послания откривам между редовете . Усещането е специално ,думите - излишни .
...Сега не съм
и няма
да ме има -
за тъмните
и светлите страни
на времето...
Благодаря ,Надя !

Но стихът не ми позволи да коментирам , обсеби мислите ми .
Хубава вечер ,мила приятелко !

Да. Различно е. Споделям го с теб. Това е началото на нова книга. "Ловец на време" приключи. Отделен въпрос, дали ще я кръстя така. Написах я, откакто дойдох. Тук, в блога...
Сега започвам "Пролог 24" - работно заглавие, разбира се. И ти си му кръстница. Исках да видя, кой пръв ще прекрачи прага.:) Благодаря ти! Първата книжка ще е за теб, ако осъществя това. Радвам се, че си ти.:)

:) Обичам Лорена. Заради арфата. И онова, ирландското дуенде... Радвам се, че ти харесва, Таничка. Сега ще опитам да я пусна, да звучи, за да посреща гостите на Пролога.:) Нежна вечер и на теб!

Докато е пролог, добре! Да не епилог, че..., да не чуе дявола :)
Поздрави, Надя! Пак си казала с 3-4 изречения неща, които аз щях да разтягам на три страници :)
Понеже прочетох и коментарите, успех на новата книга и... плисвам и водичка за късмет :)))
http://youtu.be/7ze547PCy9M

Пуснахме я музиката, с помоща на Танчето, разбира се.:) "Звездата на техническата мисъл", Надежда, не можа. Но верните приятелки са за това. Как без водичка за късмет!:) Да си жива и здрава, прегръщам те!
Пролог или епилог, каквото е, ще го посрещнем с усмивка. Каквото е отредила Фортуна. А сега ще чуя твоята песен, благодаря ти!:)

Много го обичам и то в изпълнение на любимия ми оркестър. Така мечтая някоя Нова година да бъда там, в родината на Йохан Щраус син... И баща.:)
И за друго да ти благодаря, не разбирам от цифри, освен от седми`цата, но ти си 11444 глас, което прави 14. Две по седем... Винаги съм била слаба по математика, макар математиката да е висша поезия.
Следващото стихотворение ще е с подарената от теб песен. А кога ще се появи, един Бог знае.:) Няма по-хубав знак от твоето присъствие. И не ми говори за твоите три страници. Това, което си написала за Александър Блок е божествено. До скоро!:)

Замислих се - защо 24? После се сетих - часовете от денонощието... Аз съм почитателка на Робърт Антон Уилсън - той пише за загадката на числото 23...:) И неминуемо свързах 24 с 23 ...:) Все пак - едното следва другото - и във възходящ и в низходящ ред.

Чета малко. Не знам, кой от колегите ми си позволява подобни своеволия. Май почти никой. Това не е похвално, разбира се. Наскоро Атанас Свиленов ми разказа, как Емилиян Станев споделил с него: "Какво да чета, повече! Стига толкова... Прочел, каквото прочел." Но, той е Емилиян Станев. Бил е и ще бъде... И друг случай разказа Наско. Как изпратили писателя с награда в Париж - прескъп хотел, всичко платено... Но, Емилиян Станев се върнал на третия ден.:)) "Какво да правя в Париж!?", казал на Атанас Свиленов с възмущение... "Липсваше ми всичко тук." Титан! Господи, веднага бих тръгнала, обожавам да пътувам. Толкова за Робърт Антон Уилсън.:) Не съм го чела. Но имам трима скъпи на сърцето ми хора, родени именно на 23.:) Та току виж го прочета.
А за стиха ми, това е друго. Родена съм на 24, в неделя. Затова Пролог 24. Колкото до реда в хаоса - възходящ или низходящ - приветствам подредбата на хаоса. Тя винаги е внезапна. Съдбовна някак... Или ме изстрелва в небето и губя почва под краката си, или ме праща в пещерите на душата. Хаосът винаги е добре дошъл, защото ме възкръсва невеществено. А "реалността", тази така лелеяна наша реалност ми пречи, спъва ме. И за тези неща става дума и ще става дума в Пролог24...:) Поздрави!

Поздравления за новата книга, Наденце!
Стиховете ти са прекрасни ......докосват , въздействат....обожавам ги !
Сърдечни поздрави и пожелания за още много творчески успехи и късмет!
С обич!:)))

няма да съжаляваш, надявам се! :) Той е от тия автори, бих казала - ъндърграунд енциклопедисти - които могат да преобърнат многократно реалността ти и същевременно да ти дарят много нови реалности... Но си е въпрос на вкус, нагласи и предпочитания, както всяко нещо.
Не знаех това за Емилиян Станев... Всеки творец си има особености. Разбирам го за Париж - важен е вътрешният ти живот, ако го няма - и в друга галактика да отидеш - пак няма да си доволен... За четенето - все още не го разбирам. (което не значи, че няма да стане някога). То че трябва да се промени начинът на натрупване - трябва - няма как, в днешния ден на огромна информация... Но засега съм склонна да мисля, че един автор е добре освен от вътрешното и от това, дадено му от Бога, да се ползва и от писаното и преживяното от други - като Умберто Еко например...

