ПТИЦЕГАДАНИЯ

Усещам съдбата
като загубена книга -
разперена небесно,
като отвес на времето,
по който се спускам -
Аз нямам време,
но имам безвремие -
ще ме приемеш ли?

22. 01. 2012.

Чудесно е усещането за безвремие!...

Благодаря ти, Марине. Аз нямам време.:) Хубава вечер на теб!

Но щом става дума за книга - и погледът ,
и мислите ми вече са там ... Уникално !
...Усещам съдбата
като загубена книга -
разперена небесно ... Прекрасно ...
Благодаря за този стих , Надя !

Живота ни е една книга.Ние я пишем а съдбата ще я затвори.Поздрави!

Здравей, Таничка. Аз ти благодаря. Мисля, че само и единствено в безвремието има време. Безвремието е рожденното време на съдбата. А за всеки един от нас тя е толкова различна. Има едно сега, което никога не е било, (а цялата ни същност е в него!) и едно друго "сега", което вече Е, - дори не днес или утре, не оттатък, а отвъд настоящото. Прехвърлило е (и прехвърля всеки миг, непрекъснато, непрестанно) и нашето бъдеще, и всички окови на "тук и сегашното", защото е доближило същността ни. Най-близко е до нея. Истинската. "Усетим" ли себе си, ние ставаме "време". Овладяваме петизмерно съдбата. Защото "времето" не съществува реално. Но това е извън тригълния камък на време-пространството, където така уютно сме приседнали. Желая ти светла и радостна седмица, Таничка!

Безвремието разтваря всички редове, в единствения смисъл, който с думите обикновено разпъваме.

Здравей, Митко! Благодаря ти за удоволствието, за радостта от прекрасните снимки, които сподели с нас!:)
Да, животът е може би живата книга на съдбата. Вярвам, че ние я пишем. Но има една пресечна точка, един сплит на светлината, където "реките хаотични ще изтичат към дисковидността на спомена". Казах това почти дете, чак сега го разбирам.:) Раждането на съдбата е безначално и безкрайно, но има една "роза на ветровете", която в миг улавя светлината на съдбата ни, концентрира я като зеница и там са всички времена. Цялата провидност. Там, трябва да скочим. В този въртоп. И ще изплуваме в себе си. Защото "животът е по-безкраен от смъртта", както казва Маркес. Вярвам в безкрайността на живота, така, както вярвам, че ние олицетворяваме съдбата. Изборът ни принадлежи. Ние сме изборът. Успешна седмица, Митко!

Успешна седмица и от мен!

Благодаря ти, Стефане. Да, така е. То ги "разтваря в единствен смисъл", докато не дойде онази дума с точното трептене и честота, която като мастилено петно поглъща и концентрира всичко, за да излъчи смисъл, светлина, лъч от път, знам ли. Но едно знам със сигурност. Когато дойдох тук при вас, нарекох себе си "ловец на време".:) Не лоша метафора, но докато гоних времето, узнах, че, за да го уловиш, защото то е безплътно, трябва да спазваш правилата му, да поемеш по неведомите му пътеки.:) Да опитоми времето в сърцето си, като домашно любимче или да го посади като любимо цвете, може не "човекът-ловец", нито "човекът-орач", нито "човекът-воин".:) Когато напуснем тези "модели", които ни изглеждат непоклатими и единствени, ще разберем себе си. Ще се "запознаем" с това, което сме. Всъщност. Айнщайн бе казал, че "отвъд времето и пространството започва действителността". С тези "доспехи" не можем да припарим там. Човечеството трябва час по-скоро да го разбере. В "действителността" може да бъдем себе си и себеизмерни по един единствен начин. Като творци. Човекът-творец. Това е истината. Или, както ние обичаме да казваме, "там е бъдещето". Данте ли бе казал, (цитирам по памет), че - "Величавият огън следва малката искра.“

Моето раз-мисляне май е нагледен пример за "разпъване на смисъл". Поздрави на Или и вдъхновена седмица!:)

Безвремието...любимо занимание за мен!
Лек и светъл ден!

Здравей, Христо! Успешна седмица и на теб! Май сме в новолунието на Водолея!:) Радостни дни!

