Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
21.09.2014 22:37 - ЗНАЧЕНИЕ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 5243 Коментари: 12 Гласове:
81

Последна промяна: 22.09.2014 00:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ЗНАЧЕНИЕ

нa William Blake, живял през 18 век в Лондон, Великобритания

Всички
бяха той
а той
не беше Той
Докато
я срещна
и разбра
че това
няма
значение

20. IX.2014.
Копривщица

1. "Newton" - William Blake
2. "
Wooden handle of an unguent spoon in the shape of a naked lady swimming, from the tomb of Tutankhamun"
imageimage



Тагове:   name,   Modus,   Meaning,   значение,   tut,   newton,   william blake,


Гласувай:
81



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - !!!
22.09.2014 12:11
...Докато
я срещна
и разбра
че това
няма
значение...
Кратък стих с огромно значение
и силно послание.
Поздрави за постинга, Наденце !
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. stela50 - !!!
22.09.2014 14:04
stela50 написа:
...Докато
я срещна
и разбра
че това
няма
значение...

Кратък стих с огромно значение
и силно послание.
Поздрави за постинга, Наденце !


Благодаря, Таничка. Спокойно можеше да бъде и както го чух -

Докато
го срещна
и разбра
че това
няма
значение

те и двамата са в един и същи звук всъщност

Светъл празник!
цитирай
3. lion1234 - Да, когато я срещнат,
22.09.2014 18:43
някои стават Той, а други - ,,те''.
Не знам дали това има значение, но днешният ден има голямо значение!
Дори навъсеният обикновено Лондон днес бе окъпан в ярка слънчева светлина!
Честит празник, Надя! И нека смислите, значенията, свободата, независимостта бъдат нашият неотменен хоризонт на жизнения ни свят!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. lion1234 - Да, когато я срещнат,
22.09.2014 20:03
lion1234 написа:
някои стават Той, а други - ,,те''.
Не знам дали това има значение, но днешният ден има голямо значение!
Дори навъсеният обикновено Лондон днес бе окъпан в ярка слънчева светлина!
Честит празник, Надя! И нека смислите, значенията, свободата, независимостта бъдат нашият неотменен хоризонт на жизнения ни свят!

Здравей! Поздрави на теб и на Лондон и честит празник! При мен вали и небето смрачава в синьото - капките са като мъгла, Витоша ми напомня, че обитавам море, въздухът е самият безкрай. Като в детството. Дъждът със сигурност е моя родина, знам ли, може би затова, когато пребивавах преди време в Лондон, бях все едно у дома. Един отдавнашен дом. Разбира се, че има значение! Знаеш ли, защо? Защото усещането за свободата, невинна като детството, което не се приема и предава в наследство... (перефразирам Христо) - избери си нещо от Ласло Наги, избери си нещо от Христо Фотев - поздравявам те с него! Свободата е като хоризонтът - отдалечава се, колкото повече се приближаваме към него. Тя има смисъл единствено, когато се превърне в човешка природа, в начин на живот, в глътки въздух, в шептящо небе. Иначе, няма смисъл. И друго - когато бях на 20 можех да си позволя смисъл в поне три измерения, за да предам онова, четвъртото, което те пуска да преминеш прага на смисъла и да продължиш отвъд. Чак сега разбирам, че някак и тук се е случило. Истината е, (сега се осмелих да си спомня), че първото, което чух бе:

Докато
те срещнах
и разбрах
че това
няма
значение

:) "жизнен свят" във всички родове, значения, смисли, усещането е прекрасно, наистина!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Ето го, Ласло Наги! Не знам унгарски, но и така е прекрасно :)
22.09.2014 20:48
ПО ОСТРИЕТО НА ВЕЧНАТА НИЩЕТА

Посветено на 50-годишнината от
рождението на Атила Йожеф

Преданите имат участта
да целуват острието лъскаво
на извечната си нищета.
А човек се слави чрез изкуството.

Трябва да обичаме до смърт
правдата на думите му смели -
плаче любовта, скърби духът,
зле измамени, осиротели.

Ах, тежко му! Луд за светлина,
луд за въздух бе той в дните сиви:
влакът като бисерни зърна
пръсна прешлените му красиви.

Син на горестна перачка, ти
до брега на Нищото застина
и което там откри в мечти -
свят по-нов, - със тебе то загина.

Нижеха се зими и лета…
Този, който сам смъртта отключи,
днес се е превърнал в наш баща
и на самочувствие ни учи.

Да обичаме - ни завеща
със уста вълшебна, вечно жива
и като награда за това
във сърцата ни безкрайност влива.

ЛАСЛО НАГИ

превод: Григор Ленков
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - Христо обичаше Ласло Наги, говорил ми е за него. Честита Независимост, приятели! Ето и неговата КНИГА ЗА СВОБОДАТА:
22.09.2014 21:15
КНИГА ЗА СВОБОДАТА - ХРИСТО ФОТЕВ


На Георги Баев

Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича - и на любовта.
По-неизменна и по-лична от кръвта...
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с "Мила"
в часът, когато твоя биография
внезапно стане Тя -
не епитафия!

Тя е сюжета на живота ми в една
завършена от край до край вълна.
Ти, в темпа й дъгообразния, по име,
презиме и фамилия - търси ме!
Между покрусата срещу ми - и възторга.
Не в досието ми - в сияйната му морга.
Не в алкохолните ми жестове - ела!
Търси ме в спомена за бившите крила.
В нощта пропукана от връзката интимна
на шепота - със барабаните на химна.

От "Я люблю тебя" търси до "Ай лъв ю" -
там - на пристанището в златното ревю.
Не питай как опитомява Тя водата -
бедрата й - стихийно-дълги под луната.
В това пристанище аз целия съм "Да".
Едно голямо и прекрасно "Да"... Вода
и свобода... Търси ме в сянката й зрима,
мен - лоцмана на нейните хиляда псевдонима!
И в ларингса на нейното мълчание - по име,
презиме и фамилия - търси ме.

Ти - на когото сме в митичните везни,
изгубилите свойта свобода, помни!
И не убивай с устните си нажежени
ти - автографа й в сърцата им ранени!
На вцепенените им рамена - и дни
ти ангелическата пластика върни!
Не я захвърляй в паметта им ужасена
подобно статуя в морето пред Микена,
морета финикийски, гръцки, стари -
григорианско-мавзолейни календари.

И Ти, о, Свобода - над паметта ми бди!
Пространство има там без твоите следи
и тишина е там - печална и голяма...
Но там... И сптомена от болката го няма.
Понякога - внезапно прозвънти в нощта
пукнатина - през корпуса на моите неща
и в блясъка й Ти - момиче - Майко моя!
Върху ти - сянката от пламъка на Троя,
и майка ти (Хекуба лозенградска) с боси -
по-боси от сълза нозе, към мен те носи.

Навярно е от там - в самата си душа
аз свойто щастие внезапно да руша.
Вината ми пред вас - с какво да я измеря?
Сълза - студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя - смъртно моя - чужда болко.)
Или във скока ми над думите? Къде?
Коя от тях ще ме спаси - и предаде?
Не зная... Но във всички ти по име,
презиме и фамилия - търси ме!

Изгубя ли - или любовно подаря
от теб - о, моя Свобода, една искра,
най-малката, срещу ми всяко огледало
внезапно да изхвърли бившото ми тяло...
И Ти, о, Господи, където и да си,
за ужасените, вдигни ме, ти коси,
хвърли ме в орбита, изваяна от сяра
пред кулата бургаска, там на тротоара,
и гларуса - акула твоя - да се спусне
над спомена за мен и бившите ми устни!

Да спра - но как? Когато автора е Тя.
Аз всички календари ще и посветя.
И всички часове - секунда по секунда.
Тя - на сезоните ми баграта и грунда.
Без златните протези на една лъжа...
Това призвание - да ви принадлежа
е Тя... И аз съм от усмивката до стона
във вас - частица от душата й - синхрона...
В часа, когато Свободата се възправя -
Тя може би не е с крила, но окрилява.

Тя е отворена пред всички ни врата.
Единственото страшно "Не" срещу смъртта.
Аз имам правото - по-точно свободата
да я сравня със светлината и водата -
с - артезианската - по пластика вода
Голямата и отговорна Свобода
случайното си кратко име да забравя -
в концлагера на любовта ви да я правя,
да се усмихна аз и да поема риска -
донякъде ли? Не! Тя целите ни иска!

