*   *   *

Пребивавам във времето
под твоя часовник
Мислиш ли,
че е възможно?
Листата на времето
са като музиката -
разговарям
със своите мъртви...
Момчето до часовника
свири "Очи чернiье"
и "Една любов осмисля
целия живот"...
Мислиш ли?

14 август, 2012
Бургас

http://bgsever.info/luchia-irisi.htm




ЛУЧИА ИРИСИ - "Три лодки" - (живопис, масло)



http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/08/13/luchiia-irisi-jivopis-na-svetlinata.987949



http://4aiotgluhar4e.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/08/15/svetlina-i-cviat.988553



http://cefules.blog.bg/izkustvo/2012/08/13/luchia-irisi-quot-jivopis-blizka-do-prirodata-na-svetlinata-.988050



http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/06/05/luchia-petkova-luchia-irisi-edin-ocharovatelen-talant.963689

Да. Мисля.

Здравей, Стефане! Благодаря ти... Един скъп приятел. Седях под часовника и... чаках. А времената прииждаха. В краката ми. Като старинни монети от музика, които можеш да размениш само срещу сърце... "Una furtiva lacrima..." Неописуемо!
И всичко това - картините на Лучиа... Понякога не познаваме най-близките си.

С малко думи много казано!Поздрави,Надя!

затова ние избираме сами вида на нашето очакване :))) Поздравявам те :)

Благодаря ти! Поздрави, Митко!

Особено, когато е така неочаквано и го отключи една мелодия или споменът... За очите, които никога няма да видиш, защото вече не принадлежат към твоя свят. И все пак, го осмислят... Така внезапно, че чак подкосяващо! Добре, че такива мигове идват рядко, но винаги са подслон. В случая - пейката под Бургаския часовник.... Сърдечни поздрави, Стани!:)

любовта не е материална, не можеш да я вържеш, да си я присвоиш, но можеш да я имаш завинаги, независимо от субекта на чувствата. Наденце, не е ли същото с несподелената любов. Можеш да живееш цял живот в мечтите си. Животът ни дава и ни отнема нещо, някой, но не може да ни отнеме любовта. Тя си е на нашето сърце и може да остане там само докато я допускаме, а това може да е завинаги. И когато съдът е пълен, няма място за друга любов....

Очакването- толкова много са нещата , които се случват в този хипотетично и на яве застинал в динамика миг...!
Не познаваме децата си във всички мигове , познаваме обаче мига в който притискаме ръката им и постояваме мост към неизвестни реалности и светове!

Здравей, Майче! Не, не е същото с несподелената любов - всички сме я имали и нея, несподелената. Тази е друга - споделена. Там няма граници... Между материя и дух. Оттам тръгва път като благослов. Като вричане и оброк - тежка, земна и небесна. Тя никога не може да отнеме - може само да дава и след смъртта... Кръводаряваща е, но не с онова студено и отмерено кръводарителство на оцеляването, а с бъдещността. Тя иска от теб да оцелееш, движи като броеница стъпките ти, бди над съня ти и дотолкова е част от теб, че не помниш онова преди да я срещнеш... Там е може би само детството. И когато те връхлита ненадейно, с една само песен и когато се превръщаш в сълза, а морето на спомена е по-живо от живия живот, не е ли необяснимо? Не е ли толкова необяснимо, колкото самото ни съществуване? Не знам. Знам само, че е прекрасно! Благодаря ти, прегръщам те!

Привет, Ябълчице! де да беше хипотетичен миг!:)
Да, не ги познаваме, но ги обичаме така, както само те могат да ни обичат. Децата ни са много по-мъдри от нас. Това е природен закон! И благодарение на тях обитаваме тези прекрасни реалности и светове, за които говориш. Необозрими, но живи, осезателни...:) Като картините на Лу. Радостен ден и бъди щастлива!:)

Листата на времето са като музиката...
Добър ловец на време си Надежда!:)

Поздрави на талантливата художничка:)

http://www.youtube.com/watch?v=ZNBPrJ2Mq48

Знаеш ли, бях се отказала от това име - "Ловец на време":) Сестра ми, която е лекар, но може да пише по-хубаво от мен, ме попита като насън: "Оригинално заглавие...Нямаше ли такава книга?", а моят скъп приятел, Светлозар Игов каза - "Хубава книга, Наде, но защо не я наречеш "Аз и Ти"... Това "ловец на време" е някак..."

Ето, точно така ще се казва новата стихосбирка, която вие знаете, защото всичко споделям първо с приятелите ми от блога - "Ловец на време". Благодаря за куража! А защо се нарекох така, това е дълга и невесела история. Един ден ще разкажа.

Благодаря, ще предам на Лучиа! Ако не беше тя, нямаше да се случат толкова неща... И това стихотворение. Благодаря ти за песента. Много я обичам! Поздрави, Павел и успех на тази велика българска книга - Тракийският Речник!

Поздрав за теб - http://www.youtube.com/watch?v=KX4jAplZb0Y

Момчето до часовника
свири " Очи чернiье "
и " Една любов осмисля
целия живот" ...

Четях и четях ... и усещах, че зад тази успокоеност на сетивата, отвъд съзерцанието, душата върви, отключва спомени, преодолява въздишки и се приютява в обичта, най - чистата, към децата ни; светлина е тя, сякаш бликнала от картина на Лучиа.
Здравей, мила Наде! Много ми хареса стихотворението, ще чакам " Ловец на време".
Хубав, светъл ден, Наде! :)

Здравей, Марианче!:) Много се радвам, че ми гостуваш. Уж скоро се видяхме, а ми домъчня...:) Всичко е така, както го казваш... Спря ме тази песен, там, на Бургаската "Богориди"... Разбрах, какво значи - "краката ти се подкосяват" - буквално! Нашите скъпи хора, макар и от отвъдното ни прегръщат, закрилят, но това бе така осезаемо присъствие, че чак ме разрида - вътрешно. Тогава видях - срещу момчето, което свиреше - Часовникът... Виждах го за първи път, а Чайчето ми спомена за него. И... там спрях, приседнах срещу момчето, което изпълняваше прекрасни мелодии и на листа с имената на картините на Лучиа, записах това стихотворение... Дойдоха моите приятели... Майка ми! Така, на път към Бургаската автогара... Да, бях спокойна и щастлива - точно както го описваш!

Светлината на Лу ме приласка - сякаш аз бях детето. Има такива мигове! А "ловецът на време", ти го видя и много добре го знаеш оттук.:) Две години вече... Ще е хубав повод пак да се видим!
И на теб, от сърце - радостен и лъчезарен ден!:)

осмисля всичко! :)

:) Здравей, Ели! Знам ли... Радвам се, че си тук.
И все пак, ще се опитам да ти отговоря. Не всичко е любов.:) Със сигурност, мъжете разбират повече от тези неща. Но, когато някой изневиделица те прегърне от отвъдното, та чак секне дъха ти - да, това е любов.

силна и неразрушима... вечна. Обичам твоите стихове -
казват много, размислят, докосват други светове ...
Но през цялото време, докато чета се улавям,
че очите ми не се отместват от прекрасната картина,
магията на светлината и красотата отнасят мислите ми
в друга посока. Каква невероятна връзка , невидима
и вълнуваща има между посланията на стиха и магията
на картината ... Усещането е страхотно ...
Прегръщам ви сърдечно !

Благодаря ти, скъпа Таня! Благодаря ти сърдечно за подаръците - постинга за Лу, който ти направи, докато картините пътуваха към Бургас и малко преди откриването на изложбата, ви четях и не можех да повярвам, че сте с мен, с нас... Жестове във времето, които остават. Съпричастието на сродните духом! И безценният дар, че ни има, че сме, че ще бъдем, благодарение на тази обич, на приятелите... Това осмисля. Това е, което остава и за децата ни, за поколенията след нас. Както човекът, за когото са писани тези редове ми даде на длан сърцето си, светът, приятелства за цял живот... Пламъкът на истинската поезия. Има нетленни неща! Като светлината в картините на Лу! Прегръщам те!

И нека тази любима песен звучи за теб - моята скъпа приятелка - с обич!:)

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=xCwW7mEAXjI

Надя, мисля си ... че си го казала
невероятно хубаво...

Здравей, Маги! Благодаря ти, радвам се, че поспря на моята страничка. Хубав съботен ден и до скоро!

Поздрави ;)

:) Боже, каква чест! Самият Шериф!:))) Благодаря ти, радвам се, че пак си тук! Здравей!:)

ПОЗДРАВИ !

Здравей, Динко! Радвам се, че ми гостуваш - твоите картини са прекрасни. Ще кажа на Лучиа да ги погледне и тя ще се радва, че един така талантлив художник харесва живописта й. Благодаря ти сърдечно, а и за възможността пак да разгледам твоите творби. Поздрави на Малко Търново!

Все по малко време ми остава да се отбивам тук в блога :(
Но се опитвам с някой семпъл пост да напомня че съществувам, че ме има, тъй както тези, които вече не са сред нас, се опитват, от отвъдното да ни напомнят, че са съществували ...
Поздрави на Лу, приятелката на светлината :))))

Привет, Алекс! Няма "семпли постове". Особено твоите - това, което правите с Ива е достойно за уважение, а и пример, как би трябвало да се държим всички. Да вземеш болно дете със социално слаба майка и да ги заведеш на море със семейството си - колко от нас биха го направили? Аз не съм го правила. Всичко, което споделяме тук е истинско - всеки от нас. Жалкото е, че е "виртуално", но е истинско. Самите ние сме и "виртуални". Изтъкани от нематериални същности и насъщия. Важен е жестът, думите, приятелското рамо. С тази изложба на Лу се убедих, че няма граница между виртуално и реално - стига да се обичаме и да правим добро. Защото ние се раждаме добри и влюбени в живота, после нещо става... Същото е и с отвъдното, за което говориш. За мен няма граница. Моите обични са с мен, до мен, в сърцето ми. Всеки миг, с всяка глътка въздух...
Много се радвам, че сме приятели - поздрави прекрасната си съпруга, която е и лекар и децата си и онзи невероятен, аристократичен град Русе, откъдето е и Цани - Звездичка и други съблогери...:)

Благодаря ти за хубавия поздрав към Лу!:) Да, Лучиа е името на светлината.:) Радостен ден и до скоро, Алекс!:)

Сърдечни поздрави и прегръдки и за двете ви !
Докосвате, вънувате........
Със сила и светлина...... и в стиховете, и в картините......
Прекрасни сте !
Желая Ви чист на мисли и доброта ден!
С обич!:)

Здравей, Ванче! Благодаря ти. Извини ме, че чак сега ти отговарям. Пиша ти от компютъра на Лу:) Моят "гръмна". Да ме извинят всички приятели, че не гласувам или не коментирам. Имам и две нови стихотворения. Едното е от днес и естествено, го записах в метрото. :) Стана ми навик. Казва се "Автопортрет". До скоро! Прегръщам те, Ванче, зарадва ме...

А на теб пожелавам мека и светла есен с тихо слънце и много радости! И аз те обичам!:) До скоро!

Полъха им дава сила,
силата прошепва, зов.

:) Здравей, Бриз! Аз никога не оставам без вяра, надежда и любов и обичам да ги пръскам с шепи наоколо... Оставам понякога без дъх, но без тях - никога!:) Бъди здрав!

Мисля!

:) Прегръдки, Чайче! И до скоро!

Честит празник, мила Надежда!

Аз, едно зарче от пазарче)))))

Честит празник, Варна!:) Сърдечни поздрави на морската ни столица и на Морето!:)