Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
24.04.2012 21:12 - ТРИНАДЕСЕТ ПРИКАЗКИ ОТ РАХЕЛ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 16484 Коментари: 32 Гласове:
94

Последна промяна: 28.04.2012 19:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ПРИКАЗКИ ОТ РАХЕЛ
Беше сън. Истината не беше измислена още.
Тя беше хубава. Той беше умен. Обичаха се. Не можеха един без друг. Бяха непрекъснато един без друг. Тя страдаше за него. Той страдаше за нея. Тогава тя измисли времето. Той започна да го отмерва. Времето не можеше без тях. И започна да расте. Когато стана на 7 месеца се роди. И тя го кръсти Рахел.
  ПЪРВИ СЪН Времето не познаваше майка си и баща си. Само знаеше, че се казва Рахел. Когато се роди, времето спря да расте. Беше седмаче. Много искаше да прегръща някого. Затова започна да измисля неща. Измисли меко. Измисли синьо. Потопи се в тях и разбра, че може да плува. Така стана невидимо. И измисли първата истина. За съня на времето. Вече можеше да прегръща.   ВТОРИ СЪН Рахел искаше да обича. Затова измисли вятъра. Вятърът люлееше синьото. А Рахел се смееше и лудуваше в мекото на синьото и не беше внимателна. Малки парченца смях се скъсаха и полетяха извън мекото на синьото. Не бяха меки. И не бяха сини. Така Рахел измисли планетите. И по-близките до синьото засияха от смеха й. Рахел обикна звездите. И измисли втората истина. За смеха на звездите. Вече можеше да обича.
ТРЕТИ СЪН Рахел искаше да сънува за съня. И засвети. Така събра всичко в себе си, защото целият свят обичаше светлото на Рахел. И тя се прибра в себе си. Сви се на бебешко кълбо и стана мъничка точка . Започна да се движи толкова бързо, че изглеждаше неподвижна. Така излъга нищото. И измисли третата истина. За безкрайността. Вече можеше да сънува.  
ЧЕТВЪРТИ СЪН Времето искаше да е само по себе си. Не искаше да помни. Не искаше да обича. Не искаше да сънува. Не искаше името си. Искаше да е всичко и нищо. Започна да се бунтува. Започна да се върти около себе си толкова бързо, че не забеляза, кога и как се загуби в себе си. И забрави нищото. Така стана всичко. И измисли четвъртата истина. За безсмъртието на измислицата. Вече можеше да измисля.  
ПЕТИ СЪН Рахел беше време и нищо друго. Тя беше всичко. Можеше да обича. Можеше да прегръща. Можеше да сънува безкрайното. Можеше да измисля истините и те да са самото безсмъртие. Но нямаше кого да прегръща. Нямаше кого да обича. Нямаше с кой да споделя съня си и нямаше на кого да разкаже четирите безсмъртни истини, които измисли. Можеше да се върти около себе си. Да изчезва и да се появява изневиделица за самата себе си. Можеше да се прибира в себе си като мъничка точка и да се движи толкова бързо, че да изглежда неподвижна... Рахел беше всичко. И беше толкова страшно сама, че измисли петата истина. За пространството. И избра да пътува в него.   ШЕСТИ СЪН Рахел потъна в пространството. Там беше страшно хубаво, защото сънуваше безкрайното и го прегръщаше. Така забрави, че преди да плува и да бъде невидима, бе истинска. Забрави,че нямаше как да я има, ако Той и Тя не можеха един без друг. Но Рахел нямаше как да знае това, защото не познаваше майка си и баща си. Така измисли шестата истина. За това, че времето винаги го е имало. И забрави истинското си име.   СЕДМИ СЪН Времето се загуби и не знаеше, как се казва.
Не знаеше, кога се е родило. Не знаеше, защо плува в пространството и престана да сънува, защото забрави да прегръща, забрави да обича, забрави да изчезва... Превърна се в единствена истина. И заживя в лъжа. Така се загуби за себе си и за пространството, в което избра да пътува. Не можеше повече да измисля, защото не знаеше, кое е. Пространството тъгуваше силно за времето и искаше да си го върне. Пространството искаше да прегръща Рахел. Затвори се в себе си. Болеше го... Проплака. И отрони седем сълзи истина. Бяха видими. Можеше да ги преброи.
  ПЪРВА СЪЛЗА Пространството пазеше седемте сълзи, които проля от мъка по Рахел. То редеше сълзите си отново и отново и изгубеното време започна да се оглежда в тях... Рахел беше хубава, но не можеше да се види. Прелитайки край някоя сълза, тя се завърташе около нея, защото сълзите светеха със своя светлина и я привличаха. Рахел също излъчваше светлина, но не можеше да засвети, когато си поиска. Откакто се загуби беше забравила за това. И както прелетя пред първата сълза, отронена от пространството и се огледа в нея, единственото, което видя, бе паметта на водата.   ПАМЕТТА НА ВОДАТА Водата помнеше раждането на Рахел. Времето Рахел бе родено от безмерната обич на Тя към Той. Тя беше края на юга. Той беше началото на севера. Дома на тя беше запада. Къщата на Той беше изтока. Те не можеха един без друг и непрекъснато бяха един без друг. И непрекъснато копнееха един за друг. Рахел беше този копнеж. Времето роди голямата им Любов. Те родиха Времето. Рахел беше време и нямаше как да знае за това, защото не познаваше родителите си, които създаде, преди да се роди. Когато се огледа в първата сълза, изми лицето си и си спомни, че се казва Рахел. Още не можеше да се види, но така се зарадва, че започна да танцува и да пее. А звукът от гласа на Рахел накара пространството да трепти от радост. И пространството затрептя. Трептенето му стана безкрайно.

