Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
11.10.2011 11:45 - ТРИПТИХ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 18073 Коментари: 56 Гласове:
87


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ТРИПТИХ

КАТО СКАЗАНИЕ
 
Морето
е последната ми граница
с реалността -
след нея
Аз започвам -
Да плискам моите води,
да раждам светове,
вълни...
Морето
е последното, което
в мен ще се вгради
и първото,
което ще забравя.

11.10. 2011.


МОЖЕ БИ

А може би
са повече създателите ни -
колкото сме самите ние.
Цял живот вървим към себе си,
и не можем да се намерим;
Защото стоим в себе си
и никога не излизаме
от Аза на нещата...
Може би.

11. 10. 2011. 


ОМИР

Ти ме погуби
с твоята страст
към забавление -
и с любопитството ти
да надзърнеш в мене.
Така потънах
в себе си -
като онези кладенци
вселенски -
огромни телескопи
за обратно виждане,
в които
само слепите
провиждат.

11. 10. 2011.


Тагове:   триптих,


Гласувай:
87



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kikowsky - Като сказание :)
11.10.2011 12:14
"да раждам светове, вълни..."
Очевидно говорим за едно и също. Но не ме карай да го обяснявам :D Тогава всичко става толкова сложно!
цитирай
2. kikowsky - Може би
11.10.2011 12:18
Именно :) Създателите са толкова, колкото сме и ние :) Ние сме създателите. Само дето наричаме бог онова у себе си, което не познаваме :)
И най-накрая всичко е едно, само е фрагментирано. По-точно, възприема се като такова. Имам виждането, че ако опозная подсъзнанието си, то ще се окаже подсъзнание на всички :)
цитирай
3. cefulesteven - Морето като мигновението. Изжи...
11.10.2011 12:18
Морето като мигновението.
Изживяването само за себе си. Това сега, което е толкова кратко, че поглъща в себе си вечността.
Най-пълноценното: без минало, без бъдеще.
Просто живот.

Нямаш си представа, какви потоци на мисълта отключи с триптиха си.

Поздрави, Надежда!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - kikowsky - Като сказание :)
11.10.2011 12:18
kikowsky написа:
"да раждам светове, вълни..."
Очевидно говорим за едно и също. Но не ме карай да го обяснявам :D Тогава всичко става толкова сложно!

:) Очевидно. Радвам се... Разликата е във... времето (само на половин век съм). Пази Звездата на Магребал от посегателства! Поздрави, Кириле!:)
цитирай
5. mmmmmmmmm - Върна в лятото
11.10.2011 12:24
воето море !:))
Прекрасни стихове!
Поздравления!:)
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - kikowsky - Може би
11.10.2011 12:25
kikowsky написа:
Именно :) Създателите са толкова, колкото сме и ние :) Ние сме създателите. Само дето наричаме бог онова у себе си, което не познаваме :)
И най-накрая всичко е едно, само е фрагментирано. По-точно, възприема се като такова. Имам виждането, че ако опозная подсъзнанието си, то ще се окаже подсъзнание на всички :)

Да, огромната ни слабост е, че не знаем истинския смисъл на думите. А първородният смисъл на словото е именно да опазим сърцето си. "Бог" е любов. Любовта, която движи световете... Така мисля.:) Да опазим сърцето си светло, в неговата светлина... Само, ако принадлежим истински на себе си, може да принадлежим на другите. Бъдещето е в нас.
цитирай
7. kikowsky - Обаче, виждаш ли
11.10.2011 12:29
какъв потрес създава у хората посегателството към боговете им? Да напсуваш някого, няма да реагира така остро. Тая привързаност е ненужна, вредна. Самите ние сме богове. Добри или лоши, кой може да каже? На какви основания?
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - kikowsky - Обаче, виждаш ли
11.10.2011 12:39
kikowsky написа:
какъв потрес създава у хората посегателството към боговете им? Да напсуваш някого, няма да реагира така остро. Тая привързаност е ненужна, вредна. Самите ние сме богове. Добри или лоши, кой може да каже?
На какви основания?

