Горди, свободни Птици! Стародавни образи, връщат ни към родовата памет, която никой не може да ни отнеме. И в която можем да открием и себе си.
Поздрав, мила Наде, много небеса носят твоите орли!
Прегръдки! :)

:)Хм, малко се позачудих, честно:)
Иначе и аз като теб обичам орлите, и дори често чувам крясъците им горе в небето, когато отидем на излет в нашата планина.
Пишеш, че не можеш да ги опитомиш... Това адски ми харесва. Опитомен орел не е никакъв орел, като с отрязани криле е, още повече когато става въпрос за "орела" в човека...
Поздрави!:)

Няма сила, която да го сломи, да завладее сърцето му, да го пречупи. Орли са ни нужни днес. Дори и във врабчето дреме по един орел, когато се осъзнае. Прегръщам те и ти изпращам много усмивки и слънце(днес в София е прекрасно, слънчево и топличко, да не повярваш чак, че е край на ноември)!

Поздрави, Надя !

Ние сме просто хора, които винаги ще искат да летят.

Здравей, мила Марианче! Извинявайте приятели, че чак сега отговарям, но като е ден тук, при вас греят звездите. България е напред във времето от тук. Прегръщам ви с Калифорнийското слънце! Има и силен вятър, което прави всичко още по-хубаво. След малко ще изляза навън и мога да срещна моят приятел - Орелът! :) Като го видях, (винаги имам в джоба лист хартия) и записах това, което той ми каза - толкова чух. :) Искал е да ви приветства!

Марианче, от малка обичам орлите. Те са първият знак, че приближаваме до Копривщица. Символ на щастие за мен и семейството ми. Дядо ми ми го предаде, аз го предадох на детето ми. :) А тук, където съм, вият орли и "носят много небеса" - как хубаво си го казала! Това е поезия. Тукашните орли наистина ме връщат към някаква памет, отдавна разпиляна от ветровете, но не и от сърцето. Може да я осезаеш и това е сравнимо само с небето над теб. Прегръдки и до скоро, Марианче! Радвам се, че поспря, благодаря за поезията! :)

Здравей, Лъки! :) То и аз се позачудих, но това, което чуя, записвам. Особено, когато се повтаря, докато не го запиша. Тогава тръгва от мен, полита нанякъде до следващото, което ме навести. Тези неща имат свой живот, но споделя ли ги със света, престават да ми принадлежат, а и аз не винаги мога да ги обясня. :)
Благодаря за прекрасния коментар! Българските литературни критици, с изключение на малцина приятели, имат хляб да ядат, докато напишат коментар като твоя. Поздрави на твоите орли, от пазителите тук! :) Хубава събота и неделя на теб!

Здравей, Майче! Благодаря ти сърдечно за милите думи! Силата идва и от приятелите, а аз съм щастлива, че срещнах приятели като теб. Благодаря, че ми казваш за София - най-хубавият град на света след Копривщица. :) А България е най-хубавата страна на света. И така ще бъде на вечни времена, знам го. И все пак - тук има слънце и силен вятър, които те приветстват! Прегръдки и най-добри и светли благопожелания на теб и обичните ти хора и поздрав с един стих на приятел: "Ноември е! Сезонът на легендите и чашите..." До скоро, Майче и поздрави твоята приятелка за куража да засади прекрасните лавандулови поля! Така ме окуражи постинга ти - дай Боже повече такива българи като нея!

Здравей скъпа приятелко! Благодаря ти, радвам се, че възприемаш това доста странно споделяне. Прегръдки от мен и благодаря за незабравимата разходка в Лион! :) Кой знае, дали ще отида някога там, но реката и небето са пред очите ми. Поздрави вкъщи, Таничка!

Здравей мила Valeska! Да, ние сме хора, които обичат да летят... Поздрав с едно мое позабравено и отдавнашно стихотворение и светли и радостни ноемврийски дни! :)

ХОРА И ПТИЦИ

Сънят е позволен
за грешниците
и смешниците.
Със странното съсловие
на птиците
е толкова различно.
Те движат вятъра,
те борят се
лирично.
Екзотика и страх
живеят в тях.
Те, птиците,
умеят да умират
и нищо друго.
А хората обичат
да летят.

1981

Ех, Надя, как ме хвалиш, добронамерена душа, при положение, че всичко тук си е изцяло твоя заслуга...
Знаеш ли, от една страна се радвам, че част от българите като теб, се "спасиха", напускайки България. Спасиха в себе си непримиримостта, непокорството си, духа си, българщината дори, Орела в себе си...
Българският народ винаги е бил орел, но за съжаление от недалечната си история насам, е като опитомен, и трябва да успее някак да се върне към същността си.
Поздрави!

