Постинг
26.06.2012 23:32 -
БЕЗПРЕДЕЛНО
БЕЗПРЕДЕЛНО
Животът е цирк
с огромен купол -
как ни побира всичките
как ни побира? -
Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам
нямаше да го формулирам.
Щях само да го повтарям
до безкрайност -
докато стигна до нея
и докосна стъкленото й
хладно, голямо синьо
и потъна в него
и прелея в него -
Без предел.
10. VI. 2011.
Животът е цирк
с огромен купол -
как ни побира всичките
как ни побира? -
Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам
нямаше да го формулирам.
Щях само да го повтарям
до безкрайност -
докато стигна до нея
и докосна стъкленото й
хладно, голямо синьо
и потъна в него
и прелея в него -
Без предел.
10. VI. 2011.
Следващ постинг
Предишен постинг
"Щях само да го повтарям
до безкрайност -"
Поздрави!
цитирайдо безкрайност -"
Поздрави!
2.
анонимен -
Надежда, извинявай, но това което ...
26.06.2012 23:40
26.06.2012 23:40
Надежда,извинявай, но това което си публикувала за какво трябва да го приемем?-проза?!?,стих??????????,или .........безпределно никакво нещо?
цитирайДа! Толкова си права!
цитирайmamas написа:
"Щях само да го повтарям
до безкрайност -"
Поздрави!
до безкрайност -"
Поздрави!
Здравей, Славе! Драго ми е, че поспря. Ето щрих от същия ден:
Светлина
И свещите угасват
като ангелите каменни
накацани от
гарвани -
и приютяват
гробищата
мъдри птици,
които
като
стълпотворение
от хора
светят
в черна
светлина.
10. VI. 2012.
ponicka написа:
Надежда,извинявай, но това което си публикувала за какво трябва да го приемем?-проза?!?,стих??????????,или .........безпределно никакво нещо?
Не знам. Знам, че нищо не "трябва". Ето ти нещо близко до отговор от ден десети:
* * *
Замръзват
мислите ми -
стъклени
преди
да промълвя -
Застават
пред мен
подобно статуи,
а аз стоя
и съзерцавам
пътя
препречен
и предначертан
от статуи
на мисли.
10. VI. 2012.
kometapg написа:
Да! Толкова си права!
Здравей, Светле! Все повече не знам...
Слънцето
носи сянката
в себе си
и я сее
над смълчания
свят.
15. VI.
Цирк е и защото е душа, затова ни побира - разширява се, за да вдъхва, нали?
цитирайsestra написа:
Цирк е и защото е душа, затова ни побира - разширява се, за да вдъхва, нали?
Не знам, Стани.. Да, може би. Нещо като вдъхване пред чувство.
Предчувствено
Чувството,
което те изпълва,
когато вървиш към къщата
на онзи мъж, когото обичаш.
Чувството,
което те изпълва
върви вместо тебе
и влиза в къщата,
поседява с другите хора,
за да си тръгне завинаги
прогонено
от пред раз съд
а ц и.
10. VI. 2012.
9.
mitkaloto -
Права си, Надя!Животът е цирк!И ...
27.06.2012 09:26
27.06.2012 09:26
Права си,Надя!Животът е цирк!И всеки има малко арена за своето представление!Поздрави!
цитирайmitkaloto написа:
Права си,Надя!Животът е цирк!И всеки има малко арена за своето представление!Поздрави!
Всеки си има, Митко. Арена, колкото сърце. Поздрави!
Това сърце
на Тили
Няма нищо по-хубаво
от това,
да си на този свят
и да имаш
сърце.
Няма нищо по-хубаво
от това,
да раждаш думите
в съня си -
нови,
като костилка
от плод
в чаша мляко.
15. VI. 2012.
Поздрави и светло лято!:)
Замислих се ... наистина как ли ни побира ...
...Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам...
Не би го направила ... може би и аз ,
а и възможно ли е изобщо ...
Не бих могла да изразя колко харесвам
тези стихове, от които вместо коментар
мислите ти срещат други мисли,
събужда се въображението , свободата
да философстваш и твориш ... и още ...
Благодаря ти, приятелко !
цитирай...Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам...
Не би го направила ... може би и аз ,
а и възможно ли е изобщо ...
Не бих могла да изразя колко харесвам
тези стихове, от които вместо коментар
мислите ти срещат други мисли,
събужда се въображението , свободата
да философстваш и твориш ... и още ...
Благодаря ти, приятелко !
stela50 написа:
Замислих се ... наистина как ли ни побира ...
...Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам...
Не би го направила ... може би и аз ,
а и възможно ли е изобщо ...
Не бих могла да изразя колко харесвам
тези стихове, от които вместо коментар
мислите ти срещат други мисли,
събужда се въображението , свободата
да философстваш и твориш ... и още ...
Благодаря ти, приятелко !
...Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам...
Не би го направила ... може би и аз ,
а и възможно ли е изобщо ...
Не бих могла да изразя колко харесвам
тези стихове, от които вместо коментар
мислите ти срещат други мисли,
събужда се въображението , свободата
да философстваш и твориш ... и още ...
Благодаря ти, приятелко !
Аз ти благодаря, скъпа Таня! Не може да се изговори. Като че ли, силата на словото е в мълчанието, което само сродният дух усеща и споделя...
Изговорно
на Таня
Какво не знаеш -
ще те попитам.
"- Какво не знаеш?"
И ти няма да можеш
да ми отговориш.
Това ще бъде всичко,
което имаме
да си кажем.
Другото не е
за говорене.
15. 06. 2012.
Колкото до това, какво е всъщност животът? Мисля, че ние сме. Формулираме го в безкрайност - "на рая - рай, на адът - ад..." Прегръщам те и светъл, радостен ден, скъпа приятелко!
Да, живота е цирк, побира ни всичките, но не за дълго, актьорите се сменят и казваме...ами такъв е животът. Поздрави, добре звучиш?!!!
цитирай
14.
malchaniaotnadejda7 -
13. kasnaprolet9999 - Да, живота е цирк, побира ни всич...
27.06.2012 21:59
27.06.2012 21:59
kasnaprolet9999 написа:
Да, живота е цирк, побира ни всичките, но не за дълго, актьорите се сменят и казваме...ами такъв е животът. Поздрави, добре звучиш?!!!
:) Здравей, Вени! Помня, в началото, когато започнах работа във "Вечерни новини", реших да напиша за цирковите артисти - кратък очерк. А то стана 2 страници от вестника. Отидох и говорих с тях. Циркът, който помнех от дете беше изгорял по някое време. Нямаше го Циркът! Стана ми мъчно, защото макар да не ходех - и сега не съм - може би от 6 годишна кракът ми не е стъпвал там. Цирковите артисти обичаха професията си, а живееха трудно, много трудно. Разказваха ми... Обикнах ги тогава - толкова отдадени на тази професия... Една от най-магичните. Остана ми за цял живот страха лъвът да не нарани дресьора в клетката и нашите спряха да ме водят на цирк.:) Все исках да му помогнем някак... Още помня светлините на сцената... Животът е един Магичен Цирк, така е... Ще разкажа за това един ден. Хубава вечер, Вени! Как ли ухаят билките при теб! Тази година ми се иска да набера мащерка, кантарион, липа и равнец!:) Поне това. Сърдечни поздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43566
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА