Постинг
18.02.2012 23:11 -
ОТ СИНЯ СВИЛА
ОТ СИНЯ СВИЛА
Мълчанието
няма имена,
а тихи думи,
меки понятия -
като присъствието
на жена -
потънала
в невидими
обятия.
Като дъждът,
когато не вали,
но цялата земя
покрива,
като росата
в ранните зори,
изплетена
от синя свила.
Мълчанието
винаги боли -
понякога
греховно свети,
като угаснали
звезди
и неродени
никога
поети.
18. 02 2012.
Мълчанието
няма имена,
а тихи думи,
меки понятия -
като присъствието
на жена -
потънала
в невидими
обятия.
Като дъждът,
когато не вали,
но цялата земя
покрива,
като росата
в ранните зори,
изплетена
от синя свила.
Мълчанието
винаги боли -
понякога
греховно свети,
като угаснали
звезди
и неродени
никога
поети.
18. 02 2012.
ONTO THE TIMBALL OF THE STILLNESS, poem,...
Хората край “Фукушима” подобно на прокаж...
Студент откри астероид
Хората край “Фукушима” подобно на прокаж...
Студент откри астероид
Мълчанието може да говори много повече от куп споделени думи! Много хубав и фин стих! Поздрави!:)
цитирайkometapg написа:
Мълчанието може да говори много повече от куп споделени думи! Много хубав и фин стих! Поздрави!:)
Здравей, Светле! И твоето небесно коренче се държи здраво за сърцето.. С цвят на мак! Благодаря ти. Радвам се, че поспря. Снощи го написах в предсън. Беше странна нощ. Денят - също. Мълчанието е за всички, които сме обичали и които ще обичаме. Нежна вечер!
"Мълчанието
винаги боли..."
И се раждат прекрасни стихове...
Като твоите, Надежда!
Възхитена съм от таланта на Словото ти!
Спокойна нощ и вдъхновени сънища ти желая :)
цитирайвинаги боли..."
И се раждат прекрасни стихове...
Като твоите, Надежда!
Възхитена съм от таланта на Словото ти!
Спокойна нощ и вдъхновени сънища ти желая :)
divna8 написа:
"Мълчанието
винаги боли..."
И се раждат прекрасни стихове...
Като твоите, Надежда!
Възхитена съм от таланта на Словото ти!
Спокойна нощ и вдъхновени сънища ти желая :)
винаги боли..."
И се раждат прекрасни стихове...
Като твоите, Надежда!
Възхитена съм от таланта на Словото ти!
Спокойна нощ и вдъхновени сънища ти желая :)
Здравей, Дима! Благодаря ти за милите думи. Нека те поздравя с една песен по стих на мой скъп приятел и много добър български поет, който много ми липсва.
За мълчанието...
http://www.youtube.com/watch?v=JC9BX5uWQhs.
Ефирни сънища и на теб и лека нощ!:)
Мълчанието ми позволява да се чуя… Поздрави!:)
цитирай
6.
mitkaloto -
Прекрасно стихотворение!Позд...
19.02.2012 10:00
19.02.2012 10:00
Прекрасно стихотворение!Поздрави!
цитирай
7.
daan -
добро утро:))
19.02.2012 10:07
19.02.2012 10:07
Мълчанието
няма имена,
а тихи думи,
меки понятия -
като присъствието
на жена -
потънала
в невидими
обятия.
mnogu ubavo si go kazla ova:)
inaj prekrasen den:)
цитирайняма имена,
а тихи думи,
меки понятия -
като присъствието
на жена -
потънала
в невидими
обятия.
mnogu ubavo si go kazla ova:)
inaj prekrasen den:)
Прекрасен стих, мила Надя! Много, много ми хареса!
Остави ме без дъх......
Прегръдки !:)))
цитирайОстави ме без дъх......
Прегръдки !:)))
9.
hristo27 -
" ...Мълчанието няма имена..."
19.02.2012 11:27
19.02.2012 11:27
Това ми харесва!
цитирайdushka написа:
Мълчанието ми позволява да се чуя… Поздрави!:)
Здравей, мила Душке! Мълчанието е като твоите врабчета.:) Припомни ми една от детските ми книги от Емилиян Станев - за Врабчето. После пък живота на Едит Пиаф... И накрая онова "мълчание" - голямото мълчание, за което не един поет възкликва. Но само до името на България.
... Останалото мълчание ...
Твърде много казва мълчанието. Понякога твърде много за да го понесем и го разсичаме на части с ненужни думи.
Аз обичам да се вслушвам в него. Не винаги, но в моментите на емоционалните си, лични върхове.