Полетът на мечтите е по-висок и от този на орлите............
Усмихнат ден, мила!*

Здравей Лъки! :) Благодаря ти за добрата дума и куража. Колкото до оценката ми, не е пресилена. Никога не съм очаквала, знаела, че хора, които не са литератори, могат да коментират, да анализират литературно текстове (не само мои, разбира се!) много по-задълбочено, силно и точно от хората, чийто имена се спрягат като официално занимаващи се единствено или предимно с това. И това важи не само за теб, а за приятелите ми тук. Една от причините да публикувам много рядко бе и тази. Аз не искам някой някога да напише: "По-добра от Ахматова" или "новата Багряна"..., да ме сравнява с Ботев и т.н. ред недомислия, или още по-зле - да мълчи, сякаш ме няма. Тези преценявания и премълчавания нямат тежест за мен. Повече ме вълнува, какво мислят читателите. Затова, добре че я има третата литература, че човек може да публикува сам това, което го вълнува и да го споделя с хората. Който иска чете - който не - не. :) Т.нар. интернет демокрация е факт, даже и у нас.

Лъки, аз временно съм в Калифорния - на гости. Иначе съм канадка, освен копривщенка. Така я обикнах тази страна, че я имам за моя втора родина. Живях там, имам прекрасни приятели, но се върнах в България. Така избрах да бъде. А какво ще стане в бъдеще, не ни е дадено да знаем. Но аз ти благодаря за доверието, дано го оправдая. След семейството ми, смисълът на живота ми е поезията. За мен e важно тя да стига до хората, до приятелите, а не да бъде оценявана, награждаванa и одумвана приживе и пожизнено хербаризирана от временните мерки и теглилки на тесен кръг "легитимни" тук и сега,"институционалности", някои измежду които, вече доказали несъстоятелността си.

Да, Българският народ винаги е бил орел! Благодаря ти за това. И не, не е опитомен. Няма как да се случи. Ние сме опазили и бранили Европа неведнъж, ние сме най-старата държава в Европа и една от най-древните на планетата, ние сме дали писменост и дух, открили сме знанието на много народи. И предстои да даваме и да бъдем, независимо от цената, която само ние познаваме. "Бог не наказва, когото мрази!" Поздрави и всичко хубаво от сърце на теб!

Здравей мила Мона! :) Много ме зарадва присъствието ти, благодаря ти! Сърдечни поздрави на Бургас и Морето! Да, мечтите са звездни орли! :) Радостна и светла неделя на теб!

Слънчева неделя!
Поздрави от Бургас, морето и мен~~~~~~~~~
Усмивки!:)))

Здравей, Мона! :) Благодаря ти, неделята беше слънчева и незабравима. Току що влизам вкъщи. Бяхме в едно прекрасно университетско градче тук - Бъркли, недалеч от Сан Франциско. Изкачихме се над него, посетихме няколко забележителни музея и гледката отвисоко над залива наистина спираше дъха. Почти от орлов поглед. :) Беше хубав самият път дотам, залезът. Това лято не можах да видя морето, нашето море, а как исках! Въздухът у нас е различен... Прегръдки и вдъхновена седмица!

Господарите.

Колко страшно и тъжно звучи, Тинче! Благодаря ти за това... Да, те не са пазителите, колкото и да ми се иска да бъдат. Те носят на крилата си самотата. Крилата им имат самотният размах на "Господарите" ( Господ - дар - и). Каквото и да значи това. Един ден ще се опитам да го разбера, но със сигурност трябва да позволя ме опитомят, а аз няма да се съглася. Колко хубаво е, какво щастие е да бъдем без да знаем. Сърдечни поздрави на Голямото Море, Тинче! Прегърни го от мен!

ни се гони дивото. :)
Поздрави!

Както казва баща ми, чийто линк към блога му, е първи в блогрола ми, "Терминологията "колектив" е коварна дума. Няма колективен етос, има етос на множество от индивиди..." Орелът не лети в стадо, лети сам или по двойки. Той е верен символ и ключ към великите хармонии в нас и отвъд нас. Индивидното начало в природата, където няма две еднакви листа. Там е силата й. Дивото зове.:)

За мен тази птица винаги е символизирана силата на духа и устремеността на полета във всяко измерение, Мalchaniaotnadejda7!
Поздрави за идеята и стихотворението!

Орлите те нас , не ... ние тях , не можем но :

Рей Чарлз и Рей Бредбъри и ... пожелания за полетни дни...

http://www.youtube.com/watch?v=y34XYuZwqyQ&list=PLUNdci7qTzXA15nLno0Bb5KDgsVvJfU2n

Благодаря мила Скарлет! Отдавна исках да посветя нещо на орлите. Явно не съм била готова. Радвам се, че този стих ме навести наскоро, както си вървях. От няколко години записвам поезия и така, под открито небе. Разхождах се недалеч от къщата на сестра ми в Калифорния и орелът прелетя над мен, дълго вървя над мен по небето. Зарадвах се и го записах. Много обичам тази птица. Имам я на стари чопрази от прадедите ми - копривщенски родове, отдавнашни преселници от Велико Търново. Никой нищо не помни, нищо не е записано. Едничкото останало от тази родова памет е орелът. В няколко семейни реликви. И вярата, че носи щастие. Благодаря ти за приказните снимки и пожелания! Светли и искрящи от сняг и радост декемврийски дни!

И двамата много ги обичам, благодаря Ябълчице! Довечера непременно ще си ги чуя. Благодаря ти, прегръдки и вдъхновено време и за теб! :)