Наде, аз също често се питам - Всичко ли казах? Можех ли още?

Колко хубаво би било, ако пътят ни бе винаги огрят от светлина...но щяхме ли да израстнем в такъв случай...

Интересни са ти тези внезапни:)
При никненето на криле в началото може да има дори болка... но си заслужава, като при никненнето на зъби...:)
Там където е текло, пак ще протече, наистина, но за думите и словото, мисля, че са като звездите във вселената, безкрайни. Винаги може да се каже нещо ново, стига истински да се желае, и да не се бърка умората с предела на възможностите...
Поздрави!:)

Добре, Павка! Ще се опитам да приема това. Обещавам. :) Благодаря ти и Здравей!

О, звучи чудесно и доста обнадеждаващо. Мислиш ли? Значи може и да има още и хубави неща? Смешното е, че имам една снимка като едногодишно дете на двора в Копривщица в кофа със слънчева вода... :) Нещо такова беше и с никненето на крилете. В такива случаи, се опитвам да игнорирам ставащото, но то се случва напълно независимо от мен и много добре знам, че ще се случи. Неизбежно е. Все едно си боксьор и знаеш, че ще ти избият два зъба поне и ще ти строшат челюстта, но - излизаш на ринга. И нищо не може да промени това. Така че е безкрайно хубаво, все пак, че звездите съществуват. За мен това е словото. Каквото и да значи това. :) Благодаря ти! Поздрави!

Поздравления, Наде!
Б.

Здравей, Боре! Радвам се, че ми гостуваш. Тук вече заваляха дъждовете и есента дойде. Дано по-скоро си отиде 2013. Тежка година. Но и Благодатна. Благодарни сме. Сърдечни поздрави и ти желая всичко най-хубаво и светло от сърце!

Днес погива свети Йоан Предтеча. Малък Велики петък... Сега прочетох. Светъл празник!