Казвайки, че ние сме бъдещето, че ние сме времето, отново отекна в мен словото на един от българските архангели, а може би и богове: "Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него преобръщаме"... И още: "Брате Драсов, дай ми хора разсъдителни, безстрашливи, почтени и великодушни...".
Така, говорейки за човешкото в първозданността на божественото в нас, отново се връщам на разговора ни за "доброто" и "злото". Аз го наричам "сърце", разум на сърцето, ти го наричаш "гледна точка". "Бог" е гледната точка на сърцето, не на разума. Според мен. Въпреки, че първата дума, която служи на Левски е "разсъдителни". Оттам "доброто" и "злото". Всеки от нас е сам граница и мяра за добро и зло, Кириле. Невидима, но негова. Затова сме създатели. А някои са създатели и заради нас, защото са готови да прекрачат себе си в името на любовта, която движи времето, нас, световете...
цитирай
9. mitkaloto - Прекрасни стихове. Адмирациите от ...
11.10.2011 12:52
Прекрасни стихове.Адмирациите от мен.
цитирай
10. kikowsky - За любовта не мога да кажа кой знае какво.
11.10.2011 12:57
До съвсем скоро пребивавах в неживо състояние. Може би сега ще започна да я изпитвам? Определено се стараех да съм добър и с това се умъртвих. Всъщност, това не беше смърт, защото от нея се ражда живот. Това беше гниене. Значи с доброта нищо добро не съм постигнал :D
Сега се радвам на разпада на всичко у себе си. Всякакви виждания, знания, разбирания, стремежи. И боговете са едни от първите, които го отнесоха. Разпадат се, изчезват. Вечното не би могло да има такава съдба, нали?
А просто да си, пък каквото стане, не е ли да си цялостен? Сърце, ум, разум, всичко интегрирано.
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - cefulesteven - Морето като мигновението. Изжи...
11.10.2011 13:18
cefulesteven написа:
Морето като мигновението.
Изживяването само за себе си. Това сега, което е толкова кратко, че поглъща в себе си вечността.
Най-пълноценното: без минало, без бъдеще.
Просто живот.


Нямаш си представа, какви потоци на мисълта отключи с триптиха си.

Поздрави, Надежда!

Радвам се, Стефане. Драго ми е, че ми гостуваш. Нали сме за това на този свят... Да споделяме светостта му. Поздрави на Неслънчице!:)
цитирай
12. findly - Как да намерим себе си?
11.10.2011 13:22
.....Защото стоим в себе си
и никога не излизаме
от Аза на нещата...
Съгласна, не и като се затворим в себе си,
само изучавайки светът извън нас,
ще се себепознаем и съответно намерим.
А чрез любовта аз лично първо се губя и разпадам, чак след време се сглобявам нова и по завършена.
Пак ще си прочета стиховете, викат ме... Усмивки!
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - mmmmmmmmm - Върна в лятото
11.10.2011 13:22
mmmmmmmmm написа:
воето море !:))
Прекрасни стихове!
Поздравления!:)

:) Ето го снежното котаранче - Мариянче... Здравей! Благодаря ти. Може би, те върнах там, защото не го видях това лято. Върнал те е копнежът ми по него... Хубав ден и едно обагрено в топло, циганско лято!:)
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - mitkaloto
11.10.2011 13:33
mitkaloto написа:
Прекрасни стихове.Адмирациите от мен.

Здравей, Митко! Радвам се, че ги възприемаш. Тези стихове не могат да бъдат факт, ако вие, моите приятели тук, не ги приемете. Добри или лоши, сполучили или не. Така стана, че тук, в Блог.бг. са първите ми читатели. От година време в малкия ми поетичен блог - тук и сега - е биографията, която ме измисля в момента.:) Поздрави и ти благодаря за вниманието!

цитирай
15. sriv - Не знам защо си мислиш, че пишеш поезия.
11.10.2011 14:00
Трите неща са типичен пример за прозаични миниатюри, не са лоши, но просто нямат задължителните за лириката ритъм, метрика и мелодика.. Умозрителни и наивистични са, плъзгат се по повърхността на нещата.
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - kikowsky - За любовта не мога да кажа кой знае какво.
11.10.2011 14:07
kikowsky написа:
До съвсем скоро пребивавах в неживо състояние. Може би сега ще започна да я изпитвам? Определено се стараех да съм добър и с това се умъртвих. Всъщност, това не беше смърт, защото от нея се ражда живот. Това беше гниене. Значи с доброта нищо добро не съм постигнал :D
Сега се радвам на разпада на всичко у себе си. Всякакви виждания, знания, разбирания, стремежи. И боговете са едни от първите, които го отнесоха. Разпадат се, изчезват. Вечното не би могло да има такава съдба, нали?
А просто да си, пък каквото стане, не е ли да си цялостен? Сърце, ум, разум, всичко интегрирано.

Да, важно е да си цялостен, важно е и да си верен. В едно старо нещо, озаглавено "Да бъдеш", записано, когато бях на твоите години, споделям: "Но още по-абсурдно е да бъдеш верен"... Ще ти го подаря със закъснение.
Колкото до "гниенето", не мислиш ли, че е по-скоро "съзерцание". Това, което наричаш тук и сега "гниене", според мен е проява на доблест и сила да се взреш в себе си, да се опознаеш. Нео имаше интересен постинг за догоните... В тази догонска притча, двусричният бог-създател (не Ра, но пак двусричен) - разрушава създадения от него свят и го строи отново.:) В най-древни времена “Ра” е означавало “първозданен океан на вселената” и “дух на..." (останалото е мълчанието на "боговете":). Ти си преминал символно, метафорично, но наяве през чистилището на твоето преображение. В търсенето на себе си... Защото "бог не "превръща", а преобразява падналия чрез Адамовото непослушание свят, в неговия първозданен и недокоснат от греха, истински образ." (цитатът е библейски и над смисъла вложен в него) ...
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - sriv - Не знам защо си мислиш, че пишеш поезия.
11.10.2011 14:20
sriv написа:
Трите неща са типичен пример за прозаични миниатюри, не са лоши, но просто нямат задължителните за лириката ритъм, метрика и мелодика.. Умозрителни и наивистични са, плъзгат се по повърхността на нещата.

:) Sriv, ти винаги си от позицията на съдник. Нарече фотографии на съблогери "бездарни", но не показа свои. Обвини мой гост в липса на граматика, самият ти, с език, лишен от чистотата на българската реч. Сега осъждаш стиха ми. Как мислиш, дали може да си го позволиш?:) Да, стихът ми носи неравноделен ритъм. Колкото до триптикът - така дойде, така го записах. Той сам "кацна" при мен... Ако поезията е владетел, аз съм Кай, писарят. Ти кой си? Покажи, какво можеш, освен да съдиш?
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - findly - Как да намерим себе си?
11.10.2011 14:37
findly написа:
.....Защото стоим в себе си
и никога не излизаме
от Аза на нещата...
Съгласна, не и като се затворим в себе си,
само изучавайки светът извън нас,
ще се себепознаем и съответно намерим.
А чрез любовта аз лично първо се губя и разпадам, чак след време се сглобявам нова и по завършена.
Пак ще си прочета стиховете, викат ме... Усмивки!

Здравей, Findly! Радвам се, че ми гостуваш. "Любов" е думата, с която наричам "Бог". А бог е думата, с която наричам всичко останало... Нека ти отговоря със стихотворение. Дай ми малко време. Светла и вдъхновена есен!
цитирай
19. jabalka - Привет от мен!
11.10.2011 14:43
По повод коментара на- sriv , с твое съгласие надявам се!
"... Вълчо е сила голяма,
но приятели си няма!
Малко е да си голям,
трябва и да си добър!"
Това е част от едно детско стихотворение, което синът ми научи за цял живот, още в първи клас!
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - jabalka - Привет от мен!
11.10.2011 14:47
jabalka написа:
По повод коментара на- sriv , с твое съгласие надявам се!
"... Вълчо е сила голяма,
но приятели си няма!
Малко е да си голям,
трябва и да си добър!"
Това е част от едно детско стихотворение, което синът ми научи за цял живот, още в първи клас!

:) Хубаво стихотворение е научил синът ти, Ябълчице. Поздрави го от мен! Кажи му има една леля Надя, която също учи и ти праща много здраве!:)
цитирай
21. jabalka - Благодаря за добрите поздрави - той ...
11.10.2011 14:57
Благодаря за добрите поздрави - той сега е вече на 18 години , но си го спомня винаги когато види в очите ми "онова състояние на душата..."!
Поздрави и много искрени аплодисменти за трите кратки страници, които си заключила в книгата на живота ни !
цитирай
22. malchaniaotnadejda7 - 10. kikowsky - За любовта не мога да кажа кой знае какво.
11.10.2011 15:00
http://universalnite000.blog.bg/drugi/2011/10/07/sirius-i-dogonite-chast-3.831465

"В догонската митология голямо място заема информацията за това, че Амма двукратно е сътворил света. Бил недоволен от първия и го унищожил..."

Това е постинга на Нео, за който ти споменах, Кириле, и божеството, което исках да цитирам. Амма... Оказва се, че Амма, за разлика от Ра е "четирисричен" създател. Четириизмерно божество, в четири кръстни посоки... Съвсем близко до света, който обитаваме.:) Може да погледнеш догонската притча за сътворяване на материята. Колкото до любовта, ето онова старо стихотворение, писано, когато не наричах съзерцанието "любов", а "вярност"...

Да бъдеш

Абсурдно е
забравата да бъде
нежна и запомняща,
като безсмъртно цвете,
което жадно пие думи
на неотменна
гибел...
Абсурдно е
да падаш -
сняг насъщен
в душата на човек,
снега потъпкал.
Но още по-абсурдно е
да бъдеш
верен.

Аз вярвам, че ти ще бъдеш... И ти го желая от сърце!
цитирай
23. makont - Ще провидим ли някога?
11.10.2011 15:06
Трябва да сме много прочистени(не пречистени, звучи ми непълно, отчасти). Много дълбочина, Наденце, потънах.
цитирай
24. malchaniaotnadejda7 - jabalka - Благодаря за добрите поздрави - той ...
11.10.2011 15:12
jabalka написа:
Благодаря за добрите поздрави - той сега е вече на 18 години , но си го спомня винаги когато види в очите ми "онова състояние на душата..."!
Поздрави и много искрени аплодисменти за трите кратки страници, които си заключила в книгата на живота ни !

Аз ти благодаря от сърце! И в твое лице, на него... Да е жив и здрав, закрилян и много щастлив!:)

цитирай
25. malchaniaotnadejda7 - makont - Ще провидим ли някога?
11.10.2011 15:15
makont написа:
Трябва да сме много прочистени(не пречистени, звучи ми непълно, отчасти). Много дълбочина, Наденце, потънах.

Здравей, Майче! Понякога, измислям думи... Тогава се страхувам. Ние се преобразяваме, но опазим ли себе си, ще провидим... Може би. Прегръщам те!
цитирай
26. martiniki - много хубаво...
11.10.2011 20:42
"Морето първо е.
След него е душата"

днес ми се въртеше финала на стихотворението "Красивото начало на земята" на Станка Бонева

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=92055&mode=&order=0&thold=0
цитирай
27. bven - Поздрави, Наде!
11.10.2011 21:02
Много материал - не мога да се справя наведнъж!:)))
цитирай
28. 4aiotgluhar4e - "Цял живот вървим към себе си, и не можем да се намерим"
11.10.2011 23:14
Колко печално! Като се замисля, май и не се търсим...

Привет, Надя!
цитирай
29. malchaniaotnadejda7 - martiniki - много хубаво...
11.10.2011 23:54
Здравей, Марти! Радвам се, че ти харесва. А двата стиха, които ми цитираш, ми напомниха поезията на Христо Фотев, макар и далечни...:) Не се отваря линка, пак ще опитам, благодаря ти!
цитирай
30. malchaniaotnadejda7 - bven - Поздрави, Наде!
11.10.2011 23:59
bven написа:
Много материал - не мога да се справя наведнъж!:)))

:) Здравей, Мими! И аз съм изненадана. Снощи "Като сказание", на сутринта "Може би" и "Омир"... Сънувах нещо прекрасно, от друг живот, така реално... И на мен ми дойде в повече. Ефирни сънища и до скоро!:)
цитирай
31. malchaniaotnadejda7 - 4aiotgluhar4e - "Цял живот вървим към себе си, и не можем да се намерим"
12.10.2011 00:04
4aiotgluhar4e написа:
Колко печално! Като се замисля, май и не се търсим...

Привет, Надя!

Здравей, Чайче! Тази е от светлата печал по пътя... Няма как да я подминем. Тя люлее безспир сърцата ни от раждането до смъртта... Над бездната, наречена любов.
цитирай
32. sande - Поздравления за хубавите стихове!
12.10.2011 06:19
"Цял живот вървим към себе си, и не можем да се намерим"

Колко точно, вярно!
цитирай
33. malchaniaotnadejda7 - sande - Поздравления за хубавите стихове!
12.10.2011 10:39
sande написа:
"Цял живот вървим към себе си, и не можем да се намерим"

Колко точно, вярно!