цитирайАз обичам да се вслушвам в него. Не винаги, но в моментите на емоционалните си, лични върхове.
Като въздишка в съня ... Много хубав стих, мила Наде, отронва се кротко - картина, застинала в мига на мълчанието; онова, което казва всичко.
Поздравления! Светъл да е денят ти! :))
цитирайПоздравления! Светъл да е денят ти! :))
Ето едно старо мълчание. Прегръщам те - теб и слънчевото момиченце!
Участ
Небето бяла риза свлече.
Сърцето му се сви зад хълма кърваво,
избликна миг студена вечност -
годината - осемдесет и първа...
И колко века на обреченост
с копита рият паметта ми -
О, Дяконе, какво небе...
От мрамор сякаш е изсечено!
Во имя свет, на колене -
и прегрешила, и незвана,
зова ви, родни ветрове;
За да остана...
Във мрака босоног,
безумен и прокажен вятър стене -
Пет века тъмно като в рог,
а малка е една вселена...
На клада Вярата,
глави на кол набити,
пръст окървавена,
но има ли слънца обезверени
и обезглавени?
Безвремие. Народ. Безвремие...
И имена!
О, колко имена, Българийо...
невписани в поеми!
1981
цитирайУчаст
Небето бяла риза свлече.
Сърцето му се сви зад хълма кърваво,
избликна миг студена вечност -
годината - осемдесет и първа...
И колко века на обреченост
с копита рият паметта ми -
О, Дяконе, какво небе...
От мрамор сякаш е изсечено!
Во имя свет, на колене -
и прегрешила, и незвана,
зова ви, родни ветрове;
За да остана...
Във мрака босоног,
безумен и прокажен вятър стене -
Пет века тъмно като в рог,
а малка е една вселена...
На клада Вярата,
глави на кол набити,
пръст окървавена,
но има ли слънца обезверени
и обезглавени?
Безвремие. Народ. Безвремие...
И имена!
О, колко имена, Българийо...
невписани в поеми!
1981
mitkaloto написа:
Прекрасно стихотворение!Поздрави!
Здравей, Митко! Благодаря ти. Още по-прекрасна е онази твоя снимка но пътеката в рожденния дом на Левски. Никога няма да я забравя. Пред очите ми е - от твоята снимка! Сякаш чувам стъпките му... Аз ти благодаря. Поздрави!
daan написа:
Мълчанието
няма имена,
а тихи думи,
меки понятия -
като присъствието
на жена -
потънала
в невидими
обятия.
mnogu ubavo si go kazla ova:)
inaj prekrasen den:)
няма имена,
а тихи думи,
меки понятия -
като присъствието
на жена -
потънала
в невидими
обятия.
mnogu ubavo si go kazla ova:)
inaj prekrasen den:)
Здравей, Дан!:) Благодаря ти. Драго ми е, че поспря. И при теб ми е хубаво, когато ти гостувам. Знаеш ли, преди да изникне този образ - в предсън, поговорих с братовчедка ми, която живее в Калифорния. И тя се казва Надежда и ми разказа - ден преди Задушница, как Богородица не е знаела, кой точно е синът й. Цели 50 дни! Чувствала го е, но не е знаела. Майката Божия! Какво остава за нас, простите смъртни...:) Пожелавам ти светъл, радостен ден!
Макар, че според мен мълчанието може просто светло да си свети :) Поздравявам те :)
цитирайhristo27 написа:
Това ми харесва!
Здравей, Христо! Благодаря ти сърдечно, трогвате ме, приятели. Ами, това е една хубава "тема". Ще я продължа, живот и здраве! Истинските неща са безименните, но означаващите всичко. Като буквите. Като светлината. Като Бог... Символите и знаците нямат имена, но обобщават всичко на този свят и не остаряват. Знаят да "мълчат". И да греят в "хаоса от букви тъмен". (мой стар стих, НИ) Хубаво е, че имаме шанса да сме живи и... да учим.:) Хубава неделя и бъди здрав!
ivankalilova написа:
Прекрасен стих, мила Надя! Много, много ми хареса!
Остави ме без дъх......
Прегръдки !:)))
Остави ме без дъх......
Прегръдки !:)))
Здравей, мила Ваня! Каних се да ти пиша и не сварих. Толкова съм ти задължена за вчера. Никога не ми се е случвало, но забравих, че е Задушница. И прочетох вчера при теб. Благодаря ти, Господ да те закриля, да си здрава и много щастлива - ти и всички, които обичаш! Та, благодарение на теб, почетохме паметта на обичните ни хора и този ден. Прегръщам те!
cefulesteven написа:
Твърде много казва мълчанието. Понякога твърде много за да го понесем и го разсичаме на части с ненужни думи.