Благодаря ти, Ванюшка!:) Идея... за нова книга. Станаха вече две. Тук, от блога. "Ловец на време" и този "Пролог24". Не знам. Човек предполага, Бог разполага. Ако дойдат при мен тези стихове, няма да ги прокудя, ще ги запиша, ще ги приютя, разбира се. Това е подарък. Дано! И на теб от сърце радости и вдъхновение!:)

За Емилиян Станев, става дума за определен период от живота му. (Колко примитивно звучи това, като че ли е възможно да делим живота си на отрязъци от време:) Та, той е имал, очевидно огромни натрупвания и... в един момент се е дистанцирал. Това е много индивидуално. При мен е подобен период. Но рискът е огромен. Затваряйки се в черупка, ти не можеш да черпиш до безкрайност от себе си. Най-малкото е обидно към всичко ставащо. Важно е, че го признах. Наполовина решен проблем.:) Да, Умберто е енциклопедичен, могъщ. Той е изпил огромна част от прибоя на океана с дълбокия си напръстник. Вълшебен напръстник. И все пак, в статията ми за Пикасо отправям критика към него. Мисля, с основание. В неговата "История на изкуството" той пропуска важни, базисни неща. Но колко улавя! И как! Респектът ми към него е огромен. Знаеш ли, Соня, "писаното и преживяното от други" е неизчерпаем източник. Животворящ. Зарежда и вдъхва кураж да продължиш. За мен тези хора се броят на пръсти. Двете ми ръце, стигат.:) Така са ми помагали, без да ги познавам. Един Селинджър, един Моъм... Учители. Е, това е дълъг разговор. Всичко хубаво за теб от сърце!:)

Очаквам със страх какво предстои .

В похода на Сърцето най-хубавото винаги пред стои. Като страж. На нещата от живота... Не бой се. Благодаря ти за последната песен на Висоцки, Vitru ... Обичам тази негова балада. Особено този стих от нея:

"Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что "я люблю",-
То же, что дышу, или живу!

И вдоволь будет странствий и скитаний,
Страна Любви - великая страна!
И с рыцарей своих для испытаний
Все строже станет спрашивать она.
Потребует разлук и расстояний,
Лишит покоя, отдыха и сна...

Но вспять безумцев не поворотить,
Они уже согласны заплатить.
Любой ценой - и жизнью бы рискнули,
Чтобы не дать порвать, чтоб сохранить
Волшебную невидимую нить,
Которую меж ними протянули...

Свежий ветер избранных пьянил,
С ног сбивал, из мертвых воскрешал,
Потому что, если не любил,
Значит, и не жил, и не дышал!"

Да, отдавна бе походът на Ричард Лъвското сърце в страната на любовта, вярата и надеждата. Хубав знак.

През времето, извън времето... На фона на прекрасната музика силно докосва!

Никъде в това стихотворение не казвам "през времето" или "извън времето". Но такова впечатление е оставило у теб. Благодаря ти. Ето, извика любимата ми мисъл на Алберт Айнщайн:) "Отвъд мрежата на времето и пространството, започва действителността".
Радвам се, че ми гостува. Поздрави!

преди всичко. Защото другите могат да гледат, но да не видят.

Провидното е в нас. Както казва Омар Хаям "чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода"... Най-голямата сила е да разберем себе си. Благодаря ти, че се отби. Поздрави!

Много, много... немногословно, категорично, дистанцирано, тъжно и вътрешно силно... градивно до съзидание. Страхотно!!!

Беше ми домъчняло за теб... Здравей!:)

Останах дълго при теб! Чудесен стих и избор на музика!:)

Радвам се, че ти е било приятно. Много си мила, благодаря ти!

Филмът го избрах само заради Висоцки , щото ми е любим !

За малко да не го пусна. Един такъв различен, своенравен стих...:) После осъзнах, че може би е някакво начало. Поживьом, увидем... Кой не обича Владимир Висоцкий! А че ми припомни въобще за съществуването на Уилям Завоевателя, не можеш да си представиш... Както и да е. Въобще Северно море, неудържимо ме привлича. Ще видим, защо така.:) Ако Бог даде. Благодаря ти за всичко това! Хубава вечер!:)

Благодаря за удоволствието от този чудесен стих!
Б.

Удоволствието е мое, че ми гостуваш. Обичам блога ти. Поздрави и радостни мигове това лято!

Много философски звучиш напоследък. Аз лично държа да си си зрима и от светлата и от тъмната страна. И не забравяй, родените в неделя са щастливци! Хубав уикенд!

Нямаше ме буквално, като в "Пролога":) Моят GSM е доста самоделно устройство, от което не мога да чета тук. Благодаря за пожеланието, ще опитам и този път, пък каквото сабя покаже. Трябва да сме благодарни за всеки ден. Всеки ден трябва да бъдем. Без остатък... Винаги си ме разбирала. А за родените в неделя, със сигурност е така, щом ти го казваш. Звездите не хвърлят сянка
Хубави събота и неделя и на теб! :)