СЪЩНОСТ

Отново светлината
се подрежда,
разцъфват бадемите,
олеква тялото ти
и вярваш пак
в тържеството
на живота.
На пътя ти
загубен бебешки чорап
посочва пътя,
а над главата ти
орелът се учи
да лети -
Не е ли тази
бяла птица горе
същността ти,
човеко,
на която
някога
обърна гръб?

23. 01. 2014.
California

Светлината щом е подредена и в душата е бяло. Понякога разбъркваме светлото и тъмното, но допускайки мрака, оценяваме светлото. Прегръщам те!

Когато душата излиза от своя затвор, полита. Свети. Тогава сме истински.

Не е ли тази
бяла птица горе
същността ти,
човеко,
на която
някога
обърна гръб?

Красиво прозрение. Прегръдки, Наде! И - от морето, малко е тъжно от притъмнялото, но си знаем, че пази светлото и го сънува, с вяра.
Хубав ден, Наде! :)

Здравей, Майче! Да, точно така е. И колко хубаво е, когато го разберем. Снощи (при залез тук, а при зазоряване у нас) разглеждах отново картини от Ван Гог. Виртуално, разбира се. И попаднах на тази негова мисъл: "Не е ли нова религия това, на което ни учат японците, които живеят така просто и близко до природата, сякаш са цветя?" Така е и с истината - простичко е, но понякога отнема един живот, за да го изповядваме. Прегръщам те!

Да, тогава сме истински. Привет, Марианче! Благодаря ти за морето - толкова го обичам именно така, притъмняло. Тогава в него са и бурята и светлината - в прегръдка! :) Едно от любимите ми състояния. Може би затова обичам и залезите, и дъжда... Те всичките приютяват много от онази, вътрешна светлина. Прегръщам те и до скоро!

над главата ти
орелът се учи
да лети...
Успешни полети, приятелко!
Поздрави от Бг!

И в Калифорния е така, мила Бвен. Поне, където съм аз - в Сакраменто и в Сан Франциско. Тук пролетта започва февруари, но тази година почти нямаше зима. Езерата наблизо се прибраха в себе си. Валя само два пъти. Надяваме се, да завали. Добре, че океанът съществува - самата надежда! А орлето наистина бе бяло. И прелетя точно над бебешкия чорап. :) Нещата от живота. Омръзна ми да измислям, сменям курса към открито море. Стига тези прашасали витрини - едни и същи. Но гледам, много приятели тук, а и колеги, не възприемат нещо този "курс". Мога само да споделя, че записвам, каквото чувам. Нищо не зависи от писаря. Прегръдка и сърдечни поздрави на онзи стар град, който толкова обичам!

Напълно в унисон с картината :)
Още от първите редове сякаш се пренесох в страната на изгряващото слънце...а ти си всъщност още по-далеч на изток, или на запад...

:) Привет, Павка! Радвам се, че си тук. Картината е на Ван Гог - дори не я знаех тази негова картина. Така се засрамих, че отново имах удоволствието пак да се срещна с някои от неговите картини... Сега тук остават точно 7 минути до 3 следобяд и слънцето наистина клони към залез. Ще се потопи в най-дълбокия океан на планетата и ще се радвам утре да го видя отново. :) Сърдечни поздрави на теб!

Светлика, тържеството на живота, поглед на дете, полет и завръщане към себе си. Дали в днешния ден можем да превъплатим тези стихове в себе си?

Здравей, Цани! Зарадва ме, благодаря ти. Да, мисля, че можем, няма нищо по-естествено от това. Колкото по-скоро се върнем към разума на сърцата си, толкова по-добре за всеки от нас, а и за цялото човечество. Вярвам, че имаме сили да го направим. Изборът все още ни принадлежи. Волята на любовта, която движи световете е непреодолима воля. Няма по-голяма сила от нейната. Прегръдки, Цани и всичко хубаво и светло на теб от сърце!

Наслаждавай се на слънцето на Калифорния Наде!!! :)

Здравей, Павка! :) Знаеш ли, с годините почвам да си мисля, че няма нищо случайно. Ние, хората си въобразяваме това и онова, "решаваме едно или друго", но, колкото и познато да звучи, животът наистина е онова, което се случва, докато кроим планове за него. Понякога може и да ни зарадва, понякога може и да ни огорчи, но, както казваше Мопасан, (перефразирам) "никога не е толкова добър или толкова лош, колкото ние го мислим." Сърдечни поздрави и всичко добротворно, радостно и светло на теб! И вдъхновение за новата книга!

Нека да е светлина! Животворяща, съзиждаща и даваща начало на всичко добро! Поздрави, Наде!

Дай Боже! Да е Светлина! :) Поздрави, Светле! Светло да ти е и да светиш! :)

Благодаря ти Наде!!!

Добре, че е инернет, да се срещнем дори и виртуално и да си пожелаем нещо от сърце! :)

Да, третата литература наистина ни срещна. Благодаря и аз Павка, радвам се, че сме приятели! А който не те е чел, губи, наистина. Хубаво е повече българи да научат историята си. Оказа се, че не само най-новата ни история има бели полета. И така, препоръчвам на приятелите ми да прочетат Павел Серафимов. Не само новата му книга, но и тук :

http://sparotok.blogspot.com/

https://bg-bg.facebook.com/SparotokPavelSerafimov

Поздрави и до скоро, Павка!

а други да летят. Ти можеш и двете!
Много ми хареса написаното, поздрави, Надеждичка!

Здравей, Ети, драго ми е, че поспря! Взаимно е. :) Сърдечни поздрави и от мен и до скоро! До следващия стих!

дали е спонтанен, обмислен, преживян, нарисуван...
той диша и чувства, споделя и отрича, открива и пътува...
винаги красиво и силно докосва и вълнува... Затъжих се ...
Прегръдка !

Скъпа Таничка, колко ми липсва България и вие! Какво щях да правя без приятели, като теб. А те съвсем не са много. Но повече не са нужни на човек. Прегръщам те! С обич и надежда в най-скоро време да се срещнем. Сърдечни поздрави на Пловдив, на милите хора в твоя дом и до скоро!:)