Аз обичам да се вслушвам в него. Не винаги, но в моментите на емоционалните си, лични върхове.
Аз обичам да се вслушвам в него. Не винаги, но в моментите на емоционалните си, лични върхове.
Здравей, Стефане! Да, а и днес е особен ден. За размисъл ...
Но, хората сме далеч от съвършенството на мълчанието. Само понякога, то каца тихичко и ни прислонява под крилото си. Тогава целият свят притихва и започва да грее с онази своя си светлина... Сърдечни поздрави на Неслънчице и Бобо!:)
megg написа:
Като въздишка в съня ... Много хубав стих, мила Наде, отронва се кротко - картина, застинала в мига на мълчанието; онова, което казва всичко.
Поздравления! Светъл да е денят ти! :))
Поздравления! Светъл да е денят ти! :))
:) Здравей, скъпа Megg! Да, това е "въздишка в съня". Беше мимолетна, всъщност. Но ми заговори за неща, които предстоят да се случат. Странно, "неизбежно", някак.:) Понякога става така. Такива сънища ме навестяват на 10 години. Но това беше "наяве". Прегръщам те и ако оцелея до лятото, непременно ще напиша нещо лятно и морско - за теб!:)
sestra написа:
Макар, че според мен мълчанието може просто светло да си свети :) Поздравявам те :)
Здравей, Станимира!:) Благодаря ти сърдечно! Имаш много хубаво име - чак сега го научих, все си те знаем - Сестра!:) Харесва ми погледа през твоя прозорец. Ще те навестявам по-често. Гледката е синя и провижда.:) Поздрави и до скоро!
И до скоро :)
цитирайВеднага си го взимам , без да чакам разрешение .
Благодаря ти , мила !
цитирайБлагодаря ти , мила !
sestra написа:
И до скоро :)
:) Поздрави и хубава вечер, Сестричке! Успешна седмица утре!
stela50 написа:
Веднага си го взимам , без да чакам разрешение .
Благодаря ти , мила !
Благодаря ти , мила !
Здравей, скъпа Таничка! Стихчето е малко ретро и силно ретроспективно. В мислите и чувствата ми - непроменими - макар 20 години назад.
Така е с времето - "… времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме."
Късно признание е този стих, в закъснял словоред...
Прегръщам те и ти благодаря за почитта към онзи "един син" на България, който все още нашата нация не може да свали от бесилото.
Не може да го стигне!
времето няма значение ...и никога не е късно ...
Това е моето лично мнение . Мълчанието ... понякога казва всичко .
Мълчанието ...като росата в ранните зори,изплетена от синя свила...
Красиво и преливащо в мисли , картини , чувства ...
И във Фейсбук вече си има почитатели ...
Прегръдки !
цитирайТова е моето лично мнение . Мълчанието ... понякога казва всичко .
Мълчанието ...като росата в ранните зори,изплетена от синя свила...
Красиво и преливащо в мисли , картини , чувства ...
И във Фейсбук вече си има почитатели ...
Прегръдки !
27.
malchaniaotnadejda7 -
26. stela50 - За един хубав , силен стих не подхожда " ретро "-
19.02.2012 23:23
19.02.2012 23:23
stela50 написа:
времето няма значение ...и никога не е късно ...
Това е моето лично мнение . Мълчанието ... понякога казва всичко .
Мълчанието ...като росата в ранните зори,изплетена от синя свила...
Красиво и преливащо в мисли , картини , чувства ...
И във Фейсбук вече си има почитатели ...
Прегръдки !
Това е моето лично мнение . Мълчанието ... понякога казва всичко .
Мълчанието ...като росата в ранните зори,изплетена от синя свила...
Красиво и преливащо в мисли , картини , чувства ...
И във Фейсбук вече си има почитатели ...
Прегръдки !
Благодаря ти, Таничка. Много си мила. Ти знаеш, че нямам фейсбук. Но заради твоите приятели, мога да открия.:) Блог.бг за мен засега е палубата, на която плавам в океана на времето. И каквато съм си последователна, май тук ще си остана. Страхотна е!:) Прегръщам те и поздрави на Пловдив и на хората в онази невероятна библиотека, която много обичам. Даже сме имали премиери там.:)
Pozdravi za stiha i muzikata!
цитирайjabalka написа:
Pozdravi za stiha i muzikata!
Здравей, Ябълчице!:) Благодаря ти, че ми гостува. Поздрави и на теб и вдъхновена седмица!
Много нетрадиционно ми прозвуча, но е много красиво!