Благодаря ти, Sande!Тук, в блога, имах стих за един вървеж. Нека те поздравя с него:


ВЪРВЯ

Със себе си
се разминавам.
Вървя през пантеони
от мен издигнати.
През времето вървя
и себе си не срещам...
Защото зная -
всяка среща
начало е
на някаква раздяла.

14. XI. 2010.
http://www.youtube.com/watch?v=GjKPjqU0g50

Недоверието към другите корени в неверието към нас самите и в безсмъртието на природната измислица, която "не можем да изтръгнем,/без да пресушим/карасивата походка на сърцето"... Това е пък друг мой стих, който нарекох "Безсмъртия". Поздрави, Sande!






цитирай
34. stela50 - Здравей , Надя ... Посрещаш ме с прекрасни стихове .
12.10.2011 15:59
Търсим се цял живот ... понякога се намираме за малко .
И морето ...пътят от човека до Безкрая --- философия и поезия ,
Думите рисуват един свят ... Върховно !
Благодаря !
цитирай
35. malchaniaotnadejda7 - stela50 - Здравей , Надя ... Посрещаш ме с прекрасни стихове .
12.10.2011 16:04
stela50 написа:
Търсим се цял живот ... понякога се намираме за малко .
И морето ...пътят от човека до Безкрая --- философия и поезия ,
Думите рисуват един свят ... Върховно !
Благодаря !

Здравей, Таничка! Радвам се, че си тук. Дори за малко да те няма, усещам липсата ти. Сега, светът е "подреден", поне подредбата в мен самата.:) Поздрави с пожелания за радостен и хубав следобед! Прегръщам те!
цитирай
36. malchaniaotnadejda7 - martiniki - да, на човек от морето
12.10.2011 21:10
Благодаря, Марти. Един друг поглед към морето от моя. Финалът ми напомни Христо. Запомнящ е, затова ти е звучал цял ден... Поздрави от моето море на твоята приятелка с нещо отколешно за пясъка и морето:)

Пясъка и морето

Пясъкът
заличава лицата ни ...
Нашето общо лице
е морето.
Когато ни има -
през лятото.
Когато ни няма -
през зимата.
Морето,
което не помни,
а е така
наранимо.
цитирай
37. alexs - "Цял живот вървим към себе си, ...
12.10.2011 22:14
"Цял живот вървим към себе си,
и не можем да се намерим;
Защото стоим в себе си
и никога не излизаме
от Аза на нещата...''
Колко дълбоко си вникнала в същността (Аза) на нещата!?
Поздрави Надежда!
цитирай
38. malchaniaotnadejda7 - alexs - "Цял живот вървим към себе си, ...
13.10.2011 00:11
alexs написа:
"Цял живот вървим към себе си,
и не можем да се намерим;
Защото стоим в себе си
и никога не излизаме
от Аза на нещата...''
Колко дълбоко си вникнала в същноста (Аза) на нещата!?
Поздрави Надежда!

Здравей, Алекс! Благодаря, че поспря при мен. Поздрави!

цитирай
39. martiniki - ! :))
13.10.2011 08:13
Нашето общо лице
е морето.

( не, не е наранимо, Наде, само така ни се струва, когато сме пясъчни :)
цитирай
40. malchaniaotnadejda7 - martiniki - ! :))
13.10.2011 12:01
martiniki написа:
Нашето общо лице
е морето.

( не, не е наранимо, Наде, само така ни се струва, когато сме пясъчни :)

Здравей, Марти!:) Невероятен аватар! Морето е като небето. Ние сме следите по пясъка. Душите ни - солени сълзи разпилени...
цитирай
41. kometapg - Отново се спирам при твоите стих...
13.10.2011 14:20
Отново се спирам при твоите стихове! Колко вярно е всичко в тях! Поздрави!:)
цитирай
42. ognena71 - Прекрасни стихове. Поздрави.
13.10.2011 16:46
Прекрасни стихове. Поздрави.
цитирай
43. martiniki - това
13.10.2011 16:55
е вчерашния изгрев, уловен от терасата:)
цитирай
44. malchaniaotnadejda7 - kometapg - Отново се спирам при твоите стих...
13.10.2011 17:42
kometapg написа:
Отново се спирам при твоите стихове! Колко вярно е всичко в тях! Поздрави!:)

Здравей, Светле! Светлината на кометите е винаги добре дошла.:) Благодаря ти. Още помня онази твоя невероятна снимка с розата... Хубав следобед!
цитирай
45. malchaniaotnadejda7 - ognena71 - Прекрасни стихове. Поздрави.
13.10.2011 17:46
ognena71 написа:
Прекрасни стихове. Поздрави.

