КОЛКОТО СМОКИНЯ

Тъжни мъже,
стари къщи.
Обичах те,
колкото смокиня,
но си тръгнах,
а ти не разбра
странния аромат...
Ти не ме задържа.
Сега обичам
живота -
Великото море
и Слънцето -
градовете
на хората.
А можех
да те обичам,
колкото смокиня -
и да грея
само за теб.
Да ухая само за теб.
И птиците в клоните ми
да пеят вечно.

11. 09. 2012.

ЛУЧИА ИРИСИ - "Смокиново дръвче" - живопис, масло

Много добро!

Благодаря ти, Сашо!

и музиката... една от любимите ми...
прегръщам те..

Здравей, Маги! Нека те поздравя с една стара сицилианска песен, която много обичам. Пускала съм я вече тук...:) Ще ти я преведа довечера. А сега ще я добавя към "Колкото Смокиня"... "Brucia la luna, brucia la terra":

http://www.youtube.com/watch?v=fAaw2wJxQlE&feature=related

Магичен ден!

Странен ден - "почти като смокиня " Виолетов и носталгичен от вън , много приказен по свършека преди залез а той залеза ще ни се разкрие - вълшебен ...може би за си спомним, какво би било това което трябваше да бъде , когато или ако бяхме за някого всичко!
Приеми поздравите ми Надя!Искрени! Приятелски! Няма отърване от мен , когато започна да изреждам извини ме ако съм ти досадила...! :))

В сумрака на пристъпващата вечер, с повея на есен, през прозореца долита уханието на смокинята отвън; магично ухание, тънко и сладостно - на виолетов залез, на живот, на тайнствено червено, избухващо в любов:

Сега обичам
живота -
Великото море
и Слънцето

И пак сега - любов, грееща като смокиня, красива и в своята неслученост ...
Много ми хареса стихотворението! И с картината на Лучиа, с музиката ...
Поздрав, мила Наде! :)

Здравей, Ябълчице! Отговарям ти чак сега, защото, коментарът ти изчезна и не го виждах известно време. Както и на останалите. Сякаш наистина пишем с невидимо мастило.:)

Как може да си помислиш, че си ми досадила! Аз те обичам, както всички приятели тук и за мен е подарък, че ми гостуваш - нали си споделяме това, което ни вълнува, иначе, защо, какъв е смисълът изобщо... Правих го около 20 години и накрая усетих "досадата" от себе си, от строгата самота на изгнанието, от това, че наложих вето над самата мене си - говоря за поезията - есета, журналистика, преводи - всичко друго, но не и поезия! Не публикувах поезия - за мен всичко приключваше в момента на записването на едно стихотворение и... отиваше в шкафа. Хубав шкаф - старинен - флорентински орех от 18 век - мебел, край чиито дърворезби израснах и вероятно ще си отида от този свят и какво от това! Няма ли ви вас, теб, приятелите - няма го светът! Когато загубих майка ми преди три години - стана така, че дойдох тук, в Блог бг - и това е моята трибуна - първо тук споделям всичко ново и приятелите ми и колегите много добре го знаят. И понеже съм инат, предполагам, че и тук ще си остана:) Заради същата тази традиция...

Колкото до това стихотворение - това е животът ми на жена. Възпитана бях точно така - Копривщица е малко като Сицилия. Буквално. Макар, че отраснах в София, бях родена в Копривщица, бях дъщеря на копривщени от стари родове и още съм. Това стихотворение е към един скъп приятел и той си знае. Ние се разминахме, защото аз се държах като японка или защото така е било писано. Аз исках традицията да бъде спазена. Той не можа да ме разбере. Може би бяхме твърде млади, затова пък, останах вярна на поезията. Куп от думи... Ето това се казва да досадиш някому.:)

Сега си мисля, ако той бе уважил странния ми порив пред традицията, капризът ми, може би налудното ми за 20 век желание, днес, аз надали щях да продължавам да пиша поезия. Щях да бъда една безкрайно щастлива жена.:) Човек никога не знае! Прегръщам те с най-светли и добри пожелания за всичко, което си мечтаеш!:)

музиката ... Красив подарък в петъчната вечер.
Благодаря !

Привет, скъпа Таня!:) Прекрасното е, че ти си тук! Това е подарък. Докато ти не влезна в този блог, сякаш висях във въздуха - не, че аз самата не съм Въздух!:) Толкова сюрреално ми беше и някак, хаотично. Сега, ти си тук и аз вярвам в есента, в чудесата и в това, че се върнах и всичко е за добре!:) Прегръщам те!:)

Всички искаха да купят това дръвче, още на първата изложба на Лу в галерия "ЛИК", но тя го беше подарила на дядо й и не отстъпи.:) Ето, издадох една тайна! Хубава петъчна вечер и на теб и на всички, които обичаш!:)

Хубаво е!

Здравей, Марине! Благодаря ти, радвам се, че ти харесва. Надявам се, Маринчето е добре - сигурно е ученичка. Прегърни я от мен - пожелавам й радостна и успешна учебна година - да е светла и щастлива за нея!

Хубав е стиха ти Надежда, а картината на Лучия е една от любимите ми! Беше ми много трудно да направя избор... от толкова много красиви творби:)

Поздрави!

:) Благодаря ти, скъпа Марианче! Толкова ме зарадва... Ти си написала още едно стихотворение... Хубави сънища и до скоро!:)

Благодаря ти, Павел! Да, тази картина е в стаята на дядо й. Тя му я беше подарила и не отстъпи, макар че много хора я искаха. Сърдечни поздрави!:)

Навява тъга...... А защо колкото смокиня ?
Сърдечни поздрави Надя!

Здравей, Алекс! Извини ме, че чак сега отговарям - не мога да разбера, къде изчезват коментарите и кога Блог бг ще оправи този проблем...

Няма тъга. Поне според мен, макар че е може би меланхолично. Който избира да бъде поет, трябва да знае много добре, че в повечето случаи този избор означава да бъде сам, но и да бъде с целия свят, да може да го защити. Не мога да ти го обясня, а е и много лично. Ще опитам в друго стихотворение.:) Когато бях на 18 записах това. Казва се "Страх от птица":

"...........
Аз съм
страх от излитане...
Но защо
в страшни нощи
ръцете разтварям
и прикривам
цяло земно кълбо?"

"Колкото смокиня", защото обичам много това дърво, откакто съм родена. Обичам акациите, магнолиите, люляка, жасмина, но смокинята винаги ми е давала всичко, когато премина край нея. Тя е поезия, живот, символ на онова, което обичам... Макар че се родих в Балкана, откакто се помня - съм била свързана с морето. Когато се разделихме за няколко години и... това ме промени буквално. Физически.:) Морето за мен е смокинята, водата - тази велика и безкрайна материя на живот, северните брегове и вятъра...:) Неописуемо е! Затова ще опитам със стихотворение. Поздрави на любимия Бургас, на Бургаската Есен и благодаря, че ми гостува!

Остави вкус на смокини... Този кротък стих.
И нещо светло, останало някъде...
Поздравления!
Б.

Обичай Живота!!!

Здравей, Надя! Днес прочетох една мисъл, не знам дали ще я повторя съвсем точно:
Ако пресаждаш дърветата често, те не могат да пуснат дълбоки корени. Веднага си представих "Гора от мисли" на Лучия... Ако често пренасяме мислите си, може би и те ще останат без корени... повърхностно леки, всеки слаб ветрец ще ги помете някъде...

Поздрав за хубавия стих!:)

:) Здравей, Борисе! Благодаря ти сърдечно. Поздрави на Пловдив! Много ми хареса постинга, посветен на дъщеря ти и катеричката.:) Радвам се, че ми гостуваш. Светла есен и до скоро!

:) Здравей отново Усмивчице и благодаря за настроението и онези любимите мелодии и неща, за които няма измислени достатъчно думи още:)

Рядко слушам, когото и да било, което не е похвално. Огромен недостатък е, че повече чувам себе си и моите си гласове и това понякога ме оглушава. Но ще взема да те послушам. Добре. Обещавам! Ще обичам живота. Рапорт приет!:) И... прегръдка!

Здравей, Тинче! Благодаря ти, че поспря при мен и за тази невероятна мисъл - още по-силна, защото ти ми я казваш. Важно е кой и как ни казва такива откровения. И с каква помисъл.:) Днес при теб беше така хубаво, че си помълчах...:) Толкова различни мисли предизвика постинга ти, че някак не можах да ги изкажа в строй - остана хаос от светлина от великолепните снимки и усещане за стихотворение.:) Пак ще дойда в пещерата. Аз обичам екшъни, защото печелят добрите.:) наистина. Макар че любимите ми режисьори са Ингемар Бергман, Акира Коросава, Бунюуел, Федерико Фелини, Антониони, италианският неореализъм... :) Ще продължа при теб. Слава Богу, че когато са снимали в Копривщица не бях там. Въобще не припарих това лято. За разлика от щастливия край на екшъните, не обичам масовки.

А на Лучиа ще предам тази мисъл, благодаря ти! Благодаря ти и че си видяла изложбата й в Бургас - много ме трогна. Поздрави и до скоро!

И сега... как се коментира такава емоционална експлозия? Никак!
Или така? http://youtu.be/__ebR_8UKAY

:) Кой е тук!!!:))) Заспивам - утре ще го чуя - с кафето - за подарък, защото съм сигурна, че е нещо, което само ти може да ми пратиш. Както само ти може да снимаш морето като небе и небето като море - кристално през лятото и лятно през зимата... :) И да бъдем по едно и също време на най-коледното място в света - Созопол!:))) И да вървим щастливо някъде там, на съседната улица... Без да знаем всъщност. До скоро, Чайче! Благодаря ти!

Смокинята е често споменавана в Библията, Надя тя е райско и лечебно растение....
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2010/09/15/smokiniata-vkusna-i-lechebna-kato-bilka.605978

Всъщност, да. Но като дете няма как да знаеш това. Просто ми хареса, заради уханието. Не можех да говоря още, но ароматите винаги са ме вълнували.:) Помня ги. Някаква чувствителност... Мирисът, ароматът на смокинята е много дълбок - напомня по нещо магнолия грандифлора, но е със сигурност по-древен и със сигурност не е култивиран. Тя е дивата на всички аромати за мен и трябва да прочета вече Библията - време е. Човек никога не може да е напълно готов за някои неща в живота. Просто, трябва да го приеме такъв, какъвто е и да му се радва. Благодаря ти, Алекс, за напомнянето. Есента дойде!:) Време за Библия. Библейско... Или както казваше Христо Фотев - "сезонът на легендите и чашите". Сърдечни поздрави на Бургас! Малко съм виновна пред теб - не сварих да те поканя лично за изложбата на Лу в Бургас, но ако е рекъл Бог, ще се видим.:)

Охоо!!! И бутилка ром!:) Рядко пиша три удивителни - въобще, многоточия и удивителни уж избягвам.:) Това е една от любимите ми песни - БЛАГОДАРЯ ТИ!!! Какво ли не очаквах, Чайче - какво ли не, но не това! Никога не си ме разочаровала... Не знам, как го правиш, но ето на - признавам си - Днес ми е рожден ден!:) И това е наистина подарък!!!:) Прегръдки и когато прочетеш това - ще имам вече стихотворение за теб. Поооздрави, в която и точка на земното кълбо да си в момента!

всяка година измръзва и се възражда отново, но като храст, свободен и разпрострял се навсякъде и с все по-дъхави плодове. Сигурно и любовта не търпи рамки, опитваш се, но тя си знае своето. Разчувства ме, Наденце с този смокинов, лиричен постинг и прекрасната музика, и невероятната смокиня на Лучия. Усетих дъха и вкуса на малкия плод, и..... на онази любов безграничната към някого, към нещо, тази, за която никога не можем да дадем опреление и с каквото и да я сравним, няма да е достатъчно и няма да и прилича.

Благодаря ти, скъпа Майче! За съпричастността, за винаги топлото ти, приятелско присъствие и за споделеното. Истинско е и вълнува! Тя, любовта, ни определя, ние никога не бихме могли... Сърдечни поздрави и светла, щастлива есен за теб!

Онова, което вече е отминало е безмислено повече да се коментира, онова, което в момента става, не ни дава възможност, дори да го осмислим, онова, което предстои да се случи, можем само да гадаем... всъщност всичко това е точно нашият живот...:)

:) Много хубаво казано. Да, може би е точно така... Благодаря ти, Снеже! Всичко най-светло и добро от сърце и радостна есен!

с една захаросана смокиня в лъжичката;))) Наистина, от едно стаааро сладко.
И няколко ****************** !!!

Боже мой! Надя! Едва сега го чета и то като ми чукна главата на лични :) Обаче сега се поправям, събирам всичките емоции, вземам патериците ииииии:

Честит рожден ден, мила везничке-сестричке! Пожеравам ти здраве, обич (да получаваш и да раздаваш), признание, кантарът да е в равновесие и много хубави изненади!

Ленард Коен си беше за стихото, сам си се е наместил :) Това е специално за рождения ти ден с цялата ми обич: http://youtu.be/-TixAyTWz-M Не се съмнявам, че ще харесаш Бизе, но слушай текста, той е пожелание!

:) Ами, текна ми да ти кажа! Нали са си мои желанията на този ден. А иначе никой тук не знае, освен един мъж и една жена... Имаше такъв филм, помниш ли го - с Анук Еме и Жан Луи Трентинян - поздрав за теб именно с мелодията от него! Прегръдка, Чайче! Везничке-Сестричке!:) А за Бизе - ще слушам, ще чета..., ще мисля, ще мечтая... и как беше - равновесието на хубавите изненади!:) Мен ми стига една. Благодаря ти от сърце! Прегръщам те с най-добри и светли пожелания и до скоро!:)

Тили!:) Липсваше ми! Сладко от смокиня и чаша изворна вода. В Копривщица кладенците не са на мода, макар, че ми дойде наум тази дума - кладенчова вода:) Прегръщам те и до скоро!

Първо да си призная, че обожавам смокини, спокойно изяждам по кило. Дори съм поръчала на баща ми да ми засади и сега чакам да започне да ражда :)
И ЧРД на патерица - да си винаги усмихната, щастлива и уравновесена като истинска Везна.

Здравей, мила Марина! Благодаря ти, много мило, че си прочела. Благодаря за хубавото пожелание. Поздрави вашето дръвче от нас и дай Боже да дава уханни плодове и да те радва навеки! А на теб - здраве, любов и късмет!:)

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛКО, БЛАГОДАРЯ!

Здравей, Алекс! И аз ти благодаря от сърце за всичко, което правиш за българските деца с редки заболявания. И съпругата ти, която е лекар, Ива - също. Така ме трогнахте, когато видях как сте завели малкия Федо заедно с майка му на море и на зъболекар. Заедно с вашите три деца. Вълнуваща беше цялата кампания след това, подкрепена от колегата журналист и надявам се, все повече хора ще подпомагат благородното ти дело. България е просъществувала благодарение на дарителство и спомоществувателство, което трябва да възродим. Сърдечни поздрави на вас и на Русе и успех в мисията ти!

Стих изповед. И една вълшебна живописна картина :).
Поздрави Наде!

Здравей, Цани! Много се радвам, че ми гостуваш! И ти благодаря за твоите вълшебни постинги. Колкото до този стих - истина е. Помня филма "Вратата Рошомон", в който всеки имаше своята истина и всички истини се бяха случили. Но едно научих дотук. Библейското правило - "По делата ще ги познаете" никога не ме е подвеждало. Никога не е късно да разбереш, колко струваш и ти и приятелите ти. И накрая се оказва, че ако си в тежък момент има повече хора, на които може да разчиташ, отколкото си предполагал. Е, понякога не тези, на които си разчитал, но какво от това. Това е величието на живота. Може би... Затова аз продължавам да вярвам в слънцето, в хората, които обичам... колкото смокиня. Прегръдки и поздрави на Русе!:)

А картината на Лу наистина е "вълшебна живописна картина"... :) Отивам да видя пак онзи невероятен български танц и чорапите! Грееща и радостна есен за теб и за всички, които обичаш!:)

Понякога нашите малки любови и надежди се изпепеляват за миг. Тогава остава вечното, Надежда!
Извинявай, Наде, че не можах по-рано да се отбия и прочета изповедта в стих и поезията в картина на Лучия. Но удоволствието е мое винаги,когато те посетя и поседя за малко (както се случва често) или повече. Радост за очите и наслада за душата е в твоя блог и аз ти благодаря за това, че мога да надзъртам и попрочитам нещо хубаво, възвишено и човешко!
Хубави есенни дни и само радости и смокинови дървета !

:) Благодаря ти сърдечно, мила Бвен! Приятелите сте винаги с мен - неизменно. Това е, което остава. И след нас. Като ароматът на смокинята... И на теб - лъчезарна, топла и нежна есен!

Няколко дни "минавам" покрай смокинята в блога ти и си казвам:"утре".
Сега е "утре" и попаднах в сладката, лепкава сладост на магичния и мистичен плод.
Сладост, примесена с носталгия и много още.
Видях картини, които си мислех, че са забравени завинаги, насладих се на музика, на Лучия.

Честит Рожден ден+няколко дни!

Обичай "живота -
Великото море
и Слънцето -
градовете
на хората.", колкото смокиня!

Здравей, Кате! Благодаря ти, трогна ме. Това е носталгията на един Великден - много лична. Но радвам се, че те е върнала и към скъпи за теб, "забравени завинаги" картини... Може би по-скоро картината на Лу ги е осветила в паметта на сърцето ти. Прегръщам те с обич и най-светли и добри благопожелания за теб и обичните ти хора!