ПРИВЛИЧАНЕ

Не ми харесва
тази земя
безразборното й
привличане -
последното дърво съм
с корени във въздуха
с корона във въздуха
и отломка
от себе си
съществувам

6. 08. 2015

тя ми харесва :) Всяко дърво съм. Закачам се.

Здравей, Стани, поздрав с нещо отдавнашно и радостен ден:)

ПОЛЕТ

Ръцете ми
се изкривяват бавно
като дърво,
загубило всемира...
Знам,
корени са моите ръце,
и всяка мисъл, знам,
ше ги обсебва,
ще ги възпира,
ще ги обковава...
Крила,
издялани за полет,
са двете ми ръце,
Тогава
излишни са
перата разноцветни,
смолата слънчева.
и тишината на небето.
Защото полетът
чертае славата
на дървесата,
на децата
или на поетите.

(от първата ми поетична книга "Вричане" - 1988, "Народна Младеж", но е писано много преди това; спазвам многоточията, които днес, не обичам :)

ето още едно, нали съм балканджийка и копривщенка, при мен дървета бол, цяла гора! :) пак там, в първата "дълготърпелива" (по думите на Блага Димитрова) книжица:

ПРЕВЪЗМОГВАНЕ

Дърветата
винаги са превързани с черно,
което не виждаме -
Лента или панделка...
И нито помен от жар птица.
Дърветата
пламват сами,
защото имат мъдрост в излишък.
Но това спира ли хората?

1981

(от "Вричане" - 1988- "Народна Младеж - тази първа моя книга чака 7 години в това народно издателство, макар че ме поканиха неколкократно - двама от редакторите, да я дам там.)

Когато убиват дърво
винаги има зрители.
Ще трябват за свидетели.

Да, ще свидетелстват. Един прекрасен ден. Благодаря ти, Стани, поздрав с нещо още по-старо от предишното, което пък видя бял свят чак във втората ми книга, "Думи, тъга и обич", (1998г), на която бе редактор Христо Фотев:

ДА ПОЧУКАМЕ НА ДЪРВО

Каква милост
искаме от дървото,
когато го търсим
с разтреперани пръсти,
и почукваме плахо,
сякаш се кръстим
на дъното на доброто?

И не се ли страхуваме
от опасната сила
на мъртвата плът,
изличила
годишния кръг
на короната?

Само в сянка от спомен
за маса
и пътна врата
пак ръцете ни,
странните прилепи
съскат...
И гонят се.

Да почукаме на дърво!
И ще чуем
онзи кучи лай
на съдба
недогонена.