Последното ме накара да настръхна. Толкова много може да се мисли и импровизира по него, а и романа по който работя сега пряко кореспондира с написаното.

Тъга х щастие = живот, никога не се прибирай в себе си, освен когато се налага, срещата е страшна.. по-добре далеч!
Здравей!

Здравей, Стефане! Да, това е един от уроците... Ти ще ме разбереш, метафорите не те плашат.:) Хубаво е това стихотворение на твоя герой, което Пинче ти е пратила. А за романа, много се радвам. Вдъхновение от сърце и поздрави на Неслънчице!:)

че прибирането в себе си означава хармония, за мен то не е отдръпване от живота.
Поздрави!

Здравей, Дориан!:) Радвам се, че си тук. Да, страшна е, но тя не е търсена от мен. Намира ме по "божия воля".:) Поезията е най-далечния и същевременно най-живия начин да го изразя, донякъде да го призная. А това, че "се прибрах в себе си" е добре. Сюрреално, но прекрасно. Ще измия прозорците, ще посадя екзотични цветя...:) Здравей!

Здравей, Priatel12!:) Много се радвам, че поспря при мен. Да, така е. "Страшна среща", която бележи хармония и мир с мене си. Когато идва естествено е добре. Но ако е преднамерено, би могло да означава и затваряне в себе си. А би могло да те убие. Буквално. Границата според мен е тънка. Границата е в сърцето. Поздрави и светло лято!:)

И че можеш да бъдеш Рубикон! )))

Да, би трябвало да мога.:) "Да искаш, значи да можеш", "ти можеш"... и тнт... :)
Поздрави и ти благодаря за присъствието!

аз, нали не съм литератр и не мога така образно да се изразя като другите, но много ми хареса. Докосна ме по един мой си начин, от твоя си начин. Изобщо не ни трябва безсмъртие, тук и сега, щастливи, дори и в своята есен, поприбрали се в себе си, а това с границата ....., номера е да сме от страната на "да бъде"!

Напротив, ти пишеш хубаво и се изразяваш прекрасно. Аз съм неточна - "преваля лятото":) Нали името ми е белязано от Надежда... Есента ми е любим сезон, най-любимият. Обичам дъжда, следобедите, дългите сенки на залеза... И всеки сезон, разбира се. Нека си кажем, че сме все още в лятото с теб. Циганското лято... :)
А сега, сериозно - границата. Да, аз винаги съм от страната на нещо от живия живот, но бавно се превръщам в граница. Нали знаеш, онази Везна с превързани очи, която клони ту на едната, ту на другата страна. За "да бъде", за да спра мрака, трябва да превърна границата в хоризонт. Не знам, доколко обясних този поетичен ред. Благодаря ти за твоя си начин! Прегръдка!:)

Мисля си, че е хубаво да си граница, особен праг. Събираш посоки - отсам и отвъд
( Каквото и да означават те. ). Даваш възможност за избор ... Не е ли хубаво? ...
Топла лятна вечер! :))

Хубаво е, че си тук.:) Да, даваш възможност за избор и да стоиш зад този избор ... Нежна вечер и на теб!

че си родена през есента.
Сякаш всяка есен за теб настъпва краят на един цикъл.
Но започва нов!
Ние, простосмъртните измерваме времето с години.
Победителите не ги съдят.
Колко странно съждение...
Предпочитам победата на духа, към която навярно се стремиш и ти.
:)

Смъртта ни е простена. Победата отдавна ми е безразлична, Ели. Браня границата... От всички цезари на този и на онзи свят. ОТстоявам я и стоя. Аз съм границата. Поне в това стихотворение.:) До следващото. Благодаря за споделянето!
Да, родена съм през есента.

Гледката от там често е различна от очакваното. И може би - по-истинска!
Поздрави и от мен, Надежда! :)

Силни съждения! Колко от нас са се прибрали в себе си по една или друга причина... И все пак животът продължава и може да донесе оше много хубави неща! Поздрави!:)

Може би... Chi vivra`- vedra`! Поздрави, Zebb!:)

:) Здравей, Светле! Това е последната крепост, моят дом...:) Хубава вечер!

Колкото и каквото да пишем, все някога ще останем неразбрани.))
Ха, прозвуча като сентенция.
После ще претендирам и за авторство.)
Та за победителите - написах, че е странно съждение и добавям, че не го разбирам.
Когато печелим - не знаем какво губим.
А стожерът - това е устойчивост при всички бури.
Дори при бурите на тъгата.

