ЖЕСТОКОСТ

Как мъдри сме
понякога
и колко грубост
понякога
допускаме!

Как съвместяваме
недопустимите
компромиси.

Ултимативно
съществуваме -

Не можем
черното
и бялото
еднакво
да ръкоположим.

Простете
моята жестокост.
Невежото ми
чувство
на съмнение
към вас
и себе си!

Навярно 
е невярно.

Но някъде,
дълбоко бие
и отеква
едно
единствено
сърце.

25. IX. 2013.

Ръкополагам бялото, с лилав оттенък... Прегръдки!

Майче, "останалото е... мълчание!" Благодаря ти :)

Люшкаме се:

Не можем
черното
и бялото
еднакво
да ръкоположим.

Добре, че не забравяме мъдростта на сърцето. И - любовта му.
Поздравления, мила Наде! И поздрави, с прегръдка! :)

Слава Богу, Марианче! Който мисли със сърцето, ще опази и паметта, и светостта на света, ще оцелее. И може би, Любовта, която движи световете, ще го приласкае в себе си. :) Прегръдка и поздрав на Моренцето!

Възхитителен е стихът ти.

По-трудни са тези две нови неща за възприемане, Сашо. Радвам се, че ти харесват. Но и те имат право на живот - щом са дошли спонтанно, щом са настояли да ги запиша, реших да ги споделя с приятелите тук. Поздрави и ти благодаря.