Ела ме виж, крещи красивото. А ние, когато имаме очи виждаме, но красотата е въпреки нас.

Красотата, самородната хубост, Майче, винаги носи макар и малко тъга, има в себе си нотки от печал, защото не всеки може да я понесе. Понякога е, точно, както го казваш - въпреки нас. Ти си от хората, които опазват пламъка й жив. Благодаря ти за това, радвам се, че те срещнах!