НЯМА ВРЕМЕ

Няма време
да кажеш нищо
Само докато
се обърнеш
ще мръкне
Хребетът на
планините
ще потъне
в небето -
Хората не са
добронамерени
Луда Жено
Прибери се
в себе си
вдигни
всички мостове -
вдигни ги високо
до Възбог
Опъни лъковете
като струни
на арфа -
клавесина
на времето
тъне
в забрава
Наточи мечовете
и стреляй
в сърцето -
право в сърцето
на времето
Сражавай се
до последно -
до последната
капка
живот
до последната
капка
безсмъртие
до последната
тънка усмивка -
като месец
над тебе
разперена
Полети
и никога
не се връщай
на тази грешна
земя -
Намаш време
дори
да помислиш

14. 01. 2013.

Много ми хареса!

изхаби тези дни, Наденце. До последната капка живот, да!
Прегръдка:*)

Благодаря ти! Радвам се. Обичам твоята поезия, Еtyna!

Хубаво е, че те има, Лиленце! Прегръщам те.*)

ps Позамислих се за "изхабените емоции", за които говориш. Винаги съм била егоист. Хабя всичко, което може да извика на бял свят едно само стихотворение. И защо? Защото някога реших да се занимавам с това? Заради един детски каприз!? Защото дойде и ме обсеби до степен, че иначе не мога? Инерцията на самия живот е безпределно хубаво нещо. И хич не ни се иска понякога да възставаме срещу навика, покълнал в нас като самотна маска. Като венецианските маски на Криси. Истината е, че нищо не постигнах. Нищо не промених. Може би, дори попречих. Защото средствата и целта никога не са достатъчно основание за каквото и да било. Но, ето малко Дзен с кафето - :)

"Средства и цел

Предназначението на всички съждения, загадки, пословици и фрази в Дзен е да завладеят вниманието на ученика. Единствената им цел обаче е СВОБОДАТА;

ЧОВЕК НЕ БИВА ДА СЕ ПРИВЪРЗВА КЪМ СРЕДСТВАТА."

Енергията създава от думите реалност, да.

Винаги създава реалност, Стани. И понякога тя е така силна, че може да ни съкруши, да изтръгне душите ни като тънки дървета и да си накладе огън, който може да топли, но може и да изпепелява... Може и да ти послужи да изковеш меч - нетленното оръжие на доброто, защото ние сме крехки като тръстики, смъртни същества. Единственото ни безсмъртие е вярата в Любовта. В Истината и в Доброто. Единственият ни смисъл е не смисъла на стотиците хиряди учения и мъдрости, а да браним тази вяра, дори с цената на своята собствена религия. Затова много пъти съм казвала за разликата между религия и набожност. Символите винаги са ми давали крила.:) Светъл ден, Стани!

Да, съвременността е доста динамична, луда, бясна... Малцина имат време да се позамислят... Целта на Манипулаторите от векове е такава - масата да не мисли...

укроти емоциите, има време за всичко. Все бързаме и все пропускаме онази добронамереност, която търсим. Тя е навсякъде, но не ни стигат сетивата да я усетим. Я горе главата!

Отговорно е това твое име - Надежда!

Като питат Васил Левски - Апостола с какво се е занимавал последните години, Апостола отговаря7

Давах надежда на хората!

Хареса ми строгото ти стихотворение!

Благодаря ти, Марине! Благодаря ти за това!

Еклезиаст!:)
Не се съмнявай, че съм "самата Надежда". :) Щом имам приятели като теб, Майче - не мога да не бъда добронамерена. Но не мога и да не браня добронамереността. С моите си оръжия. На вярата. На надеждата. И на любовта. Останалото, наистина са емоции, които малко или много пречат на безметежността. Безметежност, в смисъл на абсолютно щастие. Когато си добронамерен, не можеш да не бъдеш щастлив, нали!:) Прегръщам те!

Благодаря ти, Санде! Трогна ме. Да, името е наследствено - така е в Копривщица. Името е на баба ми, Надежда, родом от Малък Чардак - Тракия. Произхождала е от един от най-имотните родове навремето и дядо ми, свещеникът, я среща там. Отива си от този свят на 40 години. Баща ми остава сирак. Майка, светла й памет! казваше: "Не можах да се порадвам на свекърва..." Толкова добра е била. Стари хора са ме спирали като дете и са ми разказвали за нея... Попадийката... Винаги се е усмихвала. Тя е едничка от големите тракийски родове. Всичко друго е Търново и Копривщица. Ето, накратко - историята на моето име. Нека те поздравя с това:

НАСЛЕДНИЦА

РОДИЛНА БОЛКА
В КУКУРИГАЩОТО УТРО
РАЗКЪСАЛА
ДУШАТА НА СЕПТЕМВРИ...
НАВЯРНО ДЕВЕТ МЕСЕЦА
СЪМ ВИКАЛА
ПОД МАЙЧИНАТА ПАЗВА
ВСЕ ИМЕТО НА БАБА МИ -
НАДЕЖДА,
ЗА ДА ИЗКРЯСКАМ СИЛНО
ВЪВ НЕДЕЛЯТА,
ЗА ДА МЕ ЧУЕ
СВЯТАТА ПОКОЙНИЦА
В КОПРИВЩЕНСКОТО ГРОБИЩЕ
И МАЙКА МИ
ДА БЛАГОСЛОВИ...
ТАКА СЪМ НАСЛЕДИЛА
БОЛКАТА...
И ПЪРВИЯТ МИ КРЯСЪК
ВЯТЪРА ОТНЕСЪЛ.

Много ми хареса стихотворението - силно, истинско; четеш и усещаш как думите бързат, тичат ... буйна река, която през горчилката носи свободата. И светлината, светлина - вяра, без която светът е друг ...
Прегръдка, Наде!

Мислех да споделя за времето, действията , отлагането за утре и надеждата в утре...но" НАСЛЕДНИЦА "е удивителна!
Моите почитания!

Здравей, мила Марианче! Благодаря ти, с теб някак не ми е нужно да обговарям нещата. Те са такива, каквито са. Просто е хубаво, че те има! Човешките същества имаме твърде много пристрастия напластени в нас от незапомнени времена. А носим тази памет. И е трудно да изтръгнем от себе си великата природна измислица, без да пресушим красивата походка на сърцата си. И ако това е трудно, то почти невъзможно е, да бъдем верни. Но можем, със сигурност можем, да се обичаме. Имаме ли това, имаме целия свят. Обичта е ключ към паметта ни. Ти си от хората, които се раждат влюбени в самия живот и затова си верен приятел. Нещата са простички, въпреки индивидуалните ни пристрастия. Достатъчно е да се обичаме.:)
Прегръщам те!

Привет, Ябълчице! Разбира се, че ще споделиш - толкова обичам твоите изповеди, а и това е старо стихотворение. Още преди да стана майка и да загубя моята майка, преди да разбера болката. Сега знам. Но знанието и знаенето не струват и пет пари, ако няма приятел, с когото да ги споделиш и за когото си заслужава да бъдеш. Моите най-искрени почитания към теб и твоята поезия!
С обич!

Много стрели и много гняв те изпълва (теб или героинята ти|). Нека утихнат големите страсти, за да дойде Светлината! И истинското Време:)))

:) Милата ми Бвен! Лирическата героиня съм аз. "Мадам Бовари, това съм аз!":)

Какво да ти кажа. Бог ми е свидетел - ОПИТАХ. Но има хорица, които искат война и нещо повече от война. Психоинквизиция на тъмно, психоконтрол, маскарад, средновековни клоунади... Все целящи прогонването на хора оттук. Този копнеж, тез "Радини вълнения" да КОНТРОЛИРАТ чрез психически тормоз другите. Аз ги наричам не само социопати, но и емоционални инвалиди.

Да допуснем, нежно пърхах с мигли и се правех, че не забелязвам психическия тормоз над мен и над други потребители тук, (който си е за затвор и е подсъден - в Канада, такова поведение отнася 5 години и тежка глоба!) Да допуснем, че като ми сторшат в главата някоя чиния, замълча, или ако отворя уста, то е да кажа грациозно и дълбокомъдро: "Ах! Но тази чиния се държи неприлично..." - и т.н. и т.н. - С други думи да бъда "над нещата". Не и аз. Не мога да трая, като тормозят някого или като тормозят мен. И не мога да го приема за нормално. Е, хубаво е, човек да е безстрастен - нещо, което никога няма да мога.:) В някой следващ живот.

Днес отидох да поплувам и въпреки всичко вървях и се усмихвах - не знам защо си представях едно малко, светло същество, момиченце, което върви пред мен и ме дърпа и води напред. Това ме спасява, Бвен. Плуването!:))) Ето, разкрих ти едната тайна. А напоследък и Дзен. Но аз не "уча" - забавлявам се. Това е като игра, дори не литература. Ще те поздравя с малко Дзен и вярвай, не ме изпълва гняв, а радост. Наистина! Иначе нямаше да мога да кажа това горе, да го споделя. Радостта сте вие, моите приятели тук. Приятелството е смисъл, който няма равен. Да, истинското време, за което говориш, ще дойде и тогава ще сме "единени и прекрасни", както писа Христо Фотев в предговора към втората ми поетична книга. Вярвам в това! Христо нарече бъдещето - "Ера на Надеждата..." Хубав предговор... Благодаря ти, мила Бвен!

ps - Ето го!

ДЗЕН МЪЛЧАНИЕ

НЯКОЙ ПОПИТАЛ ЯН ДЗИ:

- КОГАТО ПЪРВИЯТ ПАТРИАРХ НА ДЗЕН ПРИСТИГНАЛ ОТ ИНДИЯ В КИТАЙ, ТОЙ СЕДЯЛ С ЛИЦЕ КЪМ СТЕНАТА ЦЕЛИ ДЕВЕТ ГОДИНИ - КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

- БИДЕЙКИ ИНДИЕЦ, ТОЙ НЕ Е МОЖЕЛ ДА ГОВОРИ ПО КИТАЙСКИ - ОТГОВОРИЛ ЯН ДЗИ.

Нужно е понякога наистина да дръпнем всичките мостове и да наточим мечовете...защото и в поле от рози може да срещнем пепелянка...

Здравей, Павка! Много е тъжно, случилото се. Няма нищо по-тъжно, когато вярата ни в човека е подронена. Тогава и само тогава може да загубим сърцето. Но затова са приятелите - да остане вярата в доброто ненакърнена. Тя е нетленна. Благодаря ти!

като гневни и смели мисли, като орлица в небето...
като трудно простимо разочарование ...
Сърцето не може да се загуби, мила Надя, когато носиш
и даряваш обич, добрина, вяра - неминуемо
е да ги получиш от хората, които са важни и скъпи за теб ...
Невъзможно е да не можеш да полетиш ...
Има неща, срещу които и мечът е безсилен... но рано или късно
времето ги поставя на място.
Не зная какво се е случило, но е било тъжно и болезнено ...
Сътворила си прекрасен стих !

Истината е, че гневът не прави никому чест, скъпа Таня. Дори понякога да поражда хубави стихове. Не знам, дали този е от тях. Но, освен гняв, в него има една огромна тъга, която може да изличи единствено обичта на хора, като теб. Единственото, срещу което мечът е безсилен е Любовта, която движи световете. Знаеш ли, много ми се иска да те поздравя с една песен на U2, която много обичам - там много по-добре е казано всичко:

"... Only love, only love can leave such a mark
But only love, only love can heal such a scar ..."

Ще опитам да я намеря и да я кача в този постинг за теб. :)

Благодаря на Бог, че те срещнах! Прегръщам те!

Ето я - http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=Yi52HjJbwVQ

Нека звучи за теб, Таничка!

Magnificent

I was born
I was born to be with you
In this space and time
After that and ever after I havent had a clue
Only to break rhyme
This foolishness can leave a heart black and blue


Only love, only love can leave such a mark
But only love, only love can heal such a scar

I was born
I was born to sing for you
I didnt have a choice but to lift you up
And sing whatever song you wanted me to
I give you back my voice
From the womb my first cry, it was a joyful noise

Only love, only love can leave such a mark
But only love, only love can heal such a scar

Justified till we die, you and I will magnify
The Magnificent
Magnificent


Only love, only love can leave such a mark
But only love, only love unites our hearts

Justified till we die, you and I will magnify
The Magnificent
Magnificent
Magnificent

Прекрасно ... Да ... Любовта движи световете
и притежава неземна сила ...
Само любовта може да излекува всяка рана,
единствено любовта може да свързва сърцата ...
Не бих казала, че стихът ти е плод на гняв, не ...
Ти пишеш прекрасно и когато си усмихната,
и страшно ми се иска в момента да ти подаря
една усмивка... Песента е чудесна !

Аз ти благодаря, че ме "измъкна", Таничка! Малцина го могат - на малко хора "позволявам", да ме доближат, въпреки видното. Всъщност, почти никой не допускам до себе си. А това не е никак добре. Благодаря ти! Обещавам ти да се видим тази година. За мен тя няма да е вече виртуална, дори с приятелите оттук. С Лили се видяхме, значи ще се видим и с теб!:) 2013 е годината на Любовта и приятелството! За нас, които се сражаваме по думите на любимия ни Аполинер "на границата с невъзможното".:) Но този път, в твоя чест ще си позволя една глътка вино. И в чест на нашето приятелство! Наздраве, Танюшка!:) И до скоро!

Тъжно е да, но е и неизбежно...Доверието се гради с години, а може да се срути за миг.

Нека обаче да мислим за тези, които желаят да вървят рамо до рамо с нас, без задни мисли, без планове...да са с нас защото гледайки в лицата ни, намират и частичка от себе си.

Да, ние сме със сродните духом. Те са ни роднини по съдба, наши родственици. Където и да сме, те са с нас... Няма нищо по-прекрасно от това да споделяш вярата си в доброто. Никой не може да го каже по-хубаво от теб -

"...да са с нас защото гледайки в лицата ни, намират и частичка от себе си."

Благодаря ти за това!