Здравей, Ябълчице!:) Радвам се. Значи, "ний две сме". Щастливо новолуние!:)

Може би съдбата е вратата, през която минаваме, а времето ни разкрива истината. Размисли ме… Поздрави!:)

:) Здравей, мила Душке! Да, "съдбата" е портал. Времето не съществува. То ни е необходимо, за да стигнем до себе си тук, в триизмерното. Спомням си един древен стих от Омир: "Отгоре иде тя..." Звучи сякаш го е записал извън време-пространството и гравитацията.:) Радостна седмица!

Малко на брой, а колко много размисли!
Много топлина в зимните дни!

:) Привет и попътен полет към безвремието , Надя !

това ми е състояние...където няма хора няма време, освободен от аза си човек на брега на морето, реещ се с чайките над вълните:)

Здравей, Findly! Благодаря ти от сърце. И на теб дни с много обич, радост и топлина!:)

Привет, скъпи Нео!:) Благодаря ти. Поздрави на Андромеда!:)

Здравей, Доре! Свободата има много имена.:) Едно от тях е морето. Водата е онова състояние на материята, което винаги ме е "събирало", връщало ме е към мен самата. Съзерцавайки водата, водата на морето, съм се прибирала в мен, максимално щастлива и в хармония с всичко останало. Така, че те разбирам. То е същото, като да срещнеш скъп приятел, с когото да помълчиш, защото винаги има, какво да си кажете. Приятелите са като морето. Хубава вечер!:)

отвсякъде сме оградени с някакви величини, време, място, пространство. Нямаме право да се лутаме, да витаем свободно, а душата иска точно това. Приемам те, Наденце, "прибирам те" сърдечно и ти пускам една доза безвремие, една усмивка, за която все още не са измислили параметри.

:) Здравей, Майче! "...и ненадейно иде вечерта". А може да се каже - "и ненадейно пада вечерта", когато дъждът е и мост, по който светлината минава и прекосява световете. Обръща световете.:) Стопли ме, благодаря ти. Днес открих, че не е задължително един дъжд да вещае пролет, за да е безвременен. Спокойно може да е зимен и да вали цял живот, щом побира в копнежа си онзи миг, когато ти се иска времето да спре. В такъв миг, всеки от нас би желал, би избрал, да живее, да бъде. И да бъде точно такъв, какъвто е. Прегръщам те и радостна, топла и нежна вечер!:)

И книгата, която помни; пазителката, прорицателката:
" разперена небесно,
като отвес на времето,
по който се спускам -"
Книга и стих - между усещането за земния миг и безвремието на вечното.
Благодаря за това хубаво стихотворение, мила Наде!
Безвремието - трудно се постига, но пък е така томително! А може би - тъкмо затова ...
Прегръдки и пожелания за светла вечер!

Здравей, скъпа Meg!:) Радвам се, че поспря. Да, томително. Това е думата, благодаря ти. Ние сме сбъднати в кратките мигове, когато сме верни на себе си. Когато можем да бъдем. Тогава сме време. А може би и безвремие. Радостна вечер и ефирни сънища!:)

Хареса ми този образ "отвес на времето, по който се спускам". Да се спуснеш в точния момент и на потребното място е като посвещаване в мисия...:))

Здравей, Тинче! Според нашият съблогер Стефан Симеонов - D3bep, - "осевата линия е египетски стандарт. Там първо се прокарва осевата линия, преди да се строи каквото и да било." Та без да искам, май попадам в този стандарт на времето.:) Отломъци от истина. Благодаря ти, така хубаво го казваш. Да, дано е "мисия". Бих искала да е така. Освен за египетския "отвес", за който научих днес, разбрах, че 25 януари е рождена дата и за Владимир Висоцки, и за Робърт Бърнс. Сърдечни поздрави на любимото зимно море!

Прочетох с огромно удоволствие.....няколко пъти!
Благодаря, мила Надя!
Сърдечни поздрави и пожелания за хубава вечер!:)))

Благодаря ти, мила Ваня! Бях се зачела в едни прекрасни неща... И заслушала.:) Понякога пропускаме най-важното. Сърдечни поздрави и светли сънища! Много радост и до скоро!:)