памет и мила усмивка през болката. Поздрави, Наденце!

Здравей, Майче! Записах го вчера, докато се разхождах недалеч от дома на сестра ми и зет ми, в ранния следобед. Малко след "Сърце на пътя". Две различни, но много свързани неща. "Чути" едно подир друго под Калифорнийското небе, което понякога събира цветовете на дъгата - и ги приютява до залез. (България е ден напред - днес тук е 22 - Голяма Задушница). Но така разбрах, "разчетох" светлината на смрачаващото се небе, на залезът - необикновен, в седемте си цвята, пренесъл непокътната някъде далеч в радостта и горестта си, и непрежалимата си печал... Прегръдки и поздрави, Майче! Радостна неделя!

неподвластно на времето... поздрав и прегръдка
за теб..

Здравей, Метличинке! Благодаря ти, зарадва ме... Сърдечни поздрави и вдъхновение!

Времето е само пътека, тези, които имат смелост я напускат и поемат в необятния простор на непознатото...

Благодаря за хубавия коментар, Павка! Да, времето не съществува.