Тя - Свободата се изгражда и руши
не в директивите - а в нашите души.
На думите е Тя душата строга.
Как ражда - и как бди над диалога.
И никой няма право... Само Тя
ми дава право да говоря - и летя!
Тя е живота ми във действие и сила.
В деня, когато ще пристъпя с - Мила,
о, мила, сладка Свобода - и разбера
високо - там в нощта, - че няма да умра.

1.
І. О, Свобода - единствена - в която
съм целият - и в името ти свято
да се живее трябва - и умре...
Върни ми ти Сарматското море!
Ти с бившите му три по три вълни
срещу ми хоризонта въздигни.
На въздуха му ти върни - на щорма
Сарматската неудържима форма.
Небето му от здраве - и стомана.
(О, мои рамене с криле от пяна.)

ІІ. ...Да се роди най-синьото - в момента
сияйната му ти смъкни плацента -
изстреляй го в очите ми с една -
единствена - Сарматска - правълна!
(Ти, свята майко на аквамарина.)
Мечтая пак кръвта ми да е синя.
Да ме изпълни твойта светлина.
В сърцевината крехка на деня
да вдигна аз с усмивка разгневена -
до бяло сянката си нажежена.

ІІІ. И сянката ми - Господи - да свети,
тъй както е със бившите поети
и мъртвите звезди... Върни ми ти
пространството, в което се лети!
Да се завърна пак във свойто тяло
(по-леко и от въздуха - в начало).
Отново да си спомня аз в нощта,
че съм частица светла от света -
да зная пак, че съм една частица
в агонията си на скръбна птица...

ІV. Но ти отново ме вдигни - вземи ме
във себе си - случайното ми име
картотекирай в свойта тишина...
Хилядата - върни ми - имена
уханни и пластични, и прекрасни,
непоклатими в тъмните си гласни
и съвършени - в своите тела...
на птица, на дърво - и на пчела,
и на трева... На сянка пред ловците.
Аз - първата цигулка на щурците.

V. Мечтая - някой да ме призове!
За корна на всички гласове
човешки - за единство аз мечтая.
За тембъри - прогонени от рая...
Съавторство мечтая аз - едно
за полети създадено звено,
аз плача в асансьора към небето...
О, Свобода - най-после ти морето,
наречено Сърматско, ми върни!
Върни ми ти крилатите вълни!

VI. Водата му върни ми ти - въртопа
с последните спирални на потопа.
Най-сладката (кристала на солта
пирамидално да блести в нощта).
Летяща - в глъбините си - стихия
над Африки, по-крехки от хартия.
С най-първата утайка от сребро -
на паметта й - плахото ядро.
Невинността в дълбочина - и време,
преди убийството да ни обземе.

VІІ. Ти - който трябва да си на небето!
Най-стръмното - наречено девето -
където и да си, спомни си ти
часът на изстрела - и ми прости!
За изстрела в очите на делфина.
По палубите - кървавата тиня...
Душите им - къде са те сега?
(Понякога - треперя от тъга.)
Не се извръщай ти, да зная само
с криле ли са до дясното ти рамо?

VІІІ. Но утре - тишина ще ме затрупа.
В отломъците й - търсете трупа.
Фламингото - в неделя - ще умре
с копнежа си по своето море...
Как мога пак да изреча словата:
"Бъди по-монолитна от водата
и въздуха"?... Не мога аз - мълча!
Аз ужаса си как да изреча?
Участието ми - вината - края?
Кой реставрира корпуса на рая?

ІХ. Коя ръка в нощта ще реставрира
Орфеевата - из праха й - лира?
В нощта - коя душа ще призове
кентаври - ангели и зверове?
Сарматската акустика къде е?
В която цялата вселена пее?
Как плаче рамото ми за една
заслушана със мен в нощта сърна -
езика да си спомня аз отново
преди смъртта му в жестове
и слово.

Х. Началото на песента - с уста,
погълнала достойно горестта...
Аз ще си спомня всичко изначало
в сбогуването си със свойто тяло -
достойно всичко аз ще понеса.
И ще крещя към всички небеса,
о, Свобода - единствена, - в която
съм целият - и в името ти свято
да се живее трябва - и умре -
върни ми ти Сарматското море!

Върни ми ти Сарматското море!