Здравей, Огнена! Благодаря ти... Сърдечни поздрави!
цитирай
46. malchaniaotnadejda7 - martiniki - това
13.10.2011 17:50
martiniki написа:
е вчерашния изгрев, уловен от терасата:)

Много е хубав. Възприех го като изгрев, макар че ми припомни старата италианска поговорка: "Розовото не вечерта носи слънцето на утринта...":) Светла вечер, Марти! Обичам дъжд...:)
цитирай
47. mitkaloto - Стоят двама англичани на моста на ...
13.10.2011 22:59
Стоят двама англичани на моста на Темза.-Мога да позная хората по моста каква националност са и да ги накарам да скочат от моста.
-Да видим.
-Господине вие сте французин нали?
-Да сър.
-Знаети ли ,че вашата съпруга е избягала с най-добрият ви приятел?
-О не.И скочил от моста.
Случайно.
-Отива при втория.
-Сър ,вие сте англичанин.
-Знаете ли ,че кралицата е абдикирала?
О..Не. .и скочил от моста.
-Случайно.
-Господине,вие сте българин.
-Да сър.
-Знаете ли,че е забранено скачането от моста?
-Ти ли ще ми кажеш бе.....и скочил от моста....
цитирай
48. malchaniaotnadejda7 - mitkaloto - Стоят двама англичани на моста на ...
13.10.2011 23:26
mitkaloto написа:
Стоят двама англичани на моста на Темза.-Мога да позная хората по моста каква националнос са и да ги накарам да скочат от моста.
-Да видим.
-Господине вие сте французин нали?
-Да сър.
-Знаети ли ,чче вашата съпруга е избягала с най-добрият ви приятел?
-О не.И скочил от моста.
Случайно.
-Отива при втория.
-Сър вие сте англичанин.
-Знаете ли ,че кралицата е абдикирала?
О..Не. .и скочил от моста.
-Случайно.
-Господине,вие сте българин.
-Да сър.
-Знаете ли,че е забранено скачането от моста?
-Ти ли ще ми кажеш бе.....и скочил от моста....

:) Хубав виц. "Ъгловият удар" не е мой, вече ти писах.:) На Джеръм Селинджър е. Поздрави и лека вечер!:)

http://chitanka.info/text/9014

ps Аз съм от канадците, Митко.:) Тях ги няма във вицовете, защото принадлежат към "многонационална нация". Лека вечер.:)


цитирай
49. mitkaloto - Стоят двама англичани на моста на ...
13.10.2011 23:45
malchaniaotnadejda7 написа:
mitkaloto написа:
Стоят двама англичани на моста на Темза.-Мога да позная хората по моста каква националнос са и да ги накарам да скочат от моста.
-Да видим.
-Господине вие сте французин нали?
-Да сър.
-Знаети ли ,чче вашата съпруга е избягала с най-добрият ви приятел?
-О не.И скочил от моста.
Случайно.
-Отива при втория.
-Сър вие сте англичанин.
-Знаете ли ,че кралицата е абдикирала?
О..Не. .и скочил от моста.
-Случайно.
-Господине,вие сте българин.
-Да сър.
-Знаете ли,че е забранено скачането от моста?
-Ти ли ще ми кажеш бе.....и скочил от моста....

