Любовта надживява времето и смъртта. Тя лети на крилете на песента и влива светлина в душите ни.
Светли празници, Надежда!

Добре дошла с това хубаво стихотворение!Поздрави!

Весели празници!

или на мен ми се иска да е така ...
Здравей, мила Надя ... Радвам се на този хубав стих,
сякаш сътворен от моите мисли, докоснали твоите...
...в бездната на безвъзвратността преобръща мрака
в диря от светлина ... ПРЕКРАСНО ...
... Оттогава плаче всяка жена ...
Прегръщам те силно !
Светли празници на теб и семейството от всички нас !

тази диря на плача, оставена чрез светлото в снагата на безвъзвратността!
Моите почитания и най- добри пожелания към теб!

Обичам тази притча и символите в нея - Орфей и Евридика! Но в повечето случаи постъпвам, като Пенелопа... издърпвам завързаната нишка и отново! :))

Въздействащо

Здравей Valeska! Радвам се, че отново съм тук, сред приятели. Липсваха ми и твоите стихове.
Да, любовта надживява всичко. Истинската любов е като самият безкраен живот - кръводарява светлина, възражда се в нови светове, небеса, пространства... Колко вярно е това за песента. Благодаря ти! Светъл Великден и на теб!

Добре заварил и Здравей, Митко! Радвам се, че отново сме заедно. Сърдечни поздрави!

Привет, Сашо! Радостни празници и на тебе!

Здравей мила Таничка! Щастлива съм, че сме отново заедно. Три месеца извън блога, повече от месец в Калифорния - и ето, годината се преобърна, нощите са светли и пълни с надежда, а дните понякога помръкват, когато приятелите са някъде далеч или просто са другаде. Конкретно за датата на написването на това стихотворение - сигурно е случайно, но не мисля, че е случайна близостта в осезаването. Помниш, и друг път се е случвало. С Бялата пясъчна Лилия и още толкова неща... За това стихотворение помня, че беше нощта преди заминаването ми и някак исках да кажа всичко - нещо като прощално стихотворение. Реших, че не се е получило и не прилича на нищо, особено римата в него ме подразни, но аз записвам. То си има свой живот и не ме пита много много, какво и как. Диктува. Идва си родено вече. Както и да е - важното е, че пак сме заедно. Прегръдки от всички ни с пожелания към вас за щастлив Великден и светла Пролет!

Здравей, мила Ябълчице! Радвам се, че си тук. :) Думата дори не е любов. Думата е безвъзвратност. Нима Мария е избрала, каквото и да е. Всяка жена носи в себе си сълзите на Богородица. Някои нишки човек не може да прекъсне. Не е по силите му. Прегърни Пенелопа от мен и хубави, благодатни празници!

Благодаря Selenika!

Понякога в сиянието й се извисява едно разпятие, но над него е радостта. И това усещане за светлината, дето :

не иска да свети -
но преобръща мрака
в диря от светлина -

Много е светло, дълбоко докосва стихотворението ти!
И много ми е драго, че си отново тук! :))
Светъл Великден, мила Наде, и цветен Гергьовден!
Прегръдка! :)

Христос Воскресе, мила Марианче! Прегръщам те с обич и най-светли и добри благопожелания за безгранична любов! :) Къде да бъда, щом ти си тук - много се радвам, че отново сме заедно. Светъл и честит Великден и на теб! Нали 40 дни все ще е празник. А Гергьовден ми е от любимите. До скоро! :)

светли дни ти пожелавам, Надя..
от сърце..

Честит Великден, Маги! Христос Възкресе!

изтрии всички сълзи, защото вече е светлина. Сега е време за усмивки, все пак Орфей ще спаси Евридика, нали! Прегръдки от мен!

Здравей, Майче! :) Орфей затова е Орфей! Той ще спаси Евридика, това е нейната съдба. Да бъде и да бъде спасена. Христос возкресе!

пс Има една тайна - :) Аз винаги ще бъда тук. Защото и вие сте тук, приятелите. Защото ти винаги извикваш това в мен, което ме кара да се усмихвам. Сигурно истинското ти име е Лъчиста. (превод от Мая - на някои отколешен език :)

Прекрасно е, Мalchaniaotnadejda7!
Поздрави и от мен!

Привет, мила Ckarlet! Благодаря ти за приказните разходки до Бачкожския манастир и до Константинопол! Споделеното вълнува. Дядо ми е бил свещеник в Бачковската обител, а прадядо ми десетилетия е работил в Истанбул - имал е собствен бизнес, свой малък магазин в "Куршумлихан". Но още не съм била там. :)

Всъщност Евридика оцеля...някой бе казал, че смъртта е пробуждане от сънят наречен живот...

Сън, в който страдаме, обичаме, мечтаем...

Сън, от който не искаме да се събудим...

Павка, ти ни разказа преди време за Орфей и темата ме грабна, пренесе ме над съня на живота и над пробуждането на вековечността... А над тях е единствено Любовта, която движи световете. Тя е наш създател, единственото, в което можем да бъдем сигурни - наша опора и съдба. Трудно и рисковано е човек да говори за това, което го е създало, невъзможно е да Го опише. Но може да го спаси в една сълза.