2.
О, Свобода - къде си ти - ела!
Не спомена за птици, а крила
монтирай ти със пръсти от стомана
на паметника ми от морска пяна.
Да тръгна пак под твоите звезди.
Отново да съм вожда на следи
спасителни - в пустини от забрава.
През болката на всяка моя става
- на паметта ми есенна през фронта...
Срещу ми да пристъпи хоризонта!

...До глезени в пламтящата трева.
През болката на моята глава,
тъй както през сълза аз да прекрача!
От партера - до покрива на здрача
и по-нагоре... (С твойта най-дълбока
въздишка надари ме ти пред скока.)
През циферблата на една лъжа -
в уюта на смъртта - да продължа,
да продължа - да прелетя със цяло
юношество през краткото си тяло.

Ах, нещо трябва тук да се спаси!
Не бившите - в хербария - коси.
Невинна и жестока ти води ме
безмилостно - през голото ми име,
на майка ми - единствена - в гласа...
През името си, както през роса
с оловна стъпка - без да се обърна.
Да зная аз, че няма да се върна
и въпреки скръбта си - да не зная...
Кой ме очаква - майко моя - в рая?

Какво от себе си да съхраня?
Живота си ли - в сейфа на деня
със треперящи пръсти да запазя?
Любовно пак - и нежно - да прегазя
въздишки - и кореми - и коси!
(Ти за смъртта ли, скъпа, ме спаси!)
Със сянката ми ти гарнирай хола!
Пак покривите ти - мадоно гола,
с главата си искряща да разтворя...
...Търси ме - из небето - в асансьора!

Да съм отново с хиляди сърца.
И през съня на своите деца
на пръсти - безвъзвратно да премина!
Жестокостта им да взривя - невинна.
През тях отново аз да се родя!
Понякога - нощта им - да градя,
кристалните да вдигна аз панели
на сънищата им призивно-смели -
в най-крехкия, да съм една незрима
частица - да ме няма и ме има...

И всичко пак докрай да понеса!
Секундата на любовта - часа
на болката (безкрайната й ролка).
Най-страшното - и времето без болка
да понеса достойно... И летя!
(Прегъва ме - атласа - от цветя.)
Пак да пронижа с цялото си тяло
сърцата им - от розово до бяло!
С усмивка аз, по детски, да прескоча
на любовта ви паметната плоча.

Защото спра ли - ще се вкаменя.
Ще се превърне в статуя деня.
Нощта в най-нощната ще се превърне.
Във себе си водата ще се върне -
не ще открий сърцето на леда.
Смили се ти над мене, Свобода!
(Над всички ни смили се.) Изпълни ме
отново със летящото си име,
да тръгна пак до лявото ти рамо
към нещо по-добро и по-голямо.

Да съм отново пък с едно дете
- Мария - и усетя как расте
във вените си - пулса на децата...
Една-единствена да е жената!
Как мога пак да съм с една жена -
на всички други - без да изменя
и да заслужа милостта им свята?
Аз помня диалога на цветята
със птиците (една от тях ме вика).
Върни ми ти на птиците езика!

Езика Ти на риска - ми върни!
Над мене се сведи и ме вдигни
от тротоара за косите - с лудо
и неотстъпно - насити ме чудо -
с вълшебството на простите неща...
Бургаски булеварди на нощта!
Издялани от камъни - и тръпки,
пак се вдигнете с нощните ми стъпки,
отново да сме заедно - и будни,
свободни - карнавално-многолюдни...

Да се изправя пак срещу една
сънувана - циментова стена -
стената - да усетя аз - как диша.
На нея - под луната - пак да пиша
не зная как, какво - но под това
(което вий наричате слова)
на колене да падне тишината...
И аз - да се разтворя в имената
на всички ви... Дълбоко и далече...
И да ме вземе хоризонта вече!

3.
ХІ. О, Свобода единствена - в която
съм целият - и в името ти свято
да се живее трябва - и умре...
Върни ми ти Сарматското море!
На старта ми върни възможността.
Вълшебството - отново да раста
секунда по секунда към небето...
(За детството си не скърбя.) Детето
да съм отново аз, преди да зная,
че съм дете - в сърцето на безкрая.

