НЕ ЗНАЕШ

О, ти не знаеш,
как снегът ще струпа
ужасната си белота
на ъгъла,
как ще засипе
мачтите, мечтите...
Как вятърът
внезапно ще обрули
измисленото ми
прикритие,
докато аз проходя
и изправя се
съвсем сама
в снега и вятъра...
По-скоро ще умра,
отколкото
да споделя с теб
самотата.

22. XI. 2010.

"По-скоро ще умра,
отколкото
да споделя с теб
самотата."

Замислих се. Настина понякога вместо живот, споделяме самота. В това няма смисъл!
Харесва ми така, мачти и мечти, подредени заедно! Ако не си даваме мечтите, снегът на забравата не може да ни засипе мачтите.
Надя, обичам да те чета, защото с три думи рисуваш пейзаж и с един ред излагаш идея. Аз обичам лаконичния изказ, защото хич не го мога. Този коментар е доказателството :)))))

Светла Душа, ти имаш силен изказ, стил, ако знаеш колко бъбрива съм:)... Добре е, че в поезията запазвам приличие. Това стихотворение донякъде ме изненада. Още едно доказателство, че понякога стиховете се пишат сами. Благодаря ти, че се отби! Хубава вечер!

е най-висшата форма на егоизъм.

И най-невъзможната...
Благодаря ти. Поздрави!

Размислих се за самотата ,не може лесно да бъде определена ,
още по-малко споделена .
...докато аз проходя
и изправя се
съвсем сама
в снега и вятъра...
Благодаря ти !

Резервирана съм към този стих, благодаря ти, че го приемаш.
Твоят постинг ми напомни внезапно пеещия камък в двореца Алхамбра. Без виното и песента древната крепост на маврите е само спомен, самота, изваяна в камък. С пламъка на една само свещ, в сянката на един шепот или стъпки от танц, Гранада и Андалусия ще отекнат в каменните дантели и замъкът ще оживее... Фламенкото на Алхамбра, Гоя... Какво ли не ми напомни с твоя прекрасен постинг... Дуендето на самотата сигурно е в червено и черно...

да събуждаш толкова грижливо посипвани спомени и чувства в една стара жена като мен.
Но тихичко, дори аз да не чуя ти казвам: благодаря...

Ти не си стара. Никоя жена не е стара, освен мен:) Ти си момиче. Поздравявам те с предзимния дъжд... Отваря вратите на зимата. Благодаря, че ме навести. Спокойна нощ! ...

Смълча ме! Много е хубаво!
Поздрави!

разгара на Карнавала. Тогава е най-съвършена в блясъка си.
Привет! ;)

Тук сме общност от хора и приятели, макар и с "виртуално" присъствие, които споделяме част от пътя си и взаимно се вдъхновяваме. Даваме най-доброто от себе си. А то води към светлина и хармония. Вярвам в това. Постингът ти за Верди ме трогна!

Няма да се успокоя, докато не сложа твоя Бургас в блогрола си:) Така ще спася моето море със светлините и сенките. Не точно Бургас... Но точно онези светлини и сенки... Стига с тази самота! Виновна съм. Нима има нещо по-нежно, по-невинно и красиво от снега, който свети. Снегът е съвършенство. Самотата е слабост. Привет!

Браво, много ми хареса стихотворението

Как сте го написали. "Сърце подир сърце върви..." Напомнихте ми нещо мое позабравено:

Пред себе си вървим -
с едно сърце
земята сенките попива.
А може би е по-добре
да спрем,
лицето си открили.

Поздрави!

Направо е супер.
А моето мото е цитат от полковник Б Дрангов

Петко, благодаря ти, че ми припомни за Борис Дрангов! Не знаех, че е негова тази мисъл. Реших, че е на именит писател, философ... За подвига му за първи път прочетох в книгата на Ефрем Каранфилов "Българи"... Дължим това, което сме, на такива българи. Пети Македонски полк... Вечна памет на Борис Дрангов!

и в белотата има живот....стига да има с кого и за кого. но! и сама по себе си е нещо. поне ...дава възможност.

Да, самотата. Сама по себе си е вричане....тракийски пищна и пуста. Любовта е споделена самотност, а снегът е живот. Белотата на снега е посветеност, самотата е грях. Снегът бъднува в танц, смисъл, възможност... За живот.

Nito ti shte umresh,
nito pak az,
she vzemem skite i na prohoda Hainboaz.
Mechtala sam za ski,
a karala sam kanki,
ela sega s ekipa
i nikoi da ne vranka.

Не съм добра на ски, но ще дойда с теб накрая на света :) Защото имаш хубаво име! Благодаря за стихчето! Няма да врънкам, но ако се изтърся, ти ще му мислиш:))))