ВРЕМЕТО РАХЕЛ   
Рахел не знаеше, къде се намира.
Затова осинови целия свят и прие да бъде Времето на Света. Когато прегърна Рахел, Светът пожела Времето само за себе си и помоли Рахел да спре при него.
Рахел бе родена извън Света. Тя можеше да бъде време само отвъд него.
Но, тъй като започна да се привързва към безкрайността на огромния Свят, сви се на бебешко кълбо от жива светлина и започна да събира Света в себе си.
Така се превърна в Спряло Време.
 
СПРЯЛО ВРЕМЕ
Рахел беше спряло време, защото спря при света. Светът толкова много обичаше времето Рахел, че го залюля в люлка от обич и го приспа безвъзвратно.
Никой и нищо не можеше да събуди Рахел. От съня можеше да я изтръгне само големият Сън. Единствен той познаваше бурята. И я прати в съня на спящото Време. Рахел се усмихна насън и целият свят засия с всички свои безкрайни, невъобразими от никое въображение сияния. Така, Времето се събуди. Но паметта му остана приспана. Рахел знаеше, как се казва, но не знаеше, че е време.
Знанието, коя е, остана в Мълчанието на Съня.


ВРЕМЕТО СТАНА ПРИРОДА
Когато се събуди, Рахел беше кръгла като ечемичено зрънце. Защото в природата всичко е кръгло. А Рахел беше природа.
Природата бе вечна. А така искаше да не бъде вечна. Искаше да разбере, какво значи, да бъде за кратко. Да кацне като снежинка на дланите на големия Свят и да засвети в шепите му, после да сe стопи мигновено и да се превърне в нещо друго. Да поникне в Цвете, но едно единствено цветенце. Вечната природа не искаше да носи вечната си корона. Искаше да е не Снежната царица, а малка снежинка. И когато Природата срещна времето Рахел - обло, като ечемичено зрънце, го прегърна и събра всичките си безкрайни кристали около него. Така времето Рахел научи вечната Природа да се събира в много малки,  дори невидими неща, когато иска да ги прегръща.
Времето стана Природа.

20. IV. 2012.


http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/02/26/prikazki-ot-rahel.910226




- СКЪПА ПЕТЯ, - КЪДЕТО И ДА СИ - ОБИЧАМ ТЕ -

„Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи или да се влюбят, или да постигнат нещо Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила."

Петя Дубарова









Тагове:   mercury,   време,


Гласувай:
95



Следващ постинг
Предишен постинг

1. megg - Обичам приказките от Рахел!
24.04.2012 22:44
Прегръщат те, обгръщат те; близки, топли като обич към малко цветенце - съвършено в своята крехкост. И същевременно в тях гори далечна недостижимост, мамеща, потъваща в очите на Съня ...
Поздрав, мила Наде! И прегръдки с пожелания за светла вечер! :))
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. megg - Обичам приказките от Рахел!
24.04.2012 22:50
megg написа:
Прегръщат те, обгръщат те; близки, топли като обич към малко цветенце - съвършено в своята крехкост. И същевременно в тях гори далечна недостижимост, мамеща, потъваща в очите на Съня ...
Поздрав, мила Наде! И прегръдки с пожелания за светла вечер! :))

Благодаря ти, мила Марианче!:) Благодаря ти от сърце. Радостна вечер!:)
цитирай
3. stela50 - Поздрави , мила Надя ...
24.04.2012 23:34
Чета приказките от Рахел на фона на неземната музика и танц .
Има някаква тайнственост и свръх сила , която свързва думите
и танца , усещане за безвремие , вечност , безкрайност ...
Мъдрост ,време ,природа -- великолепие , красота ,светлина .
Открих в приказките това , което търсех в себе си , за себе си,
в момент на колебание и несигурност . Благодаря ти много ...
... Да поникне в Цвете, но едно единствено цветенце.
Вечната природа не искаше да носи вечната си корона...
...Така времето Рахел научи вечната Природа да се събира
в много малки, дори невидими неща, когато иска да ги прегръща...
Колко обикновено и истинско , колко естествено и неповторимо.
Благодаря ти за това ,че се срещнах с Рахел именно тази вечер .
Лека и спокойна нощ , приятелко!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. stela50 - Поздрави , мила Надя ...
24.04.2012 23:43
stela50 написа:
Чета приказките от Рахел на фона на неземната музика и танц .
Има някаква тайнственост и свръх сила , която свързва думите
и танца , усещане за безвремие , вечност , безкрайност ...
Мъдрост ,време ,природа -- великолепие , красота ,светлина .
Открих в приказките това , което търсех в себе си , за себе си,
в момент на колебание и несигурност . Благодаря ти много ...
... Да поникне в Цвете, но едно единствено цветенце.
Вечната природа не искаше да носи вечната си корона...
...Така времето Рахел научи вечната Природа да се събира
в много малки, дори невидими неща, когато иска да ги прегръща...
Колко обикновено и истинско , колко естествено и неповторимо.
Благодаря ти за това ,че се срещнах с Рахел именно тази вечер .
Лека и спокойна нощ , приятелко!

Аз ти благодаря, скъпа Таня. Времето Рахел ме радва, когато ме навестява и нашепва своите приказки. Колкото и да е странно и на мен ми е интересно. Та аз само ги записвам.:) Никога не знам, как ще завърши една приказка, нито, кога ще започне. Това са първите мои приказки, които разказвам. Дойдоха внезапно, спонтанно и доста ме изненадаха преди повече от 2 години, после Рахел млъкна почти година и наскоро пак заразказва.:) С такава убеденост нарекох времето "Рахел", а защо го кръстих така, нямам обяснение. Ако Бог даде, ще стане книга. Лека нощ, Таничка! Нежни сънища и до скоро!
цитирай
5. hristo27 - Желая ти хубав, приказен ден!
25.04.2012 10:08
Желая ти хубав, приказен ден!
цитирай
6. jabalka - Поздрави сърдечни Надя!
25.04.2012 10:26
Много ми харесват тези приказки от Рахел!
Потъваш и слушаш в плен си...някъде в пространството където твоите думи отвеждат!
Благодаря ти за това приключение!
Слънчев и усмихнат ден!
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - 5. hristo27 - Желая ти хубав, приказен ден!
25.04.2012 13:03
hristo27 написа:
Желая ти хубав, приказен ден!

:) Здравей, Христо! Наистина е приказен ден. Току що идвам от печатница и държа в ръце една новоиздадена много ценна книга.

"Дудикадан - Народни приказки от Тресонче`, преразказани от арх. Апостол Апостолов" - :)

На 5 юни - в Дома на архитекта в София, на ул. Кракра 11, до СБХ и СУ - (Централния дом на САБ), ще се състои премиерата - от 18.00 часа. Каня ви всички приятели тук!:) Това е една от най-хубавите български книги, които съм редактирала и издавала.:) Щастлива съм, защото тези български народни приказки с общочовешкото си звучене тихо кацат до приказките на Андерсен и Шарл Перо и по нищо не им отстъпват. Сякаш пренасят на хилядолетните си, легендарни криле мъдростта, хубостта и силата на мечтите на един от най-древните народи на Земята. Скоро ще се появят и в книжарниците.

Хубав, прекрасен ден и на теб от сърце!:)
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 6. jabalka - Поздрави сърдечни Надя!
25.04.2012 13:12
jabalka написа:
Много ми харесват тези приказки от Рахел!
Потъваш и слушаш в плен си...някъде в пространството където твоите думи отвеждат!
Благодаря ти за това приключение!
Слънчев и усмихнат ден!

