ЩЕ ОСТАНА

Последно, ще остана с два три листа
и чувството, че няма да успея
да хвърля тези думи от мъниста
в потока звезден на Касиопея...

Под сянката й криво начертана
от горното и долно слънце лята
на безграничното небе и вятъра
в загубените йероглифи ще остана.

Ти винаги държа кръга безсмъртен
на Атум и Амон, сега си време
на някакво момиче простосмъртно,
понесло на богиня бремето.

То ще роди, а аз ще си отида,
То, приковано на скалата, плаче!
Елпида никога не стига,
освен до две Везни сред здрача.

3. XII. 2010.

Поздравления !

Здравей! ...

Ститхът ти се лее свободно!
Поздрави!

Ти си 22222 и 2700 ят глас в скромния ми поетичен дом...
Зазидана съм тук! В Истинския Дом:)

Поздравления !

Напоследък знам, че нищо не знам:) Благодаря ти от сърце. Хубав ден!

много ми хареса! Поздарви и хубав ден!

Радвам се, че се отби! При теб винаги ми е хубаво... Поздрави!

:) Привет и от мен !
Освен поздравите за стиха ще прибавя нещо относно репликата ти " аз знам, че нищо не знам " . С времето открих, че тя има и по-дълбок смисъл - признавайки си този факт , ние поддържаме съзнанието си открито за постъпването на нови знания . Както твърди една от любимите ми сентенции - когато научим нещо ново, то следва да го разгледаме не като увеличение на познанието ни , а като намаляване на невежеството ни !
Чудесна вечер ти желая ! :)

Нео

Крайно време беше. Готова съм :) Най-накрая! Аз съм малко по-бавничка. Благодаря ти за споделеното. Открито съзнание! Как звучи само... Всичко хубаво на теб от сърце!

Ще остана в дирите на коловоза
от профучалата каляска на живота,
едно момиче за мене ще заплаче,
заключено в измислени чертози.
В Баланса ще потърся втори шанс
да се родя - звезда сред здрача.
Изписана в йероглифен романс,
аз така докрай, до края ще остана.
Простосмъртието ще помаха с ръка,
нов лик приема даже и смъртта.
Приковано на една тъжна скала
момиче надписва йероглифно света.

Най-хубавото от всичко е, че си отново сред нас! Липсваше приятелката със синята риза... Добре дошла!