ОСЕЗАНИЕ

Когато прецъфтяват,
бадемите ухаят
странно -
на смърт
и на любов.
И знаеш,
че думите ти
няма да повехнат,
че словото,
което ти засаждаш
ще надживее
пролетните пътища
и осезанието ти
за вечност.

24. 02. 2014. California

(снимка моя, НИ)



   

А картината е много вдъхновяваща...
Поздрави и хубав ден в Калифорния, Наде!

Как избистряш есенцията на всяко действие и чувство,
на цвят и мирис... до съвършено усещане... осезание.
Прекрасно !

като огледало на всичко, което е тук, и там; винаги. Слово за любов, от любов, самото то - любов...
Поздрав, мила Наде, много ми хареса стихотворението! И от моренцето поздрав, днес е притихнало и някак замислено, и пак грее! :)

Здравей, мила Бвен! :) Благодаря ти, денят при мен сега започва, а при вас е вечер. Хубава вечер на теб! Да, небето тук винаги вдъхновява, добре, че успях да го снимам с телефона. Имам и по-хубави снимки, но не знам защо при публикуването тук, всички небеса са надолу с главата. Но нали е небе и да го обърне човек, пак си остава небесно. :) До скоро!

Здравей, Таничка! Благодаря ти. Както си вървях, както го усетих, така го записах. То май ще събера една книга от тези разходки тук. Прегръдки и поздрави у дома!

Здравей, мила Марианче, благодаря ти, и ти поздрави моренцето! Много ми липсва и то и България, въпреки Калифорнийските хубости, които пораждат тези думи. А словото наистина е от любов и за любов - колко вярно си го казала! Иначе, няма смисъл. Прегръдки и до скоро! :)

Благодаря ти, привет Лъки! :) И на теб от сърце светли предпролетни мигове! Поздрави на най-хубавата страна на света - библейски хубава - на България! Колкото до думите, може би отговорът е в "Контражур" - нещо, което записах веднага след "Осезание", вървейки вчера, същия следобед... До скоро! :)

Поздрави и от мен!

Както винаги лаконично, но многозначително. Харесвам кратките ти изповеди. Прегръщам те и много усмивки!

Здравей, Васко! Благодаря, поздрави на теб и на Родопите от мен!

Здравей, скъпа Майче! Толкова ми липсва България и възможността да се видим - океанът помежду ни дава, но и отнема. Добре, че е този, другият, океанът на третата литература, за чието съществуване някога, (когато едва деветгодишна, реших да запиша за първи път думите, прошепнати от един първи сняг), дори не подозирах. И аз обичам твоите изповеди, защото винаги ми вдъхват още една надежда. Радостен ден, прегръдки и до скоро!

Когато словото идва от сърцето и е посадено с любов, то няма как да се изгуби...

Здравей, Павка! И аз вярвам в разума на сърцето. Не би могло да има по-верен от пътя, който отброява сърцето. Добротворният път, който ни води към хармония, светлина, единение, красота. Вярвам в него. Във висшия разум на любовта, която движи световете.