Това е моят начин.:) Да живея. В поезията... "Победителите не ги съдят", казваш. Да, "странно" съждение и вярно. Не могат да ги осъдят. Може би, затова ти се струва странно. Да, могат да ги убият физически, временно във времето, но не могат да ги осъдят, ако победата им е над самото време.:) Те, победителите казват: "Veni vidi vici" и нататък са легендите, митологиите, вечността... Друго измерение. Ето така бих тълкувала донякъде онази странност на цитираната от теб сентенция, която те озадачава.
Бурите на тъгата? Няма по-красиви бури. Обичам бурята. Там намирам спокойствие от малка.:) Наистина. Поздрав!

Много!
Б.

Благодаря ти, радвам се, че си тук.:) Вдъхновена седмица!

"ТЪГА ПО ЩАСТИЕ" ?
Приличате на уплашени мишлета ... съзнавате, че сте в капан и не сте сигурни дали ще излезете от него, нито каква поредна гадост ви е подготвила съдбата ? Страх е единственото, което виждам в думите ви. От какво се страхувате ? Всички ще отидем на едно и също място.

iziskani neshta, a kolko mu trjabva na chovek da e shtastliv
Shte dam poiasnenie-napr. pokanen si na gosti v perfektna obstanovka i v daden moment stavash malchalivo,vzimash si chantata i si izlizash-ei taka,bez vsjakavi objasnenia, s nai-estestvenia si vid i bez nikakvi pritesnenia ili diskonfort- i si ottduhvash v sveja vjatar navan i si zasvirvash njakoia lubima melodia-...znachi si se pribral v sebe si...

Хубаво име имате. На смелчага.:) Развеселихте ме. С една малка подробност, г-н Тошо.:) Не всички ще отидем на едно и също място. Напомнихте ми един стих на Омар Хайам. когото обичам:

"Отрова приеми, но нека
да е приета от мъдрец!
А от ръката на глупака,
не вземай ти, дори балсам."

Ti shte otidesh kadeto ti e mjastoto,i az sashto,no to ne e edno i sashto mjasto i edni shte
stanat plasma a drugi shte otidat v Dushata i na vseki kakvoto mu e otredeno.

Здравей! Благодаря ти, Balgarski7vinarki! Да, така е... Е, малко е поразхвърляно при мен.:) Тук таме паяжини, призраци, но къщата е стара - дълбоки основи, здрави греди, ще я постегна. Вътрешната подредба е позанемарена.:))) Поздрави!

МНОГО МИ ХАРЕСА, НО ДА КОМЕНТИРАМ.....НЕ МОГА ......
НЕЩО ЗДРАВО МЕ СТИСНА ЗА ГЪРЛОТО!
ХУБАВА ВЕЧЕР, МИЛИЧКА!:)))

Благодаря ти, ти ме разбра. Всъщност ти разбра всичко, Ваня. Прегръщам те!

Много добро хайку, особено последното!

трябва да изпитаме и се срещнем със тъгата !
Хубав ден Надя!

Благодаря ти, Dushka! ...

Да, тъгата е дълбоко състояние. Поздрави, Alexs! Хубав ден и бъди щастлив!

Тъгувам по утрето на Никога
самотна в минало на Винаги.
Премислям се: да се забравя.
Завършвам се: да се освободя
от себе си – листо в нощта ...

Поздрави и от мен!

Благодаря ти, Руми! Да, това е един от стремежите ми. За мен беше проблем. И уррок. Обичам дзен и даоски приказки... :) И твоя стих. Поздрави и светло, хубаво лято!:)

Здравей, Васко! Радвам се, че ми гостуваш. Поздрави Орфеевите планини от мен!:)

Ръководство ще издадеш ли, Наде, или направо да идвам на обучение? Знаеш ли откога се опитвам да се прибера в себе си и...нищо? Ще опитам през границата. Прегръщам те :)

Радвам се, че намина. Всичко по реда си. Ръководство, като укротя опърничивото на Надеждата...:) А ти винаги си добре дошла, където и да съм и по всяко време - лошо, добро, слънчево, земетръсно... Не в метафорите, а в живия живот.:) Наистина. И аз те прегръщам!

Големите крила на птиците, винаги ми напомнят, че мога само в мечтите си да летя.
Големите крила на птиците изглеждат толкова малки в далечината.
Големите крила на птиците сигурно ще донесат тъгата на пътуващото лято.
Големите крила на птиците...
Поздравления, Надежда!:))

Здравей, Тинче! Пращам ти много здраве по тях!:) И лунна усмивка... Благодаря ти, че поспря при мен.:)

Бях "цезар"
в минали животи.
Днес съм граница...

Поздрави и от мен, Мalchaniaotnadejda7!

Да, думите са сигурна родина. Единствената понякога. А мегафорите... Един приятел някога каза, че метафорите имат своя собствена воля, доколкото са знаци, символи на бъдещето, мостове, по които преминаваме към бъдещето.
Поздрави и хубава вечер на теб!