ХІІ. Да се родя отново - и изплача
на името си в сребърната чаша,
на тялото си - в млечната вълна.
Присъствието - плътно - на жена
единствена, о, Свобода, върни ми!
Преди да зная краткото й име -
какво ми казва, че това е Тя?
В прегръдката и кръгла да летя
и името й да не зная - само
внезапното, до болка мое, Мамо...

ХІІІ. И в сянката й, Господи, отново
аз да пристъпя с първото си слово -
по леко от крило - върни ми ти
пристанището с четири врати!
До разрушената напълно - пета...
(На четири морета парапета.)
И Тя внезапно с гъвкави коси,
с коси свободни Тя да изруси
Морето... Как се казваше! Наверно
е Мраморно морето - или Черно.

ХІV. Да крача пак стъпало по стъпало
в закрилата на крехкото й тяло -
на алта й - по всички стъпала...
Стремителното чувство за крила
да ме обземе целия... Да вика
срещу ми Тя - отново Тя с езика
на скръбната си майка. И в нощта
магичната му мощна красота
завинаги върху ни да се спусне -
да съм дете на властните й устни.

ХV. Аз - първото, до болка, нейна "Да!"
Но само ти, прекрасна Свобода
си мярка за осанката й златна.
Върни ми чудото - да я отганта!
С любовни пръсти да я избера!
От ужаса - внезапно да умра
секунда след сърцето си - спаси ме!
от страшната агония на име,
което се страхува да умре -
Сарматското - върни ми ти - море!

ХVІ. В началото върни ме ти. (В начало
бе ритъма на детското ми тяло.)
Пак да превърна в светлина нощта!
На детското си дишане - мощта
да е без ехо... (Избуявай, време,
в косите ми.) единственото бреме,
най-светлото - без никаква следа
по тротоара, както по вода
да тръгна аз и да вървя отново...
На въздуха - дланта е от олово!

ХVІІ. Но (да пребъде светлото ти име)
отново надари ме ти - вгради ме
в любовното единство на света...
Кой казва, че е опера смъртта?
Оркестърът й помня аз, и хора!
Върни ми смелостта да се повторя
в квартала там - на края на града!
С печалните си бежанци (стада
от ангели) да тръгна към небето -
последното ми погранично гето.

ХVІІІ. Дори въздишка аз не ще забравя!
С отломъци от сънища - да правя
в нощта срещу неделя - домове...
Как спомена (аз помня) се кове
със устни, вкаменени от тревога.
И до върха на ноктите си - строга
тракийската носталгия - свеща
да вдигне тя - и прекоси нощта
на стаята... къде е тази стая?
В която, за да се спася, мечтая?

ХІХ. Ти думите върни ми, за които
аз на кръвта си с аленото мито
ще заплатя... И после - ще мълча!
Достатъчно в последните звуча
на призрачните граници клавиша!
Усилието страшно - да се диша
аз зная - и смъртта си във смъртта
на другите - аз зная... И неща
по-горди от надеждата - аз зная!
- Не ме търсете в паркинга на рая!

ХХ. Каквото трябва - аз ще разруша!
Не се страхувай - моля те - душа,
и се склони над своето начало!
(Случайна ли си в крехкото ми тяло?)
О, дай ми сила - да го понеса
и да крещя към всички небеса:
О, Свобода единствена - в която
съм целият - и в името ти свято
да се живее трябва - и умре -
върни ми ти Сарматското море!

Върни ми ти Сарматското море!

4.
Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича - и на любовта!
По-неизменна и по-лична от кръвта!
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с - Мила...
В часът, когато твоя биография
внезапно стане Тя -
на епитафия!

Тя е сюжета на живота ми в една
завършена от край до край вълна.
Ти в темпа й, дъгообразния, по име,
презиме и фамилия - търси ме!
Между покрусата срещу ми - и възторга.
Не в досието ми - в сияйната му морга
Не в алкохолните ми жестове - ела!
Търси ме в спомена за бившите крила.
В нощта, пропукана от връзката интимна
на шепота - със барабаните на химна.

От "Я люблю тебя" търси до "Ай лъв ю" -
там - на пристанището в златното ревю.
Не питай как опитомява Тя водата -
бедрата й - стихийно-дълги под луната.
В това пристанище аз целия съм "Да"!
Едно голямо и прекрасно"Да"... Вода
и Свобода... Търси ме в сянката й зрима!
Мен - лоцмана на нейните хиляда псевдонима.
И в ларингса на нейното мълчание - по име,
презиме и фамилия - търси ме!