Здравей, Ябълчице!:) Много се радвам, защото и на мен някак ми е интересно, когато се роди нова приказка.:) Те идват при мен и ме правят щастлива. Тези приказки са единственото, в което някак вярвам, че е сполучило, защото никога не съм "мислила" "да пиша приказки". Даже формата им беше странна - кратички, накъсани, нашепвани сякаш наистина от Рахел, която е едно малко момиче без възраст - оказа се, че е и "кръгла като ечемичено зърно", :) което е елипсовидно, но - няма да спорим!:))) Накратко - вярвам в приказките, които разказва времето Рахел. Изглежда бъбриво време, но като млъкне - мълча цяла година. Дано ги завърша.:) Доколкото времето има възможен край. Мисля, че ако живот и здраве, един ден издам тази книга "Приказки от Рахел", то ще е с уговорката, че приказките продължават.:) Благодаря ти! Светъл и радостен ден и да дойдеш на премиерата на 5 юни в Дома на архитектите на ул. "Кракра"11 - от 18.00 часа! Там ще представя една друга книга приказки, която е вълшебна. Днес я взех от печатница - Приказки и за възрастни, разбира се.:) "Дудикадан - Народни приказки от Тресонче`, преразказани от арх. Апостол Апостолов"... До скоро!:)
цитирай
9. universalnite000 - :) Привет ! Много интересно е с...
25.04.2012 14:36
:) Привет !
Много интересно е сравнението ти с "ечемичено зрънце" . Веднага направих асоциация с "по" - което според догонските предания е „Тази частица,която разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшум­но. По-скоро това била мисъл, отколкото дума."
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. universalnite000 - :) Привет ! Много интересно е с...
25.04.2012 15:08
universalnite000 написа:
:) Привет !
Много интересно е сравнението ти с "ечемичено зрънце" . Веднага направих асоциация с "по" - което според догонските предания е „Тази частица,която разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшум­но. По-скоро това била мисъл, отколкото дума."

:) Наистина ли, Нео!!!:):):) Много ти благодаря! Това е подарък.:) Много се радвам, когато нещичко, което съм записала, което не съм могла да не запиша, съвпадне с древни приказки или легенди - като догонските, за които чух от теб (престъпно малко чета!) Благодаря ти!:) Или пък с научни открития. Бях дошла отскоро в блога и виждам постинг - "Паметта на водата". Ама че нахалство, си казах - кой ми е взел заглавието?! (една от приказките се казваше така "Паметта на водата":))) А то - оказа се, че в този блог, съблогери пишеха за ново откритие - водата имала памет...! Зарадвах се като сега. Сърдечно ти благодаря за догонското предание. В една от приказките на времето Рахел - във "Втори сън", мисля - Рахел се смее и парченца смях се откъсват и политат в синьто и засияват от смеха й... (Има линк горе, в друг постинг са) А за паметта на водата е в "Първа сълза" и в "Паметта на водата"... :) Сърдечни поздрави и ти благодаря за догоните!:)

Ето го - :) Рахел със сигурност знае за "по" - :)))

ВТОРИ СЪН

Рахел искаше да обича. Затова измисли вятъра. Вятърът люлееше синьото. А Рахел се смееше и лудуваше в мекото на синьото и не беше внимателна. Малки парченца смях се скъсаха и полетяха извън мекото на синьото. Не бяха меки. И не бяха сини. Така Рахел измисли планетите. И по-близките до синьото засияха от смеха й. Рахел обикна звездите. И измисли втората истина. За смеха на звездите. Вече можеше да обича.

А за "по-скоро мисъл, отколкото дума" - имам го под друга форма в един разказ тук - в началото - "Никога не казвай никога"... Странно!:)

