да брани... и да поражда
мълчания... хубаво, мъдро посвещение..
поздравявам те, Надя...

Здравей, Маги! Благодаря ти. Книгата на Пламен Дойнов - новата му стихосбирка "София Белрин" - една необикновена книга, посветена на съпругата му, Боряна, породи това стихотворение. Записах го още там, на премиерата в Сцена - клуб "Максим" на театър "Българска армия", слушайки стиховете, които Пламен рецитираше, долавяйки онзи възглас на Иван - извикан, но всъщност навътре - дълбоко и тихо някак, та само аз го чух - бях близко до него... "Не позволявай да те обиждат!" и това, как я нарече "горно до"... Една наистина необикновена книга. Ето как започва:

"На Боряна,
с която заедно открихме и преживяхме
градовете и пространствата
в тази книга
и останахме там -
завинаги!"

Пламен Дойнов

Това е... Пламенно е ...
Прегръдки !

Да, истинско е, благодаря ти, мила Таня. Трябва ми време. Да го осмисля.

Щом е "горно до", то гамата е изсвирена, клетката е отворена и идва свободата....Пламенно е! Прегръдки за Надето!

Шепот е, вик е и в мълчанието, което поражда ... И този образ на високия, красивия тон, който може да бъде опазен " в самолет от хартия", в крехката и силна обич, в мечтите- сбъднали, сбъдващи ...
Много хубаво посвещение, мила Наде, много истинско!
Поздрав и прегръдки! :)

Може би класическата поезия оставя Духът в размисъл и онова извисяване,което води до катарзис или еволюция. Но съвременната
поезия е, за да носи високо знамето на Човека и да зове:
"Не позволявай
да те обиждат!"
Поздрави, Надежда! Патос ни е нужен сега:))))

:) Благодаря ти, Майче! Все скъпи приятели бяха там, а и мястото - едно особено - преди 20 години бях там с приятели, които вече не са тук - преселиха се в по-добрия свят, на вечността, но страшно ми липсват! Няма я Малина - съпругата на поета Иван Цанев, която толкова обичах, няма го Христо Фотев..., няма го Николай Кънчев... Но Катето Йосифова дойде с онзи, нейният, момичешки поглед и тънка като момиче... Сякаш без възраст! Иван Цанев говореше за книгата на Пламен Дойнов, посветена на прекрасната му съпруга, Боряна, която си отиде толкова млада и на която е посветена тази странна, силна книга, която ни събра. Бях половин човек. И тази вечер, на тази премиера разбрах, че има хора, които ми връщат целостта. Така, както ми я връщате вие, приятелките ми тук... Прегръщам те!

Да, Пламен Дойнов има такава метафора, а неговият приятел и литературен брат - поетът Йордан Ефтимов, буквално направи един хартиен самолет и той политна към приятелите на Пламен, уважили премиерата му. Все хора създали българската съвременна литература такава, каквато е. Достатъчно е да споменем "Литературен вестник", а до него името на Малина Томова, живо в карето на съзидалите го, макар в скръбна, непрежалима рамка... Иван се притесняваше, че не е казал точно това, което чувства, Йордан Ефтимов говореше с онези странни метафори, виещи се, като Дяволският мост над Арда по залез, с онзи код на модерност, който те с Пламен прекрасно владеят, прозвуча може би критично, по-фриволно или закачливо небрежно, а всъщност, бе адмиративно и дълбоко... Но големият поет Иван Цанев слушаше себе си и как кънтят в него стиховете на Пламен и нищо не бе достатъчно, според него, да изрази това. И възкликна: "Това не е така!", всъщност казвайки същото... "Безкористно" и "Горно до!" са негови думи... Йордан Ефтимов пък се обърна към Михаил Неделчев, който говори блестящо за книгата, че не е съгласен с него и каза с други думи същото... В крайна сметка, че това е една искрена, динамична, истинска и много различна поетична книга, която предизвиква да се вълнуваме. "Горно до"!... Това е историята на скромното ми стихотворение - малко хаотично разказана. Благодаря ти, мила Марианче - ти самата пишеш брилянтна поезия - истинска си - "в сбъднати и сбъдващи мечти"... Благодаря ти от сърце, поздрави и всичко най-светло и добро!:) И аз те прегръщам!

"Не позволявай
да те обиждат!"
Ако имах мъъъничко адмиративност, може би нямаше да си позволявам да се обиждам.
Странно, Надя, как винаги успяваш да ми завъртиш мислилото. Като вятъра в перките на мелницата си :) А песента е просто разкош!

Благодаря ти за невероятната песен и вдъхновените думи, мила Бвен! Вие, моите приятелки тук не отстъпвате в коментарите и тълкуванията си на "високата" литература!:))) Да, ти каза всичко. Няма какво да добавя, освен да те поздравя с едно стихотворение от книгата на Пламен Дойнов. Сърдечни поздрави! Много ме зарадва, че ми гостува.:)

Мъъъничко поне!:))) Толкова се радвам, че си тук, толкова ми липсваш, че нямам думи! Но, имам това, с което ще те поздравя - там се вливат всички метафори на света в едно едничко име - България. Наистина е Отечество красотата на Природата по света и особено тук - може да приюти цялата адмиративност на този свят и винаги да остане място за още един библейски мост - безкористно! Поздрави Чайче, прегръдка и наздраве!:)))

http://seen.evgenidinev.com/sights/

http://stock.evgenidinev.com/

А песента я дължим на Бвен!
А тази е поздрав специално за теб!:) -

http://www.youtube.com/watch?v=to1KyJ-5EHM

И за песента, и за снимките. Каквото е погалено от камерата на Евгени, все е класика.

Аз пък искам да ти подаря нещо друго, което съдържа убийствени снимки и една песен, която буквално може да те разглоби: http://www.vbox7.com/play:0ca56155

:) Събра ме! Благодаря ти, Чайче, оставам си при слънчогледите.... Поне насън.:) До скоро!

Във всеки ред се открива ясно и точно послание, Мalchaniaotnadejda7!
Благодаря, че сподели с нас за тези талантливи хора!

Здравей, мила Скарлет! Извини ме, че ти отговарям чак сега - толкова се зарадвах, че ми гостуваш, но коментарът ти изчезна, както напоследък става и нямаше как да ти отговоря. После се залисах... Много ценя мнението ти, дано да съм постигнала яснота - към това се стремя - краткост и яснота. Това е най-трудно. Споделих с вас, защото ви чувствам по-близки от тези хора, с изключение на Иван, разбира се! Това е самата истина. Така се случи. Вие сте ми по-скъпи приятели, независимо, дали сме си виждали очите. Някак човек усеща що за човек стои насреща му след време тук. :) Прегръщам те!