малка. Ролокостер. Пътуване в себе си... Радостта е, че забравих да играя шах.:) Знам само, как да местя фигурите.
Здравей!

Точно :)

Остани в блогрола ми, Магура! :) И не мести небетата...http://www.thestarofthemagi.com/newtontheageofaries.htm

Трябва да си първия човек, който знае какво е антиматерия.
Учените току-що потвърдиха съществуването й,
но не знаят къде е тя и как е тя.

А ти си писал хубав стих за нея. Ставаш за тях съветник.

Здравей.

Прочетох го в блога на alchemist. Не е случайно.
http://alchemist.blog.bg/technology/2010/11/18/evrika-hvanaha-antimateriia.636794
Имала съм други "попадения", които са ме изненадвали... Но това е нормално. Поезията е провидна по същността си, тя не е по-различна от която и да е човешка дейност. Радвам се, че ми гостува. Обичам твоя блог.

калаени сълзи. Представих си ги - твурди и застинали. Но калаят лесно се топи....

Само 3 % от електронния газ в кристалната решетка на метафората ми. Като елмаз е:)

Сънувай кристални сънища...

Ако го няма живота, разбира се, няма да има врата към този безкрай, просто ще е най-самотния ужас за самия безкрай...
Поздрави от мен!

Ще те открия аз накрая
та даже и да мина
през вратата на безкрая

Привет

Che sii sana e salva e buona domenica, amica mia! Devi essere forte adesso! T`abbraccio affettuosamente!... Tanti saluti alla famiglia!

Безкрая за мен е като приятелството... Ако някога си срещнал един единствен приятел, той завинаги е отворил тази врата за теб. И дори да си е тръгнал от живота, не те е оставил. Когато съм сама и вдигна очи към небето, благодаря на съдбата, която ме дари с верни приятели не само за един живот. Те ме покръстиха в несъкрушима надежда и любов завинаги. Щедростта им бе безгранична като безкрая. Поздрави на теб и на града, който обичам!

Отваряй портите! С китка здравец и домашна ракия да искаш ръката на девойката! И няма да се огъваш пред нищо:)

Знаеш,че ти се радвам и идвам винаги, когато мога, а истинската поезия е като музиката -отдаваме се на насладата и водопада от емоции...
прегръдка от мен!:)

Зарадва ме, че се отби. Благодаря ти! Аватарът ти е прекрасен. Поздрави и щастлив ден. Прегръщам те!:)