ето и разказа - http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2010/10/10/nikoga-ne-kazvai-nikoga.618047
цитирай
11. universalnite000 - :) Oформя се един малък "клуб ...
25.04.2012 16:30
:) Oформя се един малък "клуб на знаещите" както усещам . Защо да не допълня с още нещо от преданията , което ще избистри още описанието , което даваш : „Зърното „по” е образът на Амма . . . който отначало бил подобен на вихрите… Когато Амма разбил Яй­цето на света и от него излязъл, появил се въртящ ви­хър; този въртящ вихър е Амма.”
цитирай
12. makont - ...И тогава Рахел разкъса обвивката на зрънцето,
25.04.2012 16:51
вече не е вечна, сега ще узнае тайните на временно ограничените, какво е да си миг... В този момент отвори очи и лекичко се протегна в своята ечемичена обвивка....
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - 11. universalnite000 - :) Oформя се един малък "клуб ...
25.04.2012 18:32
universalnite000 написа:
:) Oформя се един малък "клуб на знаещите" както усещам . Защо да не допълня с още нещо от преданията , което ще избистри още описанието , което даваш : „Зърното „по” е образът на Амма . . . който отначало бил подобен на вихрите… Когато Амма разбил Яй­цето на света и от него излязъл, появил се въртящ ви­хър; този въртящ вихър е Амма.”

:) Извинявай, нямаше ме. Невероятно силно. И със сигурност е било така.:) Благодаря ти, Нео, трябва да ги прочета догонските легенди. Ще е крайно неудобно някои неща да съвпаднат. И аз, поради това, че съм stubborn и чета малко, ще стана за смях на хората - ще кажат - "Г-жо, ами като преписвате, не го правете така явно!":))))) Я да видим сега, казва ли Рахел нещо подобно? Това е не само "клуб на знаещите", а игра!:)

Така. Прочетох ги - те са кратички - 13 кратки приказки от Рахел дотук - и аз не помня всичко. Странното е, че обичам вятър - той присъства в поезията ми, но тук се появява и то като "буря" в съня на спящото време, чак в 12-та приказка.:) Мисля, че това за което говорят догоните, при мен, по-скоро е "Четвърти сън" - т.е. петата приказка.:) Много си мил, Нео! Благодаря ти за догонските предания!
Ето го завихрянето- :) Всъщност, да, времето Рахел се върти около себе си!


ЧЕТВЪРТИ СЪН

Времето искаше да е само по себе си. Не искаше да помни. Не искаше да обича. Не искаше да сънува. Не искаше името си. Искаше да е всичко и нищо. Започна да се бунтува. Започна да се върти около себе си толкова бързо, че не забеляза, кога и как се загуби в себе си. И забрави нищото. Така стана всичко. И измисли четвъртата истина. За безсмъртието на измислицата. Вече можеше да измисля.

цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 12. makont - ...И тогава Рахел разкъса обвивката на зрънцето,
25.04.2012 18:48
makont написа:
вече не е вечна, сега ще узнае тайните на временно ограничените, какво е да си миг... В този момент отвори очи и лекичко се протегна в своята ечемичена обвивка....

:) Ама че хубаво! Майче, благодаря ти. Това е твоята приказка. Наистина много ми хареса. Мечтата на Природата да бъде топла снежинка и да се стопи в мига вечност от обич.:) Прегръдка и хубава вечер!:)

ps А Рахел е време, което всъщност не съществува, защото знае, как се казва, но не знае, коя е. Знанието, коя е, остана в мълчанието на съня...:)
цитирай
15. aqualia - Твоите приказки за Вpемето и Земята са ми любими, Наде!
26.04.2012 23:31
Моля те, запази ми една книжка от "Дудикадан...", ще се върна през август, дано се видим!
И чакам продължението на твоите приказки...
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 15. aqualia - Твоите приказки за Вемето и Земята са ми любими, Наде!
26.04.2012 23:41
aqualia написа:
Моля те, запази ми една книжка от "Дудикадан...", ще се върна през август, дано се видим!
И чакам продължението на твоите приказки...

Много ще се радвам да се видим, Лили!:) Това ще е празник! Непременно ще скътам една книжка за теб още тази вечер.:) Приказките са вълшебни, наистина. И всяка една я чувах за първи път - не можех да повярвам, как е възможно, толкова време, никой да не ги е записал, а да са се предавали само устно - от баща на син. Това са автентични български приказки, които по нищо не отстъпват на приказките от Андерсен или на приказките на Шарл Перо.:) А Рахел си я знаем - тя ще продължава да търси себе си - дано един ден мълчанието на съня й проговори и разбере, че е време.:) Прегръщам те и поздрави на Неапол от вечерна София! Хубава вечер и до скоро, Лили!
цитирай
17. tili - Така, така!
27.04.2012 00:09
Това си е едно таинство. Останалото е мълчание!
Свещта ми гори постоянно:)
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 17. tili - Така, така!
27.04.2012 00:17
tili написа:
Това си е едно таинство. Останалото е мълчание!
Свещта ми гори постоянно:)

:) Здравей, Тили! Радвам се, че си тук. Останалото са... твоите картини!:) Цветни сънища, аз ще сънувам твоята песен!:) Светла вечер!
цитирай
19. cefulesteven - Не ми се случва за първи път да си го ...
27.04.2012 12:02
Не ми се случва за първи път да си го помислям, докато те чета: поезията е вълшебството в свят, в който няма вълшебства.
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - 19. cefulesteven - Не ми се случва за първи път да си го ...
27.04.2012 14:14
cefulesteven написа:
Не ми се случва за първи път да си го помислям, докато те чета: поезията е вълшебството в свят, в който няма вълшебства.

Благодаря ти, Стефане! Много обичам твоите стихове, но поезията ти е жива и в разказите ти. Светът е неделим в поезията.:) Сърдечни поздрави на Или и до скоро! Вдъхновение!

И друго - винаги, когато ви виждам тримата - ми връщате вярата в света на хората, преизпълнен с вълшебство. Благодаря ви!
цитирай
21. tsanynka - Светът е вълшебство от красота и любов...
29.04.2012 13:37
Просто трябва да се огледаме...да не пропускаме мига,защото:
"...две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!..."
Поздравления,Надя!
цитирай
22. sparotok - приказки от Рахел
29.04.2012 15:45
Приказките са чудесни, сънищата на боговете отварят вратата на едно почти недостижимо измерение, в което всичко е първично и диво, древно и неразбираемо за смъртните!

Поздрави!
цитирай
23. malchaniaotnadejda7 - 21. tsanynka - Светът е вълшебство от красота и любов...
29.04.2012 21:34
tsanynka написа:
Просто трябва да се огледаме...да не пропускаме мига,защото:
"...две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!..."
Поздравления,Надя!

Благодаря ти, скъпа Цани! Извини ме, че чак сега ти отговарям - цял ден бях навън. Благодаря ти, че споменаваш думите на Петя - нейните думи.
Едно мога да кажа със сигурност за нея и за нейната поезия. За поезията й тепърва ще пиша. Но за Петя Дубарова като човек, като млад творец, който познавах за кратко, мога да кажа, че ме изтръгна от една бездна и ме върна към живота. Казвам го напълно отговорно. Затова аз нея никога няма да я забравя и винаги ще я обичам. Тя беше моят Ангел, който в тежък за мен момент - бях 19 годишна - ще пиша за това - ме върна към желанието да противостоя на всичко, на целия цинизъм, на всичко пошло, грозно и страшно. Тя ми даде сили да оцелея и да оцелея така, както на нея не й дадоха да бъде. Тя можа` да избави живота от смъртта - буквално, не само в поезията си - избави мен. Преди да обещая на Христо, че ще оцелея, много преди да го срещна - 19 годишна, аз дадох дума на Петя Дубарова - заклех се в нейната памет и казах: "Никога няма да ви доставя това удоволствие! Заради Петя!" И ето - доживях да пиша и приказки и ще продължа да записвам това, което чувам. Докато мога. Докрай! Но винаги, дълбоко в мен ще отеква едно недоизплакано ридание - за нея! Тя трябваше да е тук, сред нас. Те я убиха. Трябва да можем! Трябва да върнем назад времето! Заради онези, които обичаме. Заради онези, непрежалимите... Трябва поне да опитаме. И аз няма да спра да опитвам! Благодаря ти, Цани!
цитирай
24. malchaniaotnadejda7 - 22. sparotok - приказки от Рахел
29.04.2012 21:52
sparotok написа:
Приказките са чудесни, сънищата на боговете отварят вратата на едно почти недостижимо измерение, в което всичко е първично и диво, древно и неразбираемо за смъртните!

Поздрави!

Благодаря ти, Павел, радвам се, че си намерил нещо за себе си в приказките на времето Рахел. То е безсмъртно. И може би сънува, но ние не може да знаем, нито нашето бъдеще, нито истинския смисъл на думите в сънищата на боговете. Може да се опитаме да ги запишем. Може би.. Хубаво си го казал - "древно и неразбираемо за смъртните". Едно почти недостижимо измерение! Това е истината. Сърдечни поздрави!
цитирай
25. sparotok - !
30.04.2012 00:58
malchaniaotnadejda7 написа:
sparotok написа:
Приказките са чудесни, сънищата на боговете отварят вратата на едно почти недостижимо измерение, в което всичко е първично и диво, древно и неразбираемо за смъртните!

