....фантазия, да измисля. Така се раждат писателите-фантасти...:)

никой не може да ни напише, да ни научи и да се отрази в нас. Ние отразяваме през собствените си призми. Прегръдки, Наденце!

Благодаря ти, звучи като благослов.:) Човек никога не знае. Освен, "Приказки от Рахел", където Времето Рахел разказва, имам няколко нескопосани разказа, един от които е по-добър - колеги го харесаха много, което ме учуди. Въобще, отзивите за мен са - или крайно възхваляващи или напълно отричащи.:) Среден път няма. Или - или. Ето го, ако имаш настроение за фантастични истории.

"Никога не казвай никога" :

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=479&WorkID=17182&Level=1

И прегърни Морето от мен! Щастлив Никулден, Мона! :)

Така е, Майче! На мен ми влияе и светлината, отразена в едно листо. Цял живот си казвам, не бива така, не е добре, бъди в нормалност някаква, влез в час! Но не се променям, а и няма за кога вече. Оставам същата. Може би там е и красотата на този свят - в това, че няма две еднакви треви, два еднакви цвята... В нас еманира великата тайна на Природата и нищо чудно тя да е именно нейната неповторимост, колкото и да я принизяваме понякога в жалките си опити за хибридни обобщения в някаква безпомощна и безсмислена повторяемост. Банален, но невъзможен свят! В него блее овцата Доли и злото е непреодолимо, но той всъщност не съществува, защото не е истински. Прегръщам те! Благодаря, че те има и светъл Никулден на теб и семейството ти - здраве, закрила, любов!