цитирай4aiotgluhar4e написа:
Много нетрадиционно ми прозвуча, но е много красиво!
:) Наистина ли, Чайче?! Радвам се, че ти харесва. Започнах навремето с рими. От 9 годишна...:) Така учих. Лееха се безспир. И когато се поуспокоих, че нямам проблем с нито една рима на този свят, си позволих да "нагазя" в лудите води на бялата "неровноделност". Когато това "нещо", кацна завчера, в предсън на листа пред очите ми, се посмутих - това пък какво е?:) Но - ето го- има си свой живот. Да римува, каквото си иска. Обещавам ти, следващото, да е още по-не традиционно.:) Прегръдки!
Дъждът,
когато не вали,
но цялата земя
покрива.
Толкова го чакаме - него, силният, истински, ураганен дъжд! - да измие всичко, наслоено с годините в душите и телата ни.
За да изгрее утрото - в свила и злато за нашите деца и за всички нас.
Хубаво и надеждно синьо...
Благодаря !
цитирайкогато не вали,
но цялата земя
покрива.
Толкова го чакаме - него, силният, истински, ураганен дъжд! - да измие всичко, наслоено с годините в душите и телата ни.
За да изгрее утрото - в свила и злато за нашите деца и за всички нас.
Хубаво и надеждно синьо...
Благодаря !
bven написа:
Дъждът,
когато не вали,
но цялата земя
покрива.
Толкова го чакаме - него, силният, истински, ураганен дъжд! - да измие всичко, наслоено с годините в душите и телата ни.
За да изгрее утрото - в свила и злато за нашите деца и за всички нас.
Хубаво и надеждно синьо...
Благодаря !
когато не вали,
но цялата земя
покрива.
Толкова го чакаме - него, силният, истински, ураганен дъжд! - да измие всичко, наслоено с годините в душите и телата ни.
За да изгрее утрото - в свила и злато за нашите деца и за всички нас.
Хубаво и надеждно синьо...
Благодаря !
Здравей, мила Bven!:) Благодаря ти.. Обещавам ти всичко Надеждино да е все по-надеждно оттук нататък. Стига тези вопли до възбог. Ще ти подаря едно ураганно поетично мълчание на дъжда. И пролетно... Толкова обичам бурите.:) Лека и синьозвездна нощ от свила!
Мълчанието е стена...
Не, само завеса, зад която е капелата на чувствата...
цитирайНе, само завеса, зад която е капелата на чувствата...
monaliza121 написа:
Мълчанието е стена...
Не, само завеса, зад която е капелата на чувствата...
Не, само завеса, зад която е капелата на чувствата...
Здравей, Тинче! Да, може би винаги е било. От "синя свила" внезапно се издига в стена до небето. И няма въжени мостове. Нито път към него. Благодаря ти за това.
Прекрасен стих, сякаш отваря врата към душата...
цитирайsparotok написа:
Прекрасен стих, сякаш отваря врата към душата...
Здравей, Sparotok! Благодаря ти. Ценя мнението ти. Трогваш ме. Поздрави!
Привет ,Наде!
Пишеш някак нестандартно/колко ли разбирам от това/,но ми хареса:)
цитирайПишеш някак нестандартно/колко ли разбирам от това/,но ми хареса:)
iliada3 написа:
Привет ,Наде!
Пишеш някак нестандартно/колко ли разбирам от това/,но ми хареса:)
Пишеш някак нестандартно/колко ли разбирам от това/,но ми хареса:)
Здравей, Или! Благодаря ти. Блогът ти само с твои картини е невероятен. Много ме радва.:) Довечера ще си избера една и ще я кача в блогрола.:) И ще чакам следващата ти изложба. Този път, ще дойда непременно.:)
Въздушен и неуловим стих - като докосване от вятъра, любимото ми^^ И ми напомни някак за това: http://www.youtube.com/watch?v=kRDnkG1wDSU
Много обичам да те чета, Наде - не спирай да пишеш! :)*гуш*
цитирайМного обичам да те чета, Наде - не спирай да пишеш! :)*гуш*
silver4eto написа:
Въздушен и неуловим стих - като докосване от вятъра, любимото ми^^ И ми напомни някак за това: http://www.youtube.com/watch?v=kRDnkG1wDSU
Много обичам да те чета, Наде - не спирай да пишеш! :)*гуш*
Много обичам да те чета, Наде - не спирай да пишеш! :)*гуш*
Много ме зарадва, благодаря ти! Прегръщам те с най-светли и добри пожелания за теб от сърце!:)
"Оставам тук -Бъди до мен". За първи път я чувам, истинска изненада! Благодаря ти, хубава вечер и до скоро!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43590
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА