любопитства е достатъчно. Мисля, че всяка крачка е напред, защото носи познание. Поздрави Наднце и хубава седмица!

Не винаги, се иска смелост, скъпа Майче. Достатъчно е малко късмет и се озоваваш право "в устата на вълка". Никой не може да надбяга съдбата си, а нали и днес бил "третият вълчи празник", Симеоновден... Дано Богоприимецът ни изслушва и да превежда до нас словото за добро. Сърдечни поздрави и хубава седмица и на теб, Майче и никакви къщни работи днес! Особено плетене и шиене... Само съзерцание. :) До скоро!

пс Майче, благодаря ти за хубавия коментар! Пак си го чета и си повтарям наум - да, всяка крачка е напред, защото носи познание... Звучи притчово. :) "В устата на вълка!" на италиански означава "Успех!" ... Продължаваме. Да вървим. Прегръдки!

на съзерцанието, красотата на тишината ... като път на мечтите. Прекрасно е да си на този път, да си част от него, да откриваш света.
Поздрав, мила Наде, и прегръдка! :)

Да, наистина е прекрасно, мила Марианче. Наистина е така. Благодаря на Бог за тази възможност. Трябва да сме благодарни, за да бъдем, иначе няма смисъл пътя. :) Хубаво е. Сърдечни поздрави, прегръщам те!

нереални измерения в реалността...
Чудно е, мила Надя... много твое.
Поздрав от всички нас и топла прегръдка от мен !

Знаеш ли, скъпа Таничка, все повече се съмнявам в реалността, такава, каквато би трябвало да я знаем. Толкова съм неука. И когато ме навести някоя истина, започвам да се уча да вървя, като току що проходило дете, а трябва да летя, за да видя сянката й, да я запиша. И все пак, прекрасно е, това несъответствие между истина и фантазност, между сюрреалност и земен свят... Като че ли единственото, което ги връща в живия живот е именно съзерцанието. Радвам се, че поспря Таничка, прегръщам те! До скоро!

Аз един ден като се връщах от магазина, поседнах в градинката пред блока. Бях сама и погледът ми рееше наоколо. Погледнах към земята и тогава забелязах мравка да мъкне трохичка в неизвестна посока. Проследих я и стигнах до една мравешка дупка. Беше на два-три метра от пейката, но отне половин час на мравката. Тогава видях и други мравки да прииждат. Влачат листенца, шлюпки от семки, която каквото намерила... На леля мъничетата! Колко им е трудно. Чакай леля да им помогне! И . . . сложих една доста голяма хапка почти до дупката им – да им е близко. Как бързо я усетиха! От вътре наизлязоха десетки мравки. Побутваха хапката оттук-оттам и не след дълго успяха да я преместят точно върху дупката. Ами сега? От лакомия си затвориха къщата. Не могат да си влязат. Чудех се дали да не се намеся пак, когато видях, че хапката мръдна. Помества се! Значи някой отдолу прави нещо… След малко стана на две по-малки хапки, после на още по-дребни и накрая трохичка по трохичка си ги внесоха в дупката. Ох! Олекна ми!

Ей така...човек като се захласнееее, и докато се събуди, времето минало....
Усмихната вечер, Наде! :)

:) Здравей, мила Ваня. Да, така е, човек не знае. И няма по-хубаво от това. Докато се захласваме в някакви стремежи да подредим нещата от живота, според нашия смисъл за ред, великият хаос на хармониите могъщо владее над всяка подредба. Останалото е любовта, която движи световете и хубаво е, когато се уповаваме на нейната сила. Няма по-голяма сила от нежността. На малката мравка, която иска да нахрани мравешкото човечество. :) Прегръдки и благодаря за хубавия разказ, който сподели! До скоро, Ваня, моята вечер предстои, а ти със сигурност сънуваш и ти желая безгрижен и радостен ден утре! :)