Едно бисерче е стихът ...и музиката .Благодаря ти .
Хубав и успешен ден !

И аз съм си написал "епитафията" - но още не съм я публикувал тук...
У теб има надежда за прераждане... :))

Здравей, Таничка! Благодаря ти. Вдъхновена седмица!

Здравей, Марине! Това стихотворение е към обични хора, които не са вече тук, но с които донякъде си отидох и аз. Спасението остава в думите. Словото е и надежда за прераждане... Поздрави!

Чудесно!

Благодаря ти, радвам се... Успешна седмица!

В словото остават буквите, като стъпки по изминалия път.
Дали са думи от мъртви езици или камбани на прераждане...

Поздрав!:))

Странно... Докато го мислих, това беше едно от усещанията - стъпки, следи от думи... Разпиляни в мен. Като отпечатъци. Благодаря ти! Бъди здрава и радостна седмица!:)

зареждащо и завършващо, защото словото не е надежда за прераждане, то е вечен живот, като бисерът в мидите. Хубава седмица, Наденце, слънчева и влюбена!

Бисер е стара българска дума... Надявам се. А тази седмица всъщност е особена за мен. Особено хубава.:) На теб светлина и радост!

Май не ти пратих каквото написах;)..малко ми идват някои неща в повече,ама аз съм на "вълна" - блата,нинджи,политика,крокодили..,но пък силно караш да се усеща..Напоследък пишеш за едно нещо,според мен,под различна форма;)
Започва много красиво..Поздравления:)

Радвам се, че си тук. Какво да ти кажа - не обичам политиката. Тя е типично мъжко занимание. Понякога обичам да гледам футбол и бокс. Беше ме страх от бокса, като от Кафка тогава, но баща ми веднъж каза да гледам Касиус Клей и... на другия му забравих името. Единият му казваха "Газелата". Сякаш не се докосваха. Беше невероятен мач! Но оттогава не съм гледала бокс. А на един приятел дадох дума да не се занимавам никога с политика. Той беше политик и аз му обещах. Обичам да бера лапад, киселец, коприва и... понякога да записвам тези неща.
Благодаря ти, много си мил! Дано да завърши красиво.. Поздрави!:)

За "мълчание", казваш доста с творенията си;),Само трябва да се вгледа човек;)
Аз,с политика точно не се занимавам..аз пробвам само политическа сатира,примесена с житейска такава..а глупците са ми любими;),кога не ,кога да...Зависи от околните "животни"..всеки си има начин;)
Трябва да спазваш обещанията,аз затова и не давам такива..после трябва да ги спазвам,макар и да са понякога в ущърб на интерес мой...
Аз мил..а не...аз съм от лошите хехе;)
Айде,че Гена чака в кабината на лифта..
Пак ше намина...
Здравей:)

Или тази Гена:))) Все едно. Поздрави го/я/ги от мен!
Да, обещанията са затова обещания. И аз ги спазвам и рядко ги давам.
Всеки себеуважащ се Змей трябва да е от лошите. Лошите въртят колелото на историята и движат прогреса! Винаги си добре дошъл, Дориан. Знаеш, змейовете... :) Знаеш историята.
Здравей!:)
ps Поздрав за теб - Дано обичаш "Скорпионс"... :)
http://www.youtube.com/watch?v=n4RjJKxsamQ

..сърцето си
в ушна мида
или в зародиш
ще превърна...
Амен!!!
От мен :)

Много се радвам, че си тук.:) Отсъствах няколко дни, а при теб има толкова интересни неща. Днес си ги прочетох... Благодаря, че поспря при мен.
Всичко хубаво от сърце! Дай Боже, Амин! Поздрави!:)

Поздрав за теб - http://www.youtube.com/watch?v=4tzfXGLkFy0&feature=player_embedded

Но този стих навя тъга у мен.
Дали е от музиката, дали е от скулптурата на клипа, аз те виждам Надя коленичила пред надгробен камък.
Съжалявам, но толкова ясна картинна представа отдавна не съм имала.
Върху този камък има изсечени букви, които сякаш танцуват, а ти ги следиш с поглед и не можеш да ги заставиш да спрат.
В теб са думите казани и неказани, които искаш да прозвънят като камбана.
А отърсването от тези тежки мигове завършва с метаморфозата на малката песъчинка, превърнала се в бисер.
Сърцето не може за издържи дълго, обгърнато в мъка и мрак.
Съжалявам още веднъж за минорния коментар...

Как да ти кажа... Някак няма граница в тези неща. Аз съм и тук и оттатък. Отвъд... Границата е вътре в нас. Ние сме границата. Камъкът, буквите... Ние сме и камъка и буквите и танца. Тракийският танц. Колкото по-скоро го осъзнаем и приемем, толкова по-добре. Моето сърце е длъжно да издържи.:). Ще оцелее. Благодаря ти за коментара.
ps Тази епитафия и всички бъдещи са адресирани единствено към мен.

Първо да ти благодаря за хубавия поздрав, който е свързан с твоето Епитафно. Нека оставим нещата да стават сами, без да им даваме посока - харесва ли ти? Ти имаш своите преживявания и изглежда се въртиш в един кръг от мисли. Всеки има такива моменти и искам да ти кажа, че те задърхат нещата. Отпусни се и дай възможност на Висшия Аз да ти помогне, помогни му и ти с хубави мисли и емоции. Не е трудно! Да не излиза моя съвет като реч, но знам как се чувства всеки, изгубил близък и преживяващ години загубата.
Желая ти от сърце само положителни емоции и да ги намериш сама!:)))

Сгреших. Надцених възможностите си. Никой не е по-велик от живота. Нито по-мъдър от него. За по-справедлив, да не говорим. Когато държиш в едната си ръка меча, в другата е добре да имаш везна. Мярата за истината... С този постинг напускам "кръга" и поемам към себе си.:) Или тръгвам към съществованието на този Висш мой Аз, за който говориш. Блягодаря, че точно ти ми подаде ръка. Не е случайно... Оценявам жеста ти. И на теб много светлина и сила! Хубава вечер!:)

но и кръгът трябва да се разкъса, за да се превърне в спирала...възходяща, разбира се, като ДНК, напр. хех ;)
Светли дни пред теб, мила надеждаотмълчания!
Док :)

Да, и аз си помислих за спиралата...:) Може и на ДНК.:) Вие, лекарите, сте извънземни, не сте като нас.:) Благодаря ти! Светли дни и на теб и всичко хубаво от сърце!:)