Поздрави!

Благодаря ти, Павел, радвам се, че си намерил нещо за себе си в приказките на времето Рахел. То е безсмъртно. И може би сънува, но ние не може да знаем, нито нашето бъдеще, нито истинския смисъл на думите в сънищата на боговете. Може да се опитаме да ги запишем. Може би.. Хубаво си го казал - "древно и неразбираемо за смъртните". Едно почти недостижимо измерение! Това е истината. Сърдечни поздрави!


Знаеш ли, точно това, което е неразбираемо за простосмъртния го въодушевява. Четейки приказките на Рахел аз сякаш спирам света и виждам всичко с очите на Бога, имам възможността да отпия глътка безсмъртие...
цитирай
26. malchaniaotnadejda7 - 25. sparotok - !
30.04.2012 01:15
sparotok написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
sparotok написа:
Приказките са чудесни, сънищата на боговете отварят вратата на едно почти недостижимо измерение, в което всичко е първично и диво, древно и неразбираемо за смъртните!

Поздрави!

Благодаря ти, Павел, радвам се, че си намерил нещо за себе си в приказките на времето Рахел. То е безсмъртно. И може би сънува, но ние не може да знаем, нито нашето бъдеще, нито истинския смисъл на думите в сънищата на боговете. Може да се опитаме да ги запишем. Може би.. Хубаво си го казал - "древно и неразбираемо за смъртните". Едно почти недостижимо измерение! Това е истината. Сърдечни поздрави!


Знаеш ли, точно това, което е неразбираемо за простосмъртния го въодушевява. Четейки приказките на Рахел аз сякаш спирам света и виждам всичко с очите на Бога, имам възможността да отпия глътка безсмъртие...

Благодаря ти..
цитирай
27. mitkaloto - Чудесни приказки Надя! Продълж...
30.04.2012 18:37
Чудесни приказки Надя! Продължавай да разказваш!Поздрави!
цитирай
28. malchaniaotnadejda7 - 27. mitkaloto - Чудесни приказки Надя! Продълж...
30.04.2012 18:51
mitkaloto написа:
Чудесни приказки Надя! Продължавай да разказваш!Поздрави!

:) Благодаря ти, Митко... Радвам се, че поспря. Светла и вдъхновена вечер!
цитирай
29. alhimik1 - Вълшебни са тези приказки на Рахел...Надя, позволявам си да спомена името ти не никнейма ти
02.05.2012 11:12
Знаеш ли...чета ги рядко...зареждат ме ... философски и отвлечени настроения ми носят...все пак рядкост са такива текстове.
Благодаря ти!
цитирай
30. malchaniaotnadejda7 - 29. alhimik1 - Вълшебни са тези приказки на Рахел...Надя, позволявам си да спомена името ти не никнейма ти
02.05.2012 15:43
alhimik1 написа:
Знаеш ли...чета ги рядко...зареждат ме ... философски и отвлечени настроения ми носят...все пак рядкост са такива текстове.
Благодаря ти!

Здравей, Никола! Радвам се, че в забързаното ежедневие е останало време и за приказките на времето.:) Поздрави прекрасната Варна и ако видиш моята мила приятелка - Елка Няголова и г-н Пущаров старши - също!:)
цитирай
31. alhimik1 - ))))...те са и мои приятели...Елка и Валери Пощаров-старши...
02.05.2012 17:32
Обезателно ще ги поздравя...знаем се още от Балчик хе

Хубава вечер, Надежда!
Никола :)))

цитирай
32. malchaniaotnadejda7 - 31. alhimik1 - ))))...те са и мои приятели...Елка и Валери Пощаров-старши...
02.05.2012 18:18
alhimik1 написа:
Обезателно ще ги поздравя...знаем се още от Балчик хе

Хубава вечер, Надежда!
Никола :)))


Балчик... :) Една от крепостите! Друг любим град. Не град - цяла вселена. Букет от светулки, калинки, делфини, скали и едно безкрайно, но така близко като верен приятел - вечно море. В подножието на онзи замък на Мария... И градината!:) Морските ветрове и внезапният дъжд! Огледалото на Царицата в следобедния зрак... Безкрайно е. Не съм в състояние да го изкажа. Няма нищо случайно, че сте се срещнали с Ели и Валери там.:) Поздрави на българското море и на приятелите!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267480
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566