:) Хубав виц. "Ъгловият удар" не е мой, вече ти писах.:) На Джеръм Селинджър е. Поздрави и лека вечер!:)

http://chitanka.info/text/9014

ps Аз съм от канадците, Митко.:) Те ги няма във вицовете, защото принадлежат към "многонационална нация". Лека вечер.:)



Лека и от мен.
цитирай
50. malchaniaotnadejda7 - И "Котка в дъжда" ... :)
14.10.2011 14:33
http://chitanka.info/text/8860-kotka_v_dyzhda

http://chitanka.info/text/9014

"На Есме - с обич и омерзение" от Джеръм Дейвид Селинджър и "Котка в дъжда" от Ърнест Хемингуей са двата най-поетични разказа писани някога. Така мисля.
цитирай
51. анонимен - Наде, с оглед на запазването на душевния ти мир, трий всякакви полигори.
15.10.2011 13:40
sriv написа:
Трите неща са типичен пример за прозаични миниатюри, не са лоши, но просто нямат задължителните за лириката ритъм, метрика и мелодика.. Умозрителни и наивистични са, плъзгат се по повърхността на нещата.

Възможно най-непризнатия поет се пъчи да дава мнения.
Дори и не го коментирай. Гласовито, пардон многопишковно и много профилно бездарие, пък и се пъчи критик да става. Идинственото, което чете са произведенията на другите и собствените си коментари.
цитирай
52. malchaniaotnadejda7 - katana - Наде, с оглед на запазването на душевния ти мир, трий всякакви полигори.
15.10.2011 13:54
katana написа:
sriv написа:
Трите неща са типичен пример за прозаични миниатюри, не са лоши, но просто нямат задължителните за лириката ритъм, метрика и мелодика.. Умозрителни и наивистични са, плъзгат се по повърхността на нещата.

Възможно най-непризнатия поет се пъчи да дава мнения.
Дори и не го коментирай. Гласовито, пардон многопишковно и много профилно бездарие, пък и се пъчи критик да става.

Здравей, Катанче! Мир и любов!:) За критика, отправена към мен, благодаря, никога не съм я спирала. Модерацията е за откровени цинизми и грубизми. Напротив, Полигор е от "най-признатите" в Блог. бг, с много коментари... Тук има хора, които не са в никакви "класации" и пишат прекрасно. Но са по-мълчаливи от мен. Некоректното беше, че в чужд блог, на мои приятели, в постинг, който съм взела за блогвълна, съблогерът Sriv изписва името ми с малка буква - "надежда" и преднамерено обижда приятелите ми, без конкретна искрена критика. Aко някой посегне на мой приятел, светът ще му се види тесен не само в Блог. бг.:) Полигор има и хубави стихове. Колкото до Sriv, да пише, че стиховете ми "просто нямат задължителните за лириката ритъм, метрика и мелодика..", изпада в неловкост.
Не само, че не се ядосвам, но тази ранна сутрин написах нещо смешно. "Правопис"...:) Поздрави, Катанче и хубави събота и неделя!
цитирай
53. анонимен - Благодарско, Наде.
15.10.2011 14:43
Представяш ли си Полигор да присъства на това, където бяхме ние? Аз, не.
цитирай
54. malchaniaotnadejda7 - katana - Благодарско, Наде.
15.10.2011 14:56
katana написа:
Представяш ли си Полигор да присъства на това, където бяхме ние? Аз, не.

:) Имам богато въображение. Проблемът, за жалост, корени другаде... :( В отрицателството на българина, което е безгранично, безпределно и стига до самоотричане. Това е тъжно, а не искам да мисля, че тъгата е наша родина. Истинската ни родина е любовта. В стар стих казвам: "Аз съм любов и затова дойдох!" Късно е да се променям и да съблюдавам стародавните принципи на шопа "Мразем да умрем, умрем да мразем" или "че си подпалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята."...
Жалкото и тъжното в случая е, че съблогер е издал книга и вместо да се зарадваме, ние "мразем"... А основните доводи срещу една поезия е, че била "за ожалване", защото е "неримувана" и "глупава"!?:) Горкият Тумас Транстрьомер - един неримуван нобелист.:)
цитирай
55. ckarlet - В стихотворенията влагаш душа и те ...
15.10.2011 19:28
В стихотворенията влагаш душа и те винаги докосват!
Поздрави!
цитирай
56. malchaniaotnadejda7 - ckarlet - В стихотворенията влагаш душа и те ...
15.10.2011 19:39
ckarlet написа:
В стихотворенията влагаш душа и те винаги докосват!
Поздрави!

Здравей, Ckarlet! Твоята есен стопля... Благодаря, че поспря при мен. Поздрави и светли радостни дни!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3268124
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566