В СЪРЦЕТО МИ

Просто трябва
да посрещнеш
самотата си -
казаха ми времената.

От кръга на езерото
спряло
залюляха люлката
на моите животи.

И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся.

Езерото спряло -
като циферблат
в сърцето ми
на малка Буда.

И събудило от сън
внезапно -
слънчови вълни
да вика.

14. 01. 2012.

"Просто трябва да посрещнеш самотата си"....а това е толкова трудно...

Невъзможно е. Благодаря, че ме разбра, Sparotok. Радостен ден на теб!

"И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся."
Без коментар...

Здравей, мила Душке! Щом е "без коментар", нека ти подаря едно стихотворение "без заглавие", което записах веднага след първото снощи.

* * *

Нямам обяснение,
но не мога
да направя нищо.
Затова отново
срещу теб оставам,
да избегна
себе си -
себе си
да превъзмогна
в слънчевия сплит
на болката
отляво.

14. 01. 2012.

Сега забелязвам, че съм сбъркала датирането на първото. Благодаря ти. И двете ги написах на тъмно, в два през нощта, като се събудих от нещо. Повтарях насън думи, които се губеха и се усмихвах като дете, защото знам от опит, че на сутринта, няма да помня нищо. И така ги записах на тъмно, че едвам ги разчетох днес. Сега ще поправя годината. Вече май сме 2012. Времето наистина не се променя.:) Прегръщам те и хубава вечер от мен!

http://www.youtube.com/watch?v=oDA0GCURXyc

"Сърцето ми"-само то не се щади.Само то работи без почивка. И в радост и болка то отмерва като часовник так,так от началото до края ...так,так.

Добър вечер, Митко. Да, един ден може би всеки от нас ще чуе легендата на сърцето си и ще я обезсмърти с дума или дело. Сърдечни поздрави!

И на тъмно , думите намират мястото си
в дълбок стих и силно послание ...
Обяснение няма ... Подарявам ти обич ...
Прегръщам те , Надя !

Благодаря ти, Таничка. Знам ли! На 50 години човек би трябвало да има някои от отговорите, ако не обясненията им. Човек - да, поетът, един Господ знае! Прегръщам те и ти благодаря за докосването до ефира от изисканост и финес на великата Нина Ричи. Светла вечер!

Буда е равновесие...
Баланс на Природа, Духовност, Мисъл.
Пожелавам ти да го намериш!
Б.

да стоплят сърцето на слънчевия заек, който очевидно е много, много тъжен и се търси ли търси, но не търси себе си, отдавна се е намерил, по-скоро иска да се отърси отнещо, болезнено и тъжно, нещо, от което няма спасение, но може да бъде път към някакво вътрешно помирение. Усмивки Наденце, че ми разкъса сърцето.

Здравей, Борисе! Никога не съм се интересувала от будизъм. Може и да се докосна един ден до поезията и хармонията и на този светоусет. Християнският, с всичките му нелепости и дълбоки противоречия винаги ми е бил и ще остане рожден. Като стар дълг. Това стихотворение преживях насън. Не знам откъде се взе това усещане за една слънчева, тиха и равна усмивка, която имаше всичко и нищо. Изгря в нощта внезапно.:) И някак вътре в мен. Беше прекрасно и се радвам, че този път го записах. Благодаря ти за пожеланието. И на теб от сърце желая тихи и светли сбъдвания, които да ти дарят радост! Благодаря, че ми гостува.

Заекът е глезен заек, който има разкошни приятелки, които не е сънувал през всичките си животи, докато е пробягвал по водното огледало на езерото. Окото на Та Хан Ра е това езеро. Не знаех, че може да топли и да изгрява във всеки от нас. Да провижда чрез нас. Майче, тепърва започвам да уча. Светъл и радостен ден с много усмивки! Прегръщам те!

Случвало ми се е да заставам край езеро и след време преставам да го виждам и се виждам от езерото.

Докато те четох си спомних усещането.

"Просто трябва
да посрещнеш
самотата си -
казаха ми времената"
Много мъдро- сами сме и сме всичко наоколо , което сме допуснали да бъдем!

Здравей, Стефане! Благодаря ти за споделеното. Събудих се над езерото. И отворих очи.:) То си стоеше неподвижно в мен. Провиждаше. Нещо като "само или все наблюдение", но едновременно и навсякъде, без граници. Липсата на бряг, дори кръгъл. На граници. Да, близко е. Сърдечни поздрави на Бобо и на Неслънчице!
Сега си спомних нещо много старо, което започваше така:

Лицето ми е дъното на езеро -
най-есенното езеро в света,
а сводът е дълбок и тъмен
като часовник пясъчен...