Ти - на когото сме в митичните везни,
изгубилите свойта свобода помни!
И ни убивай с устните си нажежени!
Ти - автографа й в сърцата им ранени!
На вцепенените й рамена - и дни
Ти ангелическата пластика върни!
Не я захвърляй в паметта им ужасена
подобно статуя в морето пред Микена,
морета финикийски, гръцки, стари -
григорианско-мавзолейни календари.

И Ти, о, Свобода - над паметта ми бди!
Пространство има там без твоите следи
и тишина е там - печална и голяма...
Но там - и спомена от болката го няма.
Понякога - внезапно прозвънти в нощта
пукнатина през корпуса на моите неща
и в блясъка й ти - момиче - майко моя...
Върху ти - сянката от пламъка на Троя.
И майка ти (Хекуба лозенградска) с боси -
по-голи от сълза нозе към мен те носи.

Вината ми пред вас? С какво да я измеря?
Сълза - студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя - смъртно моя чужда болко.)
Или във скока ми над думите? Къде?
Коя от тях ще ме спаси - и предаде?
Не зная! Но във всички ти по име,
презиме и фамилия - търси ме!

Изгубя ли - или любовно подаря
от теб - о, моя Свобода, една искра -
най-малката - срещу ми всяко огледало
внезапно да изхвърли бившото ми тяло...
И Ти, о, Господи - където и да си
за ужасените вдигни ме ти коси,
хвърли ме в орбита, изваяна от сяра,
пред кулата бургаска - там на тротоара,
и гларуса - акула твоя да се спусне
над спомена за мен и бившите ми устни.

Да спра - но как? Когато автора е Тя!
Аз всички календари ще й посветя.
И всички часове - секунда по секунда.
Тя - на сезоните ми баграта и грунда.
Без златните протези на една лъжа.
Това призвание - да ви принадлежа
е Тя... И аз съм от усмивката до стона
във вас, частица от душата й, синхрона...
В часът, когато Свободата се възправя.
Тя може би не е с криле-но окрилява!

Тя е отворена пред всички ни врата.
Единственото страшно "Не" срещу смъртта.
Аз имам правото - по-точно свободата
да я сравня със светлината и водата -
с артезианската - по пластика - вода.
Голямата и отговорна Свобода
случайното си кратко име да забравя -
в концлагера на любовта ви да я правя,
да се усмихна аз и да приема риска -
донякъде ли? Не! Тя целите ни иска!

Тя - Свободата - се изгражда и руши
не в директивите - а в нашите души!
На думите е Тя душата строга.
Как ражда - и как бди над диалога.
И никой няма право! Само Тя
ми дава право да говоря - и летя.
Тя е живота ми във действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с - Мила,
о, мила, сладка Свобода... И разбера
високо там - в нощта, - че няма да умра.
цитирай
7. lion1234 - Каква сила на духа!
22.09.2014 22:09
Да тънеш във въпиюща материална нищета, да бъдеш на ,,ръба'', ,,на границата'' и същевременно да демонстрираш такова духовно изобилие от обич, човечност, свобода, достойнство!
Благодаря ти за великолепните стихове на тези апологети на Обичта и Свободата!
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 7. lion1234 - Каква сила на духа!
22.09.2014 22:55
lion1234 написа:
Да тънеш във въпиюща материална нищета, да бъдеш на ,,ръба'', ,,на границата'' и същевременно да демонстрираш такова духовно изобилие от обич, човечност, свобода, достойнство!
Благодаря ти за великолепните стихове на тези апологети на Обичта и Свободата!


И аз ти благодаря, че ми припомни хубавите дни, когато всеки миг можех да отида в дома на Христо, Джошкун. И да си тръгна с надежда в силата на човешкия дух. Поздрави от Софийският дъжд! И от моят скъп приятел, учител и редактор Христо Фотев!

КЪЛНА ВИ СЕ...


Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам - както съм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защитавал
най-пустия си ден и час, и миг...
Над всеки свой изгубен ден със вопъл
бих паднал аз по гръцки ритуал
и както върху мъртвия Патрокъл -
Ахил, сина Пелеев -
бих ридал.

И съм ридал... Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.
Но българин. И жител
на Бургас.

... Бургас е най-жестокият театър
И аз съм сам - без никакъв декор.
По-гол съм аз от северния вътур...
Не ме оставяй ти, мой малък хор.

Хор:
Как бързаш ти. Не можеш ли да бъдеш
безмълвно-анонимен, но щастлив?
Решил си да си спомняш? Да се съдиш?

-Аз искам да повярвам, че съм жив.

ХРИСТО ФОТЕВ
цитирай
9. makont - Всъщност така е, трябва да се отразиш някъде, за да се видиш,
24.09.2014 10:51
отражение в Нея, в другите, в обич, в огледалото.... Винаги ни трябва мерна единица, за да оценим нещо, независимо от интуицията и усещането за себе си. Прегръщам те Наде и Честит Рожден Ден. Бъди щастлива!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. makont - Всъщност така е, трябва да се отразиш някъде, за да се видиш,
24.09.2014 12:10
makont написа:
отражение в Нея, в другите, в обич, в огледалото.... Винаги ни трябва мерна единица, за да оценим нещо, независимо от интуицията и усещането за себе си. Прегръщам те Наде и Честит Рожден Ден. Бъди щастлива!

:) Благодаря, прегръдки, скъпа Майче!
цитирай
11. megg - Хубав и празничен да е денят ти!
24.09.2014 13:42
Честит рожден ден, мила Наде! Бъди много, много щастлива, талантливо момиче!
Топли прегръдки и от мен, и от Моренцето; днес е грейнало и такова едно празнично, свети! :)
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 11. megg - Хубав и празничен да е денят ти!
25.09.2014 00:27
megg написа:
Честит рожден ден, мила Наде! Бъди много, много щастлива, талантливо момиче!
Топли прегръдки и от мен, и от Моренцето; днес е грейнало и такова едно празнично, свети! :)

Здравей, скъпа Марианче! Благодаря ти, толкова ми липсва Морето, а и ти, много се радвам, благодаря ти! Беше незабравим ден, наистина. По правило, рождените ми дни...., както и да е. Този наистина беше прекрасен. Заради скъпи на сърцето ми хора, заради приятелите. Бих искала да ти кажа нещо много хубаво и със сигурност един ден ще съумея да си го спомня и да ти го подаря с много обич. :) Лу ми напомни, че цялата година за мен ще бъде в Новолуние и това звучи красиво. Прегръщам те и поздрав с любимото ми стихотворение от Уилям Блейк!

WILLIAM BLAKE

THE TYGER

BY WILLIAM BLAKE

Tyger Tyger, burning bright,
In the forests of the night;
What immortal hand or eye,
Could frame thy fearful symmetry?

In what distant deeps or skies.
Burnt the fire of thine eyes?
On what wings dare he aspire?
What the hand, dare seize the fire?

And what shoulder, & what art,
Could twist the sinews of thy heart?
And when thy heart began to beat,
What dread hand? & what dread feet?

What the hammer? what the chain,
In what furnace was thy brain?
What the anvil? what dread grasp,
Dare its deadly terrors clasp!

When the stars threw down their spears
And water'd heaven with their tears:
Did he smile his work to see?
Did he who made the Lamb make thee?

Tyger Tyger burning bright,
In the forests of the night:
What immortal hand or eye,
Dare frame thy fearful symmetry?
_______

ТИГЪРЪТ

от Уилям Блейк

Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

Где в далечни бездни, висини
пламъкът в зениците лети?
Чии криле потърсиха простори,
теб от огън кой посмя да стори?

Що за плещи и кои изкусни сили
за сърце ти свиха яки жили?
Щом затупа то, в теб мощ се взе;
лапа вдигна зла и зли нозе.

Що за чук и що за здрави клещи
мозъка отляха в нажежени пещи?
Що за наковалня? И ръка
смъртен ужас хванала така?

Щом замятат копия звездите
и небето плувне им в сълзите,
радост не изпитва ли творецът?
Той, създателят и на агнеца?

Тигър, тигър, лумнал в мощ
като факла в мрачна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

преводът е на скъп приятел - Кръстан Дянков.

ps Разбира се, "Тигърът" на Блейк е непреводим.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3268296
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566