Поздрави от Родопите, Надежда!

Здравей, Васко! Драго ми е, че поспря. Поздрави на любимите Родопи от дъждовна Калифорния и всичко хубаво от сърце на теб и семейството!

Здравей, мила Надя ... Благодаря ти за поредното
прекрасно стихотворение, за възможността да поговоря
и помисля заедно с теб в началото на новия ден ...
... свърталище
за залези,
и светлини
и чувства,
които не помръкват...
Страхотно !
Прегръщам те топло !

Островът на спасението… за някои това е самотата, когато светът е мрачен и тъжен, където се чувстват най-добре. Поздрав!:)

от Дунавската равнина :) скована в ледове, но жива, Наде.

Здравей, скъпа Таничка! Благодаря ти... Радвам се, че го възприемаш и най-вече, че те има. Прегръщам те!

Да, мила Валеска, за някои е така... Какво щастие да бъдеш до сумрачните рамене на света и изгревите и залезите да те прегръщат. :) Сърдечни поздрави, радвам се, че поспря на моята страничка!

Привет, мила Стани! Благодаря ти! :) Поздрави от един кугър, който слава Богу! си остана на хълма над мен и от едно свечеряващо небе, което само тук може да види човек. И от всички дръвчета цъфтящи в нежност и светлина! Накратко - от пролетта! :) Тук тя подрани.

И в най-страшния студ може да се намери място с топлина, и в най-тъмното място някой може да запали свещ...или главня, която да грейне :)

със светлината
на сумрака.

Много красиво усещане и внушение; тайнствено ... като пътека с бели камъчета на тънката граница между нощ и утро; или на здрачаване; между познатото и недостижимото, примамливо и някак натъжаващо...
Много ми хареса стихотворението, мила Наде!
Прегръдка! :)

Така е, Павка. :) Понякога не зависи от времето или от времената. А понякога е извън пространството, но това е дар на малцина светли духове. На мен ми стигат шепата приятели като длан, която винаги пази огънчето от най-студените ветрове и то припламва и в тъмни нощи. Тогава космосът придобива смисъл и е едно по-топло и по-добро място. Хубава вечер и до скоро! :)

Здравей, мила Марианче, благодаря ти! Винаги, още от дете ме е привличала светлината на есента, на дъжда, на онези залези, когато имаш чувството, че слънцето остава да свети... :) Обичам вътрешната светлина. Онази, уж приглушена, а пречистваща, на морските бури, на силните, могъщи ветрове. Тогава, тя остава някак в теб, преминава завинаги границата на мрака. Това е вечната борба за тържеството на светлината. И аз вярвам, че тя ще надделее. Прегърни Моренцето от мен! :) До скоро!

и "остров на спасението", другите емоции, опитвам се да не ги допускам до себе си, за да не ме убият. Усмивки, Наденце!

Да, скъпа Майче, така и би трябвало да бъде. Те наистина не съществуват, доколкото зависи от нас. Благодаря ти за куража! И ето, вече се усмихвам... Прегръдки!

мистично, със светлината на сумрака...
поздрав за теб, от сърце..

Здравей, Метличинке! Благодаря ти, радвам се, че поспря. Сърдечни поздрави и до скоро!