Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
06.11.2011 11:11 - АРХАНГЕЛСКО
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 10187 Коментари: 34 Гласове:
80



АРХАНГЕЛСКО

Преди колко време
се изтъркули
голямото слънце
и се сля с луната?
Тогава бях твоя жена
в трон от злато.
Сега съм сама -
Защо не ме взе,
когато напусна земята?
Чужди са всички мъже
след теб и стоя
в трон от злато.
Съвършено сама -
Това ли е любовта?
Една усмивка,
подпряна
на самотата.

6. 11. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=iYBWrDZj7KI






Тагове:   архангел,


Гласувай:
80



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jabalka - Привет!
06.11.2011 11:44
Да трудно е, даже невъзможно е да се обича така

- "...Чужди са всички мъже
след теб и стоя
в трон от злато."

... след като си била там на - "трон от злато"
цитирай
2. virtu - Прегръдка ,
06.11.2011 12:13
Наде !
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - jabalka - Привет!
06.11.2011 12:14
jabalka написа:
Да трудно е, даже невъзможно е да се обича така

- "...Чужди са всички мъже
след теб и стоя
в трон от злато."

... след като си била там на - "трон от злато"

Любовта понякога е клеймо на непожизненост. Понякога светла титла. Поздрави, Ябълчице!

цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - virtu - Прегръдка ,
06.11.2011 12:29
virtu написа:
Наде !

Здравей, Virtu! Всичко най-хубаво от сърце! Прегръщам те.
цитирай
5. ivankalilova - ТЪЖЕН, НО ПРЕКРАСЕН СТИХ!
06.11.2011 13:58
Наденце......, въпреки че плаках...много ....
Този стих...истински , искрен.....много ме докосна!
Любовта...истинската..трудно се живее без нея ....
Сърдечни поздрави и прегръдки !
цитирай
6. stela50 - Трудно ми е да напиша нещо , Надя ...
06.11.2011 14:19
Тихо , нежно ,почти ангелско - в същото време
усещане за карма и обреченост ,непримиримост и съмнение ...
...Това ли е любовта?
Една усмивка,
подпряна
на самотата...
Силно и ... много твое .
Прегръдки !
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - ivankalilova - ТЪЖЕН, НО ПРЕКРАСЕН СТИХ!
06.11.2011 15:19
ivankalilova написа:
Наденце......, въпреки че плаках...много ....
Този стих...истински , искрен.....много ме докосна!
Любовта...истинската..трудно се живее без нея ....
Сърдечни поздрави и прегръдки !

Здравей, мила Ваня, благодаря сърдечно! Поезията е любов. Но, когато любовта те избере, няма по-висша сила от нея. Чест е да си неин избранник. Тя е повече от религия, от сан, от име и призвание. "Аз съм любов. И затова дойдох..." - казах някога в стих, когато не съзнавах, какво изричам. Сега знам. Бъди щастлива! Прегръщам те.
цитирай
8. dushka - Разбирам те, мила Надежда!
06.11.2011 15:20
Прегръдки от две момичета!
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - stela50 - Трудно ми е да напиша нещо , Надя ..
06.11.2011 15:23
stela50 написа:

Тихо , нежно ,почти ангелско - в същото време
усещане за карма и обреченост ,непримиримост и съмнение ...
...Това ли е любовта?
Една усмивка,
подпряна
на самотата...
Силно и ... много твое .
Прегръдки !

Здравей, Таничка! Да, донякъде и непримиримост. Благодаря ти за това. Това е думата. Тя, любовта, която движи световете е животворящ източник на зримо и незримо. Тя ни продължава. Тя е онази, която се сражава "на границата с невъзможното". Тогава, когато надеждата умре. Вдъхновен ден, Таничка!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - dushka - Разбирам те, мила Надежда!
06.11.2011 15:32
dushka написа:
Прегръдки от две момичета!

Благодаря от сърце, Душке. Светъл и радостен ден на слънчевите две момичета!:)
цитирай
11. sevdabg - Много силен стих Наденце !!!
06.11.2011 16:14
Но и.. много тъга ...
Прегръщам те мила ...

цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - Много силен стих Наденце !!!
06.11.2011 17:32
sevdabg написа:
Но и.. много тъга ...
Прегръщам те мила ...

Да, "другата утрин, в която има любов". В "сезона на легендите и чашите"... Есенно е.:) Любимо състояние, любимо време. Непреходно като легенда за любов. Здравей, Севде! Радостно да ти е. Радвам се, че си тук. Прегръдка!


цитирай
13. elinora - Наде,
06.11.2011 18:44
и това е Любовта...
Но всъщност ти не търсиш отговори, нали? :)
цитирай
14. monaliza121 - Когато си скачал над летвата, тр...
06.11.2011 19:17
Когато си скачал над летвата, трудно, дори невъзможно е да минаваш под нея.
Но това е ужасно прозаично на божествения поетичен фон от стихотворението ти.
Тронът е твой, Наде!:))
Съдбата - също!
цитирай
15. tili - И това е любовта!
06.11.2011 20:11
Незаменима и необяснима.
Прегръдка!!!
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - elinora - Наде,
06.11.2011 21:01
elinora написа:
и това е Любовта...
Но всъщност ти не търсиш отговори, нали? :)

:) Не, не търся. Научих отговора. Понякога един отговор отнема време.
Здравей, Ели!
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - monaliza121 - Когато си скачал над летвата, тр...
06.11.2011 22:17
monaliza121 написа:
Когато си скачал над летвата, трудно, дори невъзможно е да минаваш под нея.
Но това е ужасно прозаично на божествения поетичен фон от стихотворението ти.
Тронът е твой, Наде!:))
Съдбата - също!

Само изборът е мой. Останалото не ми принадлежи. "Останалото е... мълчание." Записките му, разхвърляни по пътя. А тронът е от нейната династия. Поздрави, Тинче!
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - tili - И това е любовта!
06.11.2011 22:19
tili написа:
Незаменима и необяснима.
Прегръдка!!!

Да, скъпа Тили. Това е. Прегръщам те!
цитирай
19. ckarlet - О, колко трогателно стихотворение ...
07.11.2011 07:33
О, колко трогателно стихотворение си посветила, Мalchaniaotnadejda7!
Светла да е паметта на всички любими хора, които не са между нас!
цитирай
20. martosblack - поклон...Надя,
07.11.2011 09:24
много ме впечатли,дори ме разплака...поздрави!
цитирай
21. mitkaloto - Поздрави от мен.......
07.11.2011 09:35
Поздрави от мен.......
цитирай
22. malchaniaotnadejda7 - ckarlet - О, колко трогателно стихотворение ...
07.11.2011 10:10
ckarlet написа:
О, колко трогателно стихотворение си посветила, Мalchaniaotnadejda7!
Светла да е паметта на всички любими хора, които не са между нас!

Благодаря за топлите думи, мила Ckarlet! Светла да е паметта на обичните ни хора, които си отидоха оттук, но останаха с нас!
цитирай
23. malchaniaotnadejda7 - 20. martosblack - поклон...Надя,
07.11.2011 10:11
martosblack написа:
много ме впечатли,дори ме разплака...поздрави!

Здравей и ти благодаря сърдечно. Бог да прости и вечна памет!
цитирай
24. malchaniaotnadejda7 - 21. mitkaloto - Поздрави от мен.......
07.11.2011 10:31
mitkaloto написа:
Поздрави от мен.......

Да си жив и здрав, Митко! С благодарност за букета от есен, който ни даряваш. Като спомена`, че искаш да затвориш блога си, дойде ми наум казаното, не помня от кого, че единственото сигурно нещо е постоянната промяна. Не знам мисъл на Айнщайн ли бе това, нито, дали засягаше света, който обитаваме. Каквото и да напускаме, колко хубаво би било да останем завинаги свободни. Поздрави!
цитирай
25. erato7 - Вярност в Любовта докрай! Пре...
07.11.2011 10:55
Вярност в Любовта докрай!
Прекрасна си, Надюшка!
цитирай
26. malchaniaotnadejda7 - Вярност в Любовта докрай!Пре...
07.11.2011 11:07
erato7 написа:
Вярност в Любовта докрай!
Прекрасна си, Надюшка!

Благодаря ти, мила Пепи, радвам се, че си тук! Любовта е върховенство на свободата, безсмъртен сан. А верността е вечност. Всъщност, това е нещо, което никой не може да ни отнеме, но което отнема понякога повече от живот. Любовта е константата на световете. Прегръдки!
цитирай
27. makont - Ох, аз просто не знам какво да кажа,
07.11.2011 11:18
само ако знаеш как те разбирам. Винаги пречупвам всичко през собствените си усещания и опит, до момента изживявам времето на "златния трон", но адски ме е страх да не го загубя, а при теб вече се е случило, аз съпреживявам с теб, чрез моя страх от загубата, защото знам, че без него и аз ще умра, или ще живея като птица с прерязани криле. Така се моля аз да съм първата, но никой не знае как е драснато. Наденце, ти си по-силната, щом Бог е отредил да преживееш загубата. Но ти си съвършенството на този свят, "една усмивка, подпряна на самотата". Тази любов, която оцелява, дори и след сливането на слънцето и луната. "Прибирам те", Наденце, с много обич!
цитирай
28. malchaniaotnadejda7 - 27. makont - Ох, аз просто не знам какво да кажа,
07.11.2011 11:34
makont написа:
само ако знаеш как те разбирам. Винаги пречупвам всичко през собствените си усещания и опит, до момента изживявам времето на "златния трон", но адски ме е страх да не го загубя, а при теб вече се е случило, аз съпреживявам с теб, чрез моя страх от загубата, защото знам, че без него и аз ще умра, или ще живея като птица с прерязани криле. Така се моля аз да съм първата, но никой не знае как е драснато. Наденце, ти си по-силната, щом Бог е отредил да преживееш загубата. Но ти си съвършенството на този свят, "една усмивка, подпряна на самотата". Тази любов, която оцелява, дори и след сливането на слънцето и луната. "Прибирам те", Наденце, с много обич!

Здравей, Майче! Благодаря ти. Случи се твърде рано, за да разбера, какво се е случило. Ако не беше поезията, нямах да имам почва под краката си, нито небе, в което да полетя. Случи се, когато се учех да летя. Понякога, уроците на съдбата са самата съдба. Е, силни думи, но за първи път правя това признание за себе си, в себе си. Ден, след Архангелова Задушница. Ние сме смъртни същества, но същността ни, същината, е безсмъртна. Чрез нас, безсмъртието прояснява себе си, провижда, виделее. Чрез нашата любов. Затова много трябва да внимаваме, какво правим, какво мислим, кога и как го изричаме. Обитаваме крехки светове. А ти си един от най-слънчевите и нежни хора, които познавам и ще имаш закрила, вярвам в това, както вярвам в теб. Прегръщам те!
цитирай
29. findly - Здравей и от мен!
07.11.2011 14:11
Това стихотворение аз не мога да коментирам,
то се изживява и усеща!
Само искам да кажа, че дълбоко съжалявам за загубата ти!
Поздрави!
цитирай
30. malchaniaotnadejda7 - findly - Здравей и от мен!
07.11.2011 19:30
findly написа:
Това стихотворение аз не мога да коментирам,
то се изживява и усеща!
Само искам да кажа, че дълбоко съжалявам за загубата ти!
Поздрави!

Здравей, Findly! Благодаря ти! И за хубавата песен. Много щастие и радости за теб!
цитирай
31. bven - Мълчание..
07.11.2011 20:55
Каквото и да кажем - само цвете пред трона от злато. За любов, вечност и благодарност. Животът продължава, Наде и нека вечер мечтаем за слънчево утро!:)))
цитирай
32. malchaniaotnadejda7 - 31. bven - Мълчание..
07.11.2011 21:10
bven написа:
Каквото и да кажем - само цвете пред трона от злато. За любов, вечност и благодарност. Животът продължава, Наде и нека вечер мечтаем за слънчево утро!:)))

Мими, ти винаги се появяваш в такъв миг, като добрата фея от стогодишния сън.:) Да, слънцето е земното светило и нека бъде в сърцата ни. Колко хубаво го казаш - "цвете - за любов, вечност и благодарност". Моето цвете е този стих. Останалото е една отдавна живяна обредност на образи и думи. Начин на вървеж... Толкова отдавна, че сякаш не е било с мен. Утрото е цяло чудо! Благодаря ти за това. Да бъде слънчево и твоето утро!:)
цитирай
33. zvezdichka - Много силен стих-изповед Наде!
14.11.2011 14:47
Има моменти, в които сърцето раздиращо задава въпроси, на които няма отговори и в такива моменти остава само вярата, за да го крепи... А тя любовта остава в сърцето...
цитирай
34. malchaniaotnadejda7 - 33. zvezdichka - Много силен стих-изповед Наде!
14.11.2011 20:02
zvezdichka написа:
Има моменти, в които сърцето раздиращо задава въпроси, на които няма отговори и в такива моменти остава само вярата, за да го крепи... А тя любовта остава в сърцето...

Благодаря ти за милите думи, Здездичке! Да, има такива моменти. В тях остава да тупти сърцето ни. Ако ги нямаше тези мигове, нямаше да можем да живеем, да вярваме, да обичаме. Сърдечни поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3268008
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566