СИНЯ ШАПКА

Сънят ми
нахлупва синя шапка
и падам в прегръдките му
Внезапно
Сякаш не съм тръгвала
от онзи плаж, на който заспах
малко преди залеза
малко преди дъжда
малко преди да те срещна
малко преди да загубя
чувството за реалност...
Сънят ми нахлупи
синята шапка
на ново летоброене...

3.04 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=1U40xBSz6Dc

Прекрасен сън :))

Благодаря ти, обичам синьо... Поздрави!:))

И аз обичам синьо. :)

Дори нямам една синя рокля. Но, така е. Може би ме е възпирало усещането, че някак не е редно да притежаваме, каквото обичаме. Поздрави!:)

спазваше и нормите на правописа, горе-долу, ама тъй прилича по-скоро на замърсен плаж и мръсно море.

По сини пътеки към един бряг, в синята безметежност на любовта ...
Поздравления за стихотворението, Наде, много ми хареса!
Поздрав! :)

А на теб, Надя, всичко в синьо :) Пак си сътворила красива магия!
http://www.vbox7.com/play:d5e04cb4

Това обяснява прблемЪт Ви с правописа. Писател е човек, на когото понякога правописът пречи или, който не забелязва правописа.:) Поздрави!

ps Много пунктуално обичам Ласло Наги:

"Свинята изяжда жълъдите,
но не поглежда нагоре
към дървото."

Здравей, Megg, благодаря ти. И на мен много ми хареса съня на морето...
"Има и друго отвъд хляба и грижата ..."
Бъди здрава и много щастлива!:)

Толкова е прекрасна тази песен, Чайче! Благодаря ти от сърце, толкова е хубава, а я бях забравила, че я има... Прегръщам те и ти пожелавам всичкото синьо зримо и незримо на този свят!:)

Много ми хареса тази образност! Поздрави и усмивки!:)

Чудесен стих!
Б.

Спомен от един плаж на северното море, като дете, когато си казах, че ще забравя онзи миг, с усещане за дъжд, точно онзи миг на границата на дъжда, който никога няма да завали. Винаги съм се учудвала, как хората заспиват на плажа, в самолети или влакове:))) И тогава се чудих - защо не заспивам на плажа? Замижах и... заспах за няколко минути, но когато заваля. Майка се върна и беше изумена, как може човек да заспи под дъжда? Бях на 5. Ето, че си го спомних, когато сънят ми нахлупи синята шапка вчера. Значи, помни времето. Всичко помни. Радвам се, че намина.:) Светла вечер!

Здравей, Борисе! Хубаво е, че ми гостуваш. Поздрави и лека вечер!

Като рапсодията...
Поздрави!

"Пчелицата от мен не се бои,
а пеперудата -познайник стар, от радост със крилцата трепка,
добрите люде във леса
приветстват ме с усмивка.

Потокът звънко ромоли, когато прекося го,
ветрецът палав пее.
Защо в очите ми тогаз
печал сребриста тлее?
Кажи защо, о, летен ден?"

Емили Дикинсън

Не мога да му сложа запетайките, които искаш. Няма да го затворя.Няма да забия пироните в краката и в крилата на това стихотворение. Напиши нещо твое с много запетайки, иди другаде - при мен светът е безкраен.

Здравей, Митко!:) Да, като рапсодията. Такава непрекъснатост. В синьо... Като се върна ще махна и малкото препинателни знаци в него. Препъват го.:) Поздрави!

вън от реалността, там при любовта, където всичко е нежност и страст. Усмивки от мен!

сини сънища... Чудесно съчетания на стих и музика! Това за мен е най- перфектното изпълнение на Рапсодията. Темпото, звученето на духовите, това вълнисто леко, пеперудено пиано.
Първата и последната запетайка на мястото си ли са се чудя... ;-)))))))))))

http://www.youtube.com/watch?v=qDQpZT3GhDg

:) Здравей, Майче! Тя, любовта тук е любовта на едно 5 годишно... Някак безстрастна е. Като онези мъртви езици, така услужливи, когато искаш да преведеш поезия. Пролетна прегръдка и светъл ден!:)

Тили, само първата си е на мястото. Гершуин е един от онези мъже... ;))))) Освен това, истината е, че тази синя история завършва със знак за безкрайност. Благодаря, че ме върна към оригинала. Поздрави!

Не, че и аз нещо ,но:) http://www.youtube.com/watch?v=5x3OeBP9BFk
...
Благодаря ти за Дюк Елингтън!

прекрасно съчетание за надеждите на Надежда!
Поздрави от мен!:)

Когато морето ми нахлупи своята синя шапка и аз загубвам чувство за реалност:)))

Стихът е хубав, за рапсодията да не говорим...

Bven, радвам се, че си тук! Ти винаги ми връщаш вярата в доброто, в светлината. Да, ти си светла хармония.:) Поздрави!

Здравей, Monaliza121!:) Да, защото твоето море е морето на Тин и е непостижимо за реалността. Рапсодията е като водата и за нея не можем да говорим, наистина! С безкрайното движение на водата е... Хубав следобед, озарен от онази усмивка!:)

пази от таласъми:))))

И от торбалани!:) Не мога да забравя онова прекрасно пролетно дърво...
Поздрави!:)

Пак ме вдъхнови...

Назаем синя шапка взела бих
за моята лилава.
Но ето, барета сива накривих
и под дъжда сама оставам...

Медуза тъжна върху бряг,
изхвърлен от вълните -
самотник-бряг,
с най-гъста пясъчна вода,
която нозете ми оплита.

Сега не знам какво вали -
дъжд или бризги от прибой,
или пък съмнала се синева -
на слитъци...

Подарявам ти я синята. Но не мога да взема лилава, защото в твоята "съмнала се синева" е по-добре да съм будна и без шапка... Благодаря ти за вдъхновението! Поздрави!

priseti me za sinioto ele4e...peex go kato mnogo malka:)))
,,Q podai mi mila mamo,sinioto ele4e ,
4e me mami ,4e me vika onzi put dale4en...
deto ti4a krai Mariza,deto e razlqna,deto ptiza gurguliza -xubaviza bqla..:))))
Exe razpqx se ve4e:)))
Xubavo sinio,4isto kato nebeto...kato du6ata,kato aurata..na zemqta:))
Pregrudki!

Благодаря ти, че ми я припомни! Много хубава песен.
Къде ме върна, ако знаеш... Поздрави! И аз те прегръщам!:)

"Шапки долу!" ))))

Благодаря ти за това!:) Много хубав стих за Несебър... Крилат! Поздрави!