ОТ СРЕЩА

И ето - разменям
по някоя дума,
с които били са
и пак ще пребъдат.

А с онзи, когото
обикнах - бездумие.
Лежи помежду ни -
на времето в ъгъла.

Ще мога ли утре
очите да вдигна -
с ръка на сърцето
да тръгна нататък -

Където съдбата
отново ме чака,
където ще трябва
света да обърна?

10. 03 2012.

Хубаво стихо, със силна поанта!...

Благодаря, Марине! Здравей!

в третата строфа не си сигурна още дали ще вдигнеш очите си,
а в четвъртата вече знаеш, че ще обръщаш света!!! Неща не се връзва.

А това "И ето..." в първия стих доста прилича ва Вапцаровото " И ето аз дишам, работя, живея"

ПП "отсреща" все пак е една дума. наречие.

Здравей, Rustam! Драго ми е, че ми гостуваш. За първи път спираш при мен. Няма нищо по-"странно" от човешкото въображение, от природната измислица. И същевременно, нищо по-просто от това. И в трета, и в четвърта строфа, въпросът е риторичен - реториката на съдбата, която, понякога необяснимо ни връхлита и дори да не искаме, да ни постигне, знаем, че ще бъдем във въртопа й. Вдигнеш ли очи, ти вече срещаш съдбата си. И можеш да я преобърнеш. Това е не по-малко странно от "гора зашуми, вятър повее". Първо, казват, усещал се вятърът. Нищо подобно! Аз съм балканджийка и знам от малка - първо зашепва гората. Зашептява, шъпне и... най-подир избухва бурята!

За Вапцаров - може и да си прав. Благодаря ти, ще помисля. Отдавна не съм го "разчитала" - знам го наизуст, но го обичам и подобни въздействия са напълно възможни. Навремето, като студентка, написах - "Спряла пръст". Спряха стихосбирката и чака 8 години. Книгата на Блага Димитрова, чака 7 години и тя ми каза, когато й подарих малката тетрадка от "Народна младеж" - "Еех, Надежда, моето момиче! Та твоята книга бе по-дълготърпелива от моята. Моята чака седем години!" - после ми се скара, че й я подарявам явно и че съм й звънила у дома - "Не искам да ти навредя! Затова не вдигам. Не ми звъни повече!". Та, за "Спряла пръст" ме обвиниха, че имитирам Ботев. За мен, Ботев, Дебелянов, Яворов,... са икони. Влияние от подобни титани не е изключено. Поздрави и пак заповядай! Ценя критиката. Стихът е изненадващ с ретро звученето си и за мен.

Колкото до наречието, и нобелисти, и велики поети, та камо ли аз, разделят и събират думи, измислят думи - това е азбучно в поезията.. Но да не се впускам в примери, че то е не море, а океан. Бъди здрав и хубав ден!

"..където трябва света ще обърна."Ти силна личност Надя!Ти можеш!Поздрави!

Радвам се, когато някой отдели време, да ми каже, какво не му харесва. Не остана място - и ето, тук ще обясня заглавието, защо го кръстих така. "От среща" е, а не "Среща" или "Отсреща". Rustam, законът е да служи на хората, а не хората - на закона. Така е и с граматиката в поезията. Понякога, по-грамотно е, да я нарушиш, да промениш правилата, заради семантичното послание, което влагаш. Бих написала "среща", ако литературният герой на този стих е от "други животи". Но във фантазността на този стих, в моето въображение - съдбовната среща е първа по рода си. Тук и сега. А срещу нея, стои една друга среща - и тя е "от среща" - иде от миналото. Задава се оттам. От паралелно протичащото време, което изтича и завърта дисковидността на паметта. Всичко ставащо тук и сега, донякъде произтича ОТ онази, далечна, някогашна СРЕЩА, защото е част от пътя на разказващия.. Но и от тази, първа по сила среща - за първи път - тук и сега, която ОТстои в бъдещето... Определя съдбата на бъдещето на духа. Има бъдеще.

МИНАЛОТО ЗАСТАВА СРЕЩУ БЪДЕЩЕТО ТУК И СЕГА. ДА ВДИГНА ОЧИ, ОЗНАЧАВА ДА ИЗБЕРА МЕЖДУ ДВЕТЕ. ТОВА ЩЕ ПРЕОБЪРНЕ СВЕТА. Ето, виждаш ли, колко смисъли и още толкова влагам в кратките неща. Поезията е кратка форма. Там е слабостта, там е и силата. Но аз ти благодаря, така уча. Ето и "Спряла пръст", и "Присъствие". Мен неведнъж са ме обвинявали, че "нямам право да пиша като Ботев". На младини. Затова им отговорих със стихотворение: "Право на време". Виж първия ми постинг тук - "Вода". Е, сега поспряха.

Без да ме познава, Александър Геров прочита мое стихотворение в "Септември" - бях почти дете - и го рецитира пред някакъв писателски конгрес, правейки анализ, колко глаголи имало в него и как нямало прилагателни. Дава го за пример, как се пише поезия и го сравнява с поезията на Ботев?! Но по-друг начин, не като подражателство, а по глаголна употреба, краткост на изказа и яснота... Единственият, който тогава не ми се скара, за това влияние. Стихотворението се казва "Като дъжда, земята и небето" и е в другия ми блог тук - в "Изкуство". Геров ме намери тогава, извика ме на среща - взех интервю, станахме приятели. Смятаха го за откровено луд. И много го мразеха. Но, време е, да публикувам тази стенограма от писателски конгрес - подариха ми я приятели тогава - в архива ми е, защото, много го обичах и уважавах и продължавам да го обичам. Мой учител. Заедно с Христо Фотев. В същото време, отхвърлиха стихосбирката ми в "Народна младеж". Същите хора, които ме поканиха да я издам...

Истинските неща са противоречиви, така е. Няма нищо по-странно от поезията. Щом Шекспир споделя, как на едно място го обсипват с рози, а на друго - замерят пиесите му с камъни, какво остава за нас, "низшите духом"!

:) Здравей, Митко! Благодаря ти за доверието. Дано го оправдая. Здраве и щастие от сърце!

mnogu poucno:)
mi se dopadna:)
pozdravi

Наистина ли?:) Благодаря ти. Не знам, като стих, доколко се е получило - странно звучи. Малко като от времената на Робърт Бърнс.:) Но като поука - да, има смисъл. Ще избера Бъдещето. Глупаво е да жертваш бъдещия път на Духа си, заради миг блаженство в настоящето и да го изстреляш хилядолетия назад. Бъди щастлив, Дан!:)

http://www.youtube.com/watch?v=BW2O8OCNj2w&feature=player_embedded

Обърна ми мислите в друга посока ,
спаси ме от ... премисляне ... лично .
Не зная как , но ме върна , успокои ме .
Благодаря ти , мила ...
Прекрасен е , ще си го взема без да питам .
Поздрави и прегръдки !

А аз ще си върна в блогрола Александър Геров. Няма нищо по-ценно и по-мотивиращо от това, което ми каза, скъпа Таня! Затова живея. Прегръщам те и ти благодаря, приятелко!

Хубав стих!
Поздрави, Наде!
Б.

Благодаря ти, Боре! Сърдечни поздрави на Пловдив!

Нека никога БЕЗДУМИЕ да не застава между теб и любим човек...

(По повод коментар 3:Конструктивната критика безспорно е полезна...Но мисля,че блогът не е място за литературни разбори,а е възможност да запълним крещящата нужда от духовна наслада и естетическа красота в препускащото сиво ежедневие и време на преобърнати ценности...Аз не мога да пиша поезия,мога само да й се наслаждавам...Много харесвам твоите стихове,Надя...И щом човек като А.Геров ти е дал такава оценка,това ми доказва,че съм на верен път в естетическите си предпочитения... :)
Поздрави и прегръдки

Здравей, Цани! Благодаря ти сърдечно, радвам се, ако е така - затова записвам тези кривуници. Те не ми носят нищо друго, освен да споделя себе си с вас. На времето в ъгъла... Поезията не подлежи на дисекция. Обидно е да бъде обяснявана и онзи, който избира да дава обяснения за чуждо творчество, поема риск да сгреши, особено, ако не е роден поет. Като всяко изкуство - да я съди, може само роденият поет. Същото е и в изобразителното изкуство. Най-впечатляващите анализи и "критики" за творчеството на велики художници дава не друг, а техни събратя - равните на тях по дух, но и по страдание. Всичко друго е "от лукаваго" и мъглата го отвява утре, дори да триумфира днес. Затова, не признавам оценките на литературната критика за мен - признавам оценките на хората, за които пиша и съм благодарна на Rustam - той не само е прочел, но е и споделил, какво не възприема. Може да ме съди само роден поет. И повтарям - хората, за които пиша. Българската критика, през годините, или ме сравняваше с Багряна и Анна Ахматова - или казваше - "това не е поезия". Нямаше един критик, който да напише уравновесено и нормално. С изключение на проф. Светлозар Игов и Владимир Свинтила! Или крайно величаене или тотално отричане. Затова и мълчах повече от 15 години.

Да, Александър Геров е един от най-големите поети, които България е имала. И, както моята приятелка, Таня - Stela50 го нарече - "самотникът" в нашата литература. До ден днешен го мразят и не могат да му простят това. "Лудият Геров". И защо? Защото бе добър човек. Не само не беше луд, беше нормален, почтен, обикновен до гениалност. А те бяха и са фалшиви. Това са несъвместими неща. Те и Фотев обявиха за луд. И то негови колеги. В "Труд" навремето, писаха, че бил "луд". Не, не беше "луд". Христо до последно запази нормалност, мъдрост, сила на духа. В същото време, моряци по кръчмите на Бургаското пристанище го знаеха наизуст, рецитираха го, пееха стиховете му...

Колкото до мен - много далече съм от поети като Геров. И още много писалки, и графити има да потроша. Благодаря ти, Цани. Ще те поздравя със стих на мой много любим поет - Тумас Транстрьомер - "Утринна птица". Поздрави от сърце и хубава съботна вечер!

Утринна птица

Вълшебно е това усещане, как стихотворението ми расте
докато аз се смалявам.
Расте и ми заема мястото.
Изтласква ме.
Изхвърля ме.
Изхвърля ме от гнездото.
Готово е стихотворението.

Тумас Транстрьомер

(превод от немски Петя Хайнрих)

От срещи се връщаме и обогатени, и тъгуващи; преосмислящи, прибирайки се в себе си, разтваряйки се в света ... И е хубаво, когато в ъгъла на времето можем да намерим куража да преобърнем света и в тази нова подредба бездумието да остане само спомен ...
Много ми хареса твоята изповед, мила Наде!
Хубав ден, огрян от радост! :)

:) Здравей, Марианче! Благодаря ти. Така ме зарадва стихът ти и клипа на Zebb!:) Поздравления!:) Вълшебно е... Радостен ден и на теб и пролетно вдъхновение!:)

" ...Където съдбата
отново ме чака,
където ще трябва
света да обърна?"

Като човека- "пясъчен часовник",в приказката за "Синята брада"!
Така ,че когато не успяваме да обърнем света , обръщаме отправната си точка , но пък успяваме! Нали!!!?
Много светла и успешна седмица ти пожелавам!

"Ще мога ли утре..."
Ще можеш!

А аз ще започна да събирам и да сглобявам коментарите ти, защото ги пилееш. Вероятно не осъзнаваш какава стойност имат. Някой ден ще се получи материал, който ще става за публикуване в другия ти блог, за да се учат хората от него.

Здравей, Ябълчице!:) Не, не е като Синята брада, нито като Ричард Лъвското сърце.:) И преди много животи беше така впечатляващ, както днес. Изумлението ми е, че се появява в този.:) Шегата настрана - или или. Империи сме обръщали, как ще променяме "отправната точка" на художествената действителност?! Какви са тези пораженчески помисли, Ябълчице?:))) Поздрави!

:) Здравей, Чайче! Няма друг блог. Дигнахме мостовете. В този сме.:) Другите няма да ги закривам, но ще пиша само оттук. Благодаря ти. Има много по-ценни неща от това да записваш стихове и да каканижеш премъдри мисли. Винаги има по-ценни неща. И това ще мине. (Визирам мене си.) Но, благодаря ти от сърце!

ps Чак сега те разбрах, извинявай. Да, като опит, може и да помогне на по-млади хора, които имат безумието да се захващат с писане в тази страна. Но вашите коментари са ми по- ценни. Всъщност, ако издам нова книга - ще я издам точно така, както върви тук - с вашите коментари. И това го мисля отдавна. Благодаря ти!

Тръгвай от днес Наде
съдбата те чака
там в безкрая
и не се завръщай
пепел зъличил е
стъпките ти!

:) Здравей, Алекс! Няма да се обръщам, обещавам. Странно нещо е времето и колко хубаво е моментното правописно "трепване" - "зъличил"... Звучи, като "изпепелил" в лъчи. Обичам буквата "ъ". Бог сигурно е буква. Благодаря, приятелю!

ние ще обърнем света, за да не ни обърне той нас. Обичам да съм водещата фигура, а както вижда и знам и ти не се предаваш лесно. Затова вдинги очи, каквото и да струва, явно това е силата, където безвремието отново ще стане време, а бездумието ще си върне словата. Усмивки от мен и хубава седмица!

Знам ли, Майче. Знам, че нищо не знам. Отдавна не ме вълнуват неща, които биха ме впечатлили преди. Това, за което със сигурност благодаря на Бог е, че вярвам в чудеса, в малките неща от живота - от светлина и доброта, вярвам в хората. Каквото и да струва, ще бъда вярна на сърцето си, защото иначе не мога. Това е, което мога да направя.:) Прегръщам те и хубава пролетна седмица!

"Затова вдинги очи, каквото и да струва, явно това е силата, където безвремието отново ще стане време, а бездумието ще си върне словата."

Всъщност, ти си написала ново стихотворение. Благодаря ти за благопожеланията - да ти се връщат стократно! Мая беше богиня...:) Довечера ще прочета за нея. До скоро!:)

От среща на среща...
Човекът посреща
раздумка и Слово...
Думата е готова
да нарани обидно.
Бездумието свидно
говори с мисъл само.
В топлината на
твоето рамо...

Хубав ден и от мен, безДимно :):):)

:) Благодаря ти сърдечно, мила Дима!:) Зарадва ме.. До скоро и приказен ден!:)

с ръка на сърцето
да тръгна нататък -
Където съдбата
отново ме чака...
Колко малко трябва, за да сме добри и щастливи и колко е крехко равновесието?
Една дума или поглед обръщат всичко ..за да продължим отначало, докато си научим урока по Любов.
Хубава вечер и светлина и щастие за теб!

:) Благодаря ти. Колко хубаво го казваш... "докато си научим урока по Любов." Много обич и щастие, за теб, мила Bven!

Нека животът ти да е постоянно съпътстван от това ВЪЛШЕБНО УСЕЩАНЕ...
:):*

:) Аз ти благодаря, Цани! Благодаря ти *** :)