Все съм се чудела, Наде :) Благодаря за прозрението.

...Въздух! Пожелавам ти много въздух - да се реееш там на свобода! А когато поискаш, бъди пак човек, намери някой специален за тебе, прегърни го и му покажи облаците !! Усмивки :)

Звучаха ми някак познато тези две стихотворения, възмутих се от себе си, но толкова ги харесаха близките ми хора, че реших да им дам шанс. Щяха да си останат в купищата чернови - като неродени "Облаци" и "Признание"... Но ето ги, пътуват вече, независимо от мен. Благодаря ти, че ме окуражаваш, Стани и ще върна истинския образ, както го чух и записах - както си е и - облаците в стиха ми плачеха, а не светеха :) Което не значи че не са светли... Беше:

И когато изстинат
Започвам да плача -
с тихички сини сълзи.

Сега ще го върна и ще опитам друг път да не преправям думите си. В живия живот бъбря неспирно, но в поезията, някак не обичам.:) Благодаря ти! Ще те поздравя с едно старо стихотворение, което написах като някога:

КАТО ДЪЖДА, ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Любимите ми хора са обикновени
като дъжда, земята и небето.
А само ти си толкова внезапен,
а само ти си толкова съдбовен
и толкова до болка невъзможен,
като самата мен, която
би искала да е така обикновена,
би искала да е така любима,
като дъжда, земята и небето...
И като теб.

Звучиш като Огън или Вода!:) Благодаря, Усмивчице, че ме разбра. Ще помисля...:))) Ще ти подаря едно друго, старо стихотворение. От 1981...

ПРИСПИВНА ПЕСЕН

Мълчанието
сигурно ще ми отнеме нещо.
Защото
длъжна съм да бъда
дъжд,
когато
пада нощ за теб,
когато
пада нощ във теб.
Защото трудно е да бъда
самотна къто дъжд,
небесна като дъжд
и чудна...
Защото аз ще те покрия
с шума на дъжд
в предпролетните пъпки,
с гласа на дъжд
в предпролетните клони,
за да сънуваш,
вместо покрив
зелен повей
и порив на море...
Как чудно е
да бъдеш дъжд!

:) Благодарение на теб, сега откривам нещо - още тогава, като дете съм бълнувала за "мълчание". Не че не млъкнах после 20 години и наистина не публикувах ред поезия, освен без мое знание или съгласие - приятели публикуваха някакви стихове, че и втората ми книга (Христо Фотев и Георги Трифонов я направиха - вечна им памет!)... И когато дойдох тук и системата на Блог.бг за трети път отказа да приеме името ми, се ядосах и остана това "malchaniaotnadejda7" - искаше и цифри... :) Нали името ми е седем букви и съм родена в неделя... После исках да го сменя, но не би... И така и остана. Прегръдка, Усмивчице и радостни дни, години, епохи!:)

Блазе им на поетите, че могат така лесно да се докоснат до божественото в човека....

:) Благодаря ти, Павел ...

Благодаря ти и аз за това, че ме накара да се поспра и да се огледам с широко отворени очи:)

облаче съм...
ту бяло, ту дъждовно...
пътувам си кротко
все към
някой и нещо...
есенно синьо небето
ме милва
и топъл дъжд завалява
сълзите ми в шепа
събира тъгата
като вятъра есенен
край мен
прелетяла...

*
ей, Наде... чудеснице мила...
прегръщам те...

Вълнуваш и с въздуха , който е облаково пространството- над земята попълваш - много хубав музикален фон за преодоляване на земното притегляне- което в твоят стих отпуска своята хватка...!
Поздрави и най- добри пожелания от мен! :))

Здравей, мила Маги!:) Благодаря за стиха! Слънчев е... И аз те прегръщам!:)

Привет, Ябълчице!:) Благодаря ти сърдечно. То аз съм зодия "Въздух" - везна, подвластна на Венера. Вятър и мъгли... :) Колко му е - едно земно притегляне. Мен другото, въздушното не ме пуска.:) Благодаря ти, че поспря на моята страничка. Радостни дни!

По-голямо вдъхновение за нас, българите, от истината, кои сме всъщност, надали има. Това вдъхновение живее в твоя блог, при теб. Тук, в тази виртуална платформа сме много хора, които записваме в поетична форма вълненията си, но по-искрен и силен вдъхновител за българите, (а като преведеш текстовете си), и за други народи, тук няма. Аз ти благодаря, за безвъзмездния труд и посвещението, с което служиш на България! С нетърпение очакваме книгите ти. Поздрави, Павел!

http://www.youtube.com/watch?v=SIDck4H9zhQ&feature=related

Едно изпълнение на Ищар, което чувам за първи път, но което силно ме трогна.

И разбира се, с "Облаче ле бяло" - в изпълнение на Силви Вартан ~

http://www.youtube.com/watch?v=uCg3CaRlLZY

Поздрави Надя ! Въпреки че понякога създават мрачно време и настроение те ни носят благодатен дъжд и плодородие! А когато се издигнем над тях те са неописуема гледка....

спуснали са се облаците почти до земята, това не може да си ти. От тях е тъмно, а ти си светлина. Нещо друго си, нещо свободно, красиво, да толкова нежно, като облака, "целунал тревите и повил звездите" от твоя стих. Може би си от тези добричките облачета, перестите, с които небето става по-синьо, да, така може. Усмивки от мен и хубава нова седмица!

Здравей, Алекс! Имам чувството, че първите ми предци - моят първи прародител, се е появил на този свят, дошъл е във времена на дъжд, на облаци и буря, и затова ги обичам толкова. :) Нищо чудно и да е така. Като малка отивах на ръба на брега - често ходехме в Калиакра..., в Балчик. Научих се да плувам в северното море. Помня, веднъж бяха забранили да излизаме, защото имаше ураганен вятър с голяма скорост. Сякаш ме викаше навън... Бях на 12, измислих някаква хитрост, че ето, да - играем с децата в станцията и... може би бях единственият човек навън.:) В бурята. Аз и... тя! Беше хубаво, но почти паднах. Няма да забравя усещането и песента, която идваше откъм Двореца... Беше хит - една протяжна, пустинна мелодия. Ето спомен от буря. Въздухът беше чист, ухаеше на дъжд - жив като никога! Обожавам есента. Поздрави и благодаря, че ми гостува. И непременно поздрави Бургас и твоето море!:)

Здравей, Майче!:) Казах ти - ти си поет! Имаш такова виждане за нещата от живота. Живееш така сигурно. Да идват тук литературни критици и да се учат, как се коментира текст. Нали си "Счети", казваш, - на урок при теб - ти прецени по колко ще им вземеш. После ще отидем да ги изпием като на срещата - :)))) Виното наистина беше хубаво - цяла чаша! И то рубинена. Колкото до облаците, тук, където живея, (знаеш, къде) - цял ден гря слънце. Ако ми беше дошла на гости днес, щеше да се разходим до Манастирчето или до пазара - все на слънце!:) А ти си останала на тъмно... Чакам те!:) И на теб - спорна и щастлива седмица! И до скоро!:)

А стиховете ти са чудни. Върнах се отново да прочета за Облака!! Усмивки много :)))

:) Благодаря ти... Подарък е, че си тук. Светли и лекокрили сънища, Усмивчице! До утре! :)

величествено прости. Благодаря!

Благодаря за доверието, Стани! Благодаря ти от сърце.