Ти ме подсети за това някогашно преживяване. Откакто се помня, думата "езеро" не е присъствала, освен в това старо стихотворение. Но не е "циферблат", а "часовник пясъчен". И на мястото на свода е езерото. Хубав неделен следобед на вас и поздрави на Плевен!:)

Здравей, Ябълчице! Благодаря ти. Не знам, дали е мъдро, но беше хубаво като усещане. Нищо не липсваше. Беше пълно. Радвам се, че поспря. Светла вечер!

Здравей, Надежда. Доближаването до Буда е просветление, а да чувстваш Буда според мен си е вече осъзнаване на своята божественост. Във всички случаи, животът се живее Тук и Сега! Поздрави за философската нагласа и хубава вечер!
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BuddhaTwang.jpg

Здравей, Bven!:) Благодаря ти за това прекрасно изображение. Ако трябва да бъда откровена, по едни или други причини исках да погледна някои стари снимки на Бостън. А ти ме изненада с това. Истински подарък! Наистина грее. Приказна вечер и на теб и хубава седмица!

Щом можеш да пишеш насън, Надя...
и тази болка те държи полу-будна, внушава ти, че е единствена, тази болка вае стиховете ти...тя е копнежът на тъгата, който пре-съ-творява...и лекува!

Надя, като прочетох стихотворението ти се сетих за една тематична детска изложба на рисунки " Моето детство". Едно дете беше нарисувало езеро с риби, закачено с въжета /предполагам/ за един облак от който валеше дъжд в езерото. До облака имаше слънце с лъчи като стрели. Дълго гледах рисунката и се мъчих да си представя какво се е въртяло в детската главица, защото в моята се завъртяха много философски мисли.:))).
Поздравявам те и нямам представа от мислите в твоята глава.:))

Здравей, Лили! Много ме зарадва днес, но излизах, извини ме, че чак сега ти отговарям. Ти винаги знаеш истината. Не исках да ти посвещавам нещо тъжно, но следващото стихотворение е за теб - то е и смешно, и тъжно. Кръстих го "Наивница" и го написах тази сутрин, когато ме събуди болка от нещо. Нищо не ме болеше, разбира се, но го написах и на последния и предпоследния куплет някаква всемирна тъга така ме отнесе, че зароних тихо едни огромни сълзи, чак се засрамих. Да не говорим, че го адресирах и към себе си. В бъдеще, ще ти посветя друго и ще се казва "Копнежът на тъгата".:) А за писането насън рядко, но се е случвало. Да, лекува. Никога не съм се замисляла затова, че поезията е целебна, но знам, че е животоспасяваща. Благодаря ти, мила Лили. Прегръщам те и поздрави на Испания! Благодаря ти за прекрасните преводи и до скоро! Ето го:)

НАИВНИЦА

на Лили Ресенска

Светът
не са фъстъците,
които в шепата
държиш, човеко!

Повярвай ми,
аз няма да те лъжа,
защото нямам
повече фъстъци;

Които да пека
и да подреждам -
не ми останаха
за посев даже.

Така че,
глупаво е
да се правим
на по-наивни
от звездите.

16. 01. 2012.

Здравей, Тинче! Много се радвам, че ми гостуваш и за това, което споделяш. Толкова е хубаво, че за първи път съжалявам за отминалото време, съжалявам, че не съм дете.:) Знам ли, какво съм искала да кажа. Усмихнах се насън. Това беше. Благодаря ти, че поспря при мен. Радостна и вдъхновена седмица и сърдечни поздрави на теб и на морето, което толкова обичам!:)

И под привидния покой на повърхността - тъга, тихо трептене по слънчеви лъчи ...
Поздравления, Наде! Много ми хареса!
Светла седмица! :))

Здравей, Megg!:) Зарадва ме. Ценя това, което казваш и е хубаво, че нещичко ти е харесало. Всъщност, чувствах покой. Но и слънчев, и воден, т.е. малко минорен, същевременно. Много трудно е, защото аз не знам толкова много думи.:) Прегръщам те и радостна и огряна от усмивки седмица!

И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся.

Здравей, Огнена71! Благодаря ти сърдечно! Хубави събота и неделя и бъди!