не мога да се задълбоча :( Като че ли разбирам все пак. Може и да е измамно усещане :D

:) Може и да е. При положение, че пускам линк към... the Doors ––– > :) ,a звучи онова горе - :))) --------- > Джони Кеш? - останалото е... мълчание! Е, нека те поздравя с песента, която исках да пусна - THE DOORS - People are strange -
http://www.youtube.com/watch?v=QZN4qLSwS5U&feature=related

Знам я :) Обратен поздрав с Morphine - You speak my language :)

Благодаря ти! Странно... Някой мести небесните фигури... И може би иска да ми каже - по-добре ли е да си жива или е по-добре да говориш за поезия? Имаше един фантастичен разказ от Рей Бредбъри - винаги забравям заглавието му и колкото и пъти да го подреждам през годините, той изчезва... :) Както и да е. Поздрави и хубава вечер, Кириле!

ps Песента ми хареса, хубава е... Благодаря!:)

Знам, че си естеството на..:)
Всичко е хубаво - само една приятна мелодия и добър приятел!
Лека вечер!:)))

Здравей, Мими! Нее, не съм, поезията е естеството на нещата... Аз съм от други естества.:) Но понякога разменяме по някоя дума с нея. Като стари приятели. От добрите стари времена.:) Прегръдка!

Ти твориш , мила ... прекрасни стихове , а това няма как да не приемем --
е поезия ... Хубава е песента - при мен си прозвуча THE DOORS .
Поздрави и прегръдки от мен !

Здравей, Таничка! Понякога се съмнявам във всичко. Тогава остава поезията. Единственото небе със седем ангела, което ме закриля.:) Няма поети, няма ли приятели, с които да споделят стих или песен. Сега ще потърся едни думи на Виктор Пасков, които ми написа на ръка, като се запознахме... В момента, в който ми подаде тези думи, станахме приятели. Мисля, че беше нещо важно. Като твоите думи... Днес е хаотичен ден. Сега ще погледна. Благодаря ти!

За първи път го записвам - от пожълтялото листче... Първата ни среща с Виктор беше през 1981 г. Но се сприятелихме, когато го видях за втори път и ми написа това - през 1989 г. Да видим, какво е и защо твоите думи ме върнаха към тази среща и споделеното от Виктор Пасков. Ще четем заедно.

"Изкуството е самотна дейност. Само по себе си то представлява един идеал: горчив идеал, защото в крайна сметка е непостижим. Никой, дори и най-великият гений на човечеството не е постигнал абсолюта. Така те, идеалите, които поставяме пред себе си - честност, доброта, милосърдие, толерантност и т.н. са компоненти на този непостижим абсолют. Колкото повече притежава един творец, толкова по-висше ще бъде неговото изкуство, но от само себе си се разбира, че никой не може да се стреми да постигне всички идеали наведнъж. Хората на изкуството често са опъки, "обратни" хора. Ако някой, примерно, е безпределно честен, то ще му липсва толерантност, да кажем. И оттук - той е несъвършен. Страхувам се от тази тъй ангажираща дума "идеал". Бих я заменил със "стремеж". Моят стремеж е да съм последователен и в моите несъвършенства - човек трябва да има силата да ги види ясно и да свикне да живее (и твори) с тях, дори когато те водят до конфронтация с отделни личности или с цяло едно общество. Както казах - изкуството е самотна дейност."
Виктор Пасков, (1988 г., София, писателското кафене на "Ангел Кънчев"5 - едно незавършено интервю...).

над града към телевизионната кула :) На края на града един дядо беше извел една огромна немска овчарка на разходка. Кучето дойде с нас да се разхождаме :) Сприятелихме се :) Такъв кеф :)))))

:) Радвам се, това е прекрасно, наистина. :) Да споделиш вечерта със скъп приятел, а и немската овчарка като една принцеса на верността ви е съпътствала.:) Няма по-хубаво и по-ценно от приятелството. Хубава вечер на теб!:)

Надежда :)
You speak my language :)

Радвам се.:) Лека нощ и светли сънища и на теб!:)

Прав е Виктор Пасков- изкуството наистина е самотно занимание - насаме със вселената, която е във всеки от нас и все пак субективна!
За да бъде над - суетно изкуството според мен трябва да е толерантно - към човешките\собствените\ недостатъци...!
Макар, че като се замисля Кречеталото дали мечтае да стане - Флейта?!

Здравей, Ябълчице! Да, Пасков е прав. Затова успя да напише "Балада за Георг Хеник". Само тази книга да бе написал, стига за един живот. Светла му памет! Когато му казах: "Твърде хубаво е за интервю. Ще го запазя за себе си." - се усмихна. Очаквах да се обиди, а той само се усмихна и каза: "Твое е. Прави с него, каквото поискаш." И ето, споделям го с вас... От Вики научих, че веднъж написани, думите не ти принадлежат.
Колкото до Кречеталото, не мисля, че мечтае да стане флейта. То и така си е ценно...:) Разсмя ме ти с тази дума - "кречетало"... Но ми припомни стих на чешкия поет Владимир Холан. По памет:

"Има случаи, когато
искаме всичко да изкажем,
тогава и станата се отказва
от сърцето ни."

Изкуството трябва да е искрено и ясно. Тогава ще е близко до естеството. И ще носи поезия...

Да много ме привличат като скулптора от дърво , съчетана с човешки гений...! :|
А звукът им е като кукуригане на петел - предизвестява утрото!

:) Бих искала да те поздравя с такава песен... Сигурно ще я намеря. Там трябва да бъде и твоята арфа, и звукът от свирене с гребен и хармоника... Кречеталото е особен инструмент... Като тъпана или тимпаните... Хубаво е сравнението ти със скулптора от дърво.:) Припомни ми "Горящия жираф" на Дали.

Който може да надникне отвъд границите сигурно е щастлив.

Здравей, Митко! Сигурно е щастлив... Припомни ми "Постскриптум" от Николай Кънчев:

"На края на града,
където свършват къщите,
е манастирът.

На края на света,
където свършват думите,
е Словото."

Поезията със сигурност е отказ от нещо. Тя е по-близко до черноризеца, отколкото до поета. С други думи, с думите на Николай от стихотворението му "Лайкучката не хапе, а ухае", (понеже с теб си говорихме за красотата на олеандъра...), "На всеки някъде е хвърлен пъпа му, моят още продължава полета си". Ще публикувам тук разговора с него. Става дума за тези неща... Поздрави!

Най-добре е да си жива и да говориш за поезия!!!
По-лаконично не бих могла да се изразя.
:)))

за споделеното ...Размисли ме , развълнува и върна назад във времето .
Благодаря ти много ,мила приятелко . Позволих си да повторя отново
написаното на малкото жълто листче ...
..."Изкуството е самотна дейност. Само по себе си то представлява един идеал: горчив идеал, защото в крайна сметка е непостижим. Никой, дори и най-великият гений на човечеството не е постигнал абсолюта. Така те, идеалите, които поставяме пред себе си - честност, доброта, милосърдие, толерантност и т.н. са компоненти на този непостижим абсолют. Колкото повече притежава един творец, толкова по-висше ще бъде неговото изкуство, но от само себе си се разбира, че никой не може да се стреми да постигне всички идеали наведнъж. Хората на изкуството често са опъки, "обратни" хора. Ако някой, примерно, е безпределно честен, то ще му липсва толерантност, да кажем. И оттук - той е несъвършен. Страхувам се от тази тъй ангажираща дума "идеал". Бих я заменил със "стремеж". Моят стремеж е да съм последователен и в моите несъвършенства - човек трябва да има силата да ги види ясно и да свикне да живее (и твори) с тях, дори когато те водят до конфронтация с отделни личности или с цяло едно общество. Както казах - изкуството е самотна дейност."...
Прегръдки !

Ще го чета и препрочитам, с всичките сетива да го почувствам, с всяка мозъчна клетка, с цялото си сърце и душа да го приема. Защото всичко това у мен желае тази истина, а тя е преди всички останали...

Здравей, Еленче! Така е най-добре. Дано, дай Боже! Добро на всички добри хора, та и на нас. Хубава съботна вечер!:)

Аз ти благодаря, Таничка! Ако не беше ти, нямаше да се сетя. Не бих потърсила думите му на онова листче - току изскача пред очите ми през годините, като подреждам скромния ми архив. И все се каня да "ги спася" - думите на Александър Геров, на Николай Кънчев и... листчето от Виктор Пасков.:) Ти заговори за смисъла... от думите. Така и не видях стария бюфет, който Вики искаше да ми покаже. Беше при майка му - онзи странен бюфет от "Балада за Георг Хеник", който баща му, музикантът, бе направил със собствените си ръце. Помня, един Никулден - бяхме на гости у Цветан Марангозов - Виктор, Христо Калчев, Бисер Киров, Георги Трифонов... и още много приятели... Тогава той ми каза нещо много важно --->

Нещо, което помня до днес. Попита ме, защо се държа така? Защо съм спряла да публикувам? Защо само "шепа хора, които правят тази литература, знаят написаното от мен, това, което правя?" Отговорих му, че не виждам смисъл, че възможностите ми са добри, може би, но не много добри или блестящи, та казаното от мен да е така ценно. И наистина мислих така. Той се възмути, беше толкова искрено учуден, че ми заяви: "Ти не можеш да живееш така. Няма да издържиш дълго. Ти нямаш право да мълчиш!" Казах му, "каквото с мен, това и без мен. Не съм Шекспир или Данте." Той се потресе. "Нима се сравняваш с Данте!?... Всички трябва да спрем да пишем тогава. Не само да публикуваме! Трябва да си забраним да мислим..." До края на живота си ме уважаваше, не, обичахме се, макар да не се виждахме често през годините. Никога не го видях пиян, арогантен, скандален, (какъвто го описваха и приживе и след смъртта му в разни вестници) или неразбиращ. За мен, Вики си остана автор на "Балада за Георг Хеник, приятел, с когото можеш да помълчиш, или който без всякакъв повод, по никое време се обажда от Германия или от Париж - "Как си?" - ей така, само за да се чуем, сякаш допреди 5 минути сме били заедно. Ето, вече го послушах и отново споделям написаното. Но трябваше да минат 20 години от разговора ни...:) Благодаря ти, че ми припомни! Не случайно ти си човек, който цял живот отглежда книги. А това е много повече, от любимо растение или домашно любимче...:) Хубава вечер, Таничка! Прегръщам те!

Здравей, Стефане! Не знам, дали това въобще е стихотворение, но казаното в него е вярно. Иска ми се, да бъде... Да има живот. Този път наистина бих искала. А дали е така, трябва да мине време. Времето на нашето измерение, което е единица мяра за истина. Знам ли... Благодаря ти, сърдечни поздрави на Или!:)

Поезия е! При това такава, каквато ме изпълни не само с надежда.
Поздрави от нас:)

Благодаря ти! Това означава много за мен. Благодаря, че ви има... Сърдечни поздрави и от мен!:)

където..... някога!? Хубави сънища, Наденце!

Здравей, Майче! Какво щях да правя без теб, без вас, приятелите ми, към които отправям тези редове. Неосъзнато изпаднах в състояние на вричане, може би, на заклинание. За пръв път си позволих да наруша нещо, което винаги спазвам. Да пиша поезия за поезията по моя воля. Без да чакам да "дойде" при мен, да "ме извика". "Призовах" я аз. Затова се осмелих да оставя многоточие, знак за безкрайност. Уплаших се да го "затворя" с точка. Съмнявах се, че написаното е поезия, а е обърнато към нея. Защото е "на-писано", а не "записано". Според мен, всичко "на-писано", не е поезия. Поне не е толкова спонтанно, колкото би трябвало да бъде. Но, както каза в разговора ми с него създателят на Нов български университет, професор Богданов: "Нашият свят, а може би и светът изобщо са устроени асиметрично." Непременно ще публикувам този разговор и тук. Прегръщам те! Лека вечер и ефирни сънища и на теб!

:)

:) Благодаря, Ели! Ти винаги носиш с теб нещо различно.:) Като ново стихотворение. Здравей!:)

Но без вас,поетите, които да я доведат до нас, ние непоетите няма как да я чуем, вкусим и усетим. Затова ви благодаря от все сърце и особено на теб, Надежда.
Обичам да се потапям в твоя свят и да си препрочитам твоите стихове!
Благодаря и за гостоприемството:)))
Хубав, вълшебен ден!

Вълшебен ден и на теб, Марина!:) Аз ти благодаря